Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025
Поетапно разширяване на режима на лични отношения между баща и дете
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Бащата иска разширяване на режима на свиждане, тъй като детето е пораснало от кърмаческа възраст до 5 години, а първоначалният режим е бил силно ограничен. Въззивният съд отхвърля искането, но Върховният касационен съд отменя това решение. Съдът постановява поетапен преходен режим за постепенно адаптиране на детето към самостоятелни контакти и преспиване при бащата.
Какво приема съдът
Промяната във възрастта на детето представлява съществено изменение на обстоятелствата, изискващо актуализация на режима на лични отношения. В най-добрия интерес на детето е да се установи поетапен преходен режим за постепенно адаптиране, когато родителят до момента не е имал възможност за продължителен и самостоятелен контакт.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
режим на лични отношенияродителски праваизменение на режимнай-добър интерес на дететопреспиванепоетапен режим
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 585 София 16.10.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 65 по описа за 2025г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 2080 от 28.04.2025г. по касационната жалба на Я. С. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 524 от 11.10.2024г. по в.гр.д. № 495 по описа за 2024г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение от 26.03.2024г. по гр.д.№ 1872/2023г.на РС Велико Търново в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето С. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлено искането му, предявено по реда на чл.59, ал.9 СК, за изменение на режима на лични отношения, определен с одобрено споразумение по гр.д.№ 91/2021г.на РС Велико Търново и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпроси, касаещи задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото, съобразно доводите на страните, като постанови решението си с оглед приетите за установени факти, закона и съобразно най-добрия интерес на детето. В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпила е молба от ответната страна Н. Н., чрез процесуалния й представител адвокат М. с което иска съдът да съобрази, че детето вече посещава детска градина и не е в негов интерес при определяне на режим на лични отношения с бащата да се включват работни дни, доколкото това би възпрепятствало обучителния му процес. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното : По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената практика, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, което налага обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност. При произнасянето си въззивният съд трябва да извърши преценка на всички установени факти по делото съобразно ангажираните доказателствата, както и да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в изготвените мотиви, като при произнасянето си дължи съобразяване със закона и с най-добрия интерес на детето. В случая фактите са следните: Страните са живеели на семейни начала, считано от м.07.2019г. и имат дете - С., [дата на раждане] /понастоящем на 5г./ След раздялата им през 2020г. са постигнали споразумение, обективирано в Решение № 422 от 5.04.2021г. по гр.д.№ 91/2021г. на РС Велико Търново, по силата на което местоживеенето на детето е определено в [населено място], при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, а за бащата е определен режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота от месеца от 12ч. до 14ч. по местоживеене на детето и в присъствие на майката и една събота от месеца /по съгласие на родителите/ от 12ч. до 13ч. Към този момент детето е било на 8 месеца. Впоследствие, с Решение № 1284 от 28.11.2022г. по гр.д.№ 1801/2022г. на РС Велико Търново е утвърдено споразумение, постигнато между детето, чрез неговата майка и законен представител и неговите баба и дядо по бащина линия, въз основа на което за последните е определен режим на лични отношения : всяка втора събота от месеца от 12ч. до 14ч., в дома на майката и в нейно присъствие за периода от м.12.2022г. до м. 06.23г. и от втората събота на м.06.2023г. до кроя на 2023г. от 12ч. до 14ч. извън дома на майката, в нейно присъствие. Бащата Я. М. твърди, че живее в къща в [населено място], [община], която неговите родители са дарили на него и на брат му и която те обитават съвместно. По делото е представено Допълнително споразумение към договор за отдаване под наем на общински недвижим имот от 1.04.2022г., от който е видно, че от 2.07.2018г. Я. М. е наемател на общинско жилище, находящо се в [населено място], състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Работи като секретар към Районно Мюфтийство Велико Търново, с възнаграждение от 1 008лв. За учебната 2024/2025г.е приет студент в ВТУ Велико Търново, специалност „Социална педагогика“. Искането си за изменение на определения режим на лични отношения, обосновава с твърдение за настъпило изменение на обстоятелствата, свързано с промяна във възрастта на детето и произтичащата от това промяна в нуждата на детето от пълноценно общуване със своя баща. Желае да му бъде определено време за контакт от 17ч.в петък до 17ч. в неделя, с приспиване, в дома на неговите родителите, както и месец и половина през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и през Коледните, Новогодишните и Великденските празници, празниците Курбан байрям и Рамазан байрям и на рождените дни. В обясненията си, дадени пред съда заявява, че винаги е спазвал установения режим на лични отношения, но тъй като същият изисква контактите с детето да се осъществяват в присъствието на майката, тя е тази, която затруднява пълноценния контакт. Заявява, че не се чувства спокоен в дома на детето, защото там са и родителите на ответницата, а нейния баща го е заплашвал с бой и той се чувства застрашен. Становището на ответницата Н. Н. е за неоснователност на предявеното искане. Твърди, че бащата не познава нито нуждите, нито интересите, нито начина на живот на детето, защото след началото на 2022г. той е посещавал детето само по един път месечно, за период от 20- 30 минути. Не знае как да се държи и да контактува със сина си, нито как да играе с него. Демонстрирал е и опасно поведение, показвайки на детето как се използва джобен„нож тип пеперуда“. Противопоставя се на искането режимът на лични отношения да се осъществява в [населено място], защото бащата разполага с апартамент във Велико Търново и тъй като не се доверява на родителите на бащата на детето, в чийто дом твърди че постоянно се „разиграват скандали“, включващи прекомерна употреба на алкохол и побои. Заявява, че бабата и дядото са виждали детето общо два пъти. В представен социален доклад е отразено, че майката е споделила, че бабата наричала детето „малоумник“, защото не е можел да говори. В обясненията, дадени пред съда ответницата заявява, че при изпълнение на определения от съда режим на лични отношения, ищецът не се опитва да установи контакт с детето, а предпочита да гледа в телефона си, да прави снимки или да говори с майка си. Детето чувало и разбирало обидите от баба си, защото знаело както турски, така и български език. Според приетия от районния съд социален доклад, след раздялата на родителите, грижите за детето се полагат изцяло от неговата майка във дома, който тя обитава с нейните родители в [населено място]. Те живеят заедно в двуетажна къща, състояща се от седем стаи, като детето разполага със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. Според социалния доклад – майката полага за детето С. адекватни грижи и неговите потребности са изцяло задоволени. Тя работи в магазин за китайски стоки като продавач-консултант от 10ч.да 19ч., с два почивни дни и получава минимално трудово възнаграждение. Обстоятелството, че детето се отглежда само от майката и нейните родители, които единствени познават неговите потребности и нужди, се потвърждават и от показанията на свидетелите И., който е баща на ответницата и А., нейн вуйчо, които са с непосредствени впечатления. Според показанията на последния, нито ищецът, нито неговата майка са готови да се грижат самостоятелно за детето. Считат, че детето няма да е в безопасност при ищеца. Твърди, че ответницата се е страхувала от агресивността на ищеца и е искала – при осъществяване на контактите между детето и неговия баща освен нея да присъства и друг човек, или баща й, или вуйчо й, или майки й, като дори е имало случай, при който е звъняла и в полицията./Последното се потвърждава от представен Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 19.09.2023г., поради липса на данни за извършено престъпление, постановено по подаден от Н. Н. сигнал срещу Я. М./. В обратния смисъл са показанията на свидетелката И., която е майка на ищеца и според която детето трябва да вижда баща си и да остава с него без присъствието на майката. Твърди, че синът може да се прави с грижата за детето и ако възникне проблем, той ще се обади на ответницата и ще върне детето. Признава, че не са запознати с нуждите на детето, но счита, че причината за това е ответницата, която не им предоставя информация и е недоволна от това, което те носят за детето. При тези факти, въззивният съд е приел, че не е налице настъпило изменение на обстоятелствата, което да обоснове изменение на определения през 2021г. режим на лични отношения между детето С. и неговия баща. Настоящият съдебен състав не споделя този извод на въззивния съд. От 2021г., когато е определен първоначалния режим, до сега са изминали четири години. Настъпилата промяна във възрастта на детето, което вече е на 5 години, е достатъчно съществена, за да обуслови промяна в определения режим на лични отношения. Основанието по чл.59, ал.9 СК е налице, защото нормалната житейски логика налага на дете на пет години да бъде осигурена възможност за пълноценно общуване със своя баща. Месечен контакт, общо в размер на 5 часа, не може да се определи като пълноценен, поради което същия следва да бъде променен. Доколкото съдът при преценката си за подходящия режим на лични отношения дължи съобразяване с най-добрия интерес на детето, следва да съобрази конкретно установените по делото обстоятелства, а именно – влошените отношения между страните и фактът, че бащата не е запознат с подробностите, свързани с начина на живот на детето. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По делото не се доказа наличие на обстоятелства, въз основа на които да се изведе извод, че по някакъв начин бащата би могъл да застраши здравословно, физически и емоционално детето. /Твърденията на ответницата за наличие на скандали, включващи прекомерна употреба на алкохол и побои в дома на бабата и дядото на детето, както и че бащата е предоставил нож на детето за игра, останаха недоказани/. Поради това, режимът на личните отношения трябва да се определи от съда по начин, че да бъдат съобразени конкретно установените особености на случая, но и да се осигури в максимална степен възможността детето да расте и да се развива с грижата и с подкрепата и на двамата си родители. За изпълнение на тази цел, настоящият съдебен състав намира, че следва през първите шест месеца след постановяване на настоящия акт, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на майката, но по избор в дома или извън дома на майката. През следващите 6 месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката. След изтичане на едногодишния период /когато детето вече ще е на 6 години/ за период от още една година срещите на бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. до 18.00 ч. в съботния ден и от 10.00 ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване и без присъствието на трето лице, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката. След изтичане на горепосочения преходен период /когато детето вече ще е 7 години/, бащата да осъществява контакти с детето, както следва: - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като взима и връща детето от и в дома, където то живее; както и 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; през четните години бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си през пролетната ваканция, определена от МОН за съответната година, като го взема от дома на майката в 10. 00 часа на първия ден от пролетната ваканция и го връща в 18. 00 часа на последния ден от пролетната ваканция. Чрез първоначално установения шестмесечен преходен период, ще се предостави възможност на бащата да се запознае с начина на живот на детето. Съвместното време с майката ще подпомогне бащата за получаване на необходимата му информация относно предпочитанията на детето /за храна, дрехи, любими занимания, интереси, поведение/. Следващият шестмесечен период, през който срещите между бащата и детето се осъществяват без присъствието на майката е определен за натрупване на самостоятелен опит. Следващият едногодишен период, през който между баща и дете вече трябва да са налице трайно формирани и стабилни отношения и когато възрастта на детето ще е променена, целта е да се предостави възможност за по-продължителен контакт като се подпомогне преминаването към обичайния режим на лични отношения. По този начин, според настоящия съдебен състав ще се предостави оптимална възможност както за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при съобразяване на установеното обстоятелство, че понастоящем бащата не е запознат в детайли с начина на живот на детето, така и ще се стимулира комуникацията между родителите, така че да е възможно те заедно да вземат общите решения за детето при избягване на възможни конфликти. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 524 от 11.10.2024г. по в.гр.д. № 495 по описа за 2024г. на Окръжен съд Велико Търново за отменяна на решение от 26.03.2024г. по гр.д.№ 1872/2023г.на РС Велико Търново и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ИЗМЕНЯ определения с одобрено споразумение по гр.д.№ 91/2021г. на РС Велико Търново режим на лични отношения между бащата Я. С. М. и детето С., [дата на раждане] както следва: -През първите шест месеца от обявяване на настоящето решение, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч., в присъствието на майката, - През следващите шест месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката. - След изтичане на едногодишния период, за период от още една година, срещите на бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. до 18.00 ч. в съботния ден и от 10.00 ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване, като във всеки от посочените дни, бащата взема и връща детето от и в дома на майката. - След изтичане на горепосочения преходен период, бащата да осъществява контакти с детето, както следва: - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като взима и връща детето от и в дома, където то живее; както и 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; през четните години бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си през пролетната ваканция, определена от МОН за съответната година, като го взема от дома на майката в 10. 00 часа на първия ден от пролетната ваканция и го връща в 18. 00 часа на последния ден от пролетната ваканция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.