Преквалификация на пране на пари и намаляване на наказанието

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на пране на пари * особено тежък случай * смекчаващи вината обстоятелства * намаляване на наказание * оправдаване за по-тежко наказуемо престъпление * посредствено извършителство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 434
Гр.София, 22.11.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар Г.ИВАНОВА и

в присъствието на прокурора Б.ДЖАМБАЗОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 806/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс . Н . Н ., подадена чрез защитника му адв . Ж . срещу въззивно решение № 108 от 20.07.2023 г . на Апелативен съд - гр . Варна , постановено по ВНОХД № 354/2022 г . Релевират се касационните основания по чл .348, ал .1, т .1,2 и 3 НПК . Съществени нарушени на процесуалните правила касаторът съзира в начина на аргументиране волята на съда относно приетите за установени факти . Освен това счита , че доказателственият анализ е противоречив , непълен , приравняващ се на липса на мотиви . При наличието на тези пороци се е стигнало и до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия по недоказано обвинение , което е нарушение на материалния закон . Депозирано е и допълнение към касационната жалба от адв . Т ., в която се оспорва процесуалната законосъобразност на приобщени гласни доказателства и се акцентира върху допуснати нарушения на материалния закон . Иска се от касационната инстанция да отмени въззивния акт и да върне делото за ново разглеждане , с цел отстраняване на посочените съществени пропуски или да оправдае подсъдимия , алтернативно да намали наложеното наказание .

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Н .- адв . Т . заявява , че поддържа жалбата и допълнението към нея , с направените в тях оплаквания и искания .
Подсъдимия Н . поддържа доводите на защитника си , а в последната си дума моли за справедливо решение .
Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище , че касационната жалба е неоснователна . Не споделя аргументите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд , нито за нарушения на материалния закон . Намира наказанието за справедливо отмерено .
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , второ наказателно отделение , като обсъди доводите , релевирани в касационната жалба , становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си , установи следното :
С присъда № 35 от 07.06.2022 г . постановена по НОХД № 544/2021 год . по описа на Окръжен съд - гр . Варна , подсъдимият Н . Н . е признат за виновен в извършване на престъпление по чл .253, ал .5, вр . чл .4, вр . чл .3, т .2, вр . ал .2, вр . чл .20, ал .2 НК , затова че в периода от 27.06.2019 г . до 03.07.2019 г . в гр . Варна и гр . Добрич , в съучастие като съизвършител с А . В ./ спрямо когото наказателното производство е прекратено /, при условията на посредствено извършителство , осъществено чрез лицата Г . Н . и Т . Н ., на три пъти получил имущество - парични суми на обща стойност 125 998, 25 лева , постъпили в „ Ю . Б ." АД по еврова сметка на дружество „ А . **" ЕООД , от извършен валутен превод в размер на 65 000 евро , от сметка номер ************************* на дружество G. G. F. D. G. със седалище в Княжество Монако , за които предполагал към момента на получаването му , че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл .212 а , ал .1 от НК и полученото имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай . Наложено му е наказание „ лишаване от свобода “ за срок от пет години и шест месеца , което да изтърпи при първоначален строг режим , както и „ глоба “ в размер на 14 000 лева .
С присъдата подсъдимият е бил оправдан да е осъществил деянието при квалифициращия признак по ал . 3, т . 1, предложение 1 на чл . 253 от НК .
На основание чл . 253, ал . 6 от НК подс . Н . е бил осъден да заплати в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението .
На основание чл .59 НК е зачетено времето , през което подс . Н . е бил с мярка за неотклонение „ Домашен арест " и на основание чл . 189 от НПК със същата присъда на подсъдимия са възложени направените по делото разноски .
С решение № 108 от 20.07.2023 г . по ВНОХД № 354/23 г . по описа на Апелативен съд - гр . Варна , присъдата е потвърдена изцяло .
Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна .
По отношение на касационното основание по чл .348, ал .1, т .2 НПК :
Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ще се разгледат приоритетно с оглед на определящото им значение по отношение на останалите две касационни основания . Значителна част от възраженията се обединяват в твърдението , че въззивният съдебен акт страда от съществен процесуален порок - липса на мотиви . Към липсата на мотиви защитата причислява и противоречивите такива , както и твърденията за игнориране или невярна интерпретация на доказателства / свидетелски показания , експертни заключения / .
В рамките на посоченото оплакване се твърди , че липсват мотиви към въззивното решение относно гласни доказателства събрани в полза на защитата , а именно – не са обсъдени показанията на св . Г ., М . и К .. Оплакването има своя резон , доколкото показанията на посочените свидетели не са били във фокуса на внимание на въззивната инстанция . Но изразеното съгласие от страна на апелативния съд с доказателствения анализ на първата инстанция , включващ обсъждане на показанията на св . К ., наред с липсата на направени възражения от страна на защитата срещу интерпретирането им , удовлетворява стандартите въведени в чл .339 НПК . Що се отнася до показанията на останалите двама свидетели – М . и Г ., то действително , както първият така и вторият съд не са им обърнали изрично внимание . С това е допуснато нарушение на процесуалните правила , което следва да се прецени доколко е съществено , респективно засяга ли правата на подсъдимия , за да стане повод за опорочаване на въззивния акт , до степен водеща до отмяната му . Касационната инстанция не оспорва задължението на съдилищата да обсъдят доказателствата , които са събрали , но съществеността на пропускът да сторят това трябва да се отнесе към значимостта на фактите , към които тези доказателства се отнася .
Св . М . и Г . са допуснати до разпит по искане на защитата , но не за установяване на обстоятелства , които са били относими пряко към предмета на доказване , а с цел събиране на данни за личността на основния свидетел В ., явяващ е съучастник на подсъдимия . Свидетелствали са относно познанството си със св . В ., който имал отношение към дружествата , които те регистрирали - правели това по негова молба и срещу заплащане . Констатации в същата насока се съдържат и в мотивите на въззивното решение , с които се приема за установено , че св . В . „ използвал за банкови операции множество дружества на подставени лица , в качеството на упълномощено лице “. Така въззивният съд , без да е отделил специално място на показанията на тези двама свидетели , всъщност е приел за установени факти , които не са в противоречие със същите , макар и въз основа на други доказателствени източници . С оглед на изложеното , касационната инстанция не оценя допуснатото нарушение на процесуалните правила за съществено , тъй като естеството му не накърняват правата на подсъдимия .
Не се споделя възражението , че въззивният съд не е обсъдил важни противоречия между показанията на св . В ., Н . и Н ., при което е направил фактически изводи в нарушение на изискванията за обективност , както и че не е интерпретирал вярно същите . Твърди се , че този пропуск има съществено отношение към изясняване на въпросите дали подсъдимият лично е посещавал клона на „ Ю . Б .“ АД , офис „ Д .“ в гр . Варна и кой е предоставил двата договора за закупуване на етерични масла – този от 05.12.2018 г . и от 27.06.2019 г . Визираните от защитата въпроси са били на вниманието на въззивната инстанция , като в приетите за установени от нея факти не се констатира личното участие на подсъдимия в предаването на двата договора на банковите служители . Посочена е ясно схемата , по която документите са се оказали в банката , а именно представени при посещение на св . Г . Н . / собственик на дружество „ А .-**“ ЕООД / и св . Н .. Така че не може да се приеме за основателно твърдението за превратно интерпретиране на доказателства и за приети за установени съществени факти при доказателствен дефицит . Отделен е въпросът , че съдът след направен пълен , точен и коректен доказателствен анализ е приел , че договорите са предоставени на свидетелите от подсъдимия , който има пряко отношение към съставянето им .
Не могат да се оценят като процесуално недопустими дадените от св . Г . Н . и Т . Н . показанията . Фактът , че са посредствени извършители на деянието , не компрометира тяхната законосъобразност и същевременно процесуалната им роля не е оставена без нужното внимание от въззивната инстанция с оглед преценка достоверността на заявеното . Ролята на двамата свидетели в осъществяването на деянието е отчетена и е предприет правилен и аналитичен подход при обсъждане на показанията им винаги във връзка с останали гласни и писмени доказателства , като същите не са надценени , нито пък игнорирани .
Не страда от процесуални пропуски доказателственият анализ свързан с показанията на св . Т . Н ., касаещ произхода на инкриминираните парични средства , причината за получаването им по негова лична сметка и последвалото ги предаване в брой на подсъдимия . Това , че апелативният съд не е кредитирал част от тях е въпрос на негово вътрешно убеждение , което касационната инстанция не може да ревизира . Волята на въззивната инстанция да не им се довери изцяло е мотивирана и надлежно аргументирана след съпоставянето им с останалите доказателства , основно със заключението на съдебно - счетоводната експертиза и почерковата експертиза . Обстоятелството , че управляваното и представлявано от св . Т . Н . дружество се е занимавало с търговия с лавандула и етерични масла , правилно не е дало повод на въззивния съд безкритично да приеме за установено , че договорът от 27.06.2019 г . обективира действителни търговски отношения и че е сключен от св . Т . Н ..
Упрек се отправя от страна на касатора относно процесуалната допустимост на показанията на св . А . В .. Обстоятелството , че той е сключил споразумение по реда на гл .29 НПК и се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за съучастническа дейност с подс . Н . се интерпретира от защитата като препятствие да депозира показания в процеса , воден срещу подс . Н .. Касационната инстанция не споделя оплакването на адв . Т .. Разпоредбата на чл .118, ал . НПК очертава кръга на лицата , които не могат да бъдат свидетели , а именно това са участниците в същото наказателно производство в друго процесуално качество . В три последователни точки са изведени изключенията от правилото , като в т .1 изключение прави обвиняемият , спрямо когото наказателното производство е прекратено или завършило с влязла в сила присъда . Безспорно е установено , че срещу св . В . се е водело наказателно преследване и то за съучастническата му дейност в настоящото деяние заедно с подс . Н . . Производство спрямо него е приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК - със споразумение , като той се е признал за виновен по повдигнатото обвинение , наказан е и производството срещу него е прекратено , поради което и с оглед разпоредбата на чл . 118, ал . 1, т . 1 от НПК не е съществувала законова пречка той да бъде разпитан в качеството на свидетел в продължилото по отношение на подс . Н . наказателно производство . Ето защо , действията на съда във връзка с проведения разпита на А . В ., не са в нарушение на закона , а събраните доказателства , правилно са ценени като надлежно приобщени редом с всички останали . Цитираното от защитата решение на ОС Бургас по ВНОХД № 216/2015 г . е изведено извън контекста на настоящото разискване , относно процесуалната допустимост на показанията .
Отделен е въпросът за достоверност на показанията на В ., която също се оспорва в касационната жалба . Суверенно право на съдебните инстанции по фактите е да кредитират дадени доказателства , а други да не ценят с доверие . Волята на съдилищата по фактите не може да се коригира от касационния съд , стига тя да е формирана въз основа на законосъобразно събрани и приобщени доказателства , които са вярно интерпретирани . Доколкото не са налице нарушения на процесуалните правила касаещи показанията на св . В . и не се установява тяхното превратно обсъждане , решението на въззивния съд да им се довери не може да се ревизира . С оглед спазване принципите на чл .14 НПК , касационната инстанция трябва да отбележи , че апелативният съд е подложил на внимателна преценка фактите , изложени от свидетеля , като не е пренебрегнал обстоятелството , че е бил съпричастен към престъпната деятелност . Изводите да се довери на заявеното от свидетеля относно участието на подс . Н . в схемата по „ пране на пари “, инициативата , която подсъдимият е проявил , ангажирането на сина му - св . Т . Н . и използването на легалния му бизнес като прикритие , са надлежно проверени от контролни доказателства и вярно аргументирани . Поради това не могат да се споделят оплакванията в касационната жалба за проявена безкритичност и необективност .
Защитата изразява недоволство и по отношение на вярната интерпретация на кредитираната от съдилищата по фактите съдебно - счетоводна експертиза . Акцентира се на твърдението за реалността на осъществяваната от св . Т . Н . / син на подсъдимия / търговска дейност по търговия с лавандула и етерични масла , чрез дружеството „ Н . к . **“ ЕООД . Аналитичната дейност на въззивния съд по обсъждане на експертното заключение не търпи критика . Не се споделя мнението за противоречие на заключението с останалите доказателства и игнориране на същите от съда . Всъщност такива противоречия не съществуват , а касаторът излага аргументи по същество срещу експертното заключение , излизащи извън обхвата на касационната проверка . Апелативният съд се е спрял пространно на въпросите , предмет на експертен анализ , като е ценил същите в унисон с останалия доказателствен материал . Без да отрича обстоятелството , че синът на подсъдимия – св . Т . Н . е търгувал с лавандула и етерични масла , този факт правилно е оценен като надеждно прикритие , избрано от подсъдимия за получаване на недължима сума с мнимо основание , резултат от предшестващи измамни действия . Не е останал пренебрегнат от съда отговорът на експертизата , че част от инкриминираната сума , получени по лична сметка на свидетелят Т . Н ., след банков превод от сметка на дружество „ А . **“ ЕООД , с управител св . Г . Н ., не е била заприходена по сметка на „ Н . к . **“ ЕООД и няма данни с тях да се е осъществила търговска дейност , както и че количества лавандула / с които подсъдимият е искал да оправдае невъзможността да върне парите / са закупуване не през лятото на 2019 г ., когато са се развивали процесните събития .
В рамките на касационното основание по чл .348, ал .1, т .2 НПК се излагат доводи относно липса на безпристрастност и демонстрирана предубеденост от съда , които защитата черпи от разсъжденията на въззивната инстанция относно данните за осъществено от подсъдимия деяние по чл .309 НК . Действително апелативният съд е отбелязал в мотивите си , че договорът между „ А . - **“ ЕООД и „ Н . к . **“ ЕООД не е подписан от св . Т . Н ., както е посочено в документа , а от подсъдимия , което е установено въз основа на надлежно приета почеркова експертиза . Представянето му от подсъдимия , чрез свидетелите св . Г . Н . и Н ., на банковите служители в „ Ю .“ АД , офис Д . в гр . Варна , за да се удостовери валидно правно основание за прехвърляне на част от инкриминираната сума по сметка на сина му , е дало повод на въззивния съд да изкаже мнение , че са били налице данни и за разследване по повод извършено от подсъдимия престъпление по чл .309 НК . Отчитайки точно правомощията си , съдът се е задоволил единствено да маркира този факт , а не е проявил пристрастност , предубеденост или тенденциозност , която да опорочава начина на вземане на решения по вътрешно убеждение . Посоченото обстоятелство е отчетено от въззивния съд правилно като отегчаващо отговорността на подсъдимия при индивидуализиране на наказанието .
Внимателният прочит и анализ на въззивното решение не дават основание на касационния съд да отправи критика към пълнотата , убедителността и правдивостта на изложените мотиви , които отговарят на стандартите на чл .339 НПК . Нужното внимание е обърнато на предикатното престъпление , като това е сторено не произволно , а въз основа на законосъобразно приобщени и правилно обсъдени доказателства / стр .9-11 от решението /, очертаващи ясно и конкретно измамни действия , станали повод за извършване на паричен превод от GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION със седалище в Кралство Монако не към бизнес партньор в Дубай - „SEHAR INVESTMENT LTD“, а към дружеството „ А . - **“ ЕООД , собственост на св . Г . Н . с помощта на неустановено лице - хакер , интервенирало в кореспонденцията между двете чуждестранни дружества от имитиращ имейл адрес . Мотивиран е изводът за наличие на частична осведоменост на подсъдимия за тези обстоятелства , изведени от показанията на св . В ., св . Г . Н ., св . Т . Н . и не на последно място от заключението на ССЕ . Въззивният съд е интерпретирал правилно материалите по съдена поръчка изпълнена от властите в Княжество Монако установяваща липсата на договорни отношения с българско дружество .
Предвид всичко изложено , въззивният съд е достигнал и до правилния извод , че следва да отхвърли тезата на подсъдимия за действителност на сделките , по които е получено плащане по валутната сметка на фирма „ А . **“ ЕООД , част от които той е получил в брой от св . Г . Н ., а друга е преведена по лична сметка на сина му . Правилно са съпоставени обясненията му и с наличието на специален режим за международна търговия с лавандулово масло и липсата на разрешение за осъществяване на износ от страна , а както на „ А . **“ ЕООД , така и на „ Н . к . **“ ЕООД .
Относно касационното основание по чл .348, ал .1, т .1 НПК :
Въз основа на вярно установени факти и материалният закон е приложен правилно , с една забележка , която ще се направи по - долу . С нужната категоричност въззивният съд е изградил заключението си , че реални договори между регистрираното в Княжество Монако дружеството GFG Group Financier De Gestion и „ А . **“ ЕООД , собственост на св . Г . Н . не е имало , че в представеният договор от 05.12.2018 г . е поставен сканиран подпис на представителя на монакското дружество , че в същия е посочена еврова сметка на „ А . **“ ЕООД открита месеци след датата посочена в договора , че преведените по сметка на „ А . **“ ЕООД пари не са били от реално осъществена търговска дейност , а са получени в резултат на измама , както и че последващият превод на част от сумата по лична сметка на св . Т . Н . не е било плащане по действителен договор , сключен между свидетелите с дата 27.06.2019 г . Инкриминираната сума от 65 000 евро / от която са приспаднати банкови такси / е получена от подсъдимия , чрез св . Г . Н . и чрез св . Т . Н ., които се явяват посредствени извършители на деянието .
Убедителни са аргументите на апелативния съд относно информираността на подсъдимия за начина , по който инкриминираната сума се е оказала в сметката на дружеството , собственост на св . Г . Н . и съществуването най - малко на подозрение за измамния им произход . Те са изведени на базата на достатъчна доказателствена обезпеченост , касаеща безспорно установените факти за неистинските и с невярно съдържание два договора , представени в банката , с цел оправдаване произхода на постъпилите по сметка на „ А . **“ ЕООД средства , съпричастността на подсъдимия към подписването на втория договор , „ сключен “ между „ Н . к . **“ и „ А . **“ ЕООД , връзката на подс . Н . и св . В . с неизвестното лице интервенирало в имейл кореспонденцията межда GFG Group Financier De Gestion и Sehar Investment Limite.
Изпълнителното деяние е точно посочено и не съществуват противоречия във волята на съда относно същото . Подсъдимият на три пъти е получил пари – на 27.06.2019 г . в гр . Варна и на 02.07.2019 г . и 03.07.2019 г . в гр . Добрич , като е предполагал към момента на получаването , че имуществото е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл .212 а , ал .1 НК . Адв . Т . акцентира на използвания от съда на стр .18 от мотивите фраза „ прикриване произхода на средствата “, за да аргументира възражението си за противоречие във формите на изпълнителното деяние , посочено и като „ получаване “. Проследяването на логическата постройка на мотивите на апелативния съд не подкрепя тезата на защитата . Действително на стр .18 на въззивното решение е използван изразът „ прикриване произхода на средствата “, но същият е в контекста на описанието , което съдът е дал на цялостната престъпна деятелност на подсъдимия . Изразът не описва изпълнително деяние , а целта , която се преследва с „ прането на пари “- придаване легитимност на имущество , придобито чрез престъпление , включването му в оборота , по начин затрудняващ проследяването на произхода му .
Не може да се подкрепи тезата на защитата , че е допуснато нарушение на материалния закон , с квалифициране на деянието по чл .253, ал .3, т .2 НК , вместо да се приеме , че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл .26 НК . Принципно е вярно твърдението , че „ прането на пари “ може да се осъществи при условията на продължавано престъпление и квалифициращият признак на чл .253, ал .3, т .2 НК не го изключва . Но в настоящия случай се касае за едно деяние , в рамките на което подсъдимият е получил на три пъти инкриминираната сума , придобита по престъпен начин , а не са изпълнени критериите на чл .26 НК изискващ наличие на две или повече деяния , осъществени при специалните изисквания на чл .26, ал .1 НК .
Сред възраженията направени по повод правилното приложение на материалния закон са и тези относно приетата форма на съучастие между подс . Н . и св . В ., както и осъществяване на деянието чрез посредственото извършителство . Прави се съпоставка между обстоятелствената част на обвинителния акт , в която било посочено , че деянието е извършено при предварителен сговор и диспозитива , визиращ съучастие между подс . Н . и св . Въчев . Следва да се посочи , че подсъдимият е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението по чл .253, ал .3, т .1 НК – деянието да е осъществено от две или повече лица сговорили се предварително , като наказателната му отговорност е реализирана при условие на съучастие със св . В ., с което е поставен определено в по - благоприятно процесуално положение , имащо като резултат отпадане на един от квалифициращите признаци на деянието .
Що се отнася до ролята на св . Т . Н . и Г . Н ., то оплакванията на защитата , че се смесва ролята им на съучастници и посредствени извършите , както и че обвинението не е конкретизирало кои са лицата , чрез които са получени сумите от подсъдимия , не намират подкрепа в изложените от въззивния съд мотиви . Ясно е разграничена съучастническата дейност на подс . Н . и св . В . и посредственото извършителство чрез св . Т . Н . и Г . Н . . В нито един момент последните двама не са третирани от съда като съучастници . Не буди съмнение обстоятелството , че именно чрез тях са получени инкриминираните суми . Действително двамата свидетели не са невменяеми , както развива доводи защитата и това е обстоятелство , по което не се спори . Наказателната неотговорност принципно може да се дължи не само на невменяемост или малолетие / определено свидетелите по делото са пълнолетни /, но е възможно лице да е наказателно отговорно по начало , но да действа невиновно , какъвто е конкретният случай . Свидетелите са въвлечени в престъпната схема по „ пране на пари “, без да имат реална представа за това и са използвани като оръдия от подсъдимия и св . В .. В нито един момент ролята на свидетелите не е представено като дейност на съучастници , поради което и не може да се сподели тезата на защитата за незаконосъобразност при приложението на материалния закон . Следва да се отбележи , че контролът , който осъществява касационната инстанция е по отношение на въззивното решение , а пропуските , които защитата търси в обвинителния акт / стр .17-18 от допълнението към жалбата /, относно конкретиката в дефиниране ролята на посочените свидетелите , не е предмет на оценка и ревизия , доколкото не рефлектира върху законосъобразността на решението .
Не могат да се споделят възраженията на касатора , относно липса на субективна страна на деянието , за което подсъдимият е признат за виновен . Съществуващото в съзнанието на дееца предположение за престъпния произход на средствата постъпили по сметка на “ А . **“ ЕООД и частично преведени впоследствие по лична сметка на св . Т . Н ., към момента на получаването им , са дали основание на въззивния съд да направи законосъобразни изводи за наличието на умисъл у подс . Н . за извършване на престъплението „ пране на пари “ в хипотезата на чл .253, ал .2 , пр .2 НК . Отделен е въпросът , че предположението в представите на подсъдимия в конкретния случай до голяма степен се припокрива със знание , но това няма да се анализира от настоящия съд , с оглед по - благоприятното третиране на извършителя в хипотезите на предположение , както е и формулирано обвинението му . По - подробни мотиви свързани със субективната страна на деянието бяха вече изложени по повод предикатното престъпление и ангажираността на подсъдимия с откриване на нарочна валутна сметка , представянето на оправдателни документи пред банката , които са установено като неистински и с невярно съдържание . В рамките на настоящото деяние не подлежи на изследване въпросът как са реализирани впоследствие средствата , придобити от извършителя , в каквато насока има наведени доводи от защитата . Въпреки това съдът е изследвал и възраженията на касатора , че сумата е вложена в легитимни сделки с лавандула , като е отхвърлил като недостоверна тезата му на базата на логически и последователен анализ на доказателствата , сред които и заключението на съдебно - счетоводната експертиза .
Относно възраженията на защитата касаещи наличието на квалифициращото обстоятелство „ особено големи размери и особено тежък случай “ обусловили и правната квалификация по чл .253, ал .5 НК , трябва да се отбележи следното : инкриминираното имущество - пари безспорно е в особено големи размери . За да е налице квалифициращият състав по ал .5, освен това е нужно случаят да е особено тежък . Критерии за определянето му са въведени в чл .93, т .8 НК - " особено тежък случай " е този , при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца .
Самото деяние , настъпилите вредни последици , другите отегчаващи обстоятелства и личността на подсъдимият не бележат признаците на изключителност , отличаваща престъплението и извършителя от останалите подобни случаи , в каквато насока са и твърденията на защитата , с които настоящата инстанция се съгласява . Всяко „ пране на пари “ представлява сложна схема от предварителни и съпътстващи действия от страна на дееца и трети лица . Това е престъпление изискващо по принцип предварителна подготовка , която не включва единствено извършване на предикатно престъпление . Стремежът на извършителите да легализират имущество с престъпен произход и да го включат в легалния оборот предполага усложнена организация и рискова реализация на престъпното деяние . Така че обстоятелството , че подсъдимият Н . е въвлякъл няколко лица / съучастникът си св . В ., сина си Т . Н . и св . Г . Н ./ в осъществяване на деянието , както и използването на неистински документи като привидно правно основание , по които са получени плащания , са част от действията , водещи до постигане на престъпния резултат . Определянето на подсъдимия от въззивния съд за бенефициент на инкриминираната сума , всъщност очертава белезите на изпълнителното деяние по чл .253, ал .2 НК - „ получил “ парична сума и няма основание да се интерпретира като друго отегчаващо обстоятелство по смисъл на чл .98, т .8 НК . Неубедителни са доводите на въззивния съд относно изключителната обществена опасност на личността на подсъдими . Същият е реабилитиран и като такъв се счита за неосъждан , обстоятелството , че срещу него се водят досъдебни производства за домашно насилие и данъчни престъпения , не могат да се експонират като такива в ущърб на подсъдимия , за да се очертае личността му в изключително негативен план , доколкото крайният резултат от тези производства не е гарантирано отрицателни за него .
Предвид изложеното , касационната инстанция счита , че правилното приложение на материалния закон изисква оправдаване на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл .253, ал .5 НК , тъй като случаят не бележи признаци на особена тежест . В тази насока доводите на защитата за нарушение по чл .348, ал .1, т .1 НПК са основателни .
Като последица от описаните процесуални действия , наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира в границите , предвидени в разпоредбата на чл .253, ал .4 НК – от 3 до 12 години „ лишаване от свобода “ като се отчете правилно установените от въззивния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства , с които настоящата инстанция се съгласява напълно , налагащи индивидуализиране на наказанието в размер близък до минимума , а именно - 4 години „ лишаване от свобода “. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдено минало на подсъдимия , социалното и семейно положение - полагащ грижа за непълнолетно дете и болен родител , данните за недобро здравословно състояние , а като отегчаващи отговорността за приети участието на подсъдимия в съставянето на неистински документ , послужил за оправдателно основание за направен банков превод в хода на осъществяване на престъпното деяние . Към последните следва да се добави и особено големите размери на получената сума , които отпадат като квалифициращо обстоятелство по чл .253, ал .5 НК , но няма пречка да се оценят при индивидуализиране на наказанието . Превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства налага и определяне на наказание „ лишаване от свобода “ в посочения размер .
Относно кумулативно предвиденото наказание „ глоба “, касационната инстанция констатира следното : разпоредбата на 253, ал .5 НК предвижда редом с наказанието „ лишаване от свобода “ от 5 до 15 години и налагане на наказание „ глоба “ в размер от 10000 лв . до 30000 лв . В разпоредбата на чл .253, ал .4 НК освен специалния минимум и максимум на наказанието „ лишаване от свобода “ – от 3 до 12 години , наказанието „ глоба “ е предвидено в граници от 20000 лв . до 200000 лв . Очевидно определеното до момента наказание „ глоба “ от 14000 лв ., индивидуализирано в рамките на чл .253, ал .5 НК се явява по - благоприятно за подсъдимия с оглед минимума от 20000 лв . фиксиран в чл .253, ал .4 НК . Ръководейки се от обстоятелството , че е сезирана единствено с касационна жалба на подсъдимия и съобразявайки се със забрана за reformatio in pejus настоящата инстанция не може да вложи положението му , като наложи било и то и минималния размер на предвиденото наказание по чл .253, ал .4 НК тъй като той винаги ще е по - голям от определената в присъдата глоба от 14000 лв . За това корекция на наказанието ще се осъществи само по отношение на „ лишаване от свобода “, което касационната инстанция намалява на 4 години . Съобразно разпоредбата на чл .57, ал .1, т .3 ЗИНЗС , подлежи на корекция и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието “ лишаване от свобода “, който следа да е „ общ “.
По изложените съображения , съдът намира касационната жалба на подсъдимия за частично основателна , поради което и на основание чл .354, ал .2, т .1 и 2 , вр . чл .348, ал .1, т .1 и 3 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 108 от 20.07.2023 г . на Апелативен съд - гр . Варна , постановено по ВНОХД № 354/2022 г ., като преквалифицира извършеното от подс . Н . П . Н . престъпление в такова по чл .253, ал .4, вр . ал .3, т .2, вр . ал .2 , вр . чл .20, ал .2 НК , като намалява наложеното му наказание „ лишаване от свобода “ на 4 / четири / години , които на основание чл .57, ал .1, т .3 ЗИНСЗС да се изтърпят при първоначален „ общ “ режим . Оправдава подсъдимия по обвинението по чл .253, ал .5 НК .
ОСТАВЯ В СИЛА решението с останалата му част .
Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: