Дължимост на сметка при неотчетена електроенергия в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр.София,14.06.2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2184 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Енерго-про Продажби“ АД срещу решение № 260048/22.12.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 363/2020 г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Т. П. К. – Б. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване несъществуването на задължение на ищеца към ответника за сумата 15 661,25 лв. – корекция за неотчетена стойност на електроенергия по фактура № [ЕГН]/26.09.2019г. за периода 14.03.2018г. - 13.03.2019г. на обект, находящ се в [населено място], кв.С. № 2, с клиентски номер [ЕГН], абонатен номер [ЕГН], и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60849/02.12.2021 г. по следния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средство за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

По него е дадено трайно разрешение с формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), която настоящият състав напълно споделя, според което договорите за продажба (доставка) на електрическа енергия имат специфичен предмет, който не изключва приложението на общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД за неуредени в ЗЕ случаи, което означава, че на основание чл. 200 ЗЗД купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия. Когато е налице неточно отчитане на действително доставената електрическа енергия, в резултат от което е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. След окончателната отмяна на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), включително на чл.чл. 48-51, извършена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС (обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.), електроразпределителното дружество не може да търси по реда и на основание отменените разпоредби доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия. Извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия обаче не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. Затова доставчикът има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят - съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че фактическото основание за начисляване на отричаната от ищеца сума е наличието на показания за изразходвана енергия в регистър 1.8.4 на СТИ в имота на ищеца, а не констативния протокол от 13.03.2019г. на служителите на „Електроразпределение Север“ АД. Твърди да е доказано реалното потребление на претендираната за плащане електроенергия, която се е натрупала в невизуализирания регистър на СТИ поради неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, независимо от обстоятелството, че не се установява началния момент, от който е започнало отчитането й в този регистър. Сочи, че след като вземането било доказано в своето основание, съдът следвало да определи размера му в приложение на чл. 162 ЗЗД и като не го сторил, допуснал съществено процесуално нарушение. Претендира присъждане на всички сторени в производството разноски.

Насрещната страна – ищцата Т. П. К. – Б. оспорва жалбата като неоснователна. Възразява срещу достоверността на констативния протокол, който счита, че й е непротивопоставим. Твърди, че не е доказано нито, че претендираната електроенергия е реално потребена, нито в какъв период е станало това. Сочи, че софтуерната манипулацията на СТИ е единствено възможна от служители на „Електроразпределение Север“ АД. Позовава се на нищожност на клаузи от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго про мрежи“ АД, установена с решения на ВКС, ТК № 104/05.07.2010г. по т.д.№ 885/2009г. и № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. Твърди, че правилата на ПИКЕЕ са неприложими в казуса.

Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата К. – Б. е предявила отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, като отрича да има задължение към ответника за сумата 15 661,25 лв., осчетоводена с фактура № [ЕГН]/26.09.2019г. като стойност на електроенергия за периода 14.03.2018г.-13.03.2019г. за обект, находящ се в [населено място], кв.С. № 2, с клиентски номер [ЕГН], абонатен номер [ЕГН].

Ответникът „Енерго- Про Продажби“ АД е оспорил иска с твърдение, че задължението съществува и е формирано от потреблението на електроенергия от абоната, установено при софтуерно четене на СТИ при извършената му извънсъдебна метрологична експертиза от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, съгласно което по невизуализираната на дисплея на електромера тарифа Т4 (регистър 1.8.4) има регистрирани 080645,3 квтч. Това количество електроенергия, според ответника, е реално потребено от абоната и е остойностено по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013г. за процесната сума от 15 661, 25 лева с фактура от 26.09.2019 г.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен, като приемайки, че с него е правилно установена фактическата обстановка по делото, е намерил за неоснователни оплакванията по въззивната жалба на ответника за законосъобразно извършена корекционна процедура и недоказаност на исковата претенция по делото по причина, че към момента на извършване на проверка на средството за търговско измерване – 13.03.2019г., ПИКЕЕ са отменени изцяло.

Този краен извод на съда, с оглед отговора на правния въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, даден по – горе, е неправилен. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, до което се е стигнало вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След като правилно е приел, че разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, са неприложими, въззивният съд, като съд по съществото на спора, е следвало да съобрази относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма – тази на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Фактите и обстоятелствата, изтъкнати от ответника като основание за отричаното от ищцата негово вземане, изпълват хипотезиса на цитираната правна норма, а задължение на съда е да определи правилно правната квалификация. Отделно, в случая ответникът и изрично се е позовал на приложението на правилата на чл. 183 ГПК във въззивната си жалба. Неточната правна квалификация е довела до неправилно приложение на материалния закон.

Въззивният съд, като съд по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своя краен извод по материалния спор с този на първата инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. С обжалваното решение релевантните за спора факти – доставена, реално потребена ли е осчетоводената електроенергия; в какъв период от време; как е изчислена стойността й, не са обсъдени. В първоинстанционното решение тези факти и събраните за тях доказателства също не са обсъдени, поради което своеобразното препращане към фактическата обстановка по делото с въззивното решение, чрез приетото в него, че тя е установена „правилно“ от първата инстанция, е лишено от съдържание.

Въззивното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да изясни твърденията на ответника – процесното незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставено, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. Въззивният съд следва да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника задължението му да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Съставът на експертизата следва да включва електро-инженер и софтуерен специалист, които да дадат обосновано и аргументирано заключение по следните задачи: преминала ли е реално през процесното СТИ, отчетената в тарифа Т4 (1.8.4) електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите на процесното СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството-доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава констатираното в протокола на БИМ, че „електромерът не съответства на технически характеристики“; по какъв начин и кога е осъществено неправомерното софтуерно въздействие върху процесното СТИ; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.

Воден от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260048/22.12.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 363/2020 г. на Окръжен съд Габрово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Габрово.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: