Определяне на обезщетение за незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

1

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50209

гр.София, 02.11.2022г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

При секретаря К. Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N811 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 15.11.2021г. по гр.д.№2904/2021г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено и бъде постановено ново по съществото на спора, с което се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят - А. Д. К. не взема становище по жалбата на прокуратурата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на А. Д. сумата 25000лева обезщение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОЗОВ.

Установено е по делото, че ищецът е бил служител в системата на МВР. Констатирано е, че на 04.12.2012г. е извършено претърсване в обитаваното от ищеца жилище по образувано досъдебно производство (ДП) в специализираната прокуратура (СпНП), започнало в 21:10 ч. и завършило в 00:20 ч. на 05.12.2012г. , като след това са претърсени и два леки автомобила, както и работни помещения в сградата на 06 РУП-СДВР, действията са били разрешени от съда и са приключили в 03 ч. на 05.12.2012г. Констатирано е, че с постановление от 05.12.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 49/2012г. по описа на СпП за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал.1 НК-за участие в престъпна група за извършване на престъпления свързани с продажба на оръжие, извършен му е разпит като обвинеям, и е задържан под стража заедно с други обвиняеми за срок от 72 часа. Установено е, че по НЧД № 2018/2012г. по описа на СпНС на 08.12.2012г. на ищеца, по ДП № 49/2012г., е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от АСпНС на 14.12.2012г. по ВНЧД № 256/2012г.; мярката е изменена на 25.02.2013 г. по НЧД № 327/2013 г. на СпНС в „подписка“. Ищецът е бил освободен от ареста на 01.03.2013г. – съгласно справка от ГДИН – МВР – ОДИН – София.

Констатирано е, че на 10.12.2012г. срещу ищеца, по повод задържането му и привличането му като обвиняем, е било образувано дисциплинарно производство, прекратено със заповед от 12.04.2013г. на директора на СДВР, поради липса на доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина. В периода м.декември 2012г. – м. април 2013г. ищецът е бил отстранен от длъжност.

Установено е, че на 05.11.2013г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК. На 13.11.2013г. постановлението му е предявено и е разпитан в качеството на обвиняем, а на 18.11.2013г. му е предявено разследването. По внесения в съда обвинителен акт от 08.01.2014 г. е образувано НОХД № 7/2014 г. на СпНС и с постановена на 14.10.2014г., влязла в сила на 07.08.2015г., присъда ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 339, ал. 1 – 4 НК –придобива и продава оръжие с участие на длъжностни лица, извършено в качеството му на старши технически сътрудник (оръжейник) в група администрация – РУ към 6 РУП - СДВР – МВР, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК-организирана престъпна група за продажба на оръжие; отменена е и мярката му за неотклонение „подписка“. Оправдателната присъда е била протестирана и с решение от 17.07.2015г. по ВНОХД № 6/2015г. на АСпНС присъдата е потвърдена.

Съдът е изложил съображения за това, че ДП е продължило малко повече от 1 година, а съдебното производство – малко над година и половина, както и че от приложените статии от интернет, публикувани в електронни издания на в.Труд и в. 24 часа, е установено, че в тях са отразени обстоятелства във връзка с процесното обвинение, като е цитирано името на ищеца, длъжността му и местоработата му.

Констатирано е, че със заповед на директора на СДВР № 513з – 5707/28.07.2016г. служебното правоотношение на ищеца като водач на оперативен автомобил към 3 РУП - СДВР е прекратено по негово желание и той е започнал работа в Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието.

Съдът е посочил, че съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство от следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако ако лицето бъде оправдано, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Прието е, че едно от основанията за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е било оправдано. Възприето е разбирането, че е без значение дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона), както и че тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Прието е, че обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни и се констатира незаконосъобразността на обвинението на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 основания.

Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в това число на гласните доказателства, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, в т. ч., с оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са били честта и достойнството му, което също е закономерна (обичайна) последица от повдигането на обвинението. Обвинението, свързано с нарушение на служебните му задължения, се е отразило негативно и на професионалната му реализация, която до повдигането на обвинението следва да се приеме за безупречна (налице са данни само за поощрения) доколкото е станало и повод за образуване на дисциплинарно производство и за отстраняване от работа поради образуваното ДП, привличането му като обвиняем и задържането му. Негативни последици в професионален план и допълнително неудобство ищецът е продължавал да търпи и след възстановяването си на работа, доколкото това е станало при висящо наказателно производство. За да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил, че обвиняемият е бил задържан под стража за около 3 месеца, а впоследствие му е определена мярка за неотклонение „подписка”, както и че за престъплението, за което като длъжностно лице – оръжейник към РУП му е било повдигнато обвинение се предвижда наказание свобода от три до десет години (т.е. касае се за тежко престъпление – чл. 93, т. 7 НК). За да определи по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца (чл. 52 ЗЗД), въззивният съд е взел предвид факта, че той е привлечен като обвиняем през м.12.2012г., а наказателното производство е продължило до м.08.2015г., т. е. неправомерното наказателно преследване е продължило малко повече от 2 години и половина, когато ищецът е бил в активна възраст за лично и социално развитие (от 38 до 41 годишна възраст). За доказаните неблагоприятни последици от процесния незаконен акт дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, който не е бил осъждан, а е обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, свързано със задълженията му по служба, въззивният съд е определил на 25000 лв., определен по критериите на чл. 52 ЗЗД. Съдът е съобразил и извършените действия по претърсване и изземване в тъмната част на денонощието и в дома на ищеца в присъствието на семейството му, което в значителна степен допълнително го е унизило и злепоставило, на обвинението е дадена и гласност, без значение дали ответникът първоначално е разпространил информацията, тъй като обективно поради повдигнатото му обвинение е накърнено доброто име на ищеца пред неопределен кръг от хора, като в печатните материали за него е посочено освен името и длъжността му. Не е установено влошаване на здравето, което не подлежи на установяване със свидетелски показания, но съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, че по време на ареста ищецът обективно е отслабнал драстично. Въззивният съд е отчел, че ищецът не е възпрепятствал хода на наказателното производство и е съдействал на органите на досъдебното производство, като във връзка със защитната си теза е искал и събиране на доказателства.

Допуснато е касационно обжалване по поставения и от двамата жалбоподали въпрос относим към задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда в рамките на разумния срок от 2,5 години, както и че от събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, за влошаване на отношенията му с близките, както и за причинени заболявания. В случая съдът не е отчел и обстоятелството, че ищецът не е доказал причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай , а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността му, обичайната му среда или обществено положение. Правилно съдът е отчел като обстоятелство, налагащо завишаване размера на обезщетението наложената на ищеца най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, но не е отчел факта, че нейната продължителност е три месеца, както и че ищецът е възстановен на работа още по време на висящ наказателен процес,т .е. не е търпял значителни негативни последици в професионелен план. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 10000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, а и пострадалото лице е дало повод с поведените си да му бъде повдигнато обвинение. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 10000 лева до уважения от въззивния съд размер от 25000 лева.

В останалата си отхвърлителна част въззивното решение следва да се остави в сила.

Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 15.11.2021г. по гр.д. № 2904/2021 г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск на А. Д. К. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 10000 /десет хиляди/ лева до 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. К. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 10000/ десет хиляди/лева до 25 000/ двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 17.07.2015г.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: