Справедливост на наказанието за грабеж в условията на опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 483

гр. София, 08 октомври 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора от ВП Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 783 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия Г. З. И. срещу въззивно решение № 139/05.08.2024г. по ВНОХД № 20245000600290/2024г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 41/23.05.2024г. по НОХД № 945/2024г. на Пловдивски окръжен съд.

От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието на касационното основание, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание.

Сочи, че определеното наказание се явявало прекомерно високо и не съответствало на тежестта на извършеното от дееца престъпление. Не била взета предвид ниската стойност на предмета на грабежа от 160 лв. Според защитата е вярно, че подсъдимият не е знаел колко пари има в портмонето, че вероятно се е надявал на повече, но било факт ниската стойност. Друг бил въпросът, че пострадалата била пенсионерка и за нея тази сума може да е с много по-висока стойност. Въпреки многобройните отегчаващи вината и отговорността на обстоятелства, свързани с нападение посред бял ден и нанесени множество удари, подсъдимият считал, че наказанието е изключително завишено.

Моли да се постанови решение, с което да се измени наказанието, като се наложи на законово предвидения минимум от пет години, след което да се намали с 1/3 на основание чл.58а от НК.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като отбелязва, че въззивният съд е определил наказание с отчитане на всички значими обстоятелства. Моли да се остави в сила решението.

Подсъдимият П., доведен, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната си жалба по изложените основания.

Подсъдимият П. в лична защита поддържа тезата на защитата си, като заявява че досега е крал само ракия. Пожелава живот и здраве на съдебния състав, независимо от вида на произнасянето му.

При упражняването на правото си да се изказва последен и при последната си дума подсъдимият П. моли да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 41/23.05.2024г. по НОХД № 945/2024г. на Пловдивски окръжен съд подсъдимият Г. С. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което определеното наказание от 9 години лишаване от свобода е редуцирано на 6 години, без налагане на конфискация, при първоначален строг режим на изтърпяване..

Приспаднато е предварителното задържане, като в тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.

По жалба на подсъдимия П. въззивната инстанция – Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, се е произнесла с атакувания пред ВКС въззивен съдебен акт – решение № 139/05.08.2024г. по ВНОХД № 20245000600290/2024г.

С него първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - защитникът на подсъдимия.

След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна.

Производството е проведено в рамките на съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК, като касационната инстанция намери пълно съответствие на установените факти с изискванията на чл.371, ал.4 от НПК. По тези обстоятелства не се и спори.

Претенцията се основава единствено и само по отношение размера на наказанието, като не се въвеждат различни основания от тези, предложени на въззивната инстанция.

Въпреки младата си възраст подсъдимият има завидна престъпна кариера, която не е позволила на въззивната инстанция да намери основание за снизхождение. Същите съображения ръководят и настоящият касационен състав при определяне на исканията на касатора като неоснователни.

Въззивната инстанция е възприела процесуалния подход при определяне на наказанието от страна на първостепенния съд и е одобрила оценката на отегчаващите отговорността обстоятелства. Касационната инстанция се съгласява напълно с този подход, като не намери за необходимо да излага отделни съображения.

Проверяваната инстанция е допълнила със свои съображения поредицата отегчаващите отговорността обстоятелства, като е отчела съдимостта на дееца и осъществяването и на двете предпоставки за квалифициране на деянието като опасен рецидив- по б.“а“, но и по б.“б“ на чл.29, ал.1, от НК.

Основателно въззивната инстанция не е възприела в положителен аспект и относно определяне на наказанието декларирано желание от подсъдимия да възстанови предмета на престъплението. Декларираното намерение няма никаква реална стойност без изпълнението му и не е нищо повече от голословно, единствено проявата на съжаление за извършеното в определени отношения може да се възприеме като смекчаващо отговорността обстоятелства.Споделимо е възражението на въззивната инстанция относно използвания критерий от съда от първата инстанция за оценка на величината на отнетата сума, но в допълнение е необходимо само да се отбележи, че ниската стойност има само относително значение при смекчаване на наказателната отговорност на дееца и тежестта ва това обстоятелство е незначителна при съпоставката с останалите отегчаващите отговорността обстоятелства. Това се отнася и за връщането на дееца на отнетия портфейл с два лева в монети, лична карта и карта за пазаруване на пострадалата. Това е несъмнено смекчаващо отговорността обстоятелство, но има твърде ниска относителна тежест пред проявената от подсъдимия бруталност, довело до нараняване на пострадалата, което при нейната възраст би могло да има необратими последици, особено що се отнася до интензитета на употребената сила, който се е изразил във фрактура на ребро на 87- годишната пострадала.

Като цяло може да се заключи, че деецът се отличава с ескалиращо в престъпен аспект поведение, при когото наложените наказания, включително и едно непосредствено изтърпяно в местата за лишаване от свобода не са постигнали никакъв предупредителен и възпиращ ефект, а още по-малко са допринесли за търсеното от закона превъзпитаване на подсъдимия към спазване на правилата на живот в социалноорганизирана група от хора.

Наказателното право познава само този начин, чрез засилване на наказателната репресия с увеличаване на наложеното наказание, за постигане целите по чл.36 от НК, доколкото деецът демонстрира завидна непоправимост. Този пенитенциарен подход изключва възможността за проява на по-голямо снизхождение от това на предходните инстанция, поради което касационният състав заключи, че няма явно нарушение на изискванията за справедливост при отмерване на наказанието.

След като касационното оплакване е неоснователно, при липса на корективна намеса, съдът намери, че атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № № 139/05.08.2024г. по ВНОХД № 20245000600290/2024г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.