Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023

Неуважена молба за отмяна на съдебно решение при липса на нови съществени доказателства

Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителите искат отмяна на влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете им за собственост и реституция на етаж от сграда, като представят новооткрити документи от отчуждителна преписка. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът приема, че представените документи само потвърждават вече събраните доказателства и не съдържат релевантни факти, които да променят изхода на спора.

Какво приема съдът

Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, когато представените като новооткрити документи нямат съществено значение за делото и единствено потвърждават вече установени факти, без възможност да доведат до различно решение по спора.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствареституцияЗОЕГПНСправо на собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 17.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 4505 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Н. В. Т. и С. В. Т. чрез пълномощника В. В. М., подадена на 21.09.2021 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, както и на решения № 1483 от 06.03.2017 г. по чл. 192 ГПК /отм./ и решение № 356 от 15.01.2020 г. по чл. 193 ГПК /отм./, постановени по същото дело. Решенията са влезли в сила на 11.04.2018 г. когато е постановено определение № 179 по гр. д. № 4145/2017 г. на ВКС, І г. о., с което посочените решения не са допуснати до касационно обжалване. С решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 1483 от 06.03.2017 г., е обезсилено решение на Софийски районен съд, 40 състав, от 23.03.2006 г., постановено по гр. дело № 1199/2002 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д., П. В. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975 г. по гр. дело № 862/1975 г. по описа на СРС-Благоевски район, и на основание чл. 224, ал. 1 ГПК/ отм./ е върната като недопустима исковата молба в тази част и производството по нея е прекратено. Оставено е в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав, постановено на 23.03.2006 г. по гр.д. № 1199/2002 г., в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. П. Д., П. В. Д., З. П. Д., ЕТ „Екзод-В. Д.”, ЕТ „Люси-Л. Д.”, Д. Г. П., В. А. К., ЕТ „П. Д.”, „Бауер интернешънъл” ООД и „Бауер БГ интернешънъл” ООД за ревандикация на недвижим имот, представляващ втория надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ * от кв. 334 по плана на [населено място], м. „Ц.”, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място, въз основа на претендирано от ищците право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т., и възстановяване по реда на ЗВСОНИ, и искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. против Столична община, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. за признаване за установено правото на собственост на ищците върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С. В. Д.-Т.; 2/ искове с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ , предявени от Н. Т. и С. Т. против Н. Д., Л. Д.-П., П. В. Д., З. П. Д., Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община за установяване на извършени от П. В. Д., поч. през 1973 г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК, по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани по гр.дело № 1759/1970 г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. както следва: декларация по преписка № 5666/1948 г., неавтентично писмо от 1935 г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933 г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и П. В. Д..

В молбата се поддържа, че след влизане в сила на съдебните актове молителите са се снабдили с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са им станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: писмо от 22.06.2021 г. на кмета на район „Триадица“, корица от папката на преписката по ЗОЕГПНС на името на д-р П. П. П. с означен архивен № 1986; декларация по ЗОЕГПНС от д-р П. П. П. от 1948 г.; протокол от 29.10.1948 г. от заседанието на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС по преписка вх. № 7990 от 19.05.1948 г. по описа на комисията; решение от 29.10.1948 г. по преписката на д-р П. П. П., потвърдено с ПМС № 2011/07.12.1950 г.; заявление от д-р П. П. П. до председателя на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 25.04.1950 г. за издаване на удостоверение, от което е видно, че не е засегнат от ЗОЕГПНС; удостоверение № 11229/18.05.1950 г. на Коларовградския общински народен съвет, от което се установява, че д-р П. П. П. не е засегнат от ЗОЕГПНС. Твърдят, че са се снабдили с тях в периода от 22.06.2021 г. до завеждането на молбата на 21.09.2021 г., както и че тези нови и новооткрити писмени доказателства показват, че спорът е разрешен, без да са изяснени действителните факти и обстоятелства по отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС. Посочват също така, че цитираните писмени доказателства биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право.

В предходно производство по отмяна - по гр. д. № 1668/2021 г. на І г. о. на ВКС е установено, че ответницата З. П. Д. е починала на 04.08.2021 г. и нейни наследници по закон са Л. В. Д. и П. В. Д., които участват в процеса.

С определение № 1168 от 14.05.2023 г. на мястото на починалия ответник по молбата В. П. Д. са конституирани наследниците му по закон Н. К. Д., Л. В. Д. и П. В. Д.

Подаден е отговор на молбата за отмяна от Н. П. Д., Л. В. Д., лично и като ЕТ „Люси- Л. Д.”, П. В. Д., лично и като ЕТ „П. Д.”, Д. Г. П., „Бауер интернешънъл” ООД, „Бауер БГ интернешънъл” ООД и ЕТ „ЕГЗОД-В. Д.” чрез пълномощника адв. Д.. Според тях молбата за отмяна е неоснователна.

Отговор е постъпил и от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област София. Изразеното становище е също за неоснователност на молбата.

От ответника Столична община не е подаден отговор. Такъв не е постъпил и от ответниците Г. А. П. и Л. Т. Т..

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 95/24.01.2023 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

За да отхвърли предявените от молителите искове за собственост на втория надпартерен етаж по чл. 108 ЗС и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява основателността на твърдението на ищците, че са собственици на процесния втори надпартерен /трети/ етаж от триетажната сграда, находяща се в [населено място], [улица] на заявеното правно основание – наследяване от С. Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ.

Установено, че ищците са наследници по закон на С. В. Т. /Д./, починала на 24.03.1969 г. като нейни низходящи по права линия от втора степен /внучки/. Прието е обаче, че не се установява основателността на твърдението им, че наследодателката е била собственик на процесния етаж от сградата. Въз основа на нотариален акт № 50, том 9, н. д. № 1624/1927 г. е посочено, че майката на С. Д. -Х. /Х./ В. Д. е закупила от П. Х. В. закупила едноетажна полумасивна къща с дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 369 кв. м., след което с договор за покупко-продажба, сключен на 06.07.1933 г. /нотариален акт № 57, регистър 2370, н. д. № 2176 от 1933 г./ е прехвърлила на С. В. Д. 1/2 ид. част от дворното място. Според съдържанието на нотариалния акт към датата на сключване на договора през 1933 г. в дворното място вече е била изградена триетажна сграда – в т. 4 от нотариалния акт продавачката е декларирала, че С. Д. е построила със собствени средства два от етажите на новата триетажна сграда, а именно партерен етаж и първи етаж. С оглед на това въззивният съд е приел, че с договора за покупко-продажба през 1933 г. продавачът Х. Д. е прехвърлила на купувача С. Д. единствено 1/2 ид. част от дворното място, без да е прехвърлила собствеността върху изградената към датата на сключване на договора триетажна сграда, представляваща самостоятелен обект на право на собственост, която към този момент вече е била построена. Фактът на построяване на сградата е приет за установен от съдебно-техническата експертиза, според която тя е нанесена в действащия към 1933 г. застроителен план на основание писмо от общината от 14.07.1933 г., както и от представените по гр. д. № 862/1975 г. писмени доказателства /строителен протокол № 57/24.03.1933 г., позволителен билет № 183/23.05.1933 г. и скица № 1313/11.02.1975 г./. Предвид установеното, че сградата е била построена в дворното място, което на основание договор за покупко-продажба от 1927 г. е било изключителна собственост на Х. Д., въззивният съд е обосновал извод, че по силата на приращението и съгласно приложимата към този момент норма на чл. 78 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, Х. Д. е притежавала и собствеността върху триетажната сграда, като съдържащото се в нотариален акт № 57/1933 г. признание на обстоятелството, че партерният и първият етаж /втори надпартерен/ са построени със средства на С. Д.-Т. няма твърдяната от ищците вещно-правна последица на придобиване на собствеността върху тези етажи, доколкото липсва изрично заявената воля на титуляра на правото на собственост Х. Д. собствеността върху тези етажи да премине в патримониума на С. Д.-Т.. С оглед на това е прието за недоказано твърдението, че наследодателката С. Д.-Т. се легитимира като титуляр на правото на собственост върху процесния втори надпартерен /трети/ етаж от сградата към 1948 г., който да е бил отчужден от нея по реда на ЗОЕГПНС.

Взето е предвид и обстоятелството, че от представения по делото съдебно-спогодителен протокол от 18.02.1975 г. по гр. д. № 862/1975 г. на СРС, Благоевски район, 6 състав, представляващ официален документ по смисъла на чл. 148 ГПК /отм./, се установява, че процесният втори надпартерен /трети/ етаж от сградата е завещан от Х. Д. на нейния син П. В. Д. и по силата на постигната спогодба между наследниците на последния е поставен в дял на Л. И. Д.. С оглед на това е прието, че С. Д.-Т. не се легитимира и като титуляр на идеална част от процесния етаж на основание наследяване по закон от Х. Д., тъй като наследяването по закон е изключено от оставеното от Х. Д. завещание в полза на П. В. Д., с оглед на което за неоснователно е прието и възражението за нищожност на делбата като извършена без участието на наследниците по закон на С. Д.-Т..

Основното съображение на въззивния съд да приеме, че предявените искове са неоснователни е основано на констатацията, че по делото не се установява процесният имот да е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците С. В. Д.-Т., нито от нейния брат П. В. Д. – с решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС имотът е освободен от отчуждаване. Именно с оглед липсата на отчуждаване съдът е приел, че не се доказва да е осъществено посоченото в исковата молба придобивно основание, а именно възстановяване по реда на ЗВСОНИ на имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Горният извод е изведен от установеното по категоричен начин от фактическа страна, че процесният втори надпартерен /трети/ етаж от сградата е освободен от отчуждаване /контролен лист от 02.03.1949 г. по преписка № 7454 на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС; удостоверение № 1453/04.01.1968 г., издадено от отдел „Държавни имоти“ при Благоевски РНС/.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване нищожност на съдебната спогодба за делба по гр. д. № 862/1975 г. на СРС и да прекрати производството по него, въззивният съд е приел, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо и е недопустимо, по аргумент от чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 ГПК/ отм./да бъде пререшаван. При формиране на този извод се е позовал на представеното по делото решение /л. 103 от гр. д. № 1199/2002 г. на Софийски районен съд/ от 12.12.1985 г. по гр. д. № 9752/1985 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от наследодателя на молителите В. К. Т. срещу В. П. Д., Л. П. Д. и З. П. Д. за обявяване за нищожна спогодбата по гр. д. № 862/1975 г. за делба на апартаментите на третия етаж, партерния етаж и таванския етаж в сградата на [улица], ведно със съответните избени помещения и идеални части от общите части на сградата.

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи, независимо че е положила дължимата грижа за снабдяването с него.

В писмото от 22.06.2021 г. на кмета на район „Триадица“ е посочено, че е открита отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС на името на П. П. П., от която е видно, че от него не са отчуждавани имоти. Същият е декларирал имоти в [населено място]. Живял е на адреса в [населено място], [улица] като наемател. Цитираният № 1986 е номер на преписката, а не на акт за държавна собственост, така както е посочено в писмо изх. № 94-В-307/10.01.2014 г. В преписката не се открива акт за държавна собственост, тъй като декларираните имоти в Коларовград /гр. Шумен/ не са одържавявани. Видно от цитираното по-горе писмо от 2014 г., прието като писмено доказателство във въззивното производство /л. 116/, в същото е посочено, че в азбучниците е записан акт за държавна собственост № 1986 на името на д-р П. П. П. за имот, находящ се на [улица], който не е намерен в архива на отдела. Представените с молбата за отмяна и разгледани по-горе писмени доказателства не представляват нови доказателства, съдържащи информация от значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като потвърждават данните, установени от събраните в производството писмени доказателства. В същите не се съдържат релевантни за спора факти. Съдът не е приел, че процесният имот е бил отчужден от д-р П. П. П., а че е бил освободен от отчуждаване, като не е обосновал извод въз основа на акта за държавна собственост, тъй като същия не е бил представен по делото, респ. не са събрани доказателства, че е бил изгубен или унищожен.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителите смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителите трябва да заплатят на ответниците по молбата държавата и Столична община направените разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за всеки от тях. Ответниците по молбата Н. П. Д., Л. В. Д., П. В. Д., Д. Г. П., „Бауер интернешънъл” ООД и „Бауер БГ интернешънъл” ООД не са представили доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. В. Т. и С. В. Т. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, както и на решения № 1483 от 06.03.2017 г. по чл. 192 ГПК /отм./ и решение № 356 от 15.01.2020 г. по чл. 193 ГПК /отм./, постановени по същото дело.

Осъжда Н. В. Т. и С. В. Т. да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата 500 лв. - разноски в производството.

Осъжда Н. В. Т. и С. В. Т. да заплатят на Столична община сумата 500 лв. - разноски в производството.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.