Допустимост на решението при спор за имот с несъответствие по проект

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60153/2021 г.

гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 619 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 60334 от 09.09.2021 г. касационната жалба, подадена от „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) чрез постоянния синдик - адвокат Д. Ш. от САК, е преценена като процесуално допустима и касационното обжалване на въззивно Решение № 12451 от 07.12.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 4833/2019 г. на Апелативен съд – София, г.о., ХІІ състав е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК – поради очевидна неправилност.

Касаторът поддържа чрез своя представител, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Ответниците по касация Ц. Ц. М. и Г. Р. М. са депозирали отговор чрез адвокат Н. Н. от САК, в който поддържат, че въззивното решение е правилно. Молят за справедливо решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С атакуваното въззивно решение е обезсилено Решение № 5626 от 23.07.2019 г., постановено по съединените гр.д.№ 2357/2018 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-25 състав и гр.д.№ 272/2015 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-4 състав, в обжалваните части, с които е признато за установено по иск на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) срещу Ц. Ц. М. и Г. Р. М. с правно основание чл. 108 ЗС, че „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) е собственик на основание договор за продажба на търговско предприятие от 16.12.2011 г., сключен с „Одинис-БП” ЕООД, на 3/4 ид.части от второто ниво на магазин № 4 на две нива с обща застроена площ от 80,59 кв.м, находящ се на ет. 1 и ет. 2 на сградата, построена в УПИ*, кв. 305-Г по плана на [населено място], м. „Б.. Ц. Б. *”, с адрес [населено място], [улица] (сега [улица]), при граници на първото ниво – улица, стълбище, магазини № 5 и № 6 и първо ниво на магазин № 3, а на второто ниво – улица, стълбище, апартамент Б1 и второ ниво на магазин № 3, като първото ниво се състои от търговска площ, склад и санитарен възел, а второто ниво, според одобрения инвестиционен проект, се състои от търговска площ и склад, като посоченото второ ниво на магазин № 4 съвпада с част от ателие № 6, което съгласно нот.акт № 46 от 22.08.2008 г., том IV, рег.№ 11182, нот.дело № 590/2008 г. на нотариус с рег. № * е със застроена площ от 39,19 кв.м, находящо се във вх. Б, на ет. 1 (първи жилищен етаж) на гореописаната сграда, състоящо се от преддверие, баня-тоалетна и ателие с кухненски бокс (като съвпадащата част е тази без преддверието) и с граници – улица, стълбище, апартамент Б1, която част е отразена на скицата към заключението на техническата експертиза на л. 130 от гр.д.№ 2357/2018 г. на СГС, I-25 състав (която скица е част от решението на СГС) в жълт цвят и по букви АБВГДА; иска на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (в несъстоятелност) срещу Ц. Ц. М. и Г. Р. М. е отхвърлен в частта за признаване правото на собственост по отношение на останалата 1/4 ид. част от имота; Ц. Ц. М. и Г. Р. М. са осъдени да предадат на дружеството владението на целия така описан имот - на основание чл. 108 ЗС ; по предявен от Ц. Ц. М. и Г. Р. М. срещу „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) не е собственик на 1/4 ид.част от второто ниво на магазин № 4 с обща застроена площ от 80,59 кв.м., в сградата на [улица] (сега [улица]), [населено място], при съответните граници, като описаното второ ниво съвпада с част от ателие № 6 по нот.акт № 46 от 22.08.2008 г., том IV, рег.№ 11182, нот.дело № 590/2008 г. на нотариус с рег. № *, която част е отразена на скицата към заключението на СТЕ от л. 130 от делото в жълт цвят и по букви АБВГДА; отхвърлен е предявеният от Ц. Ц. М. и Г. Р. М. срещу „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) отрицателен установителен иск за останалите 3/4 ид.части от имота ; страните са осъдени за разноски. Въззивният съд е постановил, че връща делото на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове по чл. 108 ЗС и по чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск за право на собственост, имащи за обект на защитимите права следната вещ: ателие № 6 със застроена площ от 39,19 кв.м., находящо се в [населено място], район „К. с.”, [улица] (сега [улица]), вх. Б.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че СГС се е произнесъл по непредявени искове.

Според САС посочената от „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) вещ – обект на заявените собственически права, и тази, спрямо която Ц. Ц. М. и Г. Р. М. (в качеството им на ищци по гр.д.№ 272/2015 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-4 състав) отричат правото на собственост на дружеството в несъстоятелност, е различна от вещта по съдебното решение. Както в защитата си по гр.д.№ 2357/2018 г. на СГС, І-25 състав, така и в качеството им на ищци по гр.д.№ 272/2015 г. на СГС, І-4 състав Ц. Ц. М. и Г. Р. М. са поддържали, че магазин № 4 не е съществувал и не съществува реално като самостоятелен обект на право на собственост във вида, в който е описан в нотариалния акт, с който е продаден на праводателя на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н). Поддържали са, че на мястото на второто ниво на описания магазин № 4 съществува като самостоятелен обект на право на собственост купеното от тях през 2008 г. ателие № 6. В този смисъл е заключението на СТЕ. Прието е, че когато в хода на производството се установи, че описаната в исковата молба вещ фактически не съществува като годен обект на правото на собственост, ищецът следва да уточни исковата си молба, като прецизира петитума и опише обекта на заявеното за защита вещно право съобразно действителното фактическо положение, като е допустимо да претендира и реална част от новоописания, физически съществуващ обект, индивидуализирана по площ и граници. Позовал се е на внесеното от „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) уточнение с молба от 24.01.2019 г. и е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за установяване / отричане на вещни права върху ателие № 6 със застроена площ от 39,19 кв.м., находящо се в [населено място], район „К. с.”, [улица] (сега [улица]), вх. Б. Вместо относно този обект, СГС се е произнесъл по правата върху реална част (второто ниво) от несъществуващ магазин № 4 с площ 80,59 кв.м. в сградата на [улица]. Когато съдът се произнесе относно различна от надлежно индивидуализираната от ищеца вещ, налице е произнасяне по непредявен иск.

В случая по делото категорично е установено, че сградата, в която се намира обектът, предмет на спора между страните, е построена въз основа на разрешение за строеж от 05.10.2000 г. (презаверено на 07.11.2005 г.), което е издадено въз основа на инвестиционен проект, одобрен на 27.09.2000 г. Съгласно този проект претендираната като собствена на ищеца територия попада в границите на магазин № 4 с площ от 80,68 кв.м. (описан в нот.акт № 71 от 21.01.2007 г. с площ от 80,59 кв.м.), разположен на две нива – на ет. 1 и ет. 2 на сградата. Одобреният инвестиционен проект не предвижда изграждането на ателие № 6 на мястото на второто ниво на магазин № 4. Обособяването на последното е резултат от фактически действия, извършени в периода между 18.07.2006 г. (датата, на която С. Х. е предявила исковата молба за делбата на магазин № 4, въз основа на която е образувано гр.д.№ 15679/2006 г. по описа на СРС, 53 състав; в тази искова молба изрично е заявено, че въпреки поето от „Ермила” ООД задължение за преустройство на магазин № 4 и обособяване на самостоятелни обекти от него, това не е направено) и 26.06.2008 г. - датата, на която е одобрена съдебна спогодба по гр.д.№ 15679/2006 г. по описа на СРС, 53 състав, съгласно която в дял на „Ермила” ООД е поставен обект, назован ателие № 6, който в съществената си част съвпада с второто ниво на магазин № 4. Не е установено да съществува одобрено изменение на инвестиционния проект, санкциониращо така извършеното фактическо преустройство. След одобряването на спогодбата, с н.а. № 46 от 22.08.2008 г. „Ермила” ООД продава на ответницата Ц. Ц. М. (по време на брака й с ответника Г. Р. М.) обект, описан като ателие № 6. Тази сделка е сключена, независимо че преди това, в хода на гр.д.№ 15679/2006 г. по описа на СРС, 53 състав, с н.а.№ 71 от 21.01.2007 г. „Ермила ООД е продало на „Одинис-БП” ЕООД магазин № 4 (сделка, преценена от първоинстанционния съд като пораждаща вещно-правен ефект за притежаваните от „Ермила ООД 3/4 ид.части от магазина, доколкото останалата 1/4 ид.ч. е била собственост на С. Х.). От своя страна, с договор от 16.12.2011 г. „Одинис-БП” ЕООД е продало своето търговско предприятие на „Ермила Ц” ЕООД, понастоящем – дружество в несъстоятелност.

Констатирайки несъответствието между предвижданията по проекта и фактически изграденото, както и с оглед обхвата на спора между страните, в заседанието, проведено на 10.01.2019 г. първоинстанционният съд е дал указания на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) в качеството му на ищец по иска, предявен в производството по гр.д.№ 2357/2018 г. по описа на СГС, г.о., І-25 състав, да уточни петитума на исковата молба – дали предявеният иск е по отношение на целия магазин № 4 или само на тази част, която се идентифицира като ателие № 6. В отговор на указанията от 10.01.2019 г., с молба вх.№ 9594 от 24.01.2019 г. ищецът „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) е заявил уточнение на исковата молба досежно индивидуализацията на спорната вещ, като е поискал да бъде признат за собственик на „тази част от магазин № 4, находящ се в [населено място], район „К. с.”, [улица] (ново име „Н. Г.”), със застроена площ от 80,59 кв.м., състоящ се на първо ниво от търговска площ, склад и санитарен възел, а второто ниво - от търговска площ и склад, при граници на първото ниво – улица, стълбище, магазини № 5, № 6 и първо ниво на магазин № 3, а на второто ниво – улица, стълбище, апартамент Б1 и второ ниво на магазин № 3, заедно с 2,091 %, равняващи се на 9,29 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, която съвпада с владяното от ответниците ателие № 6 от 39,19 кв.м., изградено на степен „груб строеж”, като ответниците Ц. Ц. М. и Г. Р. М. да бъдат осъдени да предадат на дружеството владението върху тази част от магазин № 4, съвпадаща с владяното от ответниците ателие № 6”.

Съпоставката между така уточнения петитум и диспозитива на решението на СГС сочи на пълно съответствие между заявеното искане и произнасянето на първоинстанционния съд, което е съобразено и със събраните по делото доказателства, имащи отношение към индивидуализацията на спорната вещ (заключението на СТЕ и документите, обективиращи сделките, от които страните извеждат своите права). В този смисъл изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение обективира произнасяне по непредявен иск, тъй като касае различна от надлежно индивидуализираната от ищеца вещ, не намира опора в данните по делото и е необоснован. Първоинстанционният съд се е произнесъл именно по предмета, с който е сезиран, поради което актът му е процесуално допустим и при това не само от гледна точка на преценката за съответствие между сезиране и произнасяне, но и от гледна точка на преценката за надлежно сезиране с редовна искова молба. Както е разяснено с ТР № 3 от 28.06.2016 г. по тълк.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно чл. 202 ЗУТ реално определени части от сграда могат да придобият статут на самостоятелни обекти на правото на собственост при наличие на одобрен инвестиционен проект за обособяването им като такива. При наличие на одобрен инвестиционен проект, предвиждащ изграждането на магазин № 4 и отсъствие на одобрен инвестиционен проект, респ. – изменение на такъв, предвиждащо изграждането на ателие № 6, изводът на въззивния съд, че СГС се е произнесъл по правата върху реална част (второто ниво) от несъществуващ магазин № 4, е формиран в очевидно противоречие с чл. 202 ЗУТ и ТР № 3 от 28.06.2016 г. по тълк.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК. Данните по делото не сочат на друг допустим способ за индивидуализиране на спорния обект, различен от възприетия с петитума на исковата молба на „ЕРМИЛА Ц” ЕООД (н) и с диспозитива на първоинстанционния акт, който при това е в пълно съответствие с тълкуването на чл. 202 ЗУТ, направено с ТР № 3 от 28.06.2016 г. Спорът между страните обхваща и въпроса кой от двата обекта - магазин № 4 или ателие № 6, притежава характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост, като този въпрос е по съществото на спора и въззивният съд следва да даде отговор със съдебно решение по съществото на спора. За постановяването на такова делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 12451 от 07.12.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 4833/2019 г. на Апелативен съд – София, г.о., ХІІ състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: