Отмяна на решение заради акт на ЕСПЧ се допуска само при нарушение по същото дело

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 751

гр.София, 17.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на прокурор Дечева и секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №3905 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.7 от ГПК.

Образувано е по молба на Е. Й. Б. и Р. Г. П.-Б. за отмяна на влязло в сила решение №399 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 904 описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 17 от 14.03.2017 г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 314 от 3.4.2018 г. по гр. д. № 2859 по описа за 2017 г. на ВКС, с което е отнето в полза на държавата имущество на молителите. В молбата се сочи, че с решение от 24 октомври 2023 г. по делото „З. срещу България“/жалба №53285/15/ Европейският съд по правата на човека е констатирано принципно нарушение на правата на молителите по чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи при преценката на причинно-следствената връзка между извършеното престъпление и имуществото, предмет на отнемане. Затова молителите считат, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на решенията на българските съдилища.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Прокуратурата на Република България застъпват становището, че молбата е неоснователна, тъй като липсва решение на Европейския съд по правата на човека за установяване на конкретно нарушение по делото на молителите.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Решение от 24 октомври 2023 г. по делото „З. срещу България“/жалба №53285/15/ на Европейският съд по правата на човека, на което се позовават молителите, е постановено по жалба на М. С. З. срещу Република България с предмет дело, по което са конфискувани активи, придобити в резултат от престъпна дейност. Прието е, че предметът на делото е сходен с този, който е разгледан в делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други/ с решение от 13 юли 2021 г. В това водещо решение са установени потенциални недостатъци в Закона от 2005 г./ЗОПДИППД/, които се състоят в последиците от съчетанието на широко зададеното приложно поле/от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с неустановен „законен“ произход се счита за облага от престъпление. Макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане на имущество по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл.1 от Протокол № 1, те със сигурност са вменили значително бреме върху ответниците в производството по отнемане на имущество и са могли да наклонят везните в полза на държавата. Следователно, в противовес и за да се гарантират правата на жалбоподателите, е било от определящо значение в решенията си националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците. Като прилага тези стандарти към конкретните дела, разгледани във водещото решение, Съдът установява, че по делото, образувано по жалбата на З., също е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1, тъй като жалбоподателят е върнал присвоените пари и не е доказано, че се е облагодетелствал по друг начин от престъплението, нито че е участвал в други престъпни дейности. Следователно националните съдилища не са успели да оправдаят налагането на конфискация в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол № 1.

С решенията, постановени от националните съдилища по делото срещу молителите е отнето тяхно имущество в полза на държавата на основание чл.28 от ЗОПДИППД/отм./. Причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност е обоснована в решение №399 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 904 описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 17 от 14.03.2017 г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд. Прието е от националните съдилища, че на първо място изводът за такава връзка се налага от установения от наказателния съд факт, че в резултат на престъплението по чл.252, ал.2 от НК ответникът е получил в периода от 2003 г. до 2009 г. неправомерни доходи в размер на 55562,96 лв. На второ място по-голямата част от имуществото е придобито в инкриминирания период, а на последно място престъплението по чл.252 от НК по естеството си генерира имуществени облаги за дееца.

При тези данни настоящата инстанция приема, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на влезлите в сила решения на ВКС. За да се осъществи фактическият състав на тази разпоредба, е необходимо Европейският съд по правата на човека да е установил допуснато нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка с решаване на конкретното дело, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Целта на отмяната в този случай е да бъдат отстранени последиците от нарушението. Нормата не предвижда възможност да бъде отменено влязло в сила решение поради нарушение на Конвенцията, което е установено по друго дело, разглеждащо подобен въпрос. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 50 от 19.4.2024 г. по т. д. № 262/2024 г. на II ТО, № 12 от 2.2.2017 г. по гр.д. № 4172/2016 г. на IV ГО, № 243 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 4197/2016 г. на I ГО, № 22 от 23.02.2016 г. по гр. д. № 5114/2015 г. на I ГО, № 85 от 17.07. 2017 г. по гражданско дело № 1135/2017 г. на I ГО на ВКС. В случая решението на Европейския съд по правата на човека, заради което молителите желаят да бъдат отменени решенията на националните съдилища, е постановено по делото „З. срещу България“/жалба №53285/15/, по което те не са били жалбоподатели и това е достатъчно, за да бъде оставена молбата за отмяна без уважение. Противното разрешение би означавало да се преценява дали изводът във влязлото в сила решение, че е налице причинна връзка между отнетото имущество и престъпната дейност е правилен, каквато повторна преценка от ВКС всъщност желаят молителите под предлог, че е допуснато нарушение на чл.1 от Протокол № 1 на Конвенцията. В извънредното и извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК обаче ревизия на правилността на влязлото в сила решение по съществото на спора не може да се извърши, а се проверява само наличието на изчерпателно изброените основания за отмяна.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Й. Б. и Р. Г. П.-Б. за отмяна на влязло в сила решение №399 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 904 описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 17 от 14.03.2017 г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 314 от 3.4.2018 г. по гр. д. № 2859 по описа за 2017 г. на ВКС, с което е отнето в полза на държавата имущество на молителите.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: