Законност на уволнение на професор при установено плагиатство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. София, 23.01.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 217/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Шуменски университет (ШУ) „Епископ Константин Преславски“ с ЕИК[ЕИК] и адрес [населено място], [улица] чрез ректора и упълномощения адвокат З. – С. против решение № 228 от 10.10.2023 г. по гр. д. № 34/2023 г. на Окръжен съд – Шумен.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по жалба П. Б. Д. чрез адв. К. я оспорва.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, след частична отмяна на решение № 968/23.12.2022 г. по гр. д. № 1989/2022 г. на Районен съд – Шумен, са уважени предявените от П. Б. Д. против ШУ „Епископ Константин Преславски“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на ответния университет, извършено на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО); ищецът е възстановен на предишната му работа – „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки при ШУ и в полза на ищеца е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода 19.07.2022 г. - 04.11.2022 г. в размер на 8 182. 14 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022 г. до окончателното му изплащане като са присъдени разноски и дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете. В частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за обезщетение за оставане без работа поради уволнението над 8 182. 14 лв. до претендираните 13 597. 68 лв. и за времето от 05.11.2022 г. до 19.01.2023 г., решението на втората инстанция е влязло в сила като необжалвано.

За да постанови горния резултат въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки на ШУ като трудовото му правоотношение било безсрочно. Със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на учебното заведение ищецът е освободен от заеманата академична длъжност „професор“ в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.13 Общо инженерство (Инженерна логистика) в ШУ, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ и трудовото му правоотношение за длъжността „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ на Техническия факултет при ШУ е прекратено, считано от 19.07.2022 г.

Фактическото основание за издаване на процесната заповед е установеното от Комисията по академична етика (КАЕ) към министъра на образованието и науката плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ в приключила процедура по конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на Факултета по технически науки към ШУ, допуснато (осъществено) от ищеца (понастоящем заемащ академичната длъжност „професор“). Това обстоятелство е станало достояние на работодателя с изпратеното му писмо вх. № РД-08-374/17.06.2022 г. от министъра на образованието и науката. В обжалваното решение подробно са обсъдени данните, събрани в хода на производството по установяване на плагиатството (инициирано по сигнал/заявление вх. 94-5102/05.11.2020 г. от доцент Х. Х. до министъра на образованието и науката, в което са изложени твърдения за извършено плагиатство от П. Д., изразяващо се в публикация през 2017 г. с посочен автор - ищеца, а същата публикация била осъществена през 2014 г. съвместно от Х. и Д.; по определяне състава на комисия за проверка допустимостта на сигнала, както и конституиране на Комисия по академична етика (КАЕ), на която е възложено извършването на проверка по същество на сигнала, който е счетен за допустим. Съобразен е и протокол № 67/12.04.2022 г. на КАЕ, съгласно който двама от арбитрите приели, че е осъществено, а един - че не е осъществено плагиатство, като с оглед наличието на становище на двама от арбитрите, че спорът следва да се реши по реда на ЗАПСП, е определен четвърти арбитър, който в изготвеното от него становище приема, че е налице плагиатство, както и доклад от КАЕ вх. № 18-283/23.05.2022 г., в който са обобщени данните по случая във връзка с подадения сигнал и е заключено, че се касае за последващо еднолично възпроизводство на текст на публикация „с неделимо съавторство" без съответно цитиране на този факт, което несъмнено се преценява като плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Установено е, че същото е допуснато/осъществено от ищеца в процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент“. За така изготвения доклад и констатациите по него, министърът на образованието и науката уведомил ректора на ответния университет, вкл. и за предприемане на последващи действия по чл. 58, ал. 1, т. 4 и 5 ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. Със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на ШУ и на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ ищецът П. Д. е освободен от заеманата академична длъжност „професор“ в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.13 Общо инженерство (Инженерна логистика) в ШУ, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ и трудовото му правоотношение за длъжността „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ на Техническия факултет при ШУ е прекратено, считано от 19.07.2022 г. При горните факти (вкл. и при съобразяване на резултата от съдебното оспорване на заповедите на министъра на образованието и науката за възлагане на проверката по подадения сигнал и удължаването на срока й, които са приети да нямат самостоятелен характер на индивидуални административни актове по чл. 21 АПК) съставът на втората съдебна инстанция е намерил предявения иск за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна за основателен и го е уважил. Приел е, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради освобождаването му от заеманата академична длъжност „професор“, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. Посочил е, че фактическият състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО за освобождаване от длъжност със заповед на ректора на висшето учебно заведение включва няколко елемента: освобождаваното лице да е член на академичния състав на висшето училище; да е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове (чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ); да е издадена заповед от компетентния орган - ректора на висшето училище за освобождаване от академична длъжност. От тях решаващият състав е приел да са установени по делото първия и третия елемент. Относно вторият елемент са развити съображения касаещи неговото съдържание и процедура по установяване. Прието е, че под „установен ред“ следва да се разбира предвиден ред за установяване на плагиатство в закон или подзаконов нормативен акт, във вътрешен подзаконов нормативен акт за висшето училище - Правилник за устройство и дейността, като в обхвата на понятието следва да се включи и редът, предвиден в НПК - постановена влязла в сила присъда, с която член на академичния състав е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл. 173, ал. 1 НК. Наличието на релевантната втора предпоставка от визираното по – горе специално основание е отречено по съображения, че липсва издаден от министъра на образованието и науката акт по реда на чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, с който приключва производството по установяване на плагиатство по ЗРАСРБ, вкл. и при подадени сигнали за такова по приключили процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по реда на този закон - § 4в от ДР на ЗРАСРБ. Така е обоснована тезата, че въпросното контролно производство не е приключило и не е установено по предвидения в закона ред, че в процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент“ ищецът е допуснал, респ. осъществил плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ като предпоставка за правомерното му уволнение. Решаващият състав на втората инстанция е приел също, че в случая не може да намери приложение нормата на чл. 17 ГПК за инцидентен контрол по валидността на административните актове от страна на гражданския съд, доколкото няма издаден административен акт с белезите по чл. 21 АПК. Поради основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са уважени и обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишна работа и по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за принудителна безработица в присъдения размер.

С определение № 2983 от 13.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали заповедта по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ на министъра на образованието и науката е необходим елемент от производството по § 4в от ДР на същия закон, касаещо проверки на сигнали за плагиатство по приключили процедури за придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности.

По въпроса, обусловил допускане на обжалването, настоящият състав на ВКС, III г. о. намира следното.

Съгласно чл. 6, ал. 3 ЗВО висококвалифицирания преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, който осъществява учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, формира неговия т. н. „академичен състав“. В академичния състав на висшето училище попадат академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“ (определени за заемане от нехабилитирани преподаватели), „доцент“ и „професор“ (определени за заемане от хабилитирани преподаватели) – чл. 48 ЗВО. Академичната длъжност се заема по трудово правоотношение – чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗВО. Сред основанията за освобождаване на член на академичния състав на висшето училище от длъжност (установени в паралелни правни уредби – едната по чл. 58 ЗВО, а другата по чл. 35 ЗРАСРБ) е доказано по установения ред плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които съответното лице е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност – чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. Фактическият състав на това специално уволнително основание включва три елемента: 1/ освободеното лице да е член на академичния състав на висшето училище; 2/ да е доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които лицето е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност; 3/ да е издадена заповед от компетентния орган - ректора на висшето училище (чл. 58, ал. 1 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ, който сключва и прекратява трудови договори – чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО) за освобождаване от академична длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, което я заема.

Установяването по законен ред на плагиатството или недостоверността на представените научни данни в релевантния научен труд - като система от нормативно разписани и последователно реализиращи се във времето дейности и актове на различни органи, е възможно да бъде проведено както по открита и неприключила процедура за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност – чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ, така и по приключила такава - § 4в от ДР на закона. Компетентна да стори това и в двете хипотези е Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката – при условие, че сигналът за плагиатство (като проявна форма на нарушението в случая) е допустим, която го разглежда и проверява по същество по един и същи ред при двата вида процедури – този на чл. 30, ал. 5 – 12 ЗРАСРБ (съгласно препращащата норма на § 4в от ДР на ЗРАСРБ). С изготвянето от Комисията по академична етика на доклад до министъра на образованието и науката относно наличието на плагиатство, то се счита за доказано по установения ред по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. За разлика обаче от приключилите процедури, при наличие на плагиатство по неприключили процедури министърът има правомощието по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ да прекрати със заповед съответната процедура. Проверката за наличието на плагиатство по приключили процедури (както в случая), разписана в текста на § 4в от ДР на ЗРАСРБ, завършва с доклада по чл. 30, ал. 9 от този закон (чл. 30, ал. 12 ЗРАСРБ). Въз основа на съдържащите се в него констатации за извършено плагиатство в научните трудове, министърът на образованието и науката уведомява съответно ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация, който единствен разполага с потестативното право да освободи лицето от заеманата академична длъжност. В разглежданата хипотеза заповед на министъра на образованието и науката, като тази по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, не е елемент от контролната проверка (по § 4в от ДР на закона) и не се издава.

В обобщение, отговорът на релевантния правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е следния:

При освобождаване на едно лице от академична длъжност и прекратяване на трудовото му правоотношение (за така заеманата длъжност) на специалното основание по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ когато проверката за наличие на плагиатство/недостоверност на представените научни данни в научен труд е по приключила процедура за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност - §4в от ДР на ЗРАСРБ, от значение е доклада на Комисията по академична етика по чл. 30, ал. 9 ЗРАСРБ. Проверката по този ред завършва именно с доклада и констатациите в него за наличие на нарушение са основание за ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация, след като бъдат надлежно уведомени от министъра на образованието и науката, да освободят от академична длъжност лицето, което я заема и да прекратят трудовото му правоотношение за длъжността. Заповед на министъра на образованието и науката като тази по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, не е необходим елемент от процедурата по § 4в от ДР на закона и не се издава.

При така дадения отговор на горния правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното.

Въззивното решение в обжалваната му част е неправилно. Основателен е касационният довод, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. В случая релевантното плагиатство е доказано по установения в закона ред, а с това е осъществена и втората предпоставка от фактическия състав на специалното уволнително основание по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. това по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. По делото е несъмнено, че е допуснато/осъществено плагиатство от ищеца в процедурата за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на Факултета по технически науки към ШУ, която е приключила. Докладът на Комисията за академична етика при министъра на образованието и науката съдържа констатации, че в публикация през 2017 г. с посочен единствен автор - ищеца, е възпроизведено съдържанието на публикация от 2014 г., която е съвместен, авторски труд на ищеца П. Б. Д. и лицето Х. А. Х.. Установено е в последващата публикация (от 2017 г.) „с неделимо съавторство" да липсва каквото и да било указание или цитиране на този факт. Процедурата по извършване на проверката е съобразена с разпоредбата § 4в от ДР на ЗРАСРБ, а наличието на плагиатството, установено с доклада на Комисията за академична етика при министъра на образованието и науката, за което ректорът на ШУ е надлежно уведомен, е формирало основание за освобождаване на ищеца от заеманата (към момента на заповедта за извършването му) академична длъжност „професор“, извършено с издадената заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. Контролната проверка за наличие на плагиатство по приключилата процедура за заемане на академичната длъжност „доцент“ от ищеца, е приключила с доклада по чл. 30, ал. 9 ЗРАСРБ (на Комисията по академична етика), според правилото на чл. 30, ал. 12 от закона, към което препраща § 4в от ДР на ЗРАСРБ. Този документ реализира необходимата предпоставка от специалното основание по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. това по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ за доказано по установения ред плагиатство (като релевантната в случая форма на нарушението). В разглеждания случай заповед на министъра на образованието и науката като тази по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ не се изисква и не се издава.

Предвид на изложеното, в обжалваната му част - за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ до размера от 8 182. 14 лв. и посочен период, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, вкл. и в частта на възложените в тежест на висшето училище разноски и дължими д. такси, а исковите претенции - отхвърлени.

При този изход на спора ответникът по жалба дължи на касатора заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за въззивната и настоящата инстанция. Те са в общ размер на 3413. 64 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното производство – от по 1580 лв. за всяко от двете производства и платени държавни такси за обжалването пред ВКС – съответно от 30 лв. и 223. 64 лв. Разходите са удостоверени с приложените банкови документи като заплащането на адвокатския хонорар (за втората и третата съдебни инстанции) е в съответствие с уговорения в приложените договори за правна защита и съдействие начин на плащане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 228 от 10.10.2023 г. по гр. д. № 34/2023 г. на Окръжен съд – Шумен в частта, в която са уважени предявените от П. Б. Д. против Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на ответния университет, извършено на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. с чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ; ищецът е възстановен на предишната работа – „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки при ответника и в полза на ищеца е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода 19.07.2022 г. - 04.11.2022 г. в размер на 8 182. 14 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022 г. до окончателното му изплащане, а също и в частта за възложените в тежест на ответника разноски и държавни такси и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Б. Д. против Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на ответния университет, извършено по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. с чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ; за възстановяване на ищеца на предишната работа – „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки при ответника и за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението за периода 19.07.2022 г. - 04.11.2022 г. в размер на 8 182. 14 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022 г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА П. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .. да заплати на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – [населено място] сумата от 3 413. 64 (три хиляди четиристотин и тринадесет лв. и 64 стот.) лева – разноски за въззивното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.