Практика · Върховен касационен съд · 04 Април 2025
Обезсилване на съдебно решение при висящо наказателно дело за същото ПТП
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Близки на загинал при катастрофа шофьор съдят застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд постановява решение, без да съобрази, че срещу виновния водач се води наказателно дело в съдебна фаза. Върховният касационен съд обезсилва това решение като недопустимо и връща делото, тъй като гражданският процес е трябвало да бъде спрян до приключване на наказателния.
Какво приема съдът
Гражданското дело за вреди от деликт е недопустимо и подлежи на спиране, когато има висящо наказателно дело в съдебна фаза срещу прекия извършител за същото деяние.
Приложени разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 4 ГПК
- чл. 300 ГПК
- чл. 432, ал. 1 КЗ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
спиране на делотообезсилване на решениезастрахователно обезщетениеПТПвисящо наказателно производство
Текстът на акта
Ключови фрази Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * Обезсилване на решение * спиране на производството по делото * задължения на въззивния съд 7 Р Е Ш Е Н И Е № 102 [населено място], 09.04.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 849 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., и касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, подадени срещу въззивно решение № 136/11.10.2023 г. по в. гр. д. № 136/2023 г. на Апелативен съд Б.. В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., оспорват въззивното решение в частта, с която Апелативен съд Б. е потвърдил решение № 3/03.01.2023 г. по гр. д. № 878/2022 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от В. Г. иск в размер над 170 000 лв. до претендирания от 250 000 лв. и за отхвърляне на предявения от И. Г. иск в размер над 212 000 лв. до претендирания от 300 000 лв. В касационната жалба излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Заявяват становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетения в занижен размер. Отделно оспорват извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Претендират постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и присъдени обезщетения в пълните им заявени размери. Ответникът по касация „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и моли въззивното решение да бъде потвърдено в обжалваната от насрещната страна част. Касаторът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД атакува решението на Апелативен съд Б. в осъдителната част с доводи, че същото е недопустимо, тъй като съдът не е съобразил наличието на висящо наказателно производство срещу делинквента П. П. и не е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4, или т. 5 ГПК. Отделно заявява, че в противоречие с установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на пострадалия и настъпилия една седмица по-късно летален изход по време на извършената му операция. Оспорва размера на присъдените на ищците обезщетения като счита, че те са в необосновано завишен размер, а съпричиняването на вредите е определено в необосновано занижен размер. Счита, че същото следва да бъде определено в обем на 50%. От ответниците по касация В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., е подаден отговор, с който се оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Излагат се съображения, че въззивното решение е правилно. Становище по допустимостта на решението не е взето. В открито съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя поддържа теза за липса на доказателства, от които да се установява наличието на причинно-следствената връзка между претърпените от С. Г. травматични увреждания и летален изход и процесното ПТП. Обосновава това становище с твърдения, че уврежданията са причинени по време на проведените в болничното заведение реанимационни процедури. Оспорва вината на застрахования при „Лев Инс“ АД водач, предвид липса на влязла в сила присъда. В тази връзка поддържа оплакване за неизяснена от съда фактическа обстановка с оглед висящото наказателно производство и наличие на несъобразени от предходните инстанции предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. От касаторите ищци е депозирана молба вх. № 2399/07.02.2025 г., с която се заявява поддържка на касационната жалба, съответно оспорване касационната жалба на застрахователното дружество. Формулира се искане за постановяване на решение по чл. 290 ГПК за уважаване на исковете им. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбите, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Исковото производство е образувано по предявени от В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 250 000 лв. и 300 000 лв. – обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди от смъртта на С. Г. /техен съпруг и баща/, настъпила вследствие ПТП на 08.02.2022 г. С атакуваното в настоящото производство решение състав на Апелативен съд Б. е приел за установени фактите, че С. Г. като водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег.номер на МПС] на 01.02.2022 г. в Ришки проход е претърпял ПТП, причинено от П. С. П. – също водач на товарен автомобил „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] , който в зоната на завой навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно правомерно движещия се камион на С. Г.. В резултат на удара на последния са били причинени множество травми. Г. е бил хоспитализиран в УМБАЛ – Б., където няколко дни по-късно е починал. При определяне размера на конкретните обезщетения по чл. 52 ЗЗД съдът е отчел внезапната и при трагични обстоятелства смърт на пострадалия, близката родствена връзка между него и ищците, възрастта на И. Г., обществено-икономическите отношения в страната към датата на инцидента. Въззивният състав е установил наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и получените травми, тъй като при поставяне на обезопасителен колан свободното движение на тялото би било ограничено, а травмите биха били с по-малък интензитет. Редуцирал е определения от първоинстанционния съд обем съпричиняване от 30% на 15%. С определение № 2864/04.11.2024 г. при отчетено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 2, предл.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Б. решение и по двете насрещни касационни жалби с цел проверка на неговата допустимост при съобразяване задължителните постановки на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК, ВКС, според които решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Оплакването за недопустимост на въззивното решение е обосновано във връзка с отказа на Апелативен съд Б. да приложи чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 ГПК, въпреки последователно поддържаното от ответното застрахователно дружество в рамките на проведеното исково производство искане за спиране на делото до приключване на образуваното срещу делинквента П. П. наказателно производство. В мотивите на цитирания по-горе тълкувателен акт е разяснено по задължителен начин, че основанието за спиране е налице, когато има висящ процес (граждански, административен или наказателен), по който със сила на пресъдено нещо ще бъде признато/отречено наличието на субективно право или правоотношение, релевантно за установяване на субективно право или правоотношение по обусловен процес, т. е. предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си предмета на обуславящото дело, като съдът, разглеждащ обусловения спор, се явява задължен да приеме наличието или липсата на субективно право или правоотношение, предмет на обуславящия спор. Производството по гражданското дело се спира, когато са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са постановени и актове на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК - решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г., на IV г.о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. 5301/2013 г., на IV г.о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г.о. и др.). Наличието на висящо наказателно производство в съдебна фаза относно установяване на извършено престъпление, от което зависи изхода на граждански спор, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и без да е необходимо сезиране от някоя от страните. Отнесени към процесния случай посочените по-горе разяснения мотивират настоящия състав на съда да приеме, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено при наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящо наказателно производство от значение за правилното решаване на обусловения гражданскоправен спор по следните съображения: Въззивният съд е счел, че липсват факти, които могат да бъдат субсумирани под хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да се постанови спиране на исковото производство с аргумент, че от представените по делото доказателства се установява единствено наличието на досъдебно производство пред РУ – С., по което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Като е съобразил липсата на обвързаност на гражданския съд от актовете в досъдебното производство, съставът на Апелативен съд Б. е обосновал собствена компетентност да се произнесе по въпроса за наличие на престъпни обстоятелства, които са от значение за разрешаване на гражданскоправния спор. Този извод е неправилен поради пълното му противоречие с фактическата обстановка по делото - с молба вх. № 6332/12.07.2023 г. ищците са представили копие на присъда № 16/22.03.2023 г. по НХОД № 184/2023 г. на Окръжен съд Бургас, което е било прието като доказателство, видно от протокол за проведено открито съдебно заседание № 119/12.07.2023 г. (л. 120 от делото). С присъдата подсъдимият П. С. П. е признат за виновен в това, че на 01.02.2022 г. на второкласен път II - 73, при км 57 + 485, Ришки проход, [община], обл. Б., при управление на МПС – товарен състав „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке, марка „С. СФ 2737 2П“ с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП, вр. чл.47, ал.3, пътен знак „В26“ от ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. В. Г.. Настоящият състав констатира наличие на идентитет между предмета и дееца по висящото наказателно производство и деянието, извършено от соченото за делинквент лице по гражданското дело, което предпоставя извод за наличие на обусловеност между двете дела с оглед приложение на чл. 300 ГПК. Висящото наказателно производство е било известно на въззивния съд преди постановяване на решението му, има значение за правилното решаване на спора и е следвало да бъде съобразено от състава. Като не е отчел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед наличието на висящо наказателно производство в съдебна фаза с предмет престъпното деяние, от което произтича правното основание на претенцията за неимуществени вреди на ищците, съответно не е уважил заявеното от ответното застрахователно дружество искане за спиране на производството по в. гр. д. № 136/2023 г. при оспорване на наличието на пасивна легитимация, Апелативен съд Б. е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Поради изложеното и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Б., който е необходимо да извърши служебна проверка за хода на наказателното производство, образувано срещу П. П., съответно да спре производството по гражданското дело до произнасяне на наказателния съд с влязла в сила присъда, или да я зачете, в случай, че при проверката установи да е налице нейната стабилизация. Едва след извършване на тези процесуални действия съдът следва да разгледа останалите факти, касаещи наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на С. Г. и реализираното ПТП, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и, ако е налице, какъв е неговият обем. При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение, а те следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото произнасяне. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 136/11.10.2023 г. по в. гр. д. № 136/2023 г. на Апелативен съд Б.. ВРЪЩА делото на Апелативен съд Б. за ново разглеждане на спора от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.