Отмяна на влязло в сила решение поради противоречиви съдебни актове

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е №146

гр. София, 02.12.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1093/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Образувано е по молба на М. Р. Р., с искане за отмяна на влязло в сила на 28.03.2019 г. решение № 2285/28.03.2019 г. по гр.д.№ 12445/2018 г. на Софийски градски съд, с което , след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил молителя да заплати на ЗАД „Евроинс„ сумата от 20 000 лева - частичен иск от 125 875 лева – регресно вземане от заплатено застрахователно обезщетение, на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, за неимуществени щети от ПТП от 30.12.2009 г. , виновно причинено от М. Р. , като основанието за регреса е напускането от същия на местопроизшествието и виновно отклоняване от проверка за употреба на алкохол, наркотично средство или негов аналог. Молителят твърди, че решението противоречи на влязло в сила на 20.11.2015 г. решение от 20.11.2015 г. по гр.д.№ 19451/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от ЗАД „Евроинс„ регресен иск за сума от 1663,60 лева, изплатено от застрахователя обезщетение за претърпени от същото ПТП имуществени вреди, на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, при идентично основание за регресната отговорност – чл.274 ал.1 т.1 пр. второ КЗ. Молителят поддържа довод за наличие както на субективен, така и на обективен идентитет между двете дела, изхождайки от приетото в т.5 на ТР № 7/31.07.2014 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК не е налице само при пълен идентитет между предмета на двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Позовава се на това ,че по едното дело поведението на М. Р. при възникване на ПТП от 30.12.2009 г., в качеството му на делинквент и ответник по иска, е обосновано като отклоняване от проверка за употреба на алкохол, наркотично средство или негов аналог, а по другото - не . Съображенията на молителя за правилността на второто разрешение, поради което претендира отмяна на първото, като неправилно, са че съдът не е съобразил, че простото напускане на местопроизшествието, безспорно установено с протокол за ПТП, не съставлява само по себе си отказ на застрахования да се подложи на проверка за алкохол и наркотични средства и последният трябва да се докаже , доказателствена тежест за което носи застрахователят.

Ответната страна - ЗАД „Евро инс „ – оспорва молбата като неоснователна. Оспорва наличието на обективен идентитет между двете дела.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.4 ГПК , считано от датата на по-късно постановеното решение, от легитимирано за подаването й лице , поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по молбата настоящият състав съобрази следното:

Предмет на гр.д.№ 19451/2014 г. на Софийски градски съд е регресна претенция на застрахователя срещу М. Р., в качеството му на делинквент, причинил виновно ПТП на 30.12.2009 г., от което са настъпили и м у щ е с т в е н и вреди за собственика на лек автомобил „ Фолксваген голф „ рег. [рег.номер на МПС] , за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение за същите, в размер от 1663,60 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2013 г. до изплащането му. Претенцията е основана на чл. 274 ал.1 т.1 пр. второ от КЗ , според която застрахователят има право да получи от застрахования платеното от него обезщетение и в хипотеза, когато застрахованият при настъпването на транспортното произшествие е отказал да се подложи на проверка за алкохол , наркотично вещество или негов аналог или виновно се е отклонил от такава проверка. Съдът е приел, че самият факт на напускане на местопроизшествието не установява отказ по смисъла на тази разпоредба, както и че за приемането на такъв би било от значение обстоятелството дали изобщо е инициирана такава проверка, което съдът е отрекъл да е установено от застрахователя.

Предмет на гр.д.№ 12445/2018 г. на Софийски градски съд е регресна претенция на същия застраховател срещу М. Р., в качеството му на делинквент, причинил виновно същото ПТП от 30.12.2009 г., от което са настъпили н е и м у щ е с т в е н и вреди за трето лице, за заплащане изплатеното от застрахователя, на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, обезщетение , в размер на 20 000 лева / частичен иск от 125 875 лева /, ведно със законната лихва от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претенцията е основана на същата разпоредба – чл.274 ал.1 т.1 пр.второ КЗ – но въззивният съд е обосновал обратен извод – за виновно отклоняване на лицето от проверка за употреба на алкохол, наркотично средство или негов аналог. За разлика от състава по гр.д.№ 19451/2014 г. на Софийски градски съд, състава по гр.д.№ 12445/2018 г. на Софийски градски съд е приел за установена по делото предприета от органите на реда проверка за алкохол, наркотично средство или негов аналог и обосновал поведението на делинквента / предвид първоначално заявено управление на автомобила от друго лице / като съгласувани действия с това лице / негов баща / , целящи да заблудят разследващите органи и да препятстват своевременното установяване на злоупотреба с алкохол, наркотично вещество или негов аналог от действителният делинквент.

Както правилно е посочил самият молител, съгласно т.9 на ППВС № 7/1977 г. , разпоредбата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК / идентична с тази на чл.231 б.”г” ГПК отм./ , изисква субективен и обективен идентитет между двете дела, като последният предпоставя – еднаквост в основанието и искането. Безспорно е наличието на субективен идентитет. Липсва еднаквост в предмета по двете дела - претендират се регресни права, възникнали на еднакво правно основание, но от различни факти – изплатени от застрахователя самостоятелни обезщетения на увреденото лице, за различен вид вреди, в различни размери и период на акцесорни претенции, като общият релевантен факт – обстоятелствата за ангажиране отговорността на делинквента по чл.274 ал.1 т.1 пр.второ КЗ - не са от естество да обусловят обективен идентитет.

Действително, съгласно задължителните указания в т.5 на ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезли в сила съдебни решения, като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение предмета и страните по двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси , включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо . Както е обосновано в мотивите, основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция – имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обусловения и обуславящия спор си противоречат. Предметът на едното дело е различен от този на другото, но предметът на обусловеното инкорпорира в себе си предмета на обуславящото дело, така че произнасянето със сила на пресъдено нещо по всеки от тези предмети формира противоречието. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск, по силата на постановените диспозитиви. Или, съгласно т.5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразимо е именно противоречие в диспозитивите на противопоставените съдебни решения – взаимно изключващи се.

Очевидно е , че в настоящия случай предметът на едното дело не се инкорпорира в предмета на другото, тъй като предметът на обуславящото не се изчерпва с у с т а н о в я в а н е обстоятелствата за ангажиране регресната отговорност на молителя, по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 пр. второ КЗ , по повод едно и също деликтно поведение. При това, по смисъла на приетото в ТР № 7/2014 г. следва да се касае за различни правни изводи, основани на едни и същи факти / така решение № 20 по гр.д.№ 3830/2019 г. на ІV г.о. ВКС/, а не за различни правни изводи при различни фактически констатации, възможно обусловени и от обхвата на извършеното доказване / така решение № 296 по гр.д. № 2805/2018 г. на ІV г.о. ВКС/. Както се посочи по-горе, противоречието следва да е между диспозитивите на двете решения, каквото в случая липсва, тъй като само по себе си неуважаването на регресната претенция за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди не изключва уважаването на такава за обезщетяване на неимуществени такива, макар в причинна връзка с едно и също деликтно поведение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. Р., с правно основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, за отмяна, като неправилното от две противоречиви решения - влязло в сила на 28.03.2019 г. решение № 2285/28.03.2019 г. по гр.д.№ 12445/2018 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. Р. Р., на основание чл.78 ал. 8 вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на ЗАД „Евро Инс” юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: