Оправдаване за телесна повреда на полицай поради липса на умисъл

Текстът на акта

Ключови фрази

Телесна повреда на съдия, прокурор,следовател, лице от състава на МВ, държавен или частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, митнически и данъчен служител * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
гр. София,18.12.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 971/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Варненска окръжна прокуратура и допълнение към него срещу присъда № 36 от 29.06.2023 г. на окръжен съд - Варна, постановена по ВНОХД № 188/2023 г., с която е отменена присъда № 217 от 02.11.2022 г. на районен съд – Варна по НОХД № 5324/2021 г.

В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът навежда доводи за нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че неправилно били подценени показанията на свид. Б. и К., че е надценено отсъствието на видеозапис от бодикамерата на полицейския служител Б., съзира и превратно тълкуване на липсващи доказателства. Намира за невъзможен приетия от окръжния съд механизъм на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Смята, че е подценено заключението на видеотехническата експертиза, която не е описала съприкосновение между главата на подс. Т. и пострадалия Б.. Твърди, че увреждането е получено преди задържането на Н. Т., както описват двамата полицейски служители или по-късно, при задържането му, което обстоятелство – извиване назад и нагоре, не се твърди от никого по делото. Намира противоречивост в мотивите на окръжния съд относно механизма на възникване на увреждането на пострадалия – тилен удар с глава назад или при боричкане. Затова претендира отмяна на оправдателната присъда, постановена по отношение на подс. Т. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно сочи допуснато нарушение на материалния закон, като иска отмяна на присъдата на това основание и признаването за виновен на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че вторият съд не е направил верни фактически констатации, отрекъл е едни факти, приел е други несъществуващи за съществуващи, като не е обяснил защо отрича достоверността на показанията на полицейските служители. Според държавният обвинител са налице заявените касационни основания и затова иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от окръжен съд - Варна.

Защитниците на подс. Т. намират протеста на прокурора от окръжната прокуратура за необоснован, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледират тя да бъде оставена в сила. Смятат, че не са допуснати твърдените в протеста нарушения на процесуалния и материалния закони.

Подс. Т. иска потвърждаване на присъдата на окръжния съд.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 217 от 02.11.2022 г. на районен съд – Варна по НОХД № 5324/2021 г. подс. Н. И. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК и е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с три годишен изпитателен срок; осъден е да заплати деловодните разноски по делото.

Варненският окръжен съд отменил обжалваната присъда и вместо нея постановил нова от 29.06.2023 г. по ВНОХД № 188/2023 г., с която признал подсъдимия Н. Т. за невиновен по повдигнатото обвинение. В присъдата на въззивния съд липсва изричен диспозитив за отмяна на контролирания от него акт в частта относно разноските.

Касационният протест е неоснователен.

Преди всичко следва да се посочи, че развитите доводи в протеста на прокурора от окръжна прокуратура – Варна за неправилна оценка на доказателствата, извършена от въззивния съд, представляват оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание.

На следващо място, добре е да се припомни, че Върховният касационен съд при първо редовно гледане на делото, каквото е настоящето, е съд единствено по правото. Той не може да прави преоценка нито на фактите по делото, нито на доказателствените средства, на база на които тя е изведена от долустепенните съдилища. От тази гледна точка настоящият състав не може след евентуална отмяна на атакуваната присъда на окръжния съд, поради нарушение на материалния закон, сам да постанови осъдителен съдебен акт, както претендира държавният обвинител в протеста.

След тези общи бележки е нужно първо да бъде даден отговор на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения.

Наведеното оплакване за противоречивост на мотивите е неоснователно. Вярно е, че при излагане на съображенията си Варненският окръжен съд е допуснал някои неточности, свързани с името или качеството на лицето, за което говори, като е посочил подсъдимия като свидетел Н. Т., както и с обсъждане на показанията на Н. Т., дадени в хода на досъдебното производство, при положение, че тя в съдебното производство пред районния съд, както правилно посочи прокурорът от Върховна касационна прокуратура, се е възползвала от законното си право да откаже да свидетелства и на това основание нейните показания следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и не следва да бъдат коментирани.

Като се игнорират описаните неблагополучия в мотивите на въззивния съд, не може да се сподели твърдението за противоречивост на същите. Мотивите позволяват както на съда, така и на страните да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция. Съображенията на окръжния съд позволяват да бъде разбрано какво е възприела решаващата втора инстанция.

Макар и да не е съвсем лишено от основание оплакването на прокурора относно краткостта в излагането на доводи от второинстанционния съд защо се кредитират с доверие едни и се отхвърлят други доказателствени материали, на практика никой доказателствен източник от значение за процеса не е останал без внимание и коментар. От гледна точка на извършена проверка и оценка на качеството на доказателствената маса окръжният съд е направил дължимото. Немногословността очевидно е стил на писане на конкретния съдия – докладчик, т. к. с нея се отличава не само коментарът на свидетелските показания, а цялостното излагане на съображенията на съда за взетото решение. Краткостта на доводите не може да бъде третирана като недостатък на формулираните разсъждения, защото ги прави ясни и недвусмислени.

Наистина, лаконично е обсъждането на показанията на полицейските служители Б. и К., но видно от първия абзац на л. 5 от мотивите, стр. 52 от въззивното дело, проверяваният съд е посочил, че обвинителното твърдение относно начина и момента на получаване на телесното увреждане от полицейския служител Б. е базирано само на неговите показания, което колебливо е потвърдено от колегата му – свид. К.. Тъкмо тук показанията на втория свидетел са оценени като взаимно противоречиви и непоследователни в съществената за спорния предмет на делото част, които недостатъци на този доказателствен източник не са били преодолени и чрез механизма на приобщаване на показанията на свидетеля от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК. На тази база е направен изводът, че съобщения от пострадалия начин на получаване на телесната повреда не е намерил опора в нито един източник. Следователно, ясна е оценката, която въззивният съд е дал не само на показанията на свид. К., но и на показанията на свид. Б., а именно – счел ги е за неподкрепени от други доказателствени средства относно важния и единствено спорен факт с оглед съпоставката им и с приетите за правдиви показания на свид. П. и Д..

Кратък е коментарът от окръжния съд и на показанията на свидетелите П. и Д.. Отново на л. 5, стр. 52 от въззивното дело втората инстанция е посочила, че те са очевидци и са възприели случилото се от непосредствена близост. Добре е видно, че показанията, на които окръжният съд е гласувал доверие, са депозирани от свидетели, присъствали на мястото на събитията и без пряка заинтересованост от изхода на делото. Поради това ги е оценил като обективни, последователни и убедителни.

На упрекът, отправен в съдебно заседание от прокурора от Върховна касационна прокуратура, към аналитичната дейност на контролирания съд относно показанията на свид. П. и Д., следва да се посочи, че той е направен в подкрепа и обосноваване на депозирания протест, за който се констатира, че съдържа в голямата си част доводи за необоснованост, макар и подведени под касационното основание – нарушение на процесуалния закон. Пропуска се факта, че от внимателния прочит на материалите по делото и мотивите на проверяваната инстанция става ясно, че от входната врата на имота до входната врата на къщата, където е срещата между баща и син Т. и отишлите да окажат съдействие на Н. Т. полицейски служители и в частност със свид. Б., има разстояние, а обследвания физически сблъсък между подсъдимия и полицаите е станал, по сведение на самия пострадал, както и на свид. Д. и П., на вратата на имота.

Свид. Д. последователно и в двете фази на процеса е твърдяла, че след като полицаите разговаряли с подс. Т. и сина му пред входната врата на къщата, те били подканени и подбутвани да напуснат имота и че свидетелката и Н. Т. са изпреварили полицаите по пътеката към изхода на двора и улицата, като Д. видяла подс. Т. да блъска и избутва полицаите, но не и да удря по-младия полицай по описания от него начин.

Свид. П. неизменно сочи, че финала на инцидента се е развил почти навън, на улицата, където той всякога е заявявал, че е имал видимост. Според собствените му твърдения, останали непроменени в хода на целия процес, той не е имал такава към вътрешността на двора, стоейки до автомобила си на улицата, като е възприемал слухово агресивното и недопустимо поведение на подс. Т. и свид. И. Т., но силовият физически контакт между Т. баща и полицаите е бил на входа на двора към улицата.

В този смисъл, извадени от контекста на последователно заявеното от тези свидетели са твърдените от прокурора „констатации за факти, които не присъстват сред доказателствата и същевременно не констатиране на факти, които присъстват в доказателствата“. Приемането на различни факти от окръжния съд, респективно неприемането на фактите такива, каквито ги е очертал районният съд на база на същите доказателствени средства, не е недопустимо. По делото са били събрани всички относими към предмета на доказване доказателствени средства и след съвкупния им анализ второинстанционният съд е приел различна фактическа обстановка. Недоволството на държавното обвинение е свързано с некредитиране на част от показанията на свидетелите полицейски служители и даването на вяра на показанията на свид. Д. и П..

В случая, окръжният съд е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е отказал да възприеме за доказан твърденият от свид. Б. и свид. К. момент и механизъм на получаване на телесното увреждане на Б.. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност, е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай. В този смисъл, неоснователен е доводът, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на свидетелите Б. и К., както заключението на видеотехническата експертиза е била подценена за сметка на обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Д. и П..

Тук в отговор на оплакването на прокурора за подценен резултат от видеотехническата експертиза ще се посочи само, че свид. Б. съобщава, че е бил с изключена боди камера по време на проверката и е включил същата след задържането на подсъдимия. В този смисъл, изследването на видеотехническата експертиза, за която държавното обвинение твърди, че е подценено и че не е описала съприкосновение между главата на подс. Т. и пострадалия Б. при задържането му, се отнася за времеви период след интересуващите ни събития, поради което окръжният съд не търпи укор по отношение на това, че е подценил заключението й, поради липсата на записи от боди камерите на полицейските служители и автомобил към момента на проверката.

В действителност, въззивният съд се е доверил на показанията на свид. Б. и свид. К., сочещи на агресивно поведение на подсъдимия, защото заявеното от тях кореспондира с посоченото от свид. Д. и П.. Въззивната инстанция не е кредитирала с доверие твърденията на свид. Б. и свид. К. в частта относно момента и начина на нанасяне на телесното увреждане на първия след оценка на убедителността и последователността на показанията на свид. К. и съпоставка със заявеното от свид. Д. и П., които последователно заявяват, че са възприели на входната врата на двора дърпане, бутане, боричкане между полицейските служители и Н. Т., както и липсата на възприятия у тях подс. Т. да е ударил свид. Б. по описания от него начин.

Съдебният състав се е доверил и на заключенията на вещите лица по съдебномедицинските експертизи относно получените от привлеченото към наказателна отговорност лице и свид. Б. травматични увреждания. За понесеното от пострадалия Б. нараняване на носа е приел механизъм на причиняване, както е заявен от свид. П. и Д..

При коректния прочит на мотивите към контролирания съдебен акт липсва претендираното от прокурора противоречие относно приетия механизъм на причиняване на телесното увреждане на свид. Б.. Доколкото съдът е счел, че докато подс. Т. е бил на земята и извършвал движения, свързани с опити да се освободи от хватката на полицейските служители, движейки тялото и главата си, с тилната част на последната ударил пострадалия Б. в носа. Този факт изцяло съответства на заключенията на двете единични съдебномедицински експертизи и дадените устни разяснения, съобразно които описаните при Б. увреждания са резултат от удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран в областта на носа. Това обаче не изключва нараняването да е причинено тъкмо при т. нар. от свидетелите „боричкане“, защото кредитираните от проверявания съд показания на свид. П. и Д. не съобщават за такъв вид телесно съприкосновение между свид. Б. и подс. Т. по-рано, преди задържането на подсъдимия, при което то да настъпи, както сочат в отхвърлените им показания свидетелите Б. и К.. В настоящата ситуация не е била оставена без внимание съдържащата се в показанията на тези свидетели информация от значение за процеса, просто тя не е била кредитирана с доверие от инстанцията по фактите, което е нейно право. Макар и свидетелите П. и Д. да не са описали в показанията си извиването на гръбнака на подсъдимия и конкретно нанесения с тилната част на главата удар в носа на пострадалия Б., такова нещо не би могло да се изисква от тях. Те определят физическия сблъсък между Н. Т. и полицейските служители като „боричкане“, след което свид. Б. им съобщил за удара, нанесен му от подсъдимия.

В случая не е налице игнориране, подценяване или надценяване на никое доказателствено средство. Единствената разлика в дейността на двете инстанции по фактите, от където произтича различният краен извод относно виновността на подсъдимия във вмененото му деяние, се заключава в това на коя група свидетелски показания тя ще даде своето доверие. Отново следва да се припомни, че щом е подкрепил изводите си със съответни доводи, въззивният съд разполага с възможността да прецени свободно на кои доказателствени материали да се довери. Тъкмо на базата на самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност е достигнал до частично различни изводи за момента на нанесения от подсъдимия на свид. Б. удар с глава и механизма на неговото причиняване.

При проверката по делото се установи, че извода на въззивния състав за несъставомерност на деянието, вменено на подс. Т. не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Доводите в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон, са обосновани с оправдаването на подс. Т. по повдигнатото му обвинение. Не са изложени аргументи за материална незаконосъобразност освен твърдението, че анализът на доказателствата налага извод за съставомерност на поведението на привлеченото към наказателна отговорност лице по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Оплакването за нарушен материален закон е неоснователно. Това е така поради факта, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от посочените в протеста недостатъци. В рамките на фактите, както са приети от окръжния съд, законът е бил приложен правилно. Като е установил, че подсъдимият не е нанесъл по претендирания от прокурора начин и с пряк умисъл инкриминираното телесно увреждане на пострадалия, съдът е имал основание да го оправдае. Затова и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 36 от 29.06.2023 г. на окръжен съд - Варна, постановена по ВНОХД № 188/2023 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.