Увеличаване на обезщетение по ЗОДОВ при задържане под стража

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 315

гр. София, 28.05.2026 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурора Димитров

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 3881/2025г и съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Разглежда се касационната жалба на Р. М. Х. ,подадена чрез адв. К. П. от САК срещу решение №443 от 11.04.2025г по в. гр.дело № 2372/2024г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №2546 от 25.04.2024г по гр.д № 13871/2021г на Софийски градски съд в частта , с която е отхвърлен иска на касатора за разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 1500 лева за неимуществени вреди от образувано и водено срещу ищеца наказателно производство с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1 т.5,вр чл. 209 ,ал.1 вр чл.18 ,вр. чл. 20 , ал.4 НК , което производство е прекратено с постановление на Прокуратурата на РБ считано от 22.03.2019г.
С определение №480 от 03.02.2026г е допуснато касационно обжалване само в частта ,в която е разгледан и отхвърлен иска за обезщетение на неимуществените вреди за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лева, до пълния предявен размер на иска от 50 000 лева , както и в частта за разноските.Не е допуснато касационно обжалване в частта,с която въззивният съд е разгледал исковете за обезщетение на имуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение №2546 от 25.04.2024г на Софийски градски съд в отхвърлителната част и е ревизирал допълнителното решение №4263 от 12.07.2024г на Софийски градски съд относно присъдения размер по една от претендираните вреди.Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила при обсъждането и оценката на доказателствата,нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК. Защитата изтъква , че присъденото обезщетение е крайно занижено и несправедливо и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Съображения по основателността на оплакванията са изложени от адв. П. в съдебно заседание ,претендират се разноски
Отговор от Прокуратурата на РБ не е постъпил. В проведеното съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква, че касационната жалба е по същество основателна и следва да бъде коригиран размера на обезщетението,за да се отчете по справедливост твърде продължителният период на задържане под стража. Апелира обезщетение да се присъди в умерен и балансиран размер .

По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване в една част , е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор.Както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС, съгласно реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о , реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о,реш. №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, въззивният съд следва да обоснове общественият критерии за справедливост в чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства,като тежестта и характера на повдигнатото обвинение, с какви принудителни мерки и ограничения е било съпроводено и как са се отразили те на личността. Преценява се продължителността на задържането под стража като мярка за неоклонение предвид ограниченията на основни човешки права, съпътстващи нейното изтърпяване Незаконното лишаване от свобода, включително като мярка за неотклонение „ задържане под стража” сериозно засяга човешкото право на свобода и сигурност, накърнява гражданските права на лична свобода и неприкосновеност и обезщетението трябва да репариа тези накърнени ценности / решение № 295/18.12.2017 г. по гр.д. № 384/2017 г. на IV ГО на ВКС , решение № 212/14.10.2016 г. по гр.д. № 14. 02/2016 г. на IV ГО на ВКС решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г. на III ГО на ВКС/ Допуска се нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД , ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление , което обвиняемият не е извършил, макар да е извършвал и в последствие да е осъден с влязла в сила присъда за други престъпления,съдилищата не отчитат вредоносните последици от конкретното незаконно обвинение и ограниченията на основни човешки права , съпътстващи задържането под стража, когато мярката е наложена в пряка връзка с него. Свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека до определена степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и проява и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,като при определяне на обезщетението се съобразяват и обществено икономическите условия в страната.
Предвид отговора на поставения въпрос, оплакванията на касационния жалбоподател за занижен размер на присъденото обезщетение са основателни .
Неправилно е приложен критерия на чл.52 ЗЗД, поради необсъждането и оценката на всички относими обстоятелства от въззивния съд в указаната насока. Не е съобразено от въззивния съд , че ищецът Р. Х. е търпял съществени ограничения на гражданските си права във връзка с конкретното, продължило над осем години наказателно производство по обвинение,свързано с разследвана измама. Бил е задържан на 31.07.2020г, повдигнато му е обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.210, ал.1 т.5,вр чл. 209 ,ал.1 вр чл.18 ,вр. чл. 20 , ал.4 НК/пр.пр.44004/27.07 2010г/ и след 72-часово задържане , на 03.08.2010г му е наложена най-тежката мярка за неотклонение „задължане под стража”. Тази мярка ищецът Р. Х. ,тогава на 27 години и без до този момент да е осъждан /за друго наказуемо деяние е освободен от наказателна отговорност с решение по н.а.х.д№14151/2008г на СРС/,е търпял ефективно мярката повече от два месеца, тъй като след замяната й от съда с определение от 08.10.2010г по в.ч.н.д.№ 4385/2010г на СГС, е бил освободен от ареста едва на 02.11.2010г, след внасяне на определената парична гаранция от 15 000 лева, с която сума обвиняемият не е разполагал и същата е събрана и внесена от трети лица. За периода ,през който е понесъл неимуществените вреди от така воденото наказателно производство, прекратено в досъдебна фаза с постановление на СРП влязло в сила на 22.03.2019г ,спрямо ищеца е реализирана наказателна отговорност по водени срещу него други две наказателни производства. Осъден е за данъчни престъпления в особено големи размери с присъда на ОС-Добрич ,влязла в сила на 10.10.2012г и по н.о.х.д №133/2017г на СГС с присъда ,влязла в сила на 22.01.2020г на лишаване от свобода, като изпълнението на групираните две наказания е отложено по чл.66, ал.1 НК. Изтъкнатото обстоятелство правилно е съобразено от съдилищата при дължимото обезщетение за неимуществени вреди от повдигането на обвинение за престъпление по чл.210, ал.1 т.5,вр чл. 209 ,ал.1 вр чл.18 , вр. чл. 20, ал.4 НК по воденото в тази връзка наказателно производство /пр.пр.44004/27.07 2010г/, тъй като обичайните притеснения от осъждане и свързнаните с това негативни изживявания при ищеца не са били свързани единствено с процесното обвинение. Неоснователно е оплакването на касатора, че заниженият размер на обезщетението съдът е мотивирал при недопустимо позоваване на приключилото със споразумение производство по реда на ЗСВ, по което ищецът е прил обезщетение със сумата 4900лв за неразумната продължителност на посоченото с иска досъдебно производство.Вредите от бавно правосъдие и нарушеното право на разглеждане в разумен срок в случая не са заявени, нито разглеждани като претендирани за обезщетяване с иска по чл.2,ал.1 т.3 ЗОДОВ , а обезщетяването им по друг ред е изтъкнато включително за да се отговори на неоснователният довод на ответната Прокуратура ,че приемането на това обезщетение по споразумение води до неоснователност на иска за претендираните неимуществени вреди от незаконното обвинение, основан на отговорността по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.Тази именно отговорност е ангажирана с частично уважаване на иска без да се включват вреди, за които ищецът е вече обезщетен. Следвало е обаче да бъде решаващо отчетено,че наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу ищеца, включително при определено наказание лишаване от свобода чието изтърпяване е отложено, не е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ при вредата от ефективното задържане под стража,наложено във връзка с процесното обвинение. Предвид прекратяването на производството в досъдебна фаза на основание , което влече отговорност на държавата , следва да се обезщетят вредите от задържането на ищеца по мярка за неотклонение включително ,тъй като мярката го уврежда и е незаконно проложена.
От значение за спаведливия размер на обезщетението в случая наложената марка за неотклонение„задържане под стража“ в продалжение на три месеца, което не е съобразено от въззивния съд и обуславя по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди от приетия с въззивното решение , съответно и по - висок размер на обезщетение спрямо присъдения ,за да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия. Както при всеки човек, задържането под стража е дало неблагоприятно отражение върху самочувствието и психиката на ищеца, който по време на задържането е имал и допълнително притеснение заради нуждата от инсулин , като страдащ от диабет. Ангажирани са и гласни доказателства в тази насока ,представена е и медицинска епикриза .
Въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да се отмени в една част и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ да се уважи за още 5 000 лева - с равностойност 2556,50 евро. Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство.В останалата част въззивното решение следва да се потвърди ,а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно този изход на спора,по съразмерност
Направените разноски са поискани с представен списък пред всяка инстанция , както и по касационната жалба Установяват се като извършени в размер на общо 3705лева за всички инстанции, от които платени адвокатски възнаграждения 1800лв. за първа инстанция , 1000 лева за въззивна инстанция и 850лв при настоящето обжалване. Тези възнаграждения не са прекомерни както е възразила ответната Прокуратура на РБ ,но ответникът следва да понесе отговорност за разноски съобразно уважената част на иска,или за сумата 420лв , с равностойност 214,74 евро

Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №443 от 11.04.2025г по в. гр. дело № 2372/2024г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №2546 от 25.04.2024г по гр.д № 13871/2021г на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на Р. М. Х. за разликата над присъденото на основание чл.2, ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 1500 лева за неимуществени вреди от образувано и водено срещу ищеца досъдебно наказателно производство, прекратено с постановление на Прокуратурата на РБ считано от 22.03.2019г, до размера от 6500 лева ,както и в частта за разноските и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Р. М. Х. ,ЕГН [ЕГН] още 5 000 (пет хиляди ) лева, с равностойност 2556,50 евро, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1 т.5,вр чл. 209 ,ал.1 вр чл.18 ,вр. чл. 20 , ал.4 НК , което наказателно производство е прекратено с постановление на Прокуратурата на РБ, ведно със законната лихва ,считано от 22.03.2019г до окончателно изплащане ,както и сумата 214,74 евро разноски за всички инстанции .

Оставя в сила решение №443 от 11.04.2025г по в. гр. дело № 2372/2024г.на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: