Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2022

Обезщетение при забавено правосъдие и период на спряно дело

Решение №233/2022 · Върховен касационен съд · 08 Декември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданин претендира обезщетение от съдилищата за дело, продължило над 11 години и половина. Първоначално са му присъдени 4000 лв., но той обжалва размера им. Върховният касационен съд постановява Софийският градски съд да изплати още 3000 лв., като приема, че периодът на спиране на делото също е довел до неразумно забавяне по вина на съда.

Какво приема съдът

Периодът, през който делото е спряно заради друг преюдициален спор, се включва в общата продължителност на производството при преценката дали е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок. Процесуалните действия на съда и забавянията по самото преюдициално дело също се отчитат при определяне на отговорността на съда.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

разумен срокЗОДОВбавно правосъдиеспиране на делообезщетение за забавяне

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50258

[населено място], 16.12. 2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове: Майя Русева

Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4461/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 233/24.06.21г., постановено по в.гр.д. 201/21г. на Пернишки окръжен съд по въпроса дали периодът на спиране на делото поради преюдициален спор, има значение за разглеждането и решаването му в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ.

Настоящият състав на ВКС счита, че отговорът на въпроса следва от тълкуването на нормата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ, съгласно която, за да се прецени дали съдът е изпълнил задължението си да разгледа и реши делото в разумен срок, се взимат предвид, наред с други обстоятелства, и общата продължителност на производството, и процесуалните действия на съда. Общата продължителност на производството включва и периодът, през който делото е спряно, защото през този период делото е висящо, а не е приключено с окончателен акт. А процесуалните действия на съда, които се вземат предвид по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ, включват и актовете на съда по преюдициалното дело, защото периодът на спиране зависи от задължението на съда да разгледа и реши преюдициалното дело в разумен срок, т.е. неразумният срок за разглеждане и решаване на прюдициалното дело обуславя неразумен срок на спирането. Поради тази причина обстоятелствата от хипотезата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ се преценяват и за преюдициалното дело.

При така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба на ищеца С. Р. М. за частично основателна, по отношение на отхвърления му иск по чл. 2б ЗОДОВ, предявен срещу СГС, за сумата над 4000лв. до 7000лв., заедно със законната лихва за забава.

Искът е бил предявен за нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. 22470/2006г., по описа на СРС, 41 състав, с предмет чл. 38а ЗЖСК, в разумен срок, поради обща продължителност на производството от 11г.,6м. и 13 дни.

При безспорно установената фактическа обстановка, че пред СРС процесното дело е продължило 1 г., 5 м. и 19 дни, но пред СГС периодът на разглеждане е от 18.04.2008г. до 27.03.2017г, включително заради спиране за период от 3 години и 2 дни, както и заради повторно разглеждане, поради отмяна на порочно въззивно решение, за да приключи накрая производството с окончателно определение от 09.05.2018г., постановено по чл. 288 ГПК, въззивният съд правилно е приел, че пред СГС делото е било неоснователно забавено. Неправилно обаче е приел, че периодът от време, когато делото е спряно, поради преюдициален спор, се изключва от общата продължителност на производството, както неправилен е и фактическият извод на съда, че ищецът също е допринесъл за неоснователното забавяне на делото пред СГС.

В периода на разглеждане на делото пред СГС е налице необосновано забавяне на производството, дължащо се на следните процесуални действия на съда: насрочване на делото през големи интервали от време (заседанията са били насрочвани през 7-8 месеца); неоснователно забавяне на разглеждане и решаване на преюдициалното дело, поради дълги интервали от време между заседанията и поради постановяване на решение по делото около 5 месеца след даване на ход по същество; неоснователно забавяне на възобновяването на спряното дело- близо 1 година след като е отпаднала причината за спиране; отмяна на порочно въззивно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и повторно разглеждане на делото пред въззивната инстанция; постановяване на второто въззивно решение 1 година след даване на ход по същество. Фактите са следните: През 2008 г. пред СГС не са провеждани съдебни заседания при условие, че делото е образувано на 18.04.2008 г. През 2009 г. по делото са проведени две съдебни заседания – първото е на 26.02.2009 г., когато делото е отложено за период от повече от седем месеца , a второто – на 12.10.2009 г. и е отложено за 22.03.2010 г. , т.е. за след повече от пет месеца. В заседанието на 22.03.2010 г. делото е обявено за решаване, но с определение от 21.04.2010 г. е отменено определение от 22.03.2010 г. за даване ход по същество и е спряно производството. По преюдициалното дело пред СГС също има неоснователно забавяне, дължащо се насрочване през големи интервали от време- 7 месеца, а след даване на ход по същество, решението е постановено след 5 месеца. Когато производството по преюдициалното дело е прекратено, поради отказ от иска на 14.05.12г., спряното производство е възобновено чак на 23.04.2013г. (около 1 година след това), при положение, че съдът служебно възобновява производството, когато отпадне причината за спиране. След възобновяването, делото е насрочено за 02.12.2013 г., т.е. за след 7 месеца и 8 дни. През 2014 г. са проведени две съдебни заседания – на 09.06.2014 г. и на 13.10.2014 г., като след последното заседание съдът в срок на 29.10.2014 г. е постановил решение по делото. Въззивното решение, обаче, е отменено с решение от 09.07.2015 г. на ВКС, тъй като въззивният съд е пропуснал да се произнесе по евентуално възражение на ответника, и делото е върнато за ново разглеждане. На 16.07.2015 г. е образувано новото въззивно дело пред СГС, като с разпореждане от 24.07.2015 г. е насрочено съдебно заседание за 17.02.2016 г. В съдебно заседание на 17.02.2016 г. е даден ход по същество, но решението е постановено едва на 28.03.2017 г.- т.е. след 1 година и 11 дни.

Видно е, че със своите процесуални действия по движение на двете дела (процесното и преюдициалното), както и с действията си по постановяване на окончателни актове, СГС не е изпълнил задължението си за разглеждане и решаване на процесното дело в разумен срок. Нормално е това нарушение на правото на ищеца да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок (около 5 години неоснователно забавяне пред СГС), да е причинило чувство на неудовлетвореност, малоценност и несправедливост- не се зачита неговото право, притеснение от липса на ефективно правосъдие, срам от безпомощност, тъй като не може нищо да направи и гняв от нарушението на правото му. Тези негативни чувства и емоции са били интензивни и продължителни заради нееднократното неоправдано забавяне, поради което, настоящият състав на ВКС счита, че СГС следва да плати още 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователна е касационната жалба спрямо ответниците СРС и ВКС, тъй като те не са допринесли за нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Нормата на чл.4, ал.2 ЗОДОВ, както и нормата на чл. 53 ЗЗД, изискват за пораждане на солидарната отговорност при деликт, съпричиняване на противоправния резултат. Делото пред СРС е продължило 1г., 5м. и 19дни, като не се установява забавяне заради несвоевременни процесуални действия на съда. Производството пред първата касация е продължило от 03.02.2015г. до 09.07.2015г., а пред втората касация от 02.08.2017г. до 09.05.2018г.- видно е, че делата са разгледани и решени в разумен срок.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят 35лв., представляващи платени държавни такси съгласно представените доказателства.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 233/24.06.21г., постановено по в.гр.д. 201/21г. на Пернишки окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът на С. Р. М. по чл. 2б ЗОДОВ, предявен срещу Софийски градски съд, за сумата над 4000лв. до 7000лв., заедно със законната лихва, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Софийски градски съд да плати на ищеца С. Р. М. още 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ, заедно със законната лихва от 26.10.2018г. до окончателното плащане, както и 35лв. разноски за настоящото производство.

Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част, по жалбата на ищеца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.