Срокове за дисциплинарно уволнение при констатирани нарушения чрез одитен доклад

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50110

гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр.д. № 3215 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Столична община, със седалище в гр. София, против въззивно решение № 1065 от 11 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 11681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20150807 от 2 юли 2021 г., постановено по гр.д. № 34916/2020 г. по описа на Софийски районен съд в частта му, с която предявените от Р. К. Б. срещу Столична община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са уважени и уволнението на Б. със заповед № СОА20-РД15-7446 от 3 юни 2020 г., издадена от кмета на Столична община, е признато за незаконно, заповедта е отменена и Б. е възстановена на длъжността „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове“ в Столична община“, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50237 от 22 май 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса на коя дата се счита за извършено нарушение чрез бездействие.

При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 69 по гр.д. № 372/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Касационният съд приема, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Същото разрешение е дадено и в решение № 109 по гр.д . № 3323/2017 на ВКС, ІV г.о.

На състава на ВКС е служебно известно и решение № 60202 по гр.д. № 3965/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. Стъпвайки на неизменното разбиране в практиката на ВКС, че под откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина – установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение, съдът заключава, че извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на служителя възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки. Соченото решение е постановено при фактическа обстановка, сходна на тази по настоящото дело, при която работодателят е издал заповед за дисциплинарно уволнение на служителка въз основа на констатациите на окончателен одитен доклад, с който след извършване на одитен ангажимент са установени нарушения на трудовите задължения от служител. Съдът е приел, че от датата на връчване на работодателя на окончателния одитен доклад тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, защото с този доклад е приключил одитният ангажимент, въз основа на който са установени нарушителят и нарушенията със съществените им признаци от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е основателна.

При съобразяване с цитираната съдебна практика следва да се приеме, че в случая сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ текат от датата на запознаване с окончателния одитен доклад, а именно 20.12.2019 г. Видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства, Одитен доклад за извършен одитен ангажимент за увереност на дейността по съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община и структурите към нея през 2018 г., извършен на основание ЗВОПС, е представен на 20.12.2019 г.; докладът обхваща периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г.; извършен е в периода 20.11.2019 г.-06.12.2019 г.; в т. 4 от доклада се съдържа проверката за съответствие с нормативните изисквания и вътрешните правила на дейността по съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на предприятието през 2018 г.; становище по доклада от страна на директора на предприятието е представено на 18.12.2019 г.; препоръките за отстраняване на констатираните несъответствия са приети. Окончателният одитен доклад е посочен в основанията за издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, издадена на 03.06.2020 г. След приспадане на времето, през което служителката е ползвала отпуск поради болест, се стига до извода, че срокът за провеждането на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Затова заповедта за уволнение не подлежи на отмяна на формално основание – поради нарушение в процедурата по налагане на наказанието. Като е сторил това, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Доколкото в исковата молба и в отговора на въззивната жалба Б. изброява конкретни пороци на заповедта за уволнение и навежда твърдения, че работодателят е нарушил императивната норма на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като не е взел предвид липсата на наложени наказания по време на трудовата й дейност, а от друга страна касаторът с въззивната си жалба оспорва изводите на първата инстанция във връзка с приетото от нея неизвършване на вмененото нарушение на трудовата дисциплина, съответствието на оспорената заповед с изискванията, предвидени в КТ, съобразяването на тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, с наложеното наказание, несъобразяването на съда с мотивите на заповедта и със събраните пред първата инстанция доказателства, вътрешно противоречие на мотивите на районния съд, необсъждане на поддържаните като осъществени нарушения на трудови задължения в цялост, делото следва да се върне на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК за произнасяне по съществото на спора и заявените доводи на страните .

По исканията за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1065 от 11 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 11681/2021 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 20150807 от 2 юли 2021 г., постановено по гр.д. № 34916/2020 г. по описа на Софийски районен съд в частта му, с която предявените от Р. К. Б. срещу Столична община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са уважени и уволнението на Б. със заповед № СОА20-РД15-7446 от 3 юни 2020 г., издадена от кмета на Столична община, е признато за незаконно, заповедта е отменена и Б. е възстановена на длъжността „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове“ в Столична община“ .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: