Допускане до делба на несамостоятелни пристройки към жилищни етажи

Текстът на акта

Ключови фрази

8 решение по гр.д.№ 1548 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

гр.София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1548 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К.- Г. срещу решение № 51 от 07.02.2023 г. по в.гр.д.№ 394 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 9001 от 14.10.2022 г. по гр.д.№ 14 от 2020 г. на Районен съд- Чепеларе в обжалваната му част и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на иска за делба между К. Т. К., С. В. Ш., А. В. К.- Г., Е. Д. К. и А. Д. К. на пристройка- котелно помещение от 11,70 кв.м. на първия етаж и пристройка- стая в незавършен вид с площ от 11,70 кв.м. на втория етаж от триетажна сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г.

С определение № 4004 от 12.12.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 107 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Следва ли съдът да допусне до делба пристройка, която е неподлежащ на премахване незаконен строеж и не представлява самостоятелен обект на собственост ?

В проведеното открито съдебно заседание и в представените в това съдебно заседание писмени бележки пълномощникът на касаторите поддържа жалбата. Излага съображения за неправилност на решението и моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение за допускане на делбата на процесните помещения. Претендира за разноските по делото пред въззивната и касационната инстанции.

В писмен отговор от 06.04.2023 г. и в писмени бележки от 23.04.2024 г. пълномощникът на ответниците по жалбата А. Д. К. и Е. Д. К. оспорва тази жалба. Моли решението на Смолянския окръжен съд да бъде оставено в сила и на ответниците да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационнното обжалване, споделя приетото в решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 107 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., поради следното: Пристройка към сграда /независимо от това дали е законно изградена или представлява „търпим“ строеж/ може да бъде самостоятелен обект на съдебна делба само ако притежава техническите характеристики и отговаря на действащите към момента на построяването й законови изисквания за самостоятелен обект на собственост- например за жилище, за ателие, за гараж, за магазин или др. подобни. Когато пристройката не представлява отделен обект на собственост, същата на основание чл.98 ЗС става част от главната вещ, към която се присъединява, и съответно може да бъде обект на съдебна делба само заедно с тази главна вещ, като част от нея. Допълнително пристроеното, ако не е самостоятелен обект на собственост, е съсобствено при същите права, при каквито е съсобствен обектът, към който пристроеното се присъединява. За такава пристройка не може да се поиска отделно делба, щом не е самостоятелен обект на собственост, поради което тя, ако не подлежи на премахване като незаконен строеж, следва да се оцени при извършване на делбата на обекта, към който е присъединена.

Когато пристройката се присъединява към сграда- етажна собственост и е предназначена да обслужва цялата сграда, тази пристройка представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС и при делба на един или няколко обекта от тази сграда до делба следва да се допуснат и съответните идеални части от пристройката като обща част на сградата. Когато пристройката е предвидена да обслужва само един от обектите в сградата- етажна собственост, тя се присъединява към него и може да бъде допусната до делба като част от този обект. Пристройка, която е обща част на сграда- етажна собственост, но служи за обслужване само на някои от отделно притежаваните етажи или части от тях, може да се отреди само на лицата, чиито помещения обслужва. Това съгласно чл.38, ал.2 ЗС обаче може да стане само по общо съгласие на всички етажни собственици. Предвид гореизложеното, дали пристройката е обща част на сградата- етажна собственост или е собственост на основание чл.98 ЗС на собствениците на един или няколко от обектите в тази сграда зависи от това към кой обект е била присъединена тя при построяването й, но не и от това за какво реално е започнала да бъде ползвана в по-късен момент от един от етажните собственици, без съгласието на останалите.

По основателността на касационната жалба ВКС приемаме следното: Ищците са предявили иск за делба между наследниците на А. Д. К. и съпругата му Е. К. на изба с площ от 35,88 кв.м. и две жилища: апартаменти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на ИД на АГКК/, на етаж 1 и етаж 2 от триетажна жилищна сграда с идентнификатор ***, находяща се в [населено място], ул.В. Г.“ № 8. Предвид изложеното в уточнителната молба на ищците от 13.05.2022 г. съдът е приел, че искането за делба включва и пристройките към двата жилищни етажа.

Първоинстанционният съд е допуснал делбата на избата и на двете жилища както следва: жилище на ет.1, заедно с котелно помещение с площ от 11,70 ид.ч., което е пристройка към сградата и жилище на ет.2, заедно със стая от 11,70 кв.м., представляваща пристройка към сградата и баня и тоалетна с площ от 4,10 кв.м., представляваща пристойка само към втория етаж от сградата.

По жалба на ответниците въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за допускане до делба на пристройката- котелно помещение от 11,70 кв.м. на етаж 1 и стая с площ от 11,70 кв.м. на етаж 2 и е отхвърлил иска за делба на тези две помещения. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че първият етаж на пристройката представлява котелно помещение, което обслужва само третия жилищен етаж от сградата, който не е предмет на делба по настоящото дело. През пристройката на втория етаж преминавали всички комуникации за и от третия жилищен етаж- водопровод, канализация и тръби за отопление. Следователно процесната пристройка не съставлявала самостоятелен обект по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗКИР, а била принадлежност към жилището, находящо се на етаж 3 от сградата. Съдът е приел, че за възникване на собствеността по отношение процесната пристройка от значение е не от кого е изградена и са заплащани материалите /твърди се и са събрани доказателства, че това е първоначалният ищец В. К./, а какво е функционалното й предназначение. Участието в строителството под формата на труд или заплащане на материали би могло да създаде само облигационни отношения между страните. Доколкото двата етажа на пристройката нямали функционална връзка с първия и втория жилищни етажи, а обслужвали единствено и само третия жилищен етаж, въззивният състав е стигнал до извода, че пристройката не съставлява принадлежност към първи и втори жилищни етажи по смисъла на чл.98 ЗС. Според съда, не се касае и за обща вещ по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като пристройката по предназначение не служи за общо ползване, а обслужва единствено третия жилищен етаж. Затова първоинстанционното решение в частта, с която пристройката е допусната до делба като част от първи и втори жилищни етажи, е отменено и в тази част искът за делба е отхвърлен като неоснователен.

Приетото от въззивния съд, че двете помещения на ет.1 и ет.2, изградени като пристройка към сградата /котелно помещение на ет.1 с площ от 11,70 кв.м. и стая на ет.2 с площ от 11,70 кв.м./ не следва да се допускат до делба, тъй като не са част от ет.1 и ет.2, а представляват част от жилището на ет.3 от сградата, е неправилно поради следното: От приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи на в.л.инж.Т. Д.- Т., инж.М. Т. и арх.Е. М. и представения архитектурен проект на пристройката от 1989 г. се установява, че процесните помещения представляват част от триетажна пристройка към жилищната сграда, която пристройка няма характеристиките на самостоятелен обект на право на собственост. Видно от проекта, пристройката е била изградена в полза на В. К. /към онзи момент съсобственик заедно със съпругата си К. Т. К. на 1/2 ид.ч. от тогава двуетажната сграда по силата на договора за продажба от 15.08.1977 г., обективиран в нотариален акт № 49 от 15.08.1977 г./ и на наследниците на починалия му пред 1985 г. брат Д. К. /които са част от наследниците на другите съсобственици на сградата А. Д. К. и съпругата му Е. К., легитимиращи се като такива с нотариален акт № 53 от 06.05.1976 г./. Тоест, проектът е за пристройка на съсобствениците на цялата сграда, а не на собствениците на етаж 3 от сградата /който впрочем, видно от архитектурния проект към 1989 г. все още не е бил построен/. В него процесните помещение на ет.1 и ет.2 са били предвидени за баня и тоалетна към всеки от двата съществуващи към онзи момент етажа на сградата, с достъп както отвън, така и от вътрешността на сградата /по проекта е предвидено външно стълбище за достъп, но и врата към вътрешността на всеки от етажите/. Обстоятелството, че пристройката, в която се намират процесните две помещения, е била построена, за да се осигурят санитарни помещения към жилищата на всеки от етажите на сградата и че е била функционално свързана с двата етажа, се установява и от признанията на съделителя А. К., направени в открито съдебно заседание, проведено на 14.09.2020 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели /включително доведените от ответниците свидетели Т. Б. и К. М./. При така установеното следва да се приеме, че процесните две пристроени помещения на ет.1 и ет.2 са били функционално свързани и отредени да обслужват ет.1 и ет.2 от сградата и тъй като нямат характеристиките на самостоятелен обект на собственост, още при изграждането им те са били присъединени към двата етажа и на основание чл.98 ЗС са станали собственост на лицата, които са собственици на тези два етажа от сградата.

Установените от заключенията на вещите лица и от показанията на свидетелите обстоятелства /ползването понастоящем на помещението на ет.1 за други нужди, различни от отредените с проекта и по общо съгласие на съсобствениците на ет.1 и ет.2- вместо за баня и тоалетна към ет.1 за котелно помещение, обслужващо жилището на ет.3 от сградата; функционалното свързване на това помещение с ет.3 от сградата и преминаването през помещението на ет.2 на тръбите за водопроводната, канализационна и отоплителна инсталации на жилището на ет.3/ не променят придобитият още с построяването на пристройката статут на процесните помещения като принадлежност към ет.1 и ет.2 от сградата. Това е така, тъй като тези помещения изначално не са били общи части на триетажната сграда- етажна собственост /етажната собственост е възникнала с построяването на самостоятелния ет.3 от тази сграда, след като вече е била построена процесната пристройка към двуетажната сграда/ и тъй като не се доказа да е било постигнато съгласие по чл.38, ал.2 ЗС между всички етажни собственици на триетажната сграда /съсобствениците на ет.1 и ет.2 и собствениците на жилището на ет.3/ за промяна на статута на тези помещения от собствени на съсобствениците на ет.1 и ет.2 към собствени на собствениците на жилището на ет.3.

Предвид на гореизложеното съдът приема, че пристроените помещения с площ от 11,70 кв.м. на ет.1 /използвано за котелно помещение/ и помещение с площ от 11,70 кв.м. на ет.2 /използвано за склад/ и понастоящем са част от ет.1 и ет.2 от триетажната сграда. Поради това тези две помещения следва да се допуснат до делба заедно с допуснатите до делба ет.1 и ет.2 от сградата.

Неоснователно е възражението на ответниците, че процесните помещения са само тяхна собственост, тъй като са били изградени и финансирани от тях. Доколкото процесните две помещения представляват част от пристройка към съсобствените ет.1 и ет.2 от сградата и тази пристройка е била изградена без надлежно учредено от другите съсобственици в полза на ответниците право на строеж, на основание чл.98 ЗС тези помещения са съсобствени на всички съсобственици на ет.1 и ет.2 от сградата, без оглед на това кой ги е изградил и кой е финансирал изграждането им. Независимо от горното, следва да се посочи, че ответниците не са доказали, че пристройката е изградена само от тях. Напротив, от показанията на свидетелите С. Ш., Г. Б. и К. М. /последният доведен от ответниците/ се установява, че другият съсобственик В. К. е участвал в изграждането на пристройката, ако не с пари, то поне с личен труд.

Доколкото жилището на третия етаж от сградата не е предмет на настоящото дело за делба и по делото не са събирани доказателства кога, от кого и как е бил построен този трети етаж /въз основа на учредено право на надстрояване или без основание/, не може да се направи извод кой е собственик на жилището на третия етаж към настоящия момент и през последните 10 години. Поради това недоказано се явява направеното от ответниците възражение, че са придобили проценните две помещения на ет.1 и ет.2 от сградата по давност /на основание чл.79, ал.1 ЗС/, тъй като ги били присъединили и ползвали в продължение на повече от 10 години като част от собственото им жилището на ет.3 от сградата.

Страните не спорят относно квотите, при които е допусната делбата на ет.1 и ет.2 от сградата, поради което делбата на двете процесни помещения, присъединени към тези два етажа, следва да се допусне при същите квоти и между същите страни.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците по жалбата дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите направените от тях разноски по делото пред въззивната и касационната инстанции в размер на 2015 лв., включващи: 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 650 лв. адвокатско възнаграждение за делото пред въззивния съд, 140 лв. държавни такси за касационно обжалване и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение за делото пред ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 51 от 07.02.2023 г. по в.гр.д.№ 394 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на:

1. помещение с площ от 11,70 кв.м. /светла площ от 7,98 кв.м./, ползвано като котелно, представляващо част от първия етаж на триетажна жилищна сграда в [населено място], ул.В. Г.“ № 8, заснето в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на ИД на АГКК, като имот с идентификатор *** и

2. помещение с площ от 11,70 кв.м. /светла площ от 9,36 кв.м./, ползвано като склад, представляващо част от втория етаж на триетажна жилищна сграда в [населено място], ул.В. Г.“ № 8, заснето в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на ИД на АГКК, като имот с идентификатор ***

между следните лица и при следните квоти:

18/48 ид.ч. за К. Т. К.,

6/48 ид.ч. за С. В. Ш.,

6/48 ид.ч. за А. В. К.- Г.,

15/48 ид.ч. за Е. Д. К. и

3/48 ид.ч. за А. Д. К..

ОСЪЖДА А. Д. К. от [населено място], обл. С., [улица] Е. Д. К. от [населено място], обл.С., [улица] да заплатят на К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К.- Г., трите със съдебен адрес [населено място], [улица], офис ***, чрез адв.Б. М., на основание чл.78 ГПК сумат 2 015 лв. /две хиляди и петнадесет лева/, представляваща разноски по делото за въззивната и касационната инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.