Осъждане за държане на нерегистрирани археологически обекти

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 278, ал. 6 НК * неоснователност на касационна жалба * малозначителност на деянието * съставомерност на деяние * правилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

София, 20 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Луков

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Янкова

Николай Джурковски

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВП П. Маринова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 949/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия В. Г. срещу въззивно решение № 279 от 13.08.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1021/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква продължителността на воденото срещу подсъдимия досъдебно производство, което, според защитата, предполагало прекратяване на същото. Иззетите от подсъдимия метал-детектори били върнати на същия, без да са приобщавани като веществени доказателства по делото и с тях не се установявало да е било извършено престъпление., както и не бил доказан начина, датата и мястото на придобиване на предмета на престъплението, при липса на доказателства, че монетите са придобити от археологически обект, описан в списък от Министерството на културата, което водело след себе си до липса на доказаност на извършеното деяние. В резултат на така сочените в жалбата процесуални нарушения се стигнало до неправилното приложение на материалния закон, свързано с осъждането на подсъдимия по повдигнато му обвинение. Съдилищата по фактите не били отчели, че подсъдимият вече веднъж е бил оправдаван по това обвинение с решение на ВКС. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с тежестта на обвинението срещу подсъдимия и същото не съответствало на целите на закона. Отделно от това се претендира приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, което пък се аргументира с ниската стойност на предмета на престъплението.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият Г. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. Л. А. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260005 от 05.10.2022г. на Окръжен съд - Кюстендил, постановена по н.о.х.д. № 154/2021г., подсъдимият В. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 278, ал. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия адвокат Л. А. и по протест от прокуратурата, с Решение № 279 от 13.08.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1021/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения за допуснати съществени процесуални нарушения не намират опора в данните по делото. Продължителността на воденото срещу подсъдимия досъдебно производство никога не е била и не може да бъде разглеждана като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, стига да са били спазени изискванията по чл. 234 от НПК, което в настоящия случай е било сторено. Не се сочат, а и не се констатират от ВКС, по делото да са били извършвани процесуални действия, които да излизат извън сроковете по чл. 234, ал.1-3 от НПК. Повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК е за деяние, осъществено от него в периода от 27.09.2019г. до 09.05.2020г. при условията на продължавано престъпление, като в периода между отделните престъпни деяния, по вече образуваното досъдебно производство, са били извършвани активни процесуално –следствени действия, каквито, впрочем, са били извършвани и след това до самото приключване на делото в досъдебната му фаза.

На следващо място обстоятелството, че метал–детекторите, притежавани от подсъдимия, са му били върнати и не са били приложени като веществено доказателство по делото, както и че не било доказано с тях подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление, по никакъв начин не свидетелства за допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Защитата най-вероятно прави трудно споделима аналогия със състава на престъплението по чл. 277а, ал. 3 от НК, без да държи сметка, че повдигнатото на подсъдимия обвинение е за държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а не за тяхното търсене с технически средства, каквото обвинение подсъдимия няма. Също така никъде в закона няма забрани за свободното държане на метал-детектори от което и да било лице, тъй като самото им държане не осъществява какъвто и да е било състав на престъпление по НК.

Не се констатира твърдяното в жалбата нарушение относно времето, мястото и начина на придобиване на инкриминираните предмети. За съставът на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е без значение по какъв начин деецът се е сдобил с археологическите обекти, попадащи под защитата на този текст от НК. Относно времето и мястото на извършване на престъплението в обвинителния акт, а впоследствие и в съдебните актове на решаващите съдилища, ясно е посочен както периода на осъществяване на престъпното деяние, така и мястото, на което това деяние е било осъществявано. Необходимо е да се посочи също така, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива ( освен в случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е), както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Не се установява превратно тълкуване на фактите от въззивната инстанция и изводите за тях са основани на обективен доказателствен анализ по действителното съдържание на доказателствените източници, включително показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, както и заключенията на изготвените по делото експертизи. Съдът е оценил според действителното му съдържание събрания доказателствен материал, стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата за процеса фактология единствено чрез способите и средствата на процесуалния закон, като в своите мотиви е изложил подробни и ясни съображения, въз основа на които е посочена коя част от доказателствения материал е достоверна и каква информация с доказателствено значение разкрива.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено декларативно, без да е мотивирано с доводи в негова подкрепа. Независимо от това, касационният съдебен състав намира за необходимо да посочи, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е приложен правилно относно инкриминираното престъпление по чл. 278, ал. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се аргументира само и единствено със стойността на предмета на престъплението и с тежестта на обвинението срещу подсъдимия. Искането не държи сметка, че стойността на предмета на престъплението не може да се противопостави на защитения обществен интерес, който в случая е неоценим в пари. Нормата на чл. 278 от НК е създадена, за да охранява интересите на държавата и нейните граждани в областта на опазването на културното наследство-чл. 8 от ЗКН. И понеже се отнася до културното наследство на страната, то няма паричен еквивалент. А по отношение на тежестта на обвинението, както правилно е посочил и АС – София в своя съдебен акт, то първоинстанционният съд е проявил в достатъчна степен снизходителност по отношение на дееца и не е приложил допълнително института на конфискацията, нито пък е лишил подсъдимия от права по чл. 37 от НК.

Направеното искане да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия е било поставено на вниманието и на апелативната инстанция, която е дала своя аргументиран отговор, напълно споделим и от настоящия състав на ВКС, като аргументите в тази насока не е необходимо да бъдат преповтаряни. Само за коректност се посочва, че подсъдимият по същото това обвинение не е бил оправдаван от ВКС, т.е. не е налице хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, респективно за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 279 от 13.08.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1021/2023г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: