Изкупуване на съсобствен дял при продажба след нищожно завещание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. София, 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1492 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 424 от 07.10.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 2 от 07.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 817/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, въззивен състав в частта, с която е потвърдено Решение № 1095 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 1986/2018 г. на РС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Г. П. и Т. А. П. срещу А. А. П. и Й. Д. П. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 20 – в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК.

С подадената в срока по чл. 283 ГПК чрез адвокат С. К. – Н. от АК - П. касационна жалба, касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и молят да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Претендират разноски за всички инстанции, включително възнаграждения при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставена безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в производствата пред ОС и ВКС.

Ответницата по касация Й. Д. П. е депозирала отговор срещу касационната жалба чрез адвокат Е. П. от АК – П., като възразява, че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

Ответницата по касация А. А. П. е депозирала становище с вх.№ 184 от 11.01.2021 г. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293, намира следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, предявена от И. Г. П. и Т. А. П. срещу А. А. П. и Й. Д. П.. Ищците поддържат, че заедно с ответницата А. А. П. (като преживяла съпруга от брак с продължителност повече от 10 г.) са наследници по закон на своя син Р. П., починал на 14.03.2018 г. Легитимирайки се като едноличен собственик по силата на обявено на 23.03.3018 г. саморъчно завещание с дата 03.08.2017 г., съставено от името на Р. П., с н.а. от 02.04.2018 г. ответницата А. А. П. продала на ответницата Й. Д. П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** за сумата 18 000 лв. С решението на първата инстанция, в частта, в която същото е влязло в сила, е признато за установено, че саморъчното завещание не е написано и подписано от Р. П., т.е. е нищожно на основание чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Предвид нищожността на завещанието, ищците са заявили, че сделката от 02.04.2018 г. (1) не поражда действие за следващата им се по силата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 6 ЗН 1/6 ид.част от апартамента, както и (2) е сключена в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като съсобственицата А. П. е продала своята част – 5/6 ид.части от недвижимия имот, без преди това да е предложила на ищците да купят тази част. Последното е мотивирало ищците да поискат да изкупят 5/6 ид.ч. от имота за сумата 15 000 лв. - при уговорените с ответницата Й. Д. П. условия.

С въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, е потвърдено първоинстанционното решение № 1095 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 1986/2018 г. на РС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящите касатори срещу настоящите ответници по касация иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 20. Прието е, че искът не може да бъде уважен, тъй като към момента на сключването на договора за продажба от 02.04.2018 г. имотът не е имал съсобствен характер. Ищците не са имали права върху него, защото след смъртта на съпруга си и прекратяването на СИО ответницата А. А. П. е станала собственик на 1/2 ид.част от имота, а останалата 1/2 ид.част е придобила по силата на саморъчното завещание, което е обявено надлежно по реда на чл. 27 ЗН. Според въззивния съд от това следва извод, че към датата на продажбата имотът не е имал съсобствен характер, поради което за продавача не е съществувало задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Имотът е придобил съсобствен характер едва след влизане в сила на решението на районния съд, с което е прогласена нищожността на саморъчното завещание. Обстоятелството, че при това положение съсобствеността е възникнала към момента на откриване на наследството (14.03.2018 г.) поради ретроактивното действие на прогласената нищожност, не води до извод за нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС от страна на продавача, тъй като правно значение има моментът на сключване на договора, към който съсобственост върху имота не е имало.

Изложените от въззивния съд мотиви, че ответницата А. А. П. е придобила вещни права върху процесния апартамент по силата на саморъчното завещание, а впоследствие същите са отпаднали поради „ретроактивното действие на прогласената нищожност”, са несъвместими с аксиоматичните принципни характеристики на този вид недействителност. При нищожността сделката е обременена с порок от такава тежест, че тя изобщо не поражда целените с нея правни последици. Налице е именно начална невъзможност да възникне желаното от страните и типично за съответния вид сделка действие. Нищожността настъпва с извършването на порочната сделка, по право, без да е необходима съдебна намеса. Средство за предявяването на нищожността по съдебен ред е установителният иск, с уважаването на който само се констатира наличието на порока, препятстващ произвеждането на правен ефект от така обременената сделка (за разлика от случаите на унищожаемост, при които недействителността настъпва по силата на съдебно решение, с което е уважен конститутивен иск). Като е приел, че нищожното на основание чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН завещание, съставено от името на Р. П. с дата 03.08.2017 г., обявено на 23.03.3018 г., е произвело действие и е довело до придобиване на вещни права върху процесния апартамент в патримониума на А. А. П., които са отпаднали впоследствие поради „ретроактивното действие на прогласената нищожност”, въззивният съд е допуснал видимо тежко нарушение на материалния закон, което се е отразило на постановения краен резултат.

Предвид нищожността му, завещанието, съставено от името на Р. П. с дата 03.08.2017 г., няма вещно-правен транслативен ефект. Със смъртта на Р. П. едновременно е прекратена съпружеската имуществена общност с преживялата съпруга, както и оставеното наследство е придобито като съвкупност от права и задължения от наследниците по закон. Ето защо процесният апартамент, придобит с НА № 4 от 18.09.1998 г. по време на брака с А. П., сключен през 1994 г., считано от 14.03.2018 г. е станал съсобствен между касаторите и преживялата съпруга при квоти, произтичащи от чл. 28 СК и чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, а именно: 5/6 ид.ч. за А. П. и общо 1/6 (две по 1/12) ид.ч. за родителите му – касаторите по делото. Съответно – към датата на сключения между А. А. П. и Й. Д. П. договор за продажба имотът е бил съсобствен с произтичащото от това задължение за продавачката А. П. да предложи на другите съсобственици (касаторите) да купят притежаваните от нея 5/6 ид.части при условията, договорени с купувачката. Няма спор, че предложение по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС не е отправяно от А. П. към касаторите, с което е завършен фактическият състав на потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС. Неизпълнението на задължението по чл. 31, ал. 1 ЗС от страна на А. П. е породило правото на касаторите да изкупят процесните 5/6 ид.ч. при условията, договорени с Й. Д. П., а именно – срещу заплащането на 5/6 части от продажната цена, т.е. сумата 15 000 лв. Конститутивният иск е предявен преди изтичане на 2-месечния срок от продажбата, основателен е и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора ответниците по касация нямат право на разноски за защитата им пред ОС – Пазарджик и пред ВКС. За защитата й пред РС – Пазарджик Анна П. има право да получи сумата 233,33 лева – частта от адвокатското възнаграждение, заплатена за защитата по предявения установителен иск за собственост, производството по който е прекратено. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на А. П. сумата 400 лева за защита пред ОС, а на Й. Д. П. – сумата 1 000 лева за защита пред ОС, както и в частта за присъдените от Районен съд - Пазарджик разноски, с която касаторите са осъдени да заплатят на А. П. разликата над сумата 233,33 лева до сумата 466,67 лева.

От своя страна касаторите имат право на сумите, заплатени за защитата по предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, както следва: 600 лева (съответната част от заплатената пред РС държавна такса), сумата 374 лв. (съответната част от заплатеното пред РС адвокатско възнаграждение), 448 лева (два пъти по 224 лв. – държавните такси за въззивно и касационно обжалване) и 30 лв. (заплатената проста такса по касационната жалба), или общо още 1 452 лева над присъдените от РС - Пазарджик 795 лева.

Пред въззивната и касационната инстанции касаторите са защитавани при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което и с оглед заявеното по реда на чл. 80 ГПК искане ответниците по касация следва да заплатят на упълномощеното адвокатско дружество две суми от по 1 130 лева, определени съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ съобразно цената на иска (15 000 лева).

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно Решение № 2 от 07.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 817/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 1095 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 1986/2018 г. на РС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Г. П. и Т. А. П. срещу А. А. П. и Й. Д. П. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 20, както и в частта за разноските, с която И. Г. П. и Т. А. П. са осъдени да заплатят на А. А. П. сумата 400 лева, а на Й. Д. П. – сумата 1 000 лева, както и в частта за присъдените от Районен съд - Пазарджик с Решение № 1095 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 1986/2018 г. разноски, с която И. Г. П. и Т. А. П. са осъдени да заплатят на А. А. П. разликата над сумата 233,33 лева до сумата 466,67 лева,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на И. Г. П. и Т. А. П. на 5/6 (пет шести) идеални части от прехвърления от А. А. П. на Й. Д. П. с нотариален акт № 91, том І, рег.№ 1083, нот.д.№ 73 от 02.04.2018 г. по описа на нотариус Н. И. (рег.№ * на НК) недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ жилище с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 20 със застроена площ 82,25 кв.м., ведно с избено помещение № 12 с площ 10,55 кв.м. и ведно с 5,15% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу заплащане на сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева , която да заплатят на купувача Й. Д. П. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА А. А. П. и Й. Д. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Г. П. и Т. А. П. на основание чл. 78 ГПК сумата 1 452 (хиляда четиристотин петдесет и два) лева - разноски по делото за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА А. А. П. и Й. Д. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на Адвокатско дружество „д-р Петков, Проданов и Партньори”, вписано в регистъра на адвокатските дружества при АК – П. с личен № 2300001644, сумата 2 260 (две хиляди двеста и шестдесет) лева – възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената на И. Г. П. и Т. А. П. безплатна правна помощ пред ОС - Пазарджик и пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: