Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024
Приложим праг за значително несъответствие при неприключили производства по КПКОНПИ
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
КПКОНПИ иска отнемане на незаконно придобито имущество – апартамент и два автомобила. Въззивният съд отхвърля иска, приемайки, че установеното несъответствие от около 210 000 лв. е под законовия праг от 250 000 лв. по отменения закон. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото, тъй като за неприключилите производства приложимият праг е по-ниският размер от 150 000 лв. по новия закон.
Какво приема съдът
По неприключили съдебни производства, започнали по отменения закон за отнемане на незаконно придобито имущество, се прилага актуалният законов праг за „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв.
Приложени разпоредби
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 3 ГПК
- чл. 294, ал. 2 ГПК
- чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
КПКОНПИотнемане на имуществозначително несъответствиенезаконно придобито имуществопраг на несъответствие
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 380 София, 19.06. 2024 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Десислава Попколева при участието на секретар Стоименова и като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3698 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 3547/15.11.2023 г. по касационна жалба на КПКОНПИ, чрез Р. И. – инспектор към ТД на комисията - Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 4 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Б., с което като е потвърдено решението от 28.03.2019 г. по гр.д. № 705/2017 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Н., представляващ апартамент № 3 с идентификатор 61056.501.410.1.3, описан в нот.акт № 109, том III, дело №503 от 30.11.2009 г.; лек автомобил „Ауди А8“ с рег. [рег.номер на МПС] , придобит с договор за покупко-продажба на 11.06.2009 г. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] , придобит с договор за покупко-продажба на 10.10.2013 г. Със същото определение производството по гр.д. № 3698/2022 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., образувано по касационна жалба на КПКОНПИ срещу решение № 4 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Б., е прекратено в частта, с която като е потвърдено решението от 28.03.2019 г. по гр.д. № 705/2017 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 730 128,49 лв. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на основния извод на въззивния съд, че в случая липсва значително несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им доход по смисъла на §1, т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./ съответно на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора, поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена в частта, по която производството по делото не е прекратено. Насрещните страни – Р. М. Р. и Т. В. Р., не са депозирали отговор на касационната жалба. Не се явяват и не се представляват в откритото съдебно заседание. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че при признатите източници на финансиране за проверявания период в размер на 730 117,20 лв. и при признати обичайни и извънредни разходи за проверявания период в размер на 124 111,92 лв., нетният доход на проверяваните лица възлиза на 606 005,28 лв. При това положение, при общо разходи за придобиване на активи в размер на 815 538,5 лв., се получава несъответствие в размер на 209 533,22 лв. , което е под прага от 250 000 лв. по §1, т.7 /преди изменението от м.12.2016г./ вр. с §15 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и не обосновава отнемане на имущество. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност поради видимо тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на относимия към спора материален закон. С решение № 86 от 11.06.2020 г. по гр.д. № 3930/2019 г. на IV г.о. на ВКС е даден положителен отговор на допуснатия на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, правен въпрос - следва ли да се съобрази при разглеждането на делото разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лв. При отговора на въпроса, съставът на ВКС е приел, че с влезлия в сила на 7.01.2019 г. ЗИД на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /обн. ДВ, бл.1 от 03.01.2019 г./ е постановено, че „неприключилите проверки и производство пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, се довършват по реда на този закон“ - §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Прието е, че „реда по този закон“ е разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, от което следва, че при разглеждането на спора по неприключило производство пред съд по отменения ЗОПДНПИ, следва да намери приложение и разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лв. Даденото от въззивния съд разрешение относно приложимия материален закон в конкретния случай, противоречи на посочената практика на ВКС. Независимо, че исковата молба е била депозирана в съда на 12.05.2017 г., към който момент е действала разпоредбата на §7, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, ред. ДВ, бр.103 от 2016 г., съдът е приел, че приложима в случая е първоначално действащата редакция, която е предвиждала, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период във вр. §15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ /ДВ, бр.103 от 2016 г./. Въззивният съд обаче не е съобразил влезлия в сила на 7.01.2019 г. ЗИД на ЗПКОНПИ, според който „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон“ - §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, а част от реда по този закон е и разпоредбата на §1, т.3 ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150 000 лв. Към датата на влизане в сила на §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, производството по делото не е било приключило /въззивното решение е постановено на 11.05.2022 г., а последното заседание по него е проведено на 13.04.2022 г./. Приемайки, че обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което следва да възлиза на сумата от 250 000 лв., а такова в случая не се установява, въззивният съд е приложил неотносим към спора материален закон и е отхвърлил иска на формално основание, без да прави анализ на доказателствата, представени от ответниците във връзка с установяване на законен източник на средства и без да се произнесе по направените от въззивника - ищец оплаквания срещу първоинстанционното решение. С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 ГПК – приложение на неотносим към спора материален закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Доколкото искът е отхвърлен на формално основание – липса на „значително несъответствие“, след отмяна на решението на въззивния съд, делото следва да бъде върнато на същия съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, за ново разглеждане и за постановяване на решение по съществото на спора, при съобразяване на приложимия материален закон и след произнасяне по доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства за установяване какви са доходите на проверяваното лице през процесния период, източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не, при съобразяване на дадените с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС задължителни указания. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4 от 11.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 54/2020 г. по описа на Апелативен съд Б.. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.