Режим на лични отношения при нарушена връзка и определяне на издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 570

гр. София, 03.10.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА М.

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия Бисера М. гр. дело № 2236 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото В. Р. М. от [населено място], със съдебен адрес: Б., [улица], ет. 1, оф. 1, срещу решение № 695/23.12.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по в. гр. д. № 835/2022 г. по описа на съда, в частта, в която е потвърдено решение № 372/30.06.2022 г. на PC - Б., постановено по гр. д. № 2574/2021 г. по описа на съда, досежно определения режим на лични контакти между детето М. Р. М. и бащата Р. Ж. М., като същият след изтичане на тримесечния период, считано от датата на влизане на решението в сила, да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и в частта на определената издръжка. Иска се отмяна на въззивното решение и определяне на по-стеснен режим на лични отношения, без приспиване на детето при бащата, както и увеличаване на размера на определената от съда издръжка от 260 лв. на 350 лв. месечно.

В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за това, че обжалваното съдебно решение в съответните му части е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и е налице необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание чрез депозирано писмено становище.

Ответникът Р. Ж. М., действащ чрез адвокат Й. С., член на АК - Б., в отговора на касационната жалба, депозиран по реда на чл. 287, ал.1 от ГПК, и в писмено становище по настоящото дело, навежда доводи и съображения за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че при постановяване на решението по повод отношенията, свързани с режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е отчел всички обстоятелства относно нормалното развитие на детето, като целта на съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите му, съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1 ЗЗДет, поради което съдът правилно е определил такъв режим с оглед естествената потребност на малолетното дете да общува и с двамата родители и този режим е в негов интерес. Що се отнася до размера на дължимата издръжка, излагат се съображения, че същата не следва да се увеличава.

С Определение № 646/14.02.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно определения режим на лични отношения на детето с бащата Р. Ж. М., предвиждащ преспиване на детето при бащата, и в частта му, в която предявеният иск за издръжка е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 260 лв. месечно до пълния предявен размер от по 350 лв. месечно.

Решението е допуснато до касационно обжалване по въпросите относно преценката на всички обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид от съда при определяне режима на лични контакти между родителя и детето, с цел най-благоприятното му повлияване; както и относно преценката на всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата издръжка, относима към нуждите на лицето, на което се дължи – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че така формулираните въпроси са от решаващо значение за крайния изход на спора и са обусловили същия, поради което въззивното решение е допуснато до касационен контрол с оглед преценката за съответствие на мотивите на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на ВКС по тях, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговор на първия въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване, е даден в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. По поставения въпрос в задължителната и в трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. - т.V от ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г., ІІІ г.о.; т.1 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г., ІV г.о., решение №59/04.05.2018 г. по гр.д.№ 2396/2017 г., ІV г.о. и др.) се приема, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. В решение № 60208 от 03.12.2021 г. на ВКС, гражданска колегия, четвърто отделение, постановено по гр. дело № 3523 по описа за 2020 г. е посочено следното: „При вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на лични отношения с другия родител съдът преценява най-добрия интерес на децата съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, способността на родителите да се грижат за детето, поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.“

Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случаите, когато по делото има данни за нарушена връзка между детето и родителя, на когото не са представени родителските права, на изследване и преценка се поставят въпросите в каква степен е нарушена тази връзка и какви са възможностите за пълноценното й възстановяване като е необходимо тези обстоятелства да се съобразят от решаващия съд при определяне на режима на лични отношения между детето и съответния родител като се определи специфичен и гъвкав режим на контакти за определен период от време. В тази връзка в решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: „В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценявайки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни.

По втория допуснат до касационно обжалване въпрос съдебната практика е категорична, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Съгласно ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и задължителната съдебна практика нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. На детето следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Минималната издръжка на едно дете е равна на ј от минималната работна заплата или 233.25 лв. към настоящия момент.

С обжалваното въззивно решение въззивният съд е потвърдил решение №372/30.06.2022 г. по гр.д. №2574/2021 г. по описа на Благоевградския районен съд в частта му, касаеща режима на лични отношения на бащата с детето М. с оглед месечните контакти между тях, а именно: определил е режим на лични контакти на бащата Р. Ж. М., с ЕГН [ЕГН], с малолетното му дете М. Р. М., с ЕГН [ЕГН], родено на 01.07.2019 г. както следва: - през първите три месеца, считано от датата на влизане на решението в сила бащата има право да осъществява контакт с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч до 17:00 на съботния ден и от 10,00 ч. до 17.00 ч. в неделния ден без приспиване, като взима и връща детето от и в дома на майката, а след изтичане на този три месечен период и занапред до промяна на обстоятелствата, бащата ще осъществява контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като взима и връща детето от и в дома, където то живее. Въззивният съд е приел, че е безспорно, че детето е привързано и обича и баща си; че за да се съхрани тази връзка, което е в изключителен интерес на М. М., и за да има пълноценно общуване и с родителя, при който не живее, следва да бъде предоставена достатъчно възможност двамата да се срещат. Според въззивния съд следва да бъде определен първоначално преходен период на контакти за около 3 месеца с цел възстановяване на връзката между бащата и детето, а също и предпоставка да се премине към постоянен режим на контакти, който включва по-голям времеви отрязък и преспиване в дома на родителя два пъти месечно.

Що се отнася до размера на дължимата на детето от неговия баща месечна издръжка, въззивният съд е достигнал до извода, че такава в размер на 260 лева е достатъчна за поемане на нуждите на детето М..

Настоящият съдебен състав на ВКС, трето гражданско отделение, споделя изцяло така цитираната по-горе практика на ВКС по обсъжданите въпроси.

По първият въпрос, съобразно който решението е допуснато на касационно обжалване, съдът приема, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в частта му за режима на лични отношения на детето М. с баща му без да съобрази всички обстоятелства по делото, имащи значение по спора, като не съобразил задължителната практика на ВКС по този въпрос. Макар въззивното решение да е валидно и процесуално допустимо, то се явява неправилно в обсъжданата му част.

Въззивният съд безкритично е възприел извода, че между детето и баща му има топла емоционална връзка без да съобрази, че още в хода на производството пред него е установено, че бащата и детето не са се виждали повече от 6 месеца – т.е. налице е сравнително дълъг период от време, в който детето и бащата не са се виждали и който няма как да не се отрази на взаимоотношенията между бащата и детето. Към него момент детето е било на 3 години, т.е. на възраст, в която то лесно може да загуби своите спомени от връзката си с близък човек. Въззивният съд, който служебно следи за интересите на детето и постановява своя краен акт съобразно най-добрия интерес на детето, е следвало да отчете този факт и да събере допълнително доказателства. Дали и доколко детето се е отчуждило от баща си, с когото не живее, извод не може да бъде сформиран единствено на базата на събраните по делото свидетелски показания, още повече когато те изхождат от родителите на двете страни, които обичайно имат свои собствени възприятия и виждания по спора. П. доклад на дирекция „Социално подпомагане“ стъпва на изявленията на страните и не дава категоричен отговор на въпроса, касаещ режима на лични отношения на детето М. с баща му, както и доколко определеният адаптивен период на детето с баща му от 3 месеца без приспиване е достатъчен да осигури на детето в последващия след този срок период комфорта да се чувства добре в дома на баща си с приспиване. В една такава ситуация безспорно съдът има нужда от специални знания, а именно от приобщаване към делото на съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от вещо лице-психолог, което след като проведе разговори с родителите и детето, установи по безспорен начин дали връзката между детето М., което е вече на 5 години, е нарушена в някаква и в каква степен; какви са начините за пълноценното й възстановяване; има ли необходимост при провеждане на срещите между детето М. и баща му да присъства друго лице; какъв период от време е необходим за детето то да се адаптира към ситуацията и да може да приспива в дома на баща с желание и да се чувства в този дом по време на престоя си комфортно и обгрижвано. При наличие на данни по делото за нарушена връзка между дете и родител, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Освен да прецени събраните по делото доказателства за конкретните обстоятелства, които имат значение за защита на интересите на детето, въззивният съд в настоящия случай следва да събере и доказателства, включително и служебно, за настъпилите след провеждането на устните състезания при първото разглеждане на делото от въззивния съд относими нови обстоятелства, за да определи най-благоприятния за интересите на детето режим на лични отношения с бащата.

В нарушение на съдопроизводствените правила и служебното начало в процеса, не е назначена и изслушана съдебнопсихологическа експертиза за установяване на наличието, респ. липсата на нарушена връзка между детето и бащата, за евентуалните възможни начини за пълноценно й възстановяване. Решението на въззивния съд е неправилно в обсъжданата част и следва да се отмени, като делото се върне на друг състав в тази му част за назначаването и изслушването на съдебно-психологическа експертиза съгласно указанията по-горе, евентуално да се съберат нови доказателства за относими обстоятелства, настъпили след устните състезания при първото разглеждане на делото от въззивния съд.

По втория допуснат до касационно обжалване въпрос настоящият съдебен състав приема, че при определяне на размера на дължимата издръжка въззивният съд не е отчел значителната разлика между доходите на родителите. Макар и да е увеличил дължимата месечна издръжка за детето М., дължима от бащата, на практика съдът е приел, че и двамата родители следва да поемат наравно цялостната месечна издръжка за нуждите на детето.

Решението на въззивния съд в частта му за дължимата от бащата издръжка за детето е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което в тази част настоящият състав на ВКС дължи произнасяне по същество.

Към настоящия момент детето М. е на 5 години и 3 месеца. В тази възраст, преди началото на задължителното предучилищно възпитание, нуждите на детето са не само за храна и дрехи. На тази възраст се полагат основите за бъдещото развитие на детето чрез интересите, които то проявява, било в спорта, било в областта на изкуството. Отделно от това следва да се има предвид, че от момента на устните състезания във въззивната инстанция до настоящия момент е изтекъл период от близо две години, който следва да бъде отчетен на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК в насока, че възрастта на детето вече е по-висока; по-висок се явява и нормативният минимум за дължимата месечна издръжка; налице е промяна в обществено-икономическите условия в страната, сочеща на определен процент инфлация, който рефлектира върху разходите за живот.

Предвид възрастта на детето и неговите нужди, съответни на тази възраст, и доходите на родителите му, то общата месечна издръжка, от която детето М. се нуждае и която да му гарантира нормален живот и развитие занапред, следва да се определи на 600 лева. От тази издръжка бащата следва да поеме сумата от 350 лева, а майката – сумата от 250 лева, като се отчете, че тя има по-ниски доходи и полага и непосредствени грижи за детето.

Предвид изложеното, въззивното решение подлежи на отмяна в частта му, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за издръжка за разликата над 260 лева до 350 лева и да се постанови осъждане на бащата да заплаща на детето М. още 90 лева месечно или обща месечна издръжка в размер на 350 лева, дължима от бащата, като издръжката е платима чрез неговата майка и законна представителка В. Р. М., с ЕГН [ЕГН], считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване.

Разноските в настоящото производство следва да се съобразят от въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 695/23.12.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по в. гр. д. № 835/2022 г. по описа на съда, в частта, в която е потвърдено решение № 372/30.06.2022 г. на PC - Б., постановено по гр. д. № 2574/2021 г. по описа на съда, досежно определения режим на лични контакти между детето М. Р. М. и бащата Р. Ж. М. като ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.

ОТМЕНЯ решение № 695/23.12.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по в гр. д. № 835/2022 г. по описа на съда, в частта, в която е потвърдено решение № 372/30.06.2022 г. на PC - Б., постановено по гр. д. № 2574/2021 г. по описа на съда, с което предявеният от В. Р. М. от [населено място], със съдебен адрес: Б., [улица], ет. 1, оф. 1, действаща като майка и законен представител на детето си М. Р. М., с ЕГН [ЕГН], срещу Р. Ж. М. иск за издръжка е отхвърлен за разликата над 260 лева до 350 лева, като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА Р. Ж. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплаща на малолетното си дете М. Р. М., с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , допълнително месечна издръжка в размер на още 90 /деветдесет/ лева или общ размер на издръжката в размер на 350 /триста и петдесет/ месечно като издръжката е платима чрез неговата майка и законен представител В. Р. М., с ЕГН [ЕГН], считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Р. Ж. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. А. А., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС държавна такса в размер на 129.60 лева върху така увеличения размер на издръжката.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.