Връщане на надплатена сума при плащане по договор за покупко-продажба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60159

София, 23.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело №2643 по описа за 2020 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б. от [населено място], чрез процедуален представител адв.Б., срещу въззивно решение от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д.№314/2019г. на Окръжен съд-Монтана, с което след отмяна на решение от 23.10.2019г. по гр.д. № 2654/18г. на Районен съд - Монтана, са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 2 253.40лв. и сумата 6 760.20лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 194 от 16.03.2021г. в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност в пресмятането.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата и писмена защита се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

Ответниците по касационната жалба К. К. К. и Р. П. А. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение съд след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 2 253.40лв. и сумата 6 760.20лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка.

Правилно въззивният съд е прел, че в процесния договор за покупко-продажба се съдържа признание на съществуващо парично задължение в размер на 39 447.39 лева и е уговорен срок за неговото погасяване-до 30.12.2019г.; че волята на подписалите договора страни е ясно изразена и установява по категоричен начин,че преди подписване на нотариалния акт е била изплатена само част от продажната цена на недвижимия имот в размер на 20 000 лева.; че уговореното по договора за покупко-продажба от 02.10.2017г. плащане е извършено от ищеца по установения от съдебно-икономическата експертиза начин-чрез периодични преводи по банкова сметка на продавачката Р. А. в „Банка ДСК”ЕАД, като при поето задължение да изплати 39 447.39 лева-остатък от ипотечен кредит на продавача в „Банка ДСК”ЕАД,след сключване на договора ищецът е превел общо сумата 39 900.90 лв.,включваща и процесната сума от 9 013.60 лв. Правилен е и изводът на въззивния съд, че превода на процесната сума от ищеца по банковата сметка на продавачката Р. А. не е довел до обогатяване на ответниците за сметка на ищеца,а е в изпълнение на поетото от последния задължение по договора за покупко-продажба от 02.10.2017г. и поради това претенцията за неоснователно обогатяване в този размер е неоснователна. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че претенцията за неоснователно обогатяване по отношение на преведената в повече от дължимата сума в размер на 453.51 лв. е неоснователна, тъй като подлежи на връщане на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът не е изложил различни обстоятелства, на които основава иска си и различен петитум по отношение на сумата 453.51 лв., а исковете са пасивно субективно съединени, поради което правното основание на така съединените искове не може да бъде различно. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че претенцията за неоснователно обогатяване на ответниците е основателна до размер на общо сумата 453.51 лв., от които с оглед правата на ответниците Р. А. следва да заплати 3/4ид.ч. или сумата 340,13лв. и К. К. - 1/4ид.част или сумата 113,38лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, след отмяна на въззивното решение за отхвърлянето на исковете до тези размери. В останалата част въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д.№314/2019г. на Окръжен съд-Монтана, в частта, с която след отмяна на решение от 23.10.2019г. по гр.д. № 2654/18г. на Районен съд - Монтана, са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 113,38лв. и сумата 340,13лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка и вместо него постановява:

ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ............ да заплати на М. Н. Б., ЕГН [ЕГН] сумата 113,38лв., с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р. П. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Н. Б., ЕГН [ЕГН] сумата 340,13лв., с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д.№314/2019г. на Окръжен съд-Монтана, в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: