Определяне на справедливо обезщетение от Прокуратурата при оправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60226

София 07.12. 2021 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:МАРИО ПЪРВАНОВ Членове:МАЙЯ РУСЕВА

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1536/2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260151 от 29.10.2020 г. по гр. дело №542/2020 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Р. Е. С. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен. Въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца е образувана прокурорска преписка № 750/30.10.2018 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен. С разпореждане от 05.11.2018 г. е възложена предварителна проверка по случая. От ищеца са снети обяснения по повод образуваната военно-полицейска проверка, в които излага обстоятелства относно обитаваното от него под наем жилище, заплащания наем и сключения договор за наем. С постановление за образуване на досъдебно производство ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен от 12.03.2019 г., за това, че на 26.06.2018 г. е бил съставен неистински частен документ - договор за наем на недвижим имот от дата 26.06.2018 г., в който подписът под позиция "наемодател" не бил положен от лицето, посочено като наемодател и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на военното формирование, за да бъде доказано съществуването на наемни правоотношения. Тъй като в постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2019 г. е допусната техническа грешка, ищецът е привлечен като обвиняем с ново постановление от 13.08.2019 г. за това, че за периода от 09.07.2018 г. до 08.03.2019 г. в [населено място], във военно формирование 54060 - Шумен, единадесет пъти при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински документ - копие на договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 г. - двустаен апартамент, находящ се в [населено място], сключен между Д. Г. П. и майор Р. Е. С., в който подписът под позиция "наемодател" не бил положен от лицето, посочено като наемодател - Д. Г. П. и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на военнотото формирование, за да докаже съществуването на свое наемно правоотношение. По отношение на обвиняемия не са били взети мерки за неотклонение.

С решение на Военен съд - Сливен обвиняемият е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан. За да достигне до този извод, съдът е приел, че действително процесният договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 г. съставлява неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 НК, доколкото подписът срещу графата "наемодател" не бил положен от Д. Г. П.. Съдът е приел за безспорно установено, че именно ищецът е съставил процесния документ и го е използвал, като го е представил 11 пъти във военното формирование към заявления-декларации за картотекиране и за получаване на компенсационни суми през периода 09.07.2018 г. - 08.03.2019 г. Деянието е малозначително, поради което и на основание чл.304 НПК, вр. чл.9, ал.2, предл.2 НК ищецът е оправдан. С решение на Военно-апелативен съд първоинстанционното решение е изцяло потвърдено с идентични мотиви. От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че през периода на воденото наказателно разследване до произнасянето на съда с окончателен акт ищецът субективно е преживял емоционален стрес. Нарушена била способността му за стресоустойчивост, изразена в повишена тревожност, усещане за несигурност, емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, общо безпокойство, повишаване на стойностите на кръвното налягане, влошена концентрация на вниманието, преживяване на срам и унижение, леки трудности в организирането и справянето със служебните си задължения, влошаване на семейните отношения. Ищецът се е страхувал за бъдещето си като военен, имал е нарушения в апетита и съня, концентрацията му била намалена, избягвал е социални контакти. Според свидетелските показания той бил подтиснат и не можел да се съсредоточи на работа. Поведението му се променило, затворил се в себе си и не искал да контактува с никого, чувствал се неуверен. След като воденото срещу ищеца разследване станало достояние на подчинените му, последните започнали да коментират помежду си случката, да проявяват "ехидно отношение" спрямо него.

Ищецът е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение, като Военно окръжният съд - Сливен и Военно апелативният съд са възприели, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. В настоящия случай, от момента на привличането на ищеца като обвиняем - на 13.06.2019 г., до постановяване на окончателното решение на 17.12.2019 г., с което той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, са изминали 6 месеца. През целия период той е търпял душевен дискомфорт, свързан с постоянна несигурност от изхода на производството, с това че срещу него се води наказателно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 2 години. Бил е на 35 години, когато наказателното производство е започнало, т.е. той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие. Извършеното разследване и повдигнатото срещу него обвинение неминуемо е повлияло върху отношението на подчинените му към него, уронило е престижа му като офицер. Действително по отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, която да е ограничила личната свобода на лицето, но това обстоятелство не омаловажава претърпените от него стрес, тревога и негативни емоции.

Всички посочени обстоятелства дават основание да се приеме, че за обезщетяване на неимуществените вреди трябва да се присъдят 10 000 лв.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд необосновано е приел, че съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди трябва да бъде уважен за сумата 10 000 лв. Присъденото обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба Р. Е. С., [населено място], оспорва жалбата.

С определение №60650 от 26.07.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.

Освен това според задължителната практика на ВКС задължително се отчита постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи . Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението му ще е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

Не са отчетени в пълна степен обаче обстоятелствата, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок - за 6 месеца. Не са били взети мерки за неотклонение. Проведеното наказателно производство не е възпрепятствало професионалното му развитие.

При тази безспорно установена фактическа обстановка трябва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок. Продължило е само шест месеца. По делото обаче не са събрани доказателства, че за обезщетяване на причинените неимуществени вреди са необходими 10 000 лв. При съобразяване на тежестта на обвиненията, липсата на приложени мерки на процесуална принуда, продължителността на наказателното производство, провеждането на незначителен брой процесуални действия с участието на ищеца, които не са нарушили реализирането на професионалните, обществени или лични ангажименти в този период, както и липсата на други необратими по характер вреди в личен и професионален план, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 3 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 3 000 лв. до присъдените 10 000 лв., както и в частта относно присъдените деловодни разноски общо за двете инстанции над 440.51 лв. до 1468.40 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Основателно е възражението на Прокуратурата на Република България за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за касационното производство. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси относно касационното обжалване при конкретния случай, трябва да се направи извод, че има несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред ВКС. Същото трябва да се намали на 830 лв. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 249 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260151 от 29.10.2020 г. по гр. дело №542/2020 г. на Шуменския районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Е. С., [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата над 3 000 лв. до присъдените 10 000 лв., както и в частта относно присъдените деловодни разноски общо за двете инстанции над 440.51 лв. до 1468.40 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Е. С., [населено място], срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Р. Е. С., [населено място], 249 лв. деловодни разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.