Ограничения на въззивния съд при преразглеждане на съпричиняване при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * правомощия на въззивната инстанция * задължения на въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№. 165

гр. София,18.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1957 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №259 от 02.08.2023 г. по в.т.д.№193/2023 г. на АС Варна в частта му, с която след частична отмяна на решение №121 от 12.12.2022 г. на по т.д.№45/22 г. на ОС Добрич, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. Г. Ж. разликата над сумата от 22 500 до сумата от 25 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, като се посочва, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, се е произнесъл извън предмета на въззивното производство, като без да е налице оплакване от страна на ищеца въззивник относно приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване в размер на 10%, е преразгледал основателността на това възражение.

Ответникът по касация М. Г. Ж. заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №1148 от 08.05.2024 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК и ограничен ли е въззивният съд от заявените в жалбата оплаквания по отношение на преценката за правилността на първоинстанционното решение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата ищца. Счел е, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата травматични увреждания е 25 000 лв., като е посочил, че следва да обсъди и поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно /въззивна жалба обаче е подадена единствено от ищцата, като в жалбата не са въведени оплаквания относно приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване в размер на 10%/, като е намерил, че в случая не е налице съпричиняване.

По въпроса относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото е постановено ТР №1 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.1, т.2 и т.3 от което е разяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Относно правомощията на въззивната инстанция е формирана и константна практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл.290 ГПК, в които се приема, че съдът не може да се произнася нито по отношение на ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито по отношение на обстоятелства, за които между страните не съществува спор. При въззивното обжалване съдът може да извършва проверка на първоинстанционното решение само в рамките на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност и то само в частта му, обхваната от тези оплаквания. В останалата част съдът не може да извършва проверка на първоинстанционното решение, доколкото предвид липсата на оплаквания срещу нея следва да бъде прието, че жалбоподателят е съгласен с изводите на първоинстанционния съд. Поради това въззивният съд не може да проверява обосноваността на фактическите констатации на първоинстанционния съд, нито това дали те са направени при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито да обсъжда наново събраните доказателства по делото, без във въззивната жалба да са направени оплаквания в тази връзка.

Решението в допуснатата до касационно обжалване част е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Въззивният съд не е съобразил ограниченията, установени в чл.269 ГПК, като служебно е обсъдил основателността на поддържаното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, без обаче във въззивната жалба, подадена от ищцата, да са въведени каквито и да е било оплаквания относно приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване в размер на 10%. В този смисъл и приемайки, че в случая съпричиняване не е налице, въззивният съд е нарушил установените в чл.269 ГПК ограничения в обсега на въззивната дейност, като това нарушение на съдопроизводствените правила се явява съществено и е довело до неправилност на решението в посочената част. В тази част решението следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът ще се разреши по същество, като предявеният от М. Г. Ж. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019 г. бъде отхвърлен за разликата над сумата от 22 500 лв. (представляващи приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв., намалено с установените 10% на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата) до сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане.

С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта, с която на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. С. В. допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния и въззивния съд за разликата над сумата от 3432.60 лв. с ДДС до сумата от 3814 лв. с ДДС и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 ГПК „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати държавна такса над сумата от 810 лв. до сумата от 960 лв.

Предвид изхода на спора, ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд в размер на още 42.47 лв., а за производството пред ВКС - разноски в размер на 93.56 лв.

Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред ВКС, но такова, независимо от изхода на спора не се следва, доколкото след постановяване на въззивното решение /подлежащо на принудително изпълнение/, а и след влизането му в сила по отношение на присъдената сума от 13 500 лв., ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №259 от 02.08.2023 г. по в.т.д.№193/2023 г. на АС Варна в частта му , с която след частична отмяна на решение №121 от 12.12.2022 г. на по т.д.№45/22 г. на ОС Добрич, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. Г. Ж. разликата над сумата от 22 500 до сумата от 25 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане и в частта му , с която на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. С. В. разликата над сумата от 3432.60 лв. с ДДС до сумата от 3814 лв. с ДДС, а на основание чл.78, ал.6 ГПК „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати държавна такса над сумата от 810 лв. до сумата от 960 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Ж., ЕГН [ЕГН] срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] иск за разликата над сумата от 22 500 до сумата от 25 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената разлика от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. Г. Ж., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 42.47 лв., разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд и сумата от 93.56 лв., разноски за производството пред ВКС.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.