Недопустимост на решение при произнасяне по неиндивидуализиран имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
София, 27.06.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4045 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. против решение № 260810 от 15.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2410 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1926 от 17.05.2019 г., поправено с решение № 3467 от 09.09.2019 г. по гр. д. № 9691/2018 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от Е. Д. С. против П. И. Ч. и Н. Т. Н. ревандикационен иск по отношение таванско помещение № 12 от 8 кв. м., принадлежащо към самостоятелен обект с идентификатор *****, колорирано в оранжево на схема № 2 на л. 88 от делото и иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията, с които ответниците пречат на ищцата да ползва собствеността, като премахнат желязната решетка и катинара към таванско помещение № 12.

П. И. Ч., чрез пълномощника си адвокат П. А. и Н. Т. Н., чрез пълномощника си адвокат Г. П. оспорват касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 88 от 9.03.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел с цел преценка дали съдът се е произнесъл относно спорното таванско помещение, което е индивидуализирал чрез площ и препращане към скица на вещото лице, в която е отразено различно местоположение спрямо индивидуализацията по исковата молба, направена по саморъчна скица на ищцата.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че ищцата е основала исковете на твърденията, че пред 1993 г. е закупила апартамента си, ведно със самостоятелно таванско помещение № 12, като дълго време е живяла в чужбина и през месец май 2018 г. установила, че таванското й помещение е преградено с желязна решетка, а на вратата е сменена бравата и сложен катинар и от съседи разбрала, че таванското й помещение е било завладяно от П. И. Ч., който живеел на третия етаж и който без нейно знание и съгласие монтирал желязната решетка и сменил бравата, с което я лишил от ползването му.

В отговора на исковата молба П. Ч. е заявил, че живее в апартамент на третия етаж, собственост на майка му, като в блока, в който са апартаментите на страните има мазета и тавани към всеки апартамент и номерата на таваните отговарят на номера на апартамента; ищцата притежава таванско помещение 12, а към апартамент 18 принадлежи таванско помещение 18; таванските помещения са в ляво и в дясно от стълбището и само едно с № 15 е срещу самото стълбище; от много години собствениците на тавански помещения поставят железни врати – една в ляво от стълбището, зад която се намират тавански помещения № 14, 12, 17 и 13 и една в дясно от стълбището, зад която са тавански помещения № 18, 11 и 16; той ползва таванско помещение № 18 в дясно от стълбището, а не таванско помещение № 12 на ищцата, което е в ляво от стълбището.

В отговора на исковата молба Н. Т. Н. е навела твърдения, че е собственик и ползва таванско помещение № 18, което е в срещуположния край и дори не е съседно с таванското помещение на ищцата.

Въззивният съд е възприел приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка – че ищцата е собственик на таванско помещение № 12 и е изгубила владението върху него, но не защото е преградено с желязна решетка и катинар и се ползва от ответниците, а защото граничи със съседната секция от изток и е преградено. Това преграждане обаче не е установено да е извършено от ответниците, нито те да владеят нейното таванско помещение № 12. Ищцата се легитимира като собственик въз основа на договор от 15.07.1993 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и е придобила таванско помещение № 12, чието местоположение и достъп до него са установени от съдебно-техническата експертиза с оглед посочените в документа за собственост граници – отляво-таван № 13 и отдясно-таван № 17. Свидетелката Н. С. си спомня, че таванско помещение № 12 е заградено и отива в другия вход.

Посочил е, че тези изводи се подкрепят и от приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след съпоставка на титулите за собственост е изяснило, че към апартамент № 12, намиращ се на първи етаж от жилищната сграда, принадлежи таванско помещение № 12, със съседи: отляво таванско помещение 13 и от дясно таванско помещение 17, а към апартамент № 18, находящ се на трети етаж, принадлежи таванско помещение № 18, със съседи: отляво таванско помещение 11 и от дясно-стълбище. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че на приложената към заключението схема не е обозначено таванско помещение № 12, тъй като съгласно документа за собственост в съседство са таванско помещение № 13 и таванско помещение № 17, за които не са представени нотариални актове и с оглед на това не може да се определи точното им местоположение. В документа за собственост за апартамент № 11 било описано таванско помещение № 11 и съответно вещото лице успяло да идентифицира местоположението на съседните му тавански помещения с № 16 и № 18, а таванско помещение № 12 било едно от останалите четири, които не били обозначени на схемата с номера, находящи се на изток от стълбището. На място таванските помещения не били номерирани и можело да се идентифицират единствено въз основа на описанието в нотариалните актове. Останалата източна част от схемата, която не била разграфена, принадлежала към другия вход на сградата. Имало дървена решетка, която служела за преграда, отделяща таванските помещения на двата входа. До преградата имало решетъчна врата, а от другата страна вече се виждало стълбището на другия вход. Пространството било отворено и не можело да се определи дали е таванско помещение.

При тези данни следва да се приеме, че въззивното решение е процесуално недопустимо.

При предявяване на иска спорното таванско помещение е индивидуализирано чрез площта си от 8 кв.м., съседите (посочени в приложения към исковата молба документ за собственост) – отляво таван 13, отдясно таван 17 и със саморъчна скица на ищцата на лист 43 от първоинстанционното дело.

П. Ч. е оспорил идентичността на ползваното от него и притежаваното от ищцата таванско помещение, като е твърдял, че срещу стълбището е таванско помещение 15, отляво са тавански помещения 12, 13 и 17, а ползваното от него е с № 18 и е отдясно на стълбището.

Съдът се е произнесъл за таванско помещение, колорирано в оранжево на скица № 2 към експертното заключение, на лист 88 от първоинстанционното дело. Видно от тази скица колорираното в оранжево таванско помещение, означено с № 12 и намиращо се зад преграда в пространството над съседния вход, не може да бъде свързано с таванското помещение, отразено с № 12 на саморъчната скица на ищцата, което именно е било предмет на спора и намиращо се в пространството над входа, в който е и самостоятелния обект на ищцата..

Това налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на ищцата да посочи, кое от таванските помещения, отразени на скица № 2 на лист 88 от първоинстанционното дело (отразяваща местоположението на таванските помещения в сградата) твърди, че е принадлежност към нейния апартамент. Това е необходимо с цел отстраняване нередовност на исковата молба, станала видна след изготвяне на експертното заключение от 7.03.2019 г., доколкото при сравняване на саморъчната скица на ищцата и скица № 2 на разположението на таванските помещения във вх. Б на сградата, не може да се установи, за кое таванско помещение ищцата твърди, че следва да е с № 12 и е предмет на спора.

На страните следва да бъде дадена възможност да уточнят кои са собствениците на останалите тавански помещения с оглед становището, изразено от вещото лице по изслушаната във въззивното производство експертиза, че докато не се представят документите за собственост и на другите тавански помещения (поне за № 13 и № 17) не може да се установи точното местоположение на таванско помещение № 12. Съдът може и служебно да изиска тази информация от управителя на етажната собственост.

Едва след представяне на документи за собственост за всички апартаменти или наличие на информация за титулярите на правото на собственост, която да позволи изследване на вписаните в Агенция по вписвания актове, съдът следва да постави задача на вещото лице, съобразявайки посочените в титулите за собственост съседи на таванските помещения и обособяването им в пространството над вх. Б да даде заключение кое е таванското помещение, принадлежащо към апартамента на ищцата, т.е. което следва да е с № 12, след което да формира извод по основателността на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 260810 от 15.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2410 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: