Обезщетение при невъзможност за връщане на имот след нищожна сделка

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр.София,

03.01.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 827 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение № 1183 от 24.10.2023 г. по в.гр. д. № 1074/2023 г. на АС – София, с което частично е уважен иск по чл. 57, ал.2 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: към кой момент следва да се определи недобросъвестността на неоснователно обогатилия се купувач при прогласена за нищожна покупка на недвижима вещ, която той е отчуждил на трети лица, с оглед определяне размера на обезщетението по чл.57, ал.2 ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Жалбоподателят- Н. Д. И., чрез процесуалния си представител обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 57, ал.2 ЗЗД. Излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят - Л. Н. М., чрез процесуалния си представител обжалва въззивното решение в частта, с която е предявения иск по чл. 57, ал.2 ЗЗД е частично уважен, като излага съображения за неправилност на решението.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение от 13.01.2023 г. по гр.д. № 8525/2020 г. на Софийски ГС, е отхвърлил предявения иск по чл.57, ал.2 ЗЗД на Н. И. против Л. М. , за разликата над сума от 2709 лв. до пълния предявени размер пот 67 725 лв., с която ответника се е възползвал при продажбата обективирана в нотариален акт № 47, том - III, рег. № 2566, дело № 416/2005 г. , с който на 17.09.2004г. М. И. е продала на Л. М. апартамент № 7, находящ се в [населено място], която е прогласена за нищожна относно 1/2 ид.част от правото на собственост, принадлежащо на Н. И., като наследник на прехвърлителката М. И..

Установено е, че приживе майката на ищцата- М. К., починала на 27.04.2005 г., е сключила договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт № 042, том II. рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на нотариус с рег. № 206 на ПК с район на действие РС - София, по силата на която М. И. на 17.09.2004г. е продала на Л. М. апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 125,17 кв.м., заедно с избено помещение № 14, както и с 1,047% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Констатирано е, че с предявяване на иск на 11.03.2014г. Н. Д. е поискала след прогласяване на нищожността на сделката, да бъдат осъдени С. Д. и съпругата му Н. Н. да предадат владението на 1/2 идеална част от продадения им имот. С влязло в сила решение от 30.12.2015г., по гр.дело № 3397/2014г. по описа на Софийски ГС, потвърдено с решение № 2742/10.12.2019 г. по гр. дело № 5552/2017г. по описа на АС-София, е прогласена нищожност на продажбата до размер на 1/2 идеална част от продадения имот на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД, тъй като по същество договорът за продажба представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако продавачката не върне на купувача взетата в заем от нея сума, последния ще стане собственик на апартамента. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС срещу последващите приобретателите на вещта, тъй като е прието за основателно възражението им за изтекла в тяхна полза придобивна давност и това е обусловило правен интерес за ищцата да предяви иска с правно основание чл. 57 , ал.2 , вр. чл. 55 ЗЗД срещу ответника в настоящото производство, с искане да бъде осъден да й заплати половината от данъчната оценка на отчуждения имот.

При така установените обстоятелства, за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че ответникът се е разпоредил с вещта, която е обект на нищожната сделка и се е възползвал като е получил разликата между цената, която е платил и цената, която е получил. Според въззивният съд разпореждането е станало преди да узнае, че основанието, на което е придобил собствеността по отношение на недвижимия имот, е нищожно, поради което той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Въззивният съд е приел, че ответникът е придобил вещта през 2004 г. и я е отчуждил на 21.06.2005 г., но към момента на отчуждаването, сделката не е била обявена за нищожна по отношение на ищцата. Ищцата е предявила иска си на 11.03.2014г., а решението, с което сделката, сключена през 2004 г., е обявена за нищожна и е отхвърлен иска й по чл.108 ЗС е влязло в законна сила на 07.02.2020г., поради което правото и на иск по чл.57 ЗЗД не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл предвидения в закона пет годишен срок. Въззивният съд е приел, че правото на страната да иска заплащане равностойността на отчуждената вещ е възникнало от момента, в който е влязло в законна сила решението, с което сделката е прогласена за нищожна и е отхвърлен иска по чл.108 ЗС през 2019г., а искът по чл.57, ал.2 ЗЗД е предявен на 13.08.2020 г., следователно правопогасяващо възражение на ответника е неоснователно.
Съдът е счел, че след като ответникът се е разпоредил с вещта, която е обект на нищожната сделка, той се е възползвал като е получил разликата между цената, която е платил и цената, която е получил и разпореждането е станало преди да узнае, че е нищожно основанието, на което я държи, затова той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
Съдът е приел, че когато поради разпореждане с вещта в полза на трети добросъвестни лица, ревандикация чрез евикция е невъзможна, тогава за собственика /в случая, придобил собствеността по наследяване/ остава само възможността да претендира връщане на онова, с което се е обогатил получателя, но само до размера на обедняването.
Съдът е посочил, че двете сделки придобивна и отчуждителна за ответника имат цени, по-високи от данъчната оценка към момента на сключване на сделките, като разликата между платената цена при покупката /51 950 лева/ и получената при продажбата /57 200 лева/ е в размер на 5250 /пет хиляди двеста и петдесет лева. Въззивният съд , при така установените обстоятелства по делото, е приел че ответникът дължи само онова, от което се е възползвал , а именно половината от 5250 лв. и е уважил иска до сумата от 2625 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 13.08.2020 г., до окончателно изплащане на задължението, като го е отхвърлил до пълния му размер.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса: към кой момент следва да се определи недобросъвестността на неоснователно обогатилия се купувач при прогласена за нищожна покупка на недвижима вещ, която той е отчуждил на трети лица, с оглед определяне размера на обезщетението по чл.57, ал.2 ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, по изведения правен въпрос споделя установената съдебна практика, намерила израз в решение № 31/28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о., решение № 112/18.07.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г., III г. о. и решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/2017 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК . Принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о. на ВКС изхожда от разбирането, че чл. 57, ал. 2 ЗЗД е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната реституция на вещ е невъзможна. Отнасянето му към различните случаи, следва да държи сметка за вида на сделката, довела до задължение за реституция, за предмета на получената имуществена облага, за причините, поради които полученото е без основание и за добросъвестността или недобросъвестността на отговорното по чл. 57, ал. 2 ЗЗД лице.

В същия смисъл, в решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/2017 г., IV г. о. на ВКС е посочено, че различният обем на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД на обогатилия се, когато вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, е в зависимост от добросъвестността му - недобросъвестният получател дължи действителната равностойност на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният – онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Когато обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е недобросъвестен, различни са моментите, към които може да се определи равностойността й - към датата на предявяване на иска, към датата на отчуждаване, или към друг момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия. Когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, правилото е, че той дължи получената насрещна престация - вещ, пари или друго, или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен. Ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия момент.

Предвид посоченото е видно, че обемът на отговорността на задълженото по чл. 57, ал. 2 ЗЗД лице, в случаите, когато вещта е отчуждена, се определя от закона и когато длъжникът е бил недобросъвестен към момента на разпореждането, той дължи действителната стойност на вещта или получената вследствие на разпореждането насрещна престация (или нейната равностойност), в случаите, когато последната е по-висока. Съдът може да приеме за релевантна оценката на вещта и към по-късен момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия. Компенсаторното обезщетение за подлежащата на връщане на собственика й, но липсваща вещ, трябва да е съразмерно с тази оценка, която в разумна степен да отговаря на характеристиката на заместващата реалното изпълнение престация.

С оглед на дадения отговор на въпроса , послужил като основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му отхвърлителна част и следва да се отмени в тази му част като постановено в нарушение на материалния закона и в противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият състав следва да постанови решение по съществото на спор с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява , че ответникът по иска Л. М., към момента, в който се е разпоредил с апартамента, чиято равностойност е предмет на спора, е бил недобросъвестен отчуждител, тъй като е знаел, че е получил веща по нищожна сделка, с която е уговорил предварително начин за удовлетворение на свое вземане към продавача, различен от този, който е позволен от закона – чл.152 ЗЗД. Неправилно с оглед установено по делото въззивният съд е приел, че при възмездно отчуждаване на неоснователно получената вещ ответникът е бил добросъвестен и се е „възползвал“ само от разликата между придобивната и продажбената цена. Ответникът се е „възползвал“ от закупения от праводателката на ищцата апартамент още към момента на придобиването му и към този момент той е бил недобросъвестен, тъй като полученото по силата на нищожна сделка не прави владението на веща добросъвестно.

За ищцата се е породило правото да претендира компенсаторно обезщетение от обогатилия поради разпореждането с веща недобросъвестен ответник, в размер на пазарната цена на веща, към момента на влизане в сила на решението за отхвърляне иска по чл.108 ЗС срещу последващите приобретатели на апартамента. Нормата на чл.57, ал.2 ЗЗД урежда последиците от невъзможността за връщане на индивидуално определената вещ и теза невъзможност се е породила с влизане на решението по чл.108 ЗС в сила. Неснователно е възражението на ответника по иска, че тъй като той не се е разпоредил с веща валидно, ищцата е можела да иска връщане на веща по всяко време, а не да предявява иск по чл.57, ал.2 ЗЗД, тъй като в случая за третите лица липсата или отпадането на основанието за придобиване на веща от ответника не е пречка те да я придобият. При това в случая той е отчуждил веща възмездно и се е обогатил. Ответникът по иска е задължен за действителната стойност на отчуждената вещ, а не както неправилно приема въззивния съд , че дължи само получения имуществен прираст , тъй като той носи отговорност за това, че не може да върне веща по причини, за които отговаря. В случая пазарната стойност към момента на разпореждането с веща - 21.06.2005г. , видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза /л.76 от гр.д.№8525/2020г. на Софийски ГС/, е 161300лева, а към влизане на решението по иска с правно основание чл.108 ЗС в сила на 07.02.2020г. , поради променилите се икономически условия на пазара на недвижими имоти, е още по-висока. В случая от доказателствата по делото се установява, че по-висока е сумата не по продажбената сделка, а по пазарна стойност на веща и по правилото на чл.57, ал.2 ЗЗД тя е действителната стойност на отчуждената вещ, която следва да се възстанови на ищцата. Вложеният от законодателя смисъл изисква при невъзможност за връщане на недвижимата вещ в натура на собственика й, задълженото лице да плати разумно, свързано с пазарната цена обезщетение, за да се постигне оправдан баланс и пропорционалност на засегнатия имуществен интерес. С оглед правата на ищцата по отношение на веща и се дължи обезщетение в половината размер от действителната й стойност, която при съобразяване със заключението на съдебно- оценителната експертиза е над 80 000 лева и тъй като се претендира по малка сума - такава в размер на 67 725,20 лева, то искът следва да бъде уважен за разликата над 2709 лева до пълния му предявен размер, ведно с лихва за забава от 13.08.2020г. , от която дата същата се претендира с исковата молба.

Решението следва да се остави в сила в частта му, с която искът с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД е уважен за сумата 2709 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.80 ГПК Л. Н. М. да заплати на Н. Д. И. сумата 8 532 лева разноски по делото.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 24.10.2023г. по гр.д.№1074/2023г. на АС – София, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата над 2709 лева до 67 725,20 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л. Н. М. да заплати на Н. Д. И. сумата над 2709 лева до 67 725,20 лева, представляваща стойността на апартамент, с който се е разпоредил неоснователно, ведно с лихва за забава, считано от 13.08.2020г..

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Л. Н. М. да заплати на Н. Д. И. сумата 8532 лева разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: