Редовност на призоваване чрез роднина и стойност на данъчна декларация за владението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 2

гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3791 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

С определение № 4173 от 31.10.2022 г., постановено по настоящото дело, ВКС, ІІ г. о. е допуснал до разглеждане молбата вх. № 6838/8.08.2022 г., подадена от Л. К. Б., за отмяна на решение № 146 от 20.04.2022 г. по гр. д. № 20211630101219/2021 г. на Районен съд - Монтана, поправено с решение по същото дело № 255 от 20.06.2022 г.

С решението, чиято отмяна се иска, е: признато за установено по отношение на М. М. И., Д. И. Г., действащ със съгласието на майка му М. М. И., Г. И. Г. и Л. К. Б., че С. Г. П. е собственик на следния недвижим имот: имот № *, за който е образуван УПИ * в кв. № 28, по кадастралния и регулационен план на [населено място], област М., одобрен със заповед № 346/8.06.1987 г. на кмета на [община], с административен адрес: с. Д. Б., общ. М., [улица], с площ на имота от 555 кв. м, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа и стопанска сграда, при граници: от две страни улица, имот пл. № * - УПИ *; осъден Л. К. Б. да отстъпи собствеността и предаде на С. Г. Х. владението на така описания имот; отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 84, том V, рег. № 7412, дело № 505 от 12.09.2019 г., вписан в СВ – гр.Монтана, вх. рег. № 8985 от 12.09.2019 г., акт № 116, том 11, дело № 1934, парт. 134852 на А. П. - нотариус № 578 в регистъра на НК.

Молителят се позовава на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Твърди, че е узнал за постановените съдебни решения от покана за доброволно изпълнение, изпратена на 21.07.2022 г. по изп. д. № 20211630420250 на ДСИ при РС – Монтана.

Относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК излага, че е бил лишен от право на участие в производството, поради допуснати нарушения на правилата за уведомяване по чл. 46 и чл. 47, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ГПК, поради което не е бил надлежно уведомен нито за воденото производство, нито за постановения съдебен акт.

Визира следните конкретни нарушения по призоваването си: неизпращане на съобщение по чл. 131 ГПК; липса на отметка и дата на изпращане на съобщение от 5.08.2021 г. за закрито съдебно заседание на 28.05.2021 г.; нарушаване на процедурата за връчване съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК относно съобщение, връчено на 15.09.2021 г. на майка му З. И., която живее на друг адрес, а не в едно домакинство с молителя, същата не се е подписала със задължение да предаде призовката и не я е предала на адресата; непризоваване за съдебното заседание на 25.01.2022 г.; оспорва, че е бил призован устно по телефона за съдебното заседание на 25.01.2022 г., като твърди и че връчителят К. И. е приятелка на ищцата и свидетел по делото; нередовни призовавания на 29.12.2021 г. и 21.01.2022 г., установени и от съда по делото; нередовно призоваване за съдебното заседание на 15.03.2022 г., за което съобщението отново е получено от майка му, която живее на друг адрес, а не в едно домакинство с молителя, същата не се е подписала със задължение да предаде призовката и не я е предала на адресата; връчена при отказ призовка на 3.05.2022 г., като призовката е изпратена не на адреса, на който живее и е оформена отново от К. И..

Относно основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се позовава на установеното от него на 5.08.2022 г., при посещението на Данъчна служба – гр. Монтана за заплащане на данъчните му задължения, че С. Г. П. е декларирала спорния имот едва след смъртта на брат си през 2021 г.

От насрещната страна С. Г. П., чрез адвокат Е. А., е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание молителят поддържа молбата за отмяна, представя писмени доказателства.

От процесуалния представител на С. П. е депозирана молба, с която се иска съдът да остави без уважение молбата за отмяна.

Пред ВКС са събрани писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

По основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК:

Съгласно горепосочената разпоредба, може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая Л. Б. се позовава на първата от изброените хипотези.

Видно от исковата молба, в нея е посочен следният адрес за призоваване на Л. Б.: с. Д. Б., общ. М., обл. М., [улица]. Това е постоянният и настоящ адрес на лицето, съгласно представеното по делото копие от личната му карта и справка от НБД Население от 12.09.2019 г.

На 5.08.2021 г. на Л. Б., на визирания по-горе адрес, е изпратено копие от исковата молба с приложенията й. Съгласно върнатата разписка, книжата са получени от З. И. – майка, на 15.09.2021 г., като същата е изписала имената си и се е подписала на мястото на получател със задължение да предаде. Съгласно представеното копие от личната й карта, същата е с постоянен адрес: [населено място], общ. М., обл. М., [улица].

За първото открито съдебно заседание, насрочено за 25.01.2022 г., изпратената на 11.11.2021 г. до Л. Б. призовка е върната по делото в цялост, като е направено отбелязване от длъжностното лице по призоваването – ст. специалист К. И., че Б. е уведомен по телефона и знае за кога е насрочено делото. Изпратена е на 17.12.2021 г. нова призовка за това съдебно заседание, която е върната като невръчена, с отбелязване, че не е открит никой от семейството, като по данни на съседи са в [населено място] (работят там). Трета призовка за същото съдебно заседание е върната, оформена като получена лично от адресата на 21.01.2022 г.

Съдът е приел, че за съдебното заседание на 25.01.2022 г. Л. Б. не е редовно призован и е насрочил ново заседание за 15.03.2022 г. За него изпратената на адреса на [улица] призовка е получена на 16.02.2022 г. от майка му З. Л. И., която се е разписала на мястото на получател със задължение да предаде.

На 15.03.2022 г. РС – Монтана е дал ход на делото, като Л. Б. не се е явил и не е изпратил процесуален представител. В това заседание са разпитани свидетелите Г. Ц. Ц., К. В. И. и К. Г. Х., както и е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

Решението № 146/20.04.2022 г. е връчено на Л. Б. от ст. специалист К. И. на 3.05.2022 г., при оформен отказ от получаване, с посочване имената и полагане подписите на двама свидетели, както и подпис на връчителя.

Решението по чл. 247 ГПК № 255/20.06.2022 г. е връчено на адреса на [улица] на К. Б. – баща на Л. Б., на 27.06.2022 г.

Въз основа на така изложеното, настоящият съд счита, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила при връчване съобщенията по делото на Л. Б.. Последните са били изпращани на адреса по исковата молба, явяващ се постоянен и настоящ адрес на лицето съгласно регистрацията му, което съответства на изискванията на чл. 38, ал. 1 и ал. 5 ГПК.

От оформените от връчителя призовки и съобщения по делото, които представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща доказателствена сила (чл. 179 ГПК), която не е оборена по делото, се установява, че на Л. Б. са били връчени редовно копие от исковата молба и приложенията й, призовките за проведеното открито съдебно заседание и съобщенията за постановените решения.

След като майка му З. Л. И. е със същия регистриран адрес, като този на молителя, и на него тя е получила изпратените до сина й съобщения, следва да се приеме, че връчването отговаря напълно на изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК. Полагането на подписа й на означеното място на разписката за получател със задължение да предаде засвидетелства качеството, в което е приета призовката, както и съответните задължения за предаването й. В допълнение следва да се отбележи, че когато връчването е извършено чрез друго лице и адресатът е отсъствал от адреса, обстоятелството дали той е могъл да узнае своевременно за връчването, т.е. успял ли е получателят да изпълни задължението си да предаде съобщението на адресата, е относимо към производство по възстановяване на пропуснат срок (чл. 46, ал. 4 ГПК).

В съответствие с изискванията на ГПК е оформен и отказът от получаване на постановеното основно решение по делото, както и е осъществено връчването на решението по чл. 247 ГПК.

Останалите връчвания на книжа, респ. върнати в цялост съобщения са правно ирелевантни.

В тази връзка съдът следва да отбележи, че обстоятелството, че връчителят К. И. е била разпитана като свидетел по делото, само по себе си не прави осъществените от нея връчвания на книжа незаконосъобразни, доколкото в ГПК няма разпоредби в този смисъл.

По изложените съображения настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че Л. Б. не е бил лишен от възможност да участва по делото, поради нарушаване нормите на ГПК, поради което не са налице предпоставките на закона за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК:

Това основание също не е налице по делото.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

В случая молителят се позовава на декларация по ЗМДТ, подадена от С. Г. П. за процесния имот в Данъчната служба на гр. Монтана. С тази коригираща декларация, вх. № 1054/20.04.2021 г., С. П. е декларирала, че притежава 1/2 ид. ч. от имотите – предмет на ревандикация по гр. д. № 1219/2021 г. на Районен съд – Монтана, като останалите идеални части са посочени като собственост на наследниците на И. Г. Х.. По становище на съда, въпросната декларация представлява писмено доказателство, чието наличие всяка страна би могла при проявени добросъвестност и активност да установи в хода на висящото исково производство. Задължението за подаване на такива декларации е общоизвестно, както е общоизвестно и мястото на подаването и съхранението им. Същевременно декларацията, респ. обстоятелството кога именно С. П. е декларирала процесния имот и за каква идеална част като свой, не е от съществено значение за изхода на спора по чл. 108 ЗС, тъй като декларацията не създава вещни права, нито сама по себе си може да е доказателство от съществено значение за наличието или липсата на осъществявано от П. владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, а следва да бъде преценявана заедно с другите обстоятелства и доказателства по делото. Декларациите по ЗМДТ се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания относно начина на попълване на образеца за декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗМДТ данъчните декларации се подават от данъчно-задължените лица по образец, а в одобрения и обнародван в „Държавен вестник“ образец, за да се декларира имотът, е необходимо да се посочи документ за собственост. Тъй като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС може да се осъществява само върху чужд имот, то владелецът не би могъл да декларира имота изцяло на свое име, ако не разполага с документ за собственост или ако документът за собственост удостоверява по-малко вещни права от тези, които са предмет на владението (така: решение № 60123/16.11.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на ВКС, ІІ г. о.). Ето защо, и доколкото по делото липсват други доказателства по проведено насрещно доказване от страна на ответниците по исковата молба, от подадената от С. П. декларация по ЗМДТ не могат да се правят решаващи изводи за липса на осъществено от нея давностно владение по отношение на спорния имот.

Изложеното обуславя оставяне без уважение на молбата за отмяна.

Ответницата по молбата за отмяна има право на 300 лв. разноски по настоящото дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. К. Б. за отмяна на решение № 146 от 20.04.2022 г. по гр. д. № 20211630101219/2021 г. на Районен съд - Монтана, поправено с решение по същото дело № 255 от 20.06.2022 г.

ОСЪЖДА Л. К. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адвокат Н. А., да заплати на С. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2 – адвокат Е. А., разноски пред ВКС в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: