Отказ за отмяна на решение за спор за собственост с НСА

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 546

СОФИЯ 17.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при секретаря Цв. Пецева

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 324/2024 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба Ц. С. С. и Р. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 517 от 23.01.2020 г. по гр.д. № 1539/2018 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 56 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 144/2020 г. на Бургаския апелативен съд. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът Национална спортна академия „В. Левски“ изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Поддържа, че молителите са узнали за наличието на съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ за реституция на земеделска земя в полза на наследниците на С. Р. в хода на производството по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна, поради което това обстоятелство не се явява ново по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 517 от 23.01.2020 г. по гр.д. № 1539/2018 г. на Окръжен съд - Бургас е признато за установено по отношение на молителите Ц. С. С. и Р. С. С., че държавата е собственик на 25/2400 ид. части от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 2 400 кв.м, съставляващ УПИ *** в кв. 1 по плана на града, заедно със самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес к-с “А.“, вх. *, ет.*, ап.*, с площ 107 кв.м, и молителите са осъдени да предадат на държавата владението върху този имот. Искът по чл. 108 ЗС против молителите е предявен от НСА „Васил Левски“ като процесуален субституент на държавата.

С въззивно решение № 56 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 144/2020 г. на Апелативен съд- Бургас първоинстанционното решение е потвърдено.

Прието е, че НСА е държавно висше училище по смисъла на Закона за висшето образование, учредено със закон. През 1974 г. на НСА е била предоставена държавна земя в [населено място] при посочени в АДС № 382 и № 383/ 20.01.1974 г. граници, в рамките на които е било проведено мероприятие на държавата по чл. 10б ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на Учебна водна спортна база в м. “А.“, върху площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на [населено място], одобрен през 1985 г. Върху част от предоставения на НСА имот, представляващ б. имот пл.№ 388 по плана на крайбрежието от 1956 г., с площ от 2.8 дка, е била възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници на физически лица, които през 2002 г. са прехвърлили правата си на „Спектър“ ООД- Несебър, а през 2004 г. дружеството е започнало и е осъществило в придобития терен строителството на сграда. През 2004 г. НСА „Васил Левски“ като процесуален субституент на държавата е предявило против „Спектър“ ООД иск за ревандикация на част от предоставената за нуждите му площ, за която е бил отреден УПИ *** в кв. 1 по ПУП на [населено място], м.“ А.“, както и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да почисти терена от всички строителни и други материали. С решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 706/2007 г. на Окръжен съд- Бургас, влязло в сила на 31.07.2009 г., тези искове са уважени. Междувременно, през 2006 г., по време висящността на посоченото дело, ответникът „Спектър“ ООД продал на Ж. В. М. самостоятелен обект - апартамент, с площ по схема 107 кв.м , която не включва съответните идеални части от общите части на сградата, а по нотариален акт - с РЗП от 118.09 кв.м и 25/2400 ид. части от терена, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 2 400 кв.м, съставляващ УПИ *** в кв. 1. През 2008 г. Ж. М. и М. М. продали този имот на Ц. С. С..

При така приетите за установени факти по делото въззивният съд е направил извод, че имот с идентификатор *** е публична държавна собственост, тъй като отговаря на изискванията на чл. 2, ал.2,т.4 и чл. 2, ал.2, т.2 ЗДС. Приел е също, че ответниците като последващи приобретатели на терена, придобили права по време висящността на гр.д. № 332/2004 г. по описа на Районен съд - Несебър, са обвързани на основание чл. 226, ал.3 ГПК от силата на пресъдено нещо на решението, с което държавата е призната за собственик на терена по отношение на праводателя „Спектър„ ООД. Тъй като съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на всички постройки и трайни насаждения върху нея, държавата е станала собственик и на построената в имота сграда, респ. - на самостоятелните обекти в нея.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, на отмяна по реда на чл. 303, и сл. ГПК подлежи въззивното решение, а не това на първата инстанция. Поради това настоящият състав приема, че предмет на отмяна в настоящото производство е постановеното от Апелативен съд- Бургас въззивно решение № 56 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 144/2020 г.

Твърдението на молителите е, че след влизане в сила на въззивното решение са узнали по повод друго дело, постановено по идентичен спор за собственост между Национална спортна академия „Васил Левски“ и трето лице, придобило самостоятелен обект в същата сграда, в която се намира и обектът на молителите, за съществуването на писмено доказателство, което е от значение за изхода на спора за собственост на земята и на построената върху нея сграда. Като такова се сочи решение от 12.02.1998 г. по гр.д. № 196/1998 г. на Районен съд Несебър, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което след отмяна на протоколно решение на ПК / ОСЗ/ Несебър е постановено друго, с което е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост на наследниците на С. А. Р. върху земеделски имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК , основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

В случая тези предпоставки не са налице. Данните по делото налагат извод, че молителите са могли своевременно да узнаят за посочените в молбата за отмяна обстоятелства, да преценят тяхното значение за изхода на делото и да направят съответно доказателствени искания за събиране на доказателства за тяхното установяване.

Видно от доказателствата, приложени към гр.д. № 624/2018 г. по описа на Районен съд - Несебър, с исковата молба ищецът НСА „Васил Левски“ е представил няколко писмени доказателства, едно от които е заверено копие от решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 706/2007 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е уважен предявеният от НСА „Васил Левски“ против „Спектър“ ООД иск за ревандикация на УПИ *** в кв. 1 по ПУП на [населено място], м. „А.“. В мотивите на това решение изрично е посочено, че с решение № 26 от 12.09.1999 г. по гр.д. № 196/1998 г. на Районен съд - Несебър, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху имот, съставляващ част от процесния, в размер на 2.8 дка. Посочено е, че на основание рестутиционното решение през 2000 г. кадастралният план е бил попълнен с възстановения имот, нанесен в плана с пл.№ ***, идентичен с имот пл.№ *** по КП на Крайбрежието на [населено място] от 1956 г., който да се запише на наследници на С. А. Р.. Преписи от исковата молба с приложенията към нея са връчени на молителите и същите са могли своевременно да се запознаят с тях, както и да се снабдят с посоченото реституционно решение на Несебърския районен съд и да го представят по делото за да се прецени значението му за изхода на спора за собственост.

Констатации във връзка с реституирането в полза на наследници на С. А. Р. на лозе с площ 2.8 дка в м. „А.“ в землището на [населено място], съставляващо имот пл.№ *** по плана на крайбрежието от 1956 г., както и за попълването на кадастралния план с имот пл.№ 794, записан на името на наследници на А. Р., се съдържат и в заключението на приетата пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. М. Г., и молителите са имали възможност да се позоват на това обстоятелство, ако са считали, че то е от съществено значение за изхода на делото.

Всъщност, по делото не е било спорно, че с решение по гр.д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е било възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на С. Р. върху б. имот пл. № *** по кадастрален пран на крайбрежието от 1956 г., както и че възстановеният имот е бил попълнен в кадастралния план през 2000 г. като имот с пл.№ ***. Въпрос относно реституционното действие на това решение не е повдиган от никоя от страните и въззивният съд не е излагал съображения в тази насока, поради което соченото в молбата обстоятелство и представеното писмено доказателство не са и от значение за изхода на делото. Спорът се е концентрирал около това дали влязлото в сила решение по гр.д. № 706/2007 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е уважен предявеният от НСА „Васил Левски“ като субституент на държавата против „Спектър“ ООД иск за ревандикация на УПИ *** в кв. 1 по ПУП на [населено място], м. „А.“, съставлява пресъдено нещо и по отношение на молителите, които са придобили имота по време на висящия процес. Въззивният съд е дал положителен отговор на този въпрос, въз основа на който е формирал извод, че молителите са придобили идеални части от терена от несобственик, поради което не се легитимират като собственици на деривативно основание.

По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. С. и Р. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 56 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 144/2020 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено № 517 от 23.01.2020 г. по гр.д. № 1539/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: