Практика · Върховен касационен съд · 01 Април 2021
Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови обстоятелства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Уволнена служителка иска отмяна на влязло в сила решение, с което уволнението ѝ е признато за законно, като твърди, че е открила нови данни и доказателства за проведено обучение по информационната система на прокуратурата. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът приема, че представените факти и писма не са новооткрити и нямат съществено значение за изхода на трудовия спор.
Какво приема съдът
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска само ако представените обстоятелства или доказателства са били обективно неизвестни или недостъпни за страната при решаването на делото и същевременно са от такова съществено значение, че биха променили крайния извод на съда.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на решениенови обстоятелстванови писмени доказателствадисциплинарно уволнениетрудов спор
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр.София, 01.04.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1284 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК . Образувано по молба на Р. Г. Й. за отмяна на влязлото в сила решение на № 246/21.11.2018 г по гр.дело № 306/2018 г на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 68/27.4.2018 г по гр.дело № 660/2016 г на Районен съд-Балчик, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителката срещу Районна Прокуратура-гр.Генерал Тошево обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. В молбата се излагат твърдения, че след постановяване на въззивното решение и след постановяване на определението на ВКС за недопускането му до касационен контрол, на 23.12.2019 г е узнала, че Прокуратурата на РБ е организирала обучение от 16.11.2015 г до 20.11.2015 г за повишаване на квалификацията на съдебни служители от специализираната администрация на Апелативен район Варна и Велико Търново по въпросите, свързани с УИС.Молителката смята, че това представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, което не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото, но което е от съществено значение за изхода на спора, тъй като съдът е приел, че уволнението й е законно, защото е извършила посочените в заповедта нарушения, а те са свързани с обстоятелството, че не е преминала курс на обучение за работа с УИС. Моли съда да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд-Добрич, с което уволнението й е прието за законосъобразно и да й бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Ответникът по молбата Районна прокуратура-Генерал Тошево оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор депозиран по делото, чрез административния ръководител прокурор Й. Ч., който бива подържан в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрисконсулт М..Заявява становище за неоснователност на молбата, която да бъде оставена без уважение, ведно със законните последици и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по съображения изложени в депозирания отговор и писменото становище /л.60 от делото на ВКС/, в което подробно са изложени съображения относно основателността на молбата и относимостта на приложените с нея писмено доказателства. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение по основателността на молбата намира следното : Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания.Тези основанния са лимитивно изброени и не могат да се тълкуват разширително. В случая молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. 1 и пр. 2 ГПК .Сочи, че след влизане в сила на съдебното решение, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ, се е снабдила с ново доказателство-справка за обучителните семинари за „Работа с УИС“, провеждани от НИП, от която се установява ново обстоятелство, а именно, че от 16.11.2015 г до 20.11.2015 г е било организирано обучение за повишаване на квалификацията на съдебни служители от специализираната администрация на Апелативен район Варна и Велико Търново, свързана с работа с УИС, веществени доказателства и административно обслужване.Това обстоятелство е от съществено значение за спора.Молителката подържа, че не е била включена в курса за обучение, а след това е уволнена дисциплинарно, тъй като е допуснала пропуски при осъществяване на трудовите си задължение по въвеждане на данни в УИС. Подържа също, че в хода на разглеждане на съдебното производство пред Районен съд-Балчик е поискала издаването на удостоверение за снабдяване с доказателства, дали към момента, предхождащ уволнението й подобни курсове за повишаване на квалификацията на служителите са били провеждани.Съдът обаче е оставил искането без уважение като неотносимо. Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното : Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Под нови обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т. 1 ГПК законът разбира факти от действителността, които трябва да са новооткрити- такива, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Под нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. 2 ГПК законът разбира писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил изводът му за основателност на иска. В случая молителката е била в състояние за узнае сама за съществуващото обстоятелство-фактът на проведено обучение за усъвършенстване на квалификацията на служителите по приложение на системата УИС.Твърдението й е, че първоинстанционният съд й е отказал снабдяването с доказателства относно това обстоятелство.В този случай във въззивната жалба Й. е следвало да се позове на извършено от РС процесуално нарушение и да поиска събирането на посоченото доказателства, за което подържа, че е от съществено значение за разрешаване на спора, което в действителност не е сторила.Процесуалните действия на съда не подлежат на проверка в настоящото производство, а единствено на проверка по реда на инстанционния контрол, каквото отменителното производство не е. Освен посоченото извлечение към молбата за отмяна е представена заповед от 19.11.2015 г на и.д.административен ръководител на РП-Генерал Тошево-прокурор Й. Ч..Същата обаче не съставлява ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като се съдържа в кориците на първоинстанционното дело и следователно е съобразена от съда.С молбата за отмяна са представени и 3 бр. писма, видно от които молителката както и другите нейни колеги са заявили желание за участие в обучение за повишаване на квалификацията за работа в УИС. Посочените три писма, както и извлечението от сайта на НИП, съдържащо данни за проведено обучение не притежават характеристиките на нови доказателства от съществено значение за спора, които ако са били известни на решаващия съд би се променил изводът му за неоснователност на исковете.Това е така поради факта, че системата на УИС е въведена през 2007 г и към нея съществува разработено подробно ръководство от 300 стр., което се ползва от останалите служители за въвеждане на необходимите данни и което молителката при желание е можела да проучи и прилага в работата си, без да е необходимо включването й в обучителен курс. Въз основа на гореизложеното, молбата за отмяна молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв на основание чл.78 ал.5 ГПК. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Г. Й. вх.№ 1266 от 27.4.20 г за отмяна на влязлото в сила решение на № 246/21.11.2018 г по гр.дело № 306/2018 г на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 68/27.4.2018 г по гр.дело № 660/2016 г на Районен съд-Балчик. ОСЪЖДА Р. Г. Й. от [населено място], [улица], вх.., ет.., ап.. да заплати на Районна прокуратура-Генерал Тошево- със седалище в [населено място], [улица], представлявана от административния й ръководител прокурор Й. Ч. разноски в размер на 200 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.