Придобиване по давност на земеделски земи при предадено владение приживе

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2938 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. срещу решение № 55 от 04.04.2023 г. по в. гр. д. № 23/2023 г. на Окръжен съд-Разград.

Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е отхвърлил предявеното от него възражение за придобиване по давност на Ѕ ид. част от процесните земеделски земи.

Ответникът в производството И. И. Г. не взема становище по жалбата.

С определение № 858 от 28.02.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от наследодателите, за приложимостта на презумпцията по чл.69 от ЗС и за момента на придобиване на правото на собственост.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл е решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г.о., и цитираната в него практика - решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., I-во г. о. на ВКС и решение № 3/25.02.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I-во г. о. на ВКС. Приема се, че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент – решение № 73 от 3.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. и цитираното в него решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о. В тази хипотеза действа презумпцията на чл.69 ЗС - решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 619/2019 г., I г. о.

Настоящият състав на ВКС споделя тази практика и счита, че тя намира приложение по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Разградския окръжен съд е отменил решение № 793 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 1452/2022 г. на Разградския районен съд и е допуснал делба при равни права между И. И. Г. и И. Г. И. на следните земеделски земи в [населено място], [община], останали в наследство от Н. И. Д.: 1. Нива с идентификатор № 04296.51.16, с площ от 3997 кв. м. в м. “Я.”; 2. Нива с идентификатор [№] , с площ от 6251 кв.м. в м. “Дели М. Кулак”, 3. Нива с идентификатор [№], с площ от 4017 кв.м. в м. “Пашата”; 4. Нива с идентификатор [№], с площ от 5533 кв.м. в м. “Л.”; 5. Нива с идентификатор [№], с площ от 17519 кв.м. в м.”К. Чешме”; 6. Нива с идентификатор [№], с площ от 5001 кв.м. в м. “К. път”; 7. Нива с идентификатор [№] с площ от 8583 кв.м. в м. “Л.”.

Въззивният съд е приел, че пет от процесните земеделски земи са били собственост на И. С. И., починал на 05.09.2009 г., а две от тях - на съпругата му С. Н. И., починала на 12.06.2013 г. Техен единствен наследник по закон е дъщеря им Н. И. Д., починала на 23.10.2015 г. Същата е оставила след смъртта си за законни наследници преживял съпруг от втори брак, с който нямат общи деца - И. Г. Д., починал на 29.10.2020 г., и син от първи брак, ответникът И. Г. И.. Ищецът И. И. Г. е син на И. Г. Д. от неговия първи брак.

Във връзка с възражението на ответника за придобиване на нивите по давност съдът е обсъдил следните доказателства:

В периода 2016-2020 г. договори за наем на нивите са сключвани от името на ответника И. Г. И. като наемодател и кооперацията в [населено място] като наемател. Въпреки заявеното в отговора на исковата молба, няма представени доказателства, които категорично да сочат, че наемната цена за нивите е получавана единствено от ответника след 2010 г. и до завеждането на иска, като безспорно в този период неговата майка е била жива и той не е бил призован към наследяване на нивите, оставени от неговата баба и дядо. Такива доказателства не са събрани и за периода 2016 г. – 2020 г., като възражението в тази насока се опровергава от представеното удостоверение от П. „Единство“ [населено място] от 2022 г., според което наемната цена от 2017 г. до 2020 г. е получавана както от бащата на ищеца И. Д., така и от ответника.

Според свидетелката С. Н., Н. Д. е имала земеделски земи, които е отдала на арендатори.

Според свидетелката Нели И. приживе бабата и дядото на ответника обявили, че нивите, които двамата са имали в [населено място], следва да останат за техния внук – ответника И. Г., като майка му Н., която боледувала дълги години, била съгласна с това. Той се грижил за нея в града, а свидетелката по негова молба хранела животните в къщата в [населено място]. Вторият съпруг на Н., И., не е работил никога и не е ходил в Б.. Ответникът вземал рентите от нивите след смъртта на дядо си. Дядо му и баба му му прехвърлили апартамент в[жк]в града, докато били живи.

Според свидетелката Д. Т., тя ходела заедно с ответника да вземе рентата през 2016 г., от 2009 г. само той вземал рентите.

Според три заверени копия на РКО през 2017 г., 2019 г. и 2020 г. ответникът е получил авансово различни суми дължима рента от кооперацията в [населено място]. По повод същите РКО е разпитана свидетелката Р. Г., касиер на кооперацията, която сочи, че сумите са предадени на ответника, тъй като партидата се водела на негово име, но през годините се е случвало освен той, рента да получава и бащата на ищеца И. Д., но със съгласието на ответника. Тази свидетелка е изготвила и удостоверението, представено от кооперацията, за изплатени суми на лица в периода 2017 г. – 2021 г. Ответникът е заявил пред кооперацията, че не следва да се изплащат суми на други лица след смъртта на И. Д. през 2021 г. Представена е покана от ответника до П. „Единство“ [населено място], че не следва да заплащат част от дължимата рента на други лица, претендиращи да са наследници.

При тези данни въззивния съд е приел от правна страна следното:

След смъртта на Н. И. Д., починала на 23.10.2015 г., нейни наследници по закон са преживелият втори съпруг И. Д. и синът й от първия брак – И. Г. И., които са имали равни права по отношение на процесните земеделски земи. След смъртта на И. Д. на 29.10.2020 г. процесните ниви са съсобствени между ищеца И. И. Г. и ответника И. Г. И..

Въззивния съд е намерил за неоснователно възражението на ответника, че същият е придобил по давност земеделските земи, останали от неговите дядо и баба по майчина линия, при владение в периода 2009 г. – 2019 г. Обстоятелството кой се е грижил приживе за общата наследодателка и съпруга й е ирелевантно за спора за делба, тъй като приживе Н. Д. е разполагала с възможност да прехвърли на сина си И. Г. процесните земеделски земи, нейна лична собственост, но тя явно е зачела правата и на втория си съпруг, като бракът между двамата е продължил 31 години. Такава възможност за прехвърляне на земеделските земи приживе е съществувала и за бабата и дядото на ответника, но не е осъществена. Те са получили земите по наследяване и делба и са били наясно с възможността да ги дарят при желание на своя внук, предвид на това, че те са прехвърлири в негова полза жилището си в [населено място]. Категорични доказателства за предаване на владението на нивите приживе от дядото и бабата на ответника по делото няма. Ответникът не е доказал и безспорно упражняване от негова страна на фактическа власт върху процесните ниви за посочения период. Действително, след смъртта на Н. Д. ответникът е вписан като страна в наемните договори, но дължима наемна цена е изплащана от кооперацията наемател и на преживелия съпруг И. Д.. Липсват доказателства за предприети до 21.12.2021 г. от ответника действия, които по ясен и недвусмислен начин да отричат чуждите права върху процесните земеделски земи, още повече, че при заявена 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, текла от 2009 г., ответникът е могъл да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за процесните ниви. Сключването на договори за аренда, отдаването на вещта под наем, получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците, не съставляват действия, които да отричат правата на другите собственици и не могат да се третират като проява на намерение за завладяване имота изцяло за себе си. Това са само действия по управление на общата вещ и не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено владение. Ползването на имотите лично или чрез отдаването им на трети лица е част от правомощията на съсобственика, съгласно чл. 31, ал.1 ЗС.

Решението е неправилно.

Обсъдени в съвкупност, данните по делото сочат, че още приживе собствениците на процесните земеделски земи И. С. И. и съпругата му С. Н. И. са предали владението на тези земи на своя внук – ответника И. Г. И.. Предаването на владението може да стане и с конклудентни действия или да се изрази словесно - решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. В настоящия случай собствениците са изразили изрична воля за това. Според свидетелката Нели И. те са заявили, че „земите ще се ползват единствено от И. Г. И.“, както и че „всичко ще бъде за И.“. Решението на собствениците е било доведено до знанието на пряката им наследница – дъщеря им Н. И. Д., която била съгласна с него. Данни за това се съдържат също в показанията на свидетелката Нели И.. Същата свидетелка установява и обстоятелството, че по волята на собствениците И. Г. е вземал рентите от нивите. Другата свидетелка Д. Т. уточнява, че И. Г. е получавал рентите след смъртта на дядо си през 2009 г. Обстоятелството, че понякога ренти е получавал и И. Д., баща на ищеца И. И. Д., не променя този извод, тъй като според свидетелката Р. Г., която е изплащала рентите, това винаги ставало със съгласието на ответника И. Г. И.. Следователно още от момента на изразяване на волята на собствениците нивите да останат на техния внук И. Г. И. или най-късно от момента на смъртта на единия от тях през 2009 г. ответникът И. Г. И. е установил владение върху тези ниви, получавайки гражданските плодове от тях вместо действителните собственици. Към този момент неговата майка е била жива, И. Г. не е бил съсобственик и спрямо осъществяваното към този момент владение не се отнасят разрешенията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. След смъртта на Н. Д. и нейния втори съпруг И. Д., когато формално и ищецът е станал съсобственик на нивите по линия на наследяването, ответникът и жалбоподател И. Г. И. изрично е заявил с писмена покана до наемателя П. „Единство“ [населено място], че не следва да се заплаща част от дължимата рента на други лица, претендиращи да са наследници. По този начин той изрично е заявил правата си върху нивите, върху които към този момент е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Обстоятелството, че И. Г. И. не се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не е пречка за настъпване на ефекта на придобивната давност, след като той се е позовал на нея в рамките на спора по настоящото дело. Както е прието в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В настоящия случай срокът по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл към момента на подаване на исковата молба на 04.08.2022 г.

По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск за делба – отхвърлен.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за касационното производство – 80 лв. държавни такси и 700 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023 г. За първите две инстанции не се претендират разноски.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 55 от 04.04.2023 г. по в. гр. д. № 23/2023 г. на Окръжен съд-Разград и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Г. от [населено място], [община], [улица], срещу И. Г. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ,иск за делба на следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община] 1. Нива с идентификатор [№], с площ от 3997 кв. м. в м. “Я.”; 2. Нива с идентификатор [№], с площ от 6251 кв.м. в м. “Дели М. Кулак”, 3. Нива с идентификатор [№], с площ от 4017 кв.м. в м. “Пашата”; 4. Нива с идентификатор [№], с площ от 5533 кв.м. в м. “Л.”; 5. Нива с идентификатор [№], с площ от 17519 кв.м. в м.”К. Чешме”; 6. Нива с идентификатор [№], с площ от 5001 кв.м. в м. “К. път”; 7. Нива с идентификатор [№] с площ от 8583 кв.м. в м. “Л.”.

ОСЪЖДА И. И. Г. от [населено място], [община], [улица] да заплати на И. Г. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 780 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: