Доказване на собственост при ново разглеждане на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50067

София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3469 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. и И. И. Д. срещу решение № 131 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 134/2022 г. на Русенския окръжен съд.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е отрекъл правото им на собственост върху спорния имот. Позовават се на нотариален акт от 1967 г. и на показанията на свидетелите П. А. и И. Д., които установяват упражняваното от тях давностно владение. Считат, че тези показания са ясни и конкретни, за разлика от казаното от свидетелите на насрещната страна, на които се е позовал въззивният съд и които имали съвсем бегла представа за точното местонахождение и начина, по който изглежда спорният имот. Поддържат, че са упражнявали фактическа власт върху имота от 1967 г., като я упражняват и понастоящем. Считат за неправилен извода на въззивния съд, че не може да се позове на свидетелски показания и СТЕ, събрани при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция. Неправилно била игнорирана и експертизата, събрана във второто въззивно производство. Считат, че са придобили по давност спорните 735 кв. м. Не било вярно, че след възстановяването на собствеността фактическата власт върху спорните 735 кв. м. се е упражнявала от ищците и от техния праводател С. Г..

Ответниците в производството И. С. И. и Л. Т. И. оспорват жалбата. Считат, че в нея не е поставен предварителен въпрос дали съдът следва да цени показанията на свидетелите, събрани при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция преди обезсилване на постановеното по делото решение, но дори да има подобно оплакване, останалите свидетели опровергавали твърденията на жалбоподателите за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Считат, че не е установено имотът на ответниците, придобит с нотариален акт № 21/1967 г., да съвпада с процесния.

С определение от № 500060 от 27.02.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им. Прието е също, че по делото се поставя и един предварителен въпрос - може ли въззивният съд едва с решението си да заяви, че отказва да цени доказателства, събрани от първата инстанция преди да бъде обезсилено постановеното от нея решение поради неучастието на необходим другар и длъжен ли е в този случай съдът при новото разглеждане на делото в първата инстанция да повтори процесуалните действия по събиране на доказателства, извършени преди обезсилването.

По поставените въпроси съставът на ВКС приема следното:

Последователна е практиката на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона - решение № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 92 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2019 г., III г. о., решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о. и др. Приема се също, че непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда представлява процесуално нарушение - решение № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о. Тази практика е относима и към спора по настоящото дело и следва да намери приложение към него.

Постоянна е практиката на ВС и ВКС, че съдът не може да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство - решение № 636 от 24.III.1977 г. по гр. д. № 3017/76 г., I г. о.; решение № 84-II от 5.V.1983 г. по гр. д. № 263-II/82 г., I г. о.; решение № 65 от 28.II.1985 г. по гр. д. № 933/84 г., I г. о.; решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о. и др. Тази практика обаче има предвид забраната за гражданския съд да основе решението си на доказателства, събрани в досъдебно производство, наказателно производство или гражданско дело, но с друг предмет. Тази практика няма предвид случаи, при което се касае за едно и също дело, но образувано под нов номер в първата инстанция след обезсилване от въззивния съд на първоначалното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане. В тези случаи не се касае за „друго производство“ по смисъла на цитираната практика на ВКС.

В т.17 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия, извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. Това разрешение следва да се прилага съответно и в случай като настоящия, при който при действието на новия ГПК от 2008 г. въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото заради неконституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително – т.6 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото с цел осигуряване възможност за защита на новоконституирания необходим другар трябва да се повторят извършените до момента процесуални действия. В случай че това не бъде сторено, първоинстанционният съд следва да основе решението си на всички доказателства по делото, включително и събраните преди обезсилване на първоначалното решение. Въззивният съд при новото разглеждане на делото не може за първи път едва с решението си да уведоми страните, че няма да цени доказателствата, събрани от първия състав на първоинстанционния съд. По този начин той ще лиши от доказателства не само новоконституирания необходим другар, чиито процесуални права първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да обезпечи, но и първоначалния другар, и то при положение, че съгласно чл.216, ал.2 ГПК извършените от единия другар действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. След като във въззивното производство не се поставя въпрос за това, че първата инстанция е допуснала нарушение, като не е повторила процесуалните действия по събиране на доказателства, събрани преди конституиране на необходимия другар, въззивният съд не може нито да ги събира наново, нито пък да откаже да ги цени като ненадлежно събрани.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Русенския окръжен съд е отменил решение № 260315 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 5534/2019 г. на Русенския районен съд в обжалваната част и е признал за установено по отношение на ищците И. С. И. и Л. Т. И., че ответникът Д. Д. Д., лично и като наследник на М. К. М., и съпругата му И. И. Д., не са собственици на 735 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор 63427.15.472 по КККР на [населено място], и е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт по обстоятелствена проверка № 189/2013 г. за тази част. В частта, с която е било признато за установено, че ответниците не са собственици на площта над 735 кв. м. до пълната площ на ПИ 63427.15.472 първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд е приел, че ищците И. С. И. и Л. Т. И. имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като са навели твърдения, че са собственици на процесния имот и го владеят, а ответниците Д. Д. Д. и М. К. М. /починала в хода на процеса и заместена от първоначалния ответник Д. Д./ са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Съдът се е позовал на указанията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 8/2012 г., както и на практика на тричленни състави на ВКС по този въпрос. Прието е, че в тежест на ищците е да установят фактите, от които произтича правният им интерес, а в тежест на ответниците - фактите, от които произтича правото им на собственост. Ищците са установили правния си интерес с представения нотариален акт за покупко- продажба № 46, т. Х I, дело № 3307/1995 г., легитимиращ ги като собственици на процесния ПИ, и са установили по делото, че първоначалните ответници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 189, т. ІІ, рег. № 6324, дело № 222 от 2013 г. по описа на нотариус № 180 в регистъра на НК.

Прието е, че ответниците са навели доводи за придобиване на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, за което са се снабдили с посочения от ищците констативен нотариален акт. Прието е също, че според ответниците фактическата им власт върху спорния имот е установена през 1967 г., когато с нотариален акт № 21/01.12.1967 г., т. VIII, дело № 2749/1967 г. Д. Д. Д. и майка му М. К. М. са придобили от Г. Ф. Ч. чрез покупко-продажба правото на собственост върху 1 дка лозе, цялото с площ от 1, 7 дка, находящо се в землището на [населено място], м. „Хадижлар билюк“.

Прието е, че съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 11/2013 г. на ОСГК на ВКС, констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Ищците са оспорили удостовереното право на собственост в констативния нотариален акт на ответниците, поради което в тежест на ответниците е да установят, че са придобили това право в резултат на давностно владение. В настоящият случай не са налице доказателства за установена фактическа власт от страна на ответниците върху собствения на ищците имот, нито действия, които да сочат на своенето му като елементи от фактическия състав на придобивната давност. В производството по настоящото дело съдът не може да се позовава на свидетелски показания и съдебнотехническа експертиза, събрани в производството по друго дело на Русенския районен съд – гр. д. № 1838/2018 г., относно изтеклата придобивна давност. При разглеждане на делото районният съд е извършил груби нарушения на процесуалните правила, които не могат да се отстранят във въззивното производство предвид липсата на жалба или позоваване от страна на ответниците, както и с оглед забраната, визирана в чл.271, ал.1 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя. В нарушение на принципа за непосредственост, визиран в чл.11 ГПК, първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелите П. А. и И. Д., както и на СТЕ, събрани по гр. д. № 1838/2018 г. на РРС, за да обоснове извод, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност по отношение на част от недвижимия имот. В хипотеза на обезсилване на решение поради неучастие на страна и връщане на делото за ново разглеждане, какъвто е настоящият случай, първоинстанционният съд следва да извърши всички процесуални действия, визирани в процесуалния закон, в т. ч. да събере непосредствено и извърши оценка на релевираните от страните доказателства. Недопустимо е съдът да основава акта си на доказателства - свидетелски показания и техническа експертиза, събрани в друго производство. При новото разглеждане на спора районният съд не е събрал по надлежния ред показанията на тези свидетели, нито са събрани други доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за осъществена от ответниците по жалбата фактическа власт с намерение за своене. Извод за установяване на владение и неговото непрекъснато упражняване не може да се обоснове само въз основа на нотариалния акт № 21/01.12.1967 г., с който ответникът Д. Д. и майка му М. М. са придобили от Г. Ф. правото на собственост върху 1 дка лозе, цялото с площ от 1, 7 дка. С приетата по делото експертиза е установено, че придобитият с нот. акт № 21/67 г. недвижим имот е идентичен с част от имота, закупен с нотариален акт № 166/1958 г. от С. М. Г. и възстановен с решение № 111/09.06.1994 г. на ПК. Реституирането на имота прекъсва владението и е факт, който поражда нови правни последици. За да придобият правото на собственост върху тази част от имота, ответниците следва да установят с всички допустими от закона доказателствени средства, че са продължили да я владеят необезпокоявано, явно и спокойно като своя и след 1994 г., за което не са представени доказателства. Напротив, с писмените доказателства и показанията на свидетелите Д. и Т. е установено, че след реституцията от 1994 г. праводателят С. Г. и ищците са упражнявали правото си на собственост в пълен обем, както и че имотът не е владян от други лица.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че няма процесуална възможност да обсъжда доказателствата по гр. д. № 1838/2018 г. на Русенския районен съд, тъй като те са събрани в производство по друго дело. В действителност се касае за едно и също дело, образувано под нов номер в районния съд след обезсилване на първоначалното решение по предявения иск. По отрицателния установителен иск на И. И. и Л. И. срещу М. М. и Д. Д. за собственост на реална част от ПИ с идентификатор 63427.15.472 по КККР на [населено място] е било образувано гр. д. № 1838/2018 г. на Русенския районен съд, приключило с решение № 1634/19.10.2018 г., поправено с решение № 576 от 04.04.2019 г., с което искът е отхвърлен за реална част с площ от 735 кв. м. и е уважен за разликата над тази площ. Това решение е обезсилено с решение № 278/11.07.2019 г. по гр. д. № 310/2019 г. на Русенския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се конституира съпругата на ответника Д. Д. – И. Д.. След връщане на делото е била подадена нова искова молба със същото съдържание, но с добавяне на нов ответник, указан от въззивния съд - И. Д.. Делото е образувано под нов номер – гр. д. № 5534/2019 г., и е приключило с решение № 260315/02.04.2021 г. на Русенския районен съд, с което отрицателният установителен иск е отхвърлен за площта от 735 кв. м., с което реално е призната собствеността на ответниците за тази площ, а за разликата над 735 кв. м. искът е уважен, с което правата на ответниците са отречени. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд се е позовал на онези свидетели за изтекла придобивна давност в полза на ответниците, които са изслушани при първоначалното разглеждане на делото в същата инстанция и които са установили осъществяваното от тях владение върху реалната част от имота с площ от 735 кв. м. в периода след 1967 г. и понастоящем. Пред въззивния съд няма оплакване, че първата инстанция неправилно не е повторила процесуалните действия по събиране на тези доказателства, а и такова оплакване може да поддържа само новоконституираният необходим другар. Като е отказал да цени тези доказателства, въззивният съд е постановил решение, което като резултат влиза в противоречие с практиката на ВКС, че съдът е длъжен да основе решението си на фактите, установени при съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Това води до неправилност на въззивното решение и обуславя отмяната му.

Настоящият състав счита, че придобивната давност, която ответниците са въвели като правоизключващо възражение, е доказана по делото не само с представения нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 189/2013 г., но и от свидетелите П. А. и И. Д.. Те установяват обстоятелството, че повече от 50 г. и понастоящем ответникът Д. Д. поддържа лозе, което се намира в същата местност. Лозето е оградено с телена ограда, а съседното място е буренясало. Свидетелят А. познава лозето на ответниците още от 1969 г., когато си е купил имот в същата местност. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на вещото лице инж.Д. И., според което част от процесния имот 63427.15.472 с площ от 735 кв. м., означена на скицата с цифри 1, 2, 3, 4, е частично заета с лозе, а в западната част има зеленчуци. Пред вещото лице ответниците М. К. М. и Д. Д. Д. са заявили, че обработват тази част от имота. Ищецът И. С. И. е посочил пред вещото лице контура, означен между точки 1,2,5,6 и 3, като частта между точките 2,5 и 6 /попадаща в съседния ПИ 63427.15.471/, която не се обработва. Показанията на другите свидетели Е. Т., Д. Г., В. Д. и Г. Т., според които лозето на ищците е буренясало и изоставено, влизат в противоречие с неоспореното заключение на вещото лице И., която лично е констатирала наличието на лозе и зеленчукова градина в спорната реална част от имот 63427.15.472, а и тези данни се потвърждават от снимките от 02.09.2004 г.27.08.2010 г. 12.03.2014 г. и 27.07.2018 г. от Г. мапс, обсъждани от вещото лице инж.Г. Ф.. Следва да се има предвид и това, че в полза на праводателите на ищците през 1994 г. е възстановен по реда на ЗСПЗЗ не само имот 63427.15.472, за част от който ответниците претендират собственически права, но и съседният имот 63427.15.471, за който няма данни да е обработван и това може да обясни впечатленията на последните четирима свидетели за буренясал и изоставен имот.

Ако се приеме, че възстановяването на собствеността на имота на ищците по ЗСПЗЗ през 1994 г. е законосъобразно, то придобивната давност на ответниците започва да тече от 21.11.1997 г. /чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/ и тя е изтекла към момента на предявяване на иска по настоящото дело, който е от 2018 г.

Въззивният съд е допуснал и още едно съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилен резултат по делото. Още с отговора на исковата молба ответниците са се позовали на право на собственост върху процесния имот, произтичащо от нотариален акт № 21/1967 г. Въззивният съд не е преценил кое от двете въведени придобивни основания – покупко-продажба и давност, е главното и по кое от тях първоинстанционният съд е следвало първо да се произнесе. Така покупко-продажбата не е обсъждана от съда при двете първоинстанционни и двете въззивни производства по делото. Тази продажба обаче легитимира ответниците като собственици на спорните 735 кв. м. С нотариалния акт № 21/1967 г. ответникът Д. Д. Д. и първоначалната ответница М. К. М. са закупили от Г. Ф. Ч. лозе от 1 декар в землището на [населено място], местността „Х. бюлюк“, част от лозе с площ от 1,7 ара. От своя страна Г. Ч. има този имот по силата на извършена замяна по ЗТПС, видно от представения по делото протокол № 16 от 30.09.1958 г., като при замяната той е получил имот, „бивша собственост“ на П. К.. С извършената от Г. Ф. разпоредителна сделка от 1967 г. се препятства възможността този имот да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като замяната остава в сила. След извършената замяна по ЗТПС от 30.09.1958 г. само Г. Ч. е могъл да се разпорежда с процесния имот, „бивша собственост“ на П. К., но не и самият П. К. – нещо, което той е сторил с нотариални актове № 164 и 166/13.10.1958 г. в полза на праводателите на ищеца С. М. Г. и И. Г. Ц.. Затова при възникналата конкуренция законът зачита правата на лицата, които са закупили имота от собственика, легитимиран с протокола за замяна по ЗТПС от 30.09.1958 г. – чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, а не правото на бившия собственик и неговите правоприемници. Идентичността на имота, закупен от ответниците с нотариалния акт № 21/67 г., имот пл. № 822 по неодобрения план от 1973 г. /сега част от имот № 63427.15.472/, част от който са процесните 735 кв. м. и имота, възстановен на праводателя на ищците С. М. Г. с решение № 111/09.06.1994 г., е установена с експертизата на вещото лице инж. Г. И. Ф.. Първоначалната ищца М. К. М. е вписана в разписния лист към неодобрения план от 1973 г. заедно с Г. Ч. като собственик на имот № 822 /сега част от 63427.15.472/ въз основа на замяната по ЗТПС от 1958 г., като техните имена впоследствие са задраскани и е вписано името на С. М. Г. въз основа на решението за възстановяване на собствеността № 111/1994 г. Обстоятелството, че планът от 1973 г. не е одобрен, не означава, че той не съдържа информация, която е от значение за настоящото дело. Идентичността между имота, закупен от ответниците с нотариалния акт от 1967 г. и процесния имот косвено се извлича както от данните по разписния лист към плана от 1973 г., така и от показанията на свидетелите П. А. и И. Д. за обработване на този имот от ответниците повече от 50 г. Тази идентичност се потвърждава и от писмо на [община] до ПК-Русе № 490 от 01.10.1993 г., в което за имот № 822 като собственик е посочена М. К. М., съгласно нот.акт № 21/1967 г.

По изложените съображения настоящият състав приема, че ответниците са собственици на процесния имот с площ от 735 кв. м. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявеният отрицателен установителен иск за тази площ – отхвърлен.

Съобразно изхода на делото, на ищците следва да бъдат присъдени сторените разноски за всички инстанции: 1260 лв. по гр. д. № 1838/2018 г. на Русенския районен съд, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.04.2018 г.; 350 лв. за вещо лице по гр. д. № 5534/2019 г. на Русенския районен съд; 200 лв. по гр. д. № 134/2022 г. на Русенския окръжен съд, съгласно договор за правна защита с адв. Г. Г.; 142,55 лв. държавни такси за производството пред ВКС и 600 лв. адвокатско възнаграждение по това дело, съгласно договор с адв. Г. Г., или общо 2552,55 лв. Отделно от това на адвокат Т. следва да се присъди възнаграждение по чл.38 ЗА, определено от съда в размер на 350 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.11.2019 г., представен по гр. д. № 5534/2019 г. на Русенския районен съд

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 131 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 134/2022 г. на Русенския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И. и Л. Т. И., двамата от [населено място], [улица], бл.“Пъстрина, вх.3, ет.6, отрицателен установителен иск, че ответниците Д. Д. Д., лично и като наследник на М. К. М., и съпругата му И. И. Д., двамата от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, не са собственици на 735 кв. м., представляващи реална част от ПИ с идентификатор 63427.15.472 по КККР на [населено място], заключена между цифри 1, 2, 3, 4 на схемата на вещото лице инж. Д. И., намираща се на стр.73 по гр. д. № 1838/2018 г. на Русенския районен съд, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението, при съседи на целия имот: 63427.15.467, 63427.15.465, 63427.15.471, 63427.15.475, 63427.15.476, 63427.15.451, 63427.15.450, 63427.15.480 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18,91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК.

ОСЪЖДА И. С. И. и Л. Т. И., двамата от [населено място], [улица], бл.“Пъстрина, вх.3, ет.6, да заплатят на Д. Д. Д. и И. И. Д., двамата от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, сумата от 2552,55 лв. разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА И. С. И. и Л. Т. И., двамата от [населено място], [улица], бл.“Пъстрина, вх.3, ет.6, да заплатят на адвокат Д. К. Т. от АК-Русе възнаграждение по чл.38 ЗА по договор за правна защита и съдействие от 25.11.2019 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: