Обезсилване на съдебно решение поради нередовност на насрещна искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

София, 01.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1302 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3306 от 1.11.2023 г. по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 156/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 265/2022 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която като е потвърдено решение от 27.06.2022 г. по гр.д. № 570/2021 г. по описа на Районен съд Тутракан, е уважен предявения от С. Н. В. срещу касатора насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. чл.34 от ОУ към договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР за сумата от 12 550 лв. - обезщетение за оставане без ел.енергия в периода 26.01.2021 г. – 06.12.2021 г. на обект, находящ се в [населено място], [улица] по вина на „Енерго-Про Продажби“ АД.

Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като е като постановено по нередовна насрещна искова молба; евентуално неправилно – като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и доводите, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, което прави въззивното решение недопустимо.

Насрещната страна С. Н. В., чрез нейния баща Н. В., е депозирала отговор, с който оспорва касационната жалба. В открито съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

Касационното обжалване на решението е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо - като постановено по нередовна искова молба, поради противоречие на изложените обстоятелства и петитума на предявения от ответника насрещен иск.

За да потвърди решението на първоинстанционния иск, с което е уважен предявения от ответницата насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. чл.34 от ОУ към договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР за сумата от 12 550 лв., въззивният съд е приел за безспорно установен факта на преустановяване на ел.захранването на обекта с ел.енергия на 16.01.2021 г., поради неплатена фактура за цена на електроенергия с № [ЕГН]/04.12.2020 г., т.е. че прекъсването на електрозахранването е осъществено по инициатива на продавача на ел. енергия, поради което последният е материалноправно легитимиран да отговаря по насрещния иск. Приел е, че доколкото прекъсването на електрозахранването е по негова инициатива, не било необходимо последният да бъде уведомяван от клиента. За неоснователно е прието възражение за неправилно приложение на чл.34, ал.1 от ОУ, заявено от ответника по насрещния иск и е споделен изводът на първата инстанция, че неустойка по чл.34 от ОУ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на дружеството, което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание. При установено преустановяване на ел.захранването по вина на ответника и при незначителност на дължимата от клиента сума – 21,44 лв., която не накърнява съществено интересите на дружеството и не обосновава изключението по чл.20, т.1 от ОУ, въззивният съд е приел, че е налице нарушение от страна на доставчика на задължението му, установено в разпоредбата на чл.89, т.2 ЗЕ, то последният дължи неустойка по чл.34, ал.1 от ОУ за целия претендиран период. За неоснователно е прието и възражението на дружеството, че насрещната искова молба, предявена от ответника по исковете с правно основание чл.422 ГПК, е нередовна, като въззивният съд е приел, че същата съдържа достатъчно ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска за неустойка, уговорена в чл.34 от ОУ, в т.ч. и твърдения за неправомерно прекъсване на електроснабдяването в имота.

Настоящият състав на ВКС приема за неправилен изводът на въззивния съд, че депозирана от ответната страна насрещна искова молба е редовна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк.дело 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на обществения снабдител-енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки, предвидени в закона / чл.122-124 ЗЕ/ и в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. По делото няма спор, че между енергийното предприятие – ищец по иска с правно основание чл.422 ГПК с предмет установяване съществуването на дължими суми във връзка със снабдяването с ел.енергия и потребителя - ответник, е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължението на предприятието да доставя ел.енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор и се урежда от общите условия на доставчика. Нормата на чл.123, ал.1 ЗЕ дава право на електроснабдителното дружество да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл.20, ал.1-ал.6 от обвързващите страните Общи условия /одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР/, в който са уговорени условията за прекъсване на електроснабдяването от снабдителя при неизпълнение на задълженията на потребителя; правото на потребителя да подаде писмено възражение срещу сметката за консумирана ел.енергия, като възражението спира прекъсването на снабдяването с ел. енергия до приключване на проверката; правото му да подаде заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва електроснабдяването. При така съществуващата законова и договорна уредба следва извода, че правомерно е временното преустановяване на електроснабдяването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението си за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Неправомерно ще е прекъсването от страна на електроснабдителното дружество, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение и за срока на разсроченото изплащане на задължението. При неправомерно прекъсване на електроснабдяването, електроснабдителното дружество носи отговорност за действително претърпените от потребителя вреди и дължи обезщетение за тях по реда на чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД. Що се отнася до неустойката по чл.34 от Общите условия, уреждаща отговорността на дружеството при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по негова вина, на която ищцата по насрещният иск се позовава и претендира обезщетение за вреди в размера, уговорен в неустоечната клауза, следва да се посочи, че последната се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя / напр. повреди, причинени от трети лица, природни бедствия и др./, тъй като само в такива случаи съществува необходимостта доставчикът на ел.енергия да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато последното е преустановено по волята на електроснабдителя, той знае това и ако прекъсването е противоправно, дружеството дължи обезщетение за действително претърпените вреди на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление.

В конкретния случай в насрещната искова молба са изложени фактически твърдения за неправомерно прекъсване на електроснабдяването от страна на дружеството с доводи за недължимост на фактурирана цена за достъп от потребителя и съответно липса на условията за прекъсване на електроснабдяването, които твърдения обуславят отговорността на дружеството за заплащане на обезщетение за вреди по реда на чл.79, ал.1 вр. 82 ЗЗД, но същевременно се иска дружеството да бъде осъдено да заплати неустойка по чл.34 от ОУ, уговорена за случаите на продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача на ел.енергия, която както бе посочено по-горе се дължи само в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя. С оглед горното, налице е противоречие между изложени твърдения за факти и обстоятелства и отправеното към съда искане, обуславящо нередовност на насрещната искова молба. Тази нередовност не е констатирана и съответно отстранена от въззивния съд, поради което решението, с което е уважен насрещния иск по чл.92 ЗЗД, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено от касационната инстанция съгласно разясненията, дадени в т.5 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - ако недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция /в хипотезите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото се връща на този съд за уточняване на основанието или петитума на иск.

Гореизложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане след отстраняване на посочения недостатък на насрещната исковата молба. Въззивният съд следва да даде на ищеца по насрещния иск указания по чл.129, ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на иска, след изпълнението на които указания - да даде правна квалификация на иска /по чл.79, ал.1 вр.82 ЗЗД или по чл.92 ЗЗД/ и съответно да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства по иска, които те са пропуснали да извършат поради разглеждането на делото по нередовна искова молба.

По претендираните от страните разноски за касационната инстанция, следва да се произнесе въззивния съд – чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 156/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 265/2022 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която като е потвърдено решение от 27.06.2022 г. по гр.д. № 570/2021 г. по описа на Районен съд Тутракан, е уважен предявения от С. Н. В. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. чл.34 от ОУ към договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР за сумата от 12 550 лв. - обезщетение за оставане без ел.енергия в периода 26.01.2021 г. – 06.12.2021 г. на обект, находящ се в [населено място], [улица] по вина на „Енерго-Про Продажби“ АД.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: