Недопустимост на отрицателен установителен иск при спор за граници между съседни имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 515
София, 15.09.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2098/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Ч. срещу решение № 103 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 592/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
С него е отменено решение № 808 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 1426/2022 г. на Пазарджишкия районен съд и е признато за установено по иска на И. В. И., предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Н. Ч. не е собственик на част с площ около 200 кв. м., погрешно заснета като част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. П., която е при граници: имоти с идентификатори [№], [№], [№] и [№] по КККР, а по регулационен план е между УПИ [№], [№] и [№].
Касационното обжалване е допуснато с определение № 997 от 04.03.2025 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост на въззивното решение.
Приема се в практиката на ВКС, че предметът на делото се характеризира с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Предметът се извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат правопроизводящите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Исковата молба е редовна, само ако е налице такова съответствие (решение № 29 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4526/2015 г. на ВКС, I-во г. о.).
Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение, като даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците й. В противен случай той рискува да постанови недопустимо съдебно решение. Това разрешение не е загубило сила и при действието на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) съгласно приетото в т. 5 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В разглеждания по настоящото дело случай въззивният съд не се е съобразил с приетото в посочената съдебна практика и се е произнесъл по нередовна искова молба.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под № 183, том 18, дело № 3068/2021 г., на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и намиращата се в него жилищна сграда, като за имота е отреден УПИ [№] от кв. 10 по регулационния план на населеното място. Според плана място от около 200 кв. м., находящо се зад жилищната сграда, не попадало в нито един УПИ, но винаги било владяно от собствениците на имот пл. № 180. В кадастралната карта мястото било заснето като част от собствения на ответницата имот с идентификатор [№]. Твърди още, че след като придобил имота, продължил ремонтните дейности, предприети преди това от праводателите му, но ответницата го принудила със свои действия да ги прекъсне, създавайки пречки за ползването на жилищната сграда, която частично попадала извън собствения му урегулиран поземлен имот, както и предпоставки за компрометиране на сградата. Независимо че съгласно нотариалния акт е придобил имота си по описанието и заснемането в кадастралната карта и кадастралните регистри, за него съществувала правна възможност чрез обстоятелствена проверка да се снабди с документ за собственост на спорното дворно място, като присъедини своето владение към владението на своите праводатели. Така изложените обстоятелства обосновавали според ищеца правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване, че ответницата не е собственик на част с площ около 200 кв. м. от имот с идентификатор [№], при посочени граници, и която погрешно е заснета в кадастралната карта като част от имот с идентификатор [№], в каквото се състои и отправеното до съда искане.
С разпореждане № 3907 от 24.06.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указания, освен друго, ищецът да уточни дали предявява положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 ГПК; ако предявява такъв вид искова защита, да обоснове правния си интерес, като съобрази, че предмет на делото по този иск може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота в кадастралната карта), или установяване на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот (грешка в кадастралната карта); да уточни дали при изложените обстоятелства предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и ако предявява този вид искова защита, да обоснове правния си интерес.
С молба вх. № 13635 от 01.07.2022 г. ищецът е посочил, че, видно от петитума, предявеният иск е отрицателен установителен. Повторил е изложеното в исковата молба, че независимо, че съгласно нотариалния акт е придобил имота си по описанието и заснемането в кадастралната карта и кадастралните регистри, за него съществувала правна възможност чрез обстоятелствена проверка да се снабди с документ за собственост на спорното дворно място, като присъедини своето владение към владението на своите праводатели, като това може да стане, след като бъдат отречени правата на ответницата върху тази част от имота. Повторил е и разположението на жилищната сграда и действията, посредством които ответницата извънсъдебно оспорвала правата му. В обобщение е заключил, че всичко това обосновава правния му интерес от отрицателен установителен иск.
По въпроса за правния интерес от предявения иск, съдът в двете инстанции не е изложил конкретни съображения. Първоинстанционният съд е съобразил твърденията на ищеца, че процесната реална част неправилно била заснета в кадастралната карта като част от имота на ответницата, а самият той би могъл да доказва правата си върху нея в едно друго охранително производство, след като отрече правата на ответницата. Изхождайки от заявените в исковата молба и в уточнението твърдения за спорни обстоятелства, е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот, която попада в съседен на ищцовия имот - в имота на ответника, и исковата претенция е допустима. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 124 ГПК, като съответно е обосновал и неговата допустимост, след което е разгледал по същество заявения за разрешаване материалноправен спор, намерил е иска за основателен и доказан и го е уважил.
Обжалваното въззивно решение е недопустимо.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният от ищеца иск, че именно той, а не ответницата е собственик на спорното място, което в кадастралната карта е заснето като част от имота на ответницата, съседен на неговия имот, сочат на спор за пространствените предели на правото на собственост на двата съседни имота. Такъв спор може да бъде разрешен чрез иск, който намира правното си основание в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и който се определя като положителен установителен иск, или чрез положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, в производството по който съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В този смисъл са разрешенията, дадени в т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Отправеното до съда искане се състои в това да бъде прието за установено, че ответницата не е собственица на спорната площ.
Така формулираният петитум не съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба и в молбата-уточнение твърдения, като това несъответствие не е отстранено нито от първоинстанционния съд (въпреки дадените указания), нито от въззивния съд, който не е извършил служебна проверка за редовността на исковата молба.
Въззивният съд не е съобразил, че при предявен отрицателен установителен иск не може да бъде постигната търсената от ищеца защита: да се установи безспорно пространственият обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Това е така, защото евентуалното уважаване на предявения като отрицателен иск няма да е основание площта да се заснеме към собствения му поземлен имот - с този иск само се отрича претендираното от ответницата право на собственост, но не се установява дали ищецът е носител на правото, предмет на спора. Позоваването на разгледаната в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС трета възможна хипотеза за допустимост на отрицателен установителен иск за собственост (когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника) също не обосновава наличие на правен интерес от защита чрез такъв иск, тъй като съдебното решение по него няма да е основание за снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост по давност - в производството по обстоятелствена проверка нотариусът следва да направи извод за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца, без оглед на това дали правата на ответницата са били отречени. Действията, посредством които ответницата е оспорила извънсъдебно претендираното от ищеца право, също не обосновават правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като не при всяко извънсъдебно оспорване е налице правен интерес от предявяването на такъв иск. Съдебната практика приема, че за да е налице правен интерес, е необходимо постановеното съдебно решение да разреши окончателно със сила на пресъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на другата страна (решение № 329 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 1439/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.). А след като в настоящия случай не може да се формира сила на пресъдено нещо по принадлежността на спорното право към имота на ищеца, то и уважаването на отрицателния установителен иск не би довело до постигане на този резултат, към който ищецът се стреми.
Като е приел, в противоречие с практиката на ВКС, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим в хипотеза като настоящата без да е изпълнил задължението си да остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 103 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 592/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: