Имот, платен от личен влог със спестявания от заплата, остава съпружеска собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 651

София, 31.10.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3226 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. С. чрез пълномощника й адвокат Л. С. против решение № 205 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 240 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 7 от 12.01.2024 г. по гр. д. № 720/2022 г. на Районен съд - Свиленград за отхвърляне на предявения от Д. Х. С. срещу С. П. С. иск за делба на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], [улица], ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв. м. и съответни ид. части от общите части на сградата и за уважаване на предявения от С. П. С. против Д. Х. С. иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, че същият недвижим имот, възмездно придобит по време на брака им е лична негова собственост и тя няма принос в придобиването му

Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. [рег.номер на МПС] , с рама № *., намиращ се в държане у С. П. С., е влязло в сила като необжалвано.

С. П. С. не е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение № 2443 от 15.05.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че заплащането покупна цена на придобит по време на брака недвижим имот със спестени от трудово възнаграждение средства по личен влог на единия съпруг обуславя и личен характер на придобитото, както и че макар да не може да бъде отречено, че ищцата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата, то това е без значение, тъй като средствата по сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово възнаграждение. Посочено е, че преценката следва да се извърши и с оглед разясненията в постановеното след атакуваното въззивно решение Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г., ОСГК на ВКС.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че се иска делба на недвижим имот, придобит по време на брака между страните. Предявеният насрещен иск, основан на твърденията, че имотът е закупен с лични средства, спестени от трудовото възнаграждение на С. П. С. и ответницата няма принос в придобиването, тъй като е работила само няколко месеца, сумите по банковата й сметка са превеждани от съпруга й, но се ползват предимно за нейни лични нужди, но не обгрижвала децата, над двете упражнявала психически и физически тормоз, пращала ги на училище без джобни, не поддържала добра хигиена в семейното жилище, съдът е квалифицирал по чл. 21, ал 4 вр. чл. 23, ал. 1 СК.

Приел е за установено, че бракът между страните е сключен на 19.10.2002 г. и е прекратен с развод със съдебно решение от 10.04.2020 г., а имотът е закупен за сумата 10 000 лв., заплатена по банков път в деня на сключване на сделката (14.05.2018 г.) от личен влог на С. С., разкрит на 24.10.2017 г. Съдът е посочил, че за разлика от отменения СК от 1985 г., сега действащия СК не включва в обхвата на СИО паричните влогове. Получаваното от съпруга трудово възнаграждение също представлява лично имущество, доколкото за него приносът на другия съпруг изначално е изключен. Счел е, че Д. Х. С. не е представила доказателства, от които да може да се направи извод за съвместен принос на съпрузите в придобиването на тези средства – извлечението от банковата сметка на С. С. установява постъплението периодично на различни суми във валута, а така също и периодично извършвани вътрешно банкови преводи от сметката на С. по сметката на съпругата Д. С.. Представеното извлечение не е оспорено и не се установява по делото, че по тази сметка са постъпвали суми различни от преводи за трудово възнаграждение. Трудовата книжка на Д. С. установява, че е работила и е получавала трудово възнаграждение, но само въз основа на това не може да се обоснове различен извод. Показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. С. и Ж. П., съответно сестра и майка на С. С., дават основание на съда да приеме, че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга. Тези показания не са оборени от други, събрани в производството доказателства. Не може да бъде отречено изобщо, въпреки, че показанията на свидетелите са в тази насока, че ищцата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Но доколкото се установява, че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга и че средствата по сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово възнаграждение, то съвместният принос за придобиването на тези средства е изключен.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Изводите на въззивния съд, че заплащането покупна цена на придобит по време на брака недвижим имот със спестени от трудово възнаграждение средства по личен влог на единия съпруг обуславя и личен характер на придобитото, както и че макар да не може да бъде отречено, че ищцата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата, то това е без значение, тъй като средствата по сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово възнаграждение и това обуславя личен характер на придобитото по време на брака на възмездно основание имущество, са очевидно неправилни. С Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество, като при спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд неправилно е приел, че личният характер на паричните средства по влога на ответника, набрани според собствените му твърдения от средства от работна заплата, обуславя трансформация по чл. 23, ал. 1 СК и съответно и личен характер на придобитото по време на брака на възмездно основание имущество.

Въз основа на установеното от събраните по делото доказателства не е опровергана и презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Свидетелите Г. С. и Ж. П., сестра и майка на С. С., твърдят, че Д. С. не е поддържала добра хигиена, не се е грижила за трите деца на страните, едно от които е със заболяване, заключвала ги сами, докато тя отсъствала през деня и вечерно време, не готвела, не работела. Обстоятелството, че Д. С. не е работила се опровергава от представеното по делото копие от нейната трудова книжка. Същевременно свидетелките поддържат, че са помагали когато децата са се обаждали или са ходили при тях, но нито едната от тях не твърди, че тя или трети лица са били поели непосредствените ежедневни грижи по отглеждането им или по поддръжката на дома, включително и през годините, когато С. С. е работил в Гърция и Германия. Гласните доказателства установяват единствено, че Д. С. не е полагала грижите за дома и децата, които свидетелките считат за нужни, но не и че същата е била напълно дезинтересирана от семейството и децата, вкл., че не е влагала в издръжката на семейството доходите си от работна заплата, поради което неоснователен се явява и евентуалния иск по чл. 21, ал. 4 СК.

Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от С. П. С. против Д. Х. С. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК и евентуален иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК и да се допусне съдебна делба на процесния имот по иска на Д. Х. С. против С. П. С.. Имотът е придобит по време на брака чрез договор за покупко-продажба по нотариален акт № 61, том ІІ, рег. № 2040, дело № 211/2018 г. на нотариус № 420. Показанията на свидетелката Г. С., че искала да дари имота на брат си, за да може наследствения имот да остане личен, но сключили договор за покупко-продажба, поради лош съвет на адвокат и нотариус, са неотносими, тъй като подобни твърдения не са наведени от страната в процеса С. С.. Не е спорно, че е заплатена по банков път уговорената по договора покупна цена. Следователно процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяването й правата на страните в съсобствеността са по 1/2 ид. ч.

С оглед изхода на спора С. П. С. следва да възстанови на Д. Х. С. направените разноски, както следва: 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по насрещния иск за първоинстанционното производство (част от възнаграждението по договора за правна помощ от 4.10.2022 г.), 883.24 лв. заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 1113.24 лв. заплатени държавна такса за допускане на касационно обжалване, за разглеждане на касационната жалба и адвокатско възнаграждение за касационното производство.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 205 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 240 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] против Д. Х. С., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 23, адвокат Л. С., насрещни иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК и евентуален иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено, че С. П. С. е собственик на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], [улица], ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***, поради трансформация на лични средства, евентуално поради липса на принос на Д. Х. С. в придобиване на имота.

ДОПУСКА съдебна делба на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], [улица], ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – *** между съделителите и при права в съсобствеността:

Д. Х. С., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 23, адвокат Л. С. – 1/2 идеална част и

С. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] – 1/2 идеална част.

ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Д. Х. С., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 23, адвокат Л. С., разноски по насрещния иск и по обжалване на решението по иска за делба в размер общо на 2696.48 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: