Недопустимост кредитор да иска отмяна на съдебно решение вместо длъжника си

Текстът на акта

Ключови фрази

Р - О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 53

гр. София, 14.09.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3810 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІV ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх.№ 8972 от 04.06.2020 г., подадена от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД чрез адвокат А. Б. – Д. от АК – П. против Решение № 321 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен, г.о., ІІ състав, потвърдено с Решение № 109 от 03.07.2019 г. по в.гр.д.№ 310/2019 г. на ОС – Сливен, влязло в сила на 07.04.2020 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК.

В молбата за отмяна е изложено, че подаването й съставлява действие по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, с което се упражняват права на В. Д. Н. и Н. Б. Н., с довод, че същите имат качеството необходими другари и е следвало да участват като страни по делото по предявения от Т. Ж. Д. и П. Д. И. срещу Х. А. М. установителен иск за собственост.

Подаването на молбата за отмяна е аргументирано със следните обстоятелства:

С атакуваното решение е уважен предявен от Т. Ж. Д. и П. Д. И. срещу Х. А. М. установителен иск за собствеността на обект, описан като сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], на два етажа, със застроена площ 65 кв.м., с първи етаж, състоящ се от гараж, коридор, баня-тоалетна със застроена площ 31,75 кв.м. и втори етаж, състоящ се от кухня, дневна-столова, баня и антре, със застроена площ от 66,40 кв.м., с адм. адрес [населено място], [улица], при квоти от правото на собственост, както следва: 3/4 ид.ч. за Т. Ж. Д. и 1/4 ид.ч. за П. Д. И.. Производството е проведено при участието на трето лице-помагач на страната на ответницата Х. А. М. – настоящият молител „ПроКредит Банк (България)” ЕАД.

За да постанови този резултат, в мотивите на своя акт съдът е приел, че са нищожни договор за продажба от 08.10.2004 г. (поради невъзможен предмет) и договор за ипотека от 16.12.2010 г. (поради липса на съгласие за учредяването й от действителните собственици, както и поради невъзможен предмет), предвид което ответницата Х. А. М. (в качеството й на купувач от публична продан, приключила с Постановление за възлагане от 26.02.2018 г., вписано на 27.06.2018 г.) не е придобила собствеността - доколкото това право не е било част от патримониумите на В. Д. Н. и Н. Б. Н. - купувачи по договора за продажба от 08.10.2004 г., ипотекарни длъжници по договора за ипотека от 16.12.2010 г. и длъжници по изпълнителното дело, в производството по което е проведена проданта.

В. Д. Н. и Н. Б. Н. не са участвали като страни в производството по делото. Според молителя обаче те имат качеството необходими другари и е следвало да участват като страни по делото. Влязлото в сила съдебно решение създава за тях неблагоприятни последици, тъй като евикцията на купувача по извършената публична продан пряко е свързана с правата на длъжниците по изпълнителното дело. Едно от тези проявления е възстановяването на размера на дълга със сумата, получена от публичната продан, защото в случай, че купувачът бъде отстранен, заплатената цена ще следва да му се възстанови, а със същата тази сума ще се възстанови и размера на дълга, предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2014 837 04 00244 по описа на ЧСИ с рег.№ * в КЧСИ. Съответно – за да защитят интереса си от погасяване на своите задължения, В. Д. Н. и Н. Б. Н. е следвало да вземат участие в производството по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен. Като аргумент е изтъкнато още, че с отричането правата на Х. А. М., с атакуваното решение е отречено купувачите по договора за продажба от 08.10.2004 г. да са придобили собствеността върху обекта на двата договора. Молителят счита, че е недопустимо по отношение прехвърлителния ефект на сделката и годността на обекта на продажбата да бъде третиран като самостоятелна вещ да се създава двойнствено правно положение – едно за купувача от проданта, а различно за неговите праводатели. Въпросът дали обектът е самостоятелен или не, респ. – възможно ли е да бъде обект на прехвърлителна сделка или не, следва да се установи еднакво спрямо всички лица, притежаващи самостоятелни права върху него. Така молителят обосновава неделимостта на спорния предмет и качеството на необходими другари за В. Д. Н. и Н. Б. Н..

Изложено е още, че в решението съдът е приел, че е налице не изначална липса на предмет, а последваща невъзможност за изпълнение, която е обусловена от факта на липсата на съгласие от страна на ищците за функционалното обособяване на пристройката, заснета с идентификатор ****, като самостоятелен обект. Тази липса на съгласие не е относителна (не би могла да касае избрани от ищците субекти, защото не се касае за права, придобити от Павлов иск), поради което в производството е следвало да участват и лицата, чието право на собственост произтича от договора за продажба от 08.10.2004 г.

Освен това – тъй като имотът е предмет на принудително изпълнение за събиране задълженията на В. Д. Н. и Н. Б. Н., то следва правото на собственост върху него да се установи по идентичен начин за всички участващи в изпълнителното производство лица, каквато е идеята на Законодателя, намерила израз в разпоредбата на чл. 440 ГПК. Следва по аналогия да се приеме, че, когато се засягат права върху обект на принудително изпълнение, дори когато това не е пряко иск по чл. 440 ГПК, взискателят и длъжниците следва да участват за защита на своите права, като в случаите на проведена публична продан взискателят, длъжниците и купувачът участват в единно правоотношение, респ. – необходимо е принадлежността на вещта да се установи по идентичен начин за всички тях, от което произтича и качеството на необходими другари за В. Д. Н. и Н. Б. Н..

С изложеното е обосновано становището, че на основание чл. 304 ГПК за В. Д. Н. и Н. Б. Н. е възникнал правен интерес да искат отмяна на влязлото в сила решение. Те не са упражнили правото си, а бездействието им заплашва удовлетворяването на банката като техен кредитор. По тази причина и на основание чл. 134 ЗЗД, в защита правата на бездействащите длъжници, банката моли да се проведе производство по глава ХХІV от ГПК и да се постанови отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен, след което делото да бъде върнато за разглеждане с участието на В. Д. Н. и Н. Б. Н..

Ответниците по молбата за отмяна Т. Ж. Д. и П. Д. И. са подали отговор чрез адвокат Е. Х. от АК - С.. Считат, че молбата е недопустима, тъй като въпреки удължаването на срока за вписването й до 28.09.2020 г., вписаната молба е представена след изтичане на срока. По съществото й считат, че е неоснователна, тъй като в производството е разгледан иск по чл. 124 ГПК, а не иск по чл. 440 ГПК, поради което В. Д. Н. и Н. Б. Н. не са необходими другари с купувача от публичната продан Х. А. М.. Дори да са били необходими другари, преценката дали да искат отмяна на влязлото в сила решение принадлежи на В. Д. Н. и Н. Б. Н., а не на банката – кредитор. Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД е материално-правна и не може да се ползва от кредитора в процесуалните правоотношения. Молят молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, като им се присъдят направените разноски пред ВКС.

Ответницата по молбата за отмяна Х. А. М. е подала отговор чрез адвокат С. Р. от АК - С.. Счита, че молбата е недопустима, тъй като не изхожда от неучаствало в производството трето лице и не се касае за имуществено право на длъжника по чл. 134 ЗЗД. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, като се присъди възнаграждение на адвокат Р. по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

С постановеното по настоящото дело Определение № 150 от 18.12.2020 г. В. Д. Н. и Н. Б. Н. са конституирани като страни – молители и им е дадена възможност за становище. Такова е постъпило с вх.№ 246 от 11.01.2021 г. Поддържат, че влязлото в сила решение по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен е правилно, като с него е узаконено едно фактическо положение. Не считат, че е следвало да участват в приключилото производство, нито пък банката е легитимирана да иска отмяна на решението вместо тях. Изпълнителното производство не е приключило и взискателят може да продължи да събира принудително вземането си.

С Определение № 11 от 18.01.2021 г. съставът на ВКС е допуснал провеждането на открито съдебно заседание, за да се даде възможност на страните да изложат становищата си както по допустимостта, така и по основателността на молбата за отмяна при условията на чл. 11 ГПК.

Преди да се пристъпи към обсъждане основателността на молбата, ВКС дължи да прецени нейната допустимост, във връзка с което намира следното:

Атакуваното в настоящото производство съдебно решение е постановено по предявен от Т. Ж. Д. и П. Д. И. положителен установителен иск за собствеността на недвижим имот, насочен срещу Х. А. М. в качеството й на приобретател от публична продан на сграда, за която ищците са поддържали, че не е самостоятелен обект, а част от притежавания от тях имот. Длъжници по изпълнението, в рамките на което е проведена публичната продан, са В. Д. Н. и Н. Б. Н., а взискател - „ПроКредит Банк (България)” ЕАД. Банката е участвала в исковото производство в качеството на трето лице – помагач на купувачката Х. А. М.. С влязлото в сила решение искът е уважен.

Регламентираната с чл. 483 – 501 ГПК публична продан съставлява един от изпълнителните способи за удовлетворяване на парично притезание в рамките на индивидуално принудително изпълнение. В този смисъл той представлява процедура, система от процесуални правила, съставена от относително обособени елементи (обявление, подаване на наддавателни предложения и др.), един от които е постановлението за възлагане на имота на обявения купувач. Последното приключва проданта и с влизането му в сила настъпва и транслирането на собствеността от длъжника за купувача. Съобразно чл. 496, ал. 2 ГПК и разясненията по т. 2 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Предвид този характер на придобивния способ, в хипотеза, когато длъжникът не е бил собственик на имота, допустимо е действителният притежател на вещното право, за транслирането на което се създава привидност с постановлението за възлагане, да брани правата си посредством предявяването на иск за собственост. Когато искът за собственост е предявен и уважен само срещу купувача от публичната продан, а не и срещу длъжника в качеството му на праводател на купувача, съобразно приетото с т.3.Б. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, длъжникът-праводател няма да е обвързан от постановеното решение. По тази причина, ако действителният собственик има интерес да установи правата си и спрямо длъжника-праводател, ще се наложи да води нов процес срещу него.

Изложеното мотивира извод, че на първо място В. Д. Н. и Н. Б. Н. не се явяват обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е приключило производството по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен. В качеството им на длъжници, те, както и взискателят „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, са участници в изпълнителен процес, а не в материално правоотношение, създаващо основание да бъдат квалифицирани като необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК на купувача Х. А. М. в качеството й на ответник по иска за собственост. По тази причина В. Д. Н. и Н. Б. Н. не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение и производството, в което те са конституирани като молители се явява процесуално недопустимо. Съответно – в полза на кредитора им „ПроКредит Банк (България)” ЕАД не съществува основание да упражнява техни права при условията на чл. 134, ал. 1 ЗЗД и подадената от него молба за отмяна е процесуално недопустима.

Недопустимостта на извършеното от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД действие по подаването на молба за отмяна произтича и от следното:

Производството за отмяна е извънреден извънинстанционен способ, като основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Тези разпоредби очертават и кръга от лица, които имат право да искат отмяна, сред които не са посочени кредиторите на страните. По реда чл. 134 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, който с бездействието си заплашва удовлетворението на кредитора. Съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да предяви и иск, но не и да встъпи вместо своя длъжник като ответник по иск за съществуването на съответното право. Това е така дори в хипотеза, при която длъжникът би имал качеството на необходим другар на ответника. Като не може да предизвика встъпване на своя длъжник във висящия процес, кредиторът не е овластен и да иска отменяване на влязлото в сила решение, постановено без участието на длъжника му. Наред с това следва да се подчертае, че в случая не се касае до упражняване по реда на чл. 134 ЗЗД на чуждо правомощие с цел упражняване на имуществено право, а до иницииране на специално уредено извънинстанционно производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, без да е налице процесуално-правна норма, позволяваща такова действие. Същото разрешение е дадено с постановеното по аналогичен казус Определение № 56 от 08.04.2021 г. по гр.д.№ 980/2021 г. по описа на ВКС, І г.о.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

С оглед настоящото произнасяне, „ПроКредит Банк (България)” ЕАД следва да заплати разноски както следва: на Т. Ж. Д. и П. Д. И. – сумата 300 лева съгласно ДПЗС от 12.10.2020 г. (л. 29), на адвокат С. Р. - сумата 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна вх.№ 8972 от 04.06.2020 г., подадена от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД против влязлото в сила Решение № 109 от 03.07.2019 г. по в.гр.д.№ 310/2019 г. на ОС – Сливен, с което е потвърдено Решение № 321 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен, г.о., ІІ състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3810/2020 г. по описа на ВКС, Второ г.о.

ОСЪЖДА „ПроКредит Банк (България)” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ж. Д. и П. Д. И. сумата 300 (триста) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „ПроКредит Банк (България)” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. И. Р. от АК – С. сумата 300 (триста) лева - адвокатско възнаграждение за осъществена защита на Х. А. М..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: