Практика · Върховен касационен съд · 09 Юли 2020
Поправка на очевидна фактическа грешка относно правоприемник по делото
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът по дело за обезщетение от незаконно обвинение е починал в хода на процеса и е бил заместен от своя наследник. В постановеното съдебно решение обаче съдът е пропуснал да отрази конституирания правоприемник в диспозитива. С настоящия акт съдът коригира този пропуск.
Какво приема съдът
Когато страна по делото почине и бъде надлежно заменена от свой наследник, неотразяването на правоприемника в диспозитива на постановеното съдебно решение представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
очевидна фактическа грешкаправоприемствонаследникпоправка на решениедиспозитив
Текстът на акта
Ключови фрази 3 Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр.София, 09.07.2020г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2720 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 247 ГПК Делото е било образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 14.02.2019 г. по в.гр. д. № 4407/2018 г. на АС София, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 8 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 40 000 лева искът е отхвърлен. Допуснато е било касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта. Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител е поддържал, че решението е правилно и не поддържа искането си за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Жалбоподателят Я. Ж. Ж. , починал в хода на производството пред ВКС и заместен като страна по делото от Ж. Р. Ж., чрез процесуалния си представител е поддържал, че въззивното в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до 40 000 лв. е неправилно и моли да бъде отменено, като искът му бъде уважен изцяло. С решение от 27.02.2020г. ВКС е отменил решение от , в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000 / пет хиляди/ лева до 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Я. Ж. Ж. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 5000/ пет хиляди/лева до 8 000/ осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 03.06.2016г.и е оставил в сила същото решение в останалата му част. С молба от 12.06.2020г. Ж. Р. Ж. е поискал да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, където не е отразено , че след смъртта на неговия син Я. Ж.-жалбоподател, той е бил конституиран като страна по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Молбата е основателна. Настоящият състав констатира, че касационното производство е било образувано по жалби на Прокуратурата на РБ и Я. Ж. Ж.. С молба от 20.12.2019г. адв. С. М. - процесуален представител на Я. Ж. е уведомила съда, че същият е починал на 14.09.2019г. и е представила удостоверение за наследници. С разпореждане от 27.12.2019г. Върховният касационен съд е конституирал на основание чл.227 ГПК като негов правопрвиемник по делото Ж. Р. Ж., който е потвърдил действията на процесуалния представител на наследодателя си. При постановяване на решението си Върховният касационен съд е постановил, че отхвърля предявения от Я. Ж. Ж. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 5000/ пет хиляди/лева до 8 000/ осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 03.06.2016г., но не е отразил в диспозитива на същото , че жалбоподателят-ищец в производството, е починал в хода на разглеждане на делото пред ВКС и същото е продължило с участиено на молителят Ж. Р.. При така установените данни по дело настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК следва да се допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решението като на лист пети от същото , на ред първи , след израза «предявения от Я. Ж. Ж. иск» се чете « починал на 14.09.2019г. и заместен в производството от Ж. Р. Ж. като негов правоприемник...» . Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и : ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 27.02.2020г. по гр.д.№2720/2019г., като на лист пети в диспозитива на същото, на ред първи , след израза «предявения от Я. Ж. Ж. иск» СЕ ЧЕТЕ « починал на 14.09.2019г. и заместен в производството от Ж. Р. Ж. като негов правоприемник...» . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.