Недопустимост на свидетелски показания за доказване на договор над 5000 лева

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за плащане на цена * недопустимост на свидетелски показания

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София , 15.11. 2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т . д. № 1195/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мега Хидрострой“ ЕООД, [населено място], обл. София срещу решение № 38 от 16.03.2023 г. по в. т. д. № 239/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 41 от 31.05.2022 г. по т. д. № 123/2020 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен предявеният от ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 69 076.08 лв. – цена на доставени инертни материали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода за дължимост на претендираната сума, като твърди, че същият не кореспондира с представените по делото доказателства и по-конкретно – с доказателствата, събрани във въззивното производство, установяващи, че инертните материали за извършваните от дружеството строителни дейности по процесния договор за обществена поръчка са доставяни не само от ищеца, но и от друг доставчик. Счита, че решаващият състав неправилно е игнорирал тези доказателства поради настъпила преклузия за събирането им, приемайки, че не са ангажирани своевременно с отговора на исковата молба, без да отчете причината за неподаване на такъв, а именно – че преписът от исковата молба (впоследствие и другите книжа по делото в първоинстанционното производство) е връчен на адрес, който не кореспондира с адреса, регистриран като седалище и адрес на управление на търговското дружество, а също и в нарушение на изискванията за редовност на връчването. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото наличието на договор относно процесното количество инертни материали, който е на стойност над предвидената в тази разпоредба (5 000 лв.), е счетено за доказано от показанията на разпитания по делото свидетел.

С определение № 1635 от 18.06.2024 г. по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта със свидетелски показания да бъде установено сключването на договор за продажба на стойност над предвидената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК .

Ответникът по касация – ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.07.2023 г.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, [населено място] срещу „Мега Хидрострой“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 69 076.08 лв., въззивният съд е споделил извода, че във връзка с изпълнението на сключен между ответника „Мега Хидрострой“ ЕООД и [община] договор за обществена поръчка от 06.02.2019 г. с предмет „ Изграждане и подмяна на водопроводи на част от уличната мрежа на територията на [населено място] за обособена позиция № 1“, ищецът ЕТ „К. 89 – Р. Р.“ е доставил на ответното дружество цялото необходимо количество инертни материали – пясък и фракция, като от общата стойност на същото е заплатена само сумата 33 096.14 лв. по издадените от едноличния търговец три броя фактури (№ 203944 от 31.08.2019г., № 203990 от 27.09.2019г. и № 204098 от 31.10.2019г.), а незаплатен е остатъкът от 69 076.08 лв., който е предмет на настоящия спор.

Наличието на търговски отношения между страните е прието за доказано от показанията на разпитания по делото свидетел Р. Н. Л. – служител на „ВиК „Й.“ ООД, [населено място], който е присъствал по време на цялостното изпълнение на договора за обществена поръчка и е установил, че ЕТ „К. 89 – Р. Р.“ е бил единственият доставчик на инертни материали за обекта, а количеството на доставените материали и стойността на същите – от заключението на икономическата експертиза, изслушано в първоинстанционното производство.

По отношение на всички събрани във въззивното производство доказателства, в т. ч. и ново експертно заключение, допуснати по искане на въззивника „Мега Хидрострой“ ЕООД за установяване на твърдението му, че спорното количество инертни материали е доставено не от ищеца, а от друг доставчик – „Еко строй проект“ ЕООД, въззивният съд е приел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото първостепенният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което да е препятствало правото на страната на защита.

Въззивният съд не е уважил възражението за недопустимост на свидетелските показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил, че свидетелят установява не самото сключване на сделката между страните, а субекта, доставял инертни материали за изпълнение задълженията на „Мега хидрострой“ ЕООД по договора за обществена поръчка.

Решението е неправилно .

Съгласно императивната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, свидетелски показания са недопустими за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен при изрично съгласие на страните (чл. 164, ал. 2 ГПК). Във формираната по приложението на посочената разпоредба практика на ВКС, обективирана в цитираното в определението по чл. 288 ГПК решение № 218 от 06.01.2017 г. по т. д. № 3572/2015 г. на I т. о. и в множество други решения по чл. 290 ГПК (решение № 27 от 10.09.2012 г. по т. д. № 154/2010 г. на II т. о.; решение № 72 от 28.04.2015 г. по т. д. № 2628/2013г. на II т. о., решение № 224 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016 г. на ІІІ г. о.), се приема, че със свидетели не може да се доказва извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5000 лв. и че гласните доказателствени средства са допустими за установяване извършването на правни или фактически действия по изпълнението, като приемане на изработеното (решение № 50183 от 14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. на І т. о.), механизма на комуникация при осъществяване на търговските взаимоотношения (решение № 218 от 06.01.2017 г. по т. д. № 3572/2015 г. на І т. о.) или трайни търговски отношения във връзка със съвместна дейност (решение № 224 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016г. на ІІІ г. о.).

Обжалваният акт е постановен в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с цитираната практика на касационната инстанция. Изводът на въззивния съд, че между страните е съществувало правоотношение по договор за доставка на инертни материали във връзка с изпълнението на сключения от ответника „Мега хидрострой“ ЕООД с [община] договор за обществена поръчка, е направен въз основа единствено на показанията на разпитания по делото свидетел Р. Н. Л.. В случая обаче, свидетелските показания се явяват недопустимо доказателствено средство. С оглед обстоятелството, че стойността на спорните количества инертни материали (установена от заключението на икономическата експертиза) надхвърля сумата 5 000 лв., и предвид липсата на изрично заявено от страните съгласие, установяването на възникнало между страните правоотношение във връзка с доставката на тези материали със свидетелски показания е недопустимо поради предвидената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК забрана.

Неправилно съдебният състав е счел тази забрана за неприложима по съображения, че свидетелят установява не самото сключване на сделката между страните, а субекта, доставял инертни материали. Поради показанията на свидетеля, че ищецът ЕТ „К. 89 – Р. Р.“ е бил единствен доставчик на инертните материали за процесния обект, въззивният съд е приел, че ответното дружество дължи заплащане на тяхната стойност, т. е. чрез установяването на „субекта, доставял материалите“, на практика съдът е приел за доказано съществуването на самото договорно правоотношение, което е в нарушение на посочената процесуална норма и обосновава неправилност на обжалвания акт.

Предвид недопустимостта на свидетелските показания и с оглед липсата на представени по делото писмени доказателства за сключен между страните договор за продажба на процесните количества инертни материали, предявеният иск за заплащане цената на същите е неоснователен. Ето защо, след отмяна на въззивното решение искът следва да бъде отхвърлен.

Поради извода за липса на доказателства, установяващи възникнало правоотношение по договор за продажба между страните относно процесните количества инертни материали, не подлежи на обсъждане оплакването на касатора за необсъждане на събраните във въззивното производство доказателства в подкрепа на твърдението му, че тези материали не са доставени от ищеца-едноличен търговец, а от друго търговско дружество.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, искането на касатора за присъждане на разноски за касационното и за въззивното производство е основателно. Същите възлизат общо на сумата 14 394.02 лв., съответно: за касационното производство – сумата 7 611.52 лв., включваща 1 411.52 лв. – държавни такси и 6 200 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 21.04.2023 г. и извлечение от сметка; за въззивното производство – сумата 6 782.50 лв., включваща 1 382.50 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице и 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 21.06.2022 г. и банков документ за превод от 22.06.2022 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 38 от 16.03.2023 г. по в. т. д. № 239/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. 1 срещу „Мега Хидрострой“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. София, [улица] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 69 076.08 лв. – цена на доставени инертни материали.

ОСЪЖДА ЕТ „К. 89 – Р. Р.“ да заплати на „Мега Хидрострой“ ЕООД разноски за разглеждане на делото във въззивната и касационната инстанции в размер на сумата 14 394.02 лв. (четиринадесет хиляди триста деветдесет и четири лева и две стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: