Отговорност на управител за липса на касова наличност и преценка на доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорност на управителя и контрольора * правомощия на въззивната инстанция * обсъждане на доказателства от въззивния съд

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

гр. София, 29.05.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 972 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Т. Д. К. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Т. Б. срещу решение № 5 от 20.01.2023 г. по в. т. дело № 191/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Втори граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № Р-13 от 11.05.2022 г. по т. дело № 92/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново и Т. Д. К. е осъден да заплати на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, [населено място] сумата 19 170 лв. - направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Т. Д. К. е осъден да заплати на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД на основание чл. 145 ТЗ сумата 149 497,19 лв. - обезщетение за причинена имуществена вреда под формата на липса на касова наличност, в качеството му на управител на дружеството за периода от 03.10.2017 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 17 541 лв. - разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага следните доводи: мотивите на съдебното решение са очевидно необосновани и не почиват на надлежно ангажирания по делото доказателствен материал и установената въз основа на него фактическа и правна обстановка; недопустимо с акта си по същество въззивният съд е обявил за първи път на страните, че изключва от доказателствения материал по делото ангажираните от ответника по иска, допуснати и приети от първоинстанционния съд за относими и допустими доказателства в подкрепа на възраженията срещу предявения иск; изводите на съда са направени при бланкетно, непълно обсъждане на доводите, твърденията и възраженията на страните и на събраните доказателства, включително не са обсъдени констатациите в заключението на съдебно-счетоводната експертиза; въззивният съд е приложил в обратен смисъл разпоредбата на чл. 145 ТЗ във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД и при липса на елементите от фактическия състав за реализиране на специалната отговорност за управленски деликт; въззивната инстанция изцяло е игнорирала относимите към спора разпоредби на чл. 28 ЗСч и § 1, т. 5 от ДР на ЗСч, както и на подзаконовите нормативни актове, които уреждат по изричен начин процедурата по инвентаризация на търговски дружества.

Ответникът „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат А. Б. Й. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е допустимо и правилно - съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 145 ТЗ и е съобразил, че ответникът по иска не е доказал твърденията си, че процесната сума е изразходвана за ищцовото дружество. Видно от несъответствията в приложените от ответника по иска документи, и предвид липсата на разходно-оправдателни документи, сумите не са изразходвани за целите и нуждите на дружеството. По отношение на разходните касови ордери излага становище, че представянето им в съдебното производство е преклудирано, същите не фигурират в нито един счетоводен документ, включително и в касовата книга, защото не са издадени своевременно, а за целите на съдебното производството. Подробни съображения са изложени в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

С определение № 2420 от 18.09.2024 г. по т. дело № 972/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 5 от 20.01.2023 г. по в. т. дело № 191/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Втори граждански и търговски състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

Следва ли съдът преди да постанови акта си по същество на спора да обяви на страните, че изключва от доказателствения материал по делото събрани в хода на производството доказателства?

Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че „ДДД Експерт България“ ЕООД и Т. Д. К. са били съдружници в „ДДД Експерт Контрол“ ООД; Т. К. е бил управител на дружеството от 30.09.2015 г.; с решение от 09.10.2017 г. „ДДД Експерт България“ ЕООД е изкупило дружествените дялове на К. и е станало едноличен собственик на капитала на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД; на основание същото решение К. е продължил да бъде управител на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД; с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 13.03.2020 г. Т. К. е освободен като управител и е избран нов управител - Д. А. К.; това решение е вписано в Търговския регистър на 22.04.2020 г.; на 23.04.2020 г. е взето решение на едноличния собственик на капитала на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД за ангажиране на имуществената отговорност на бившия управител за причинени на дружеството имуществени вреди чрез предявяване на иск по чл. 145 ТЗ.

Предвид осъществената абсолютна процесуална предпоставка по чл. 147, ал. 2 връзка с чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, изложените в исковата молба факти и обстоятелства и заявената претенция за присъждане на обезщетение за причинените на ищцовото дружество от действията на управителя през периода 03.10.2017 г. – 22.04.2020 г. вреди – липса на касова наличност, отразена счетоводно като дебит по сметка 501 „Каса“ за периода до 31.03.2020 г., формирана от сумите, изтеглени от банковата сметка на дружеството и получени в брой постъпления от дейността на дружеството, въззивната инстанция е приела предявения иск с правно основание чл. 145 ТЗ за допустим.

За да направи извод, че представеният по делото Акт /протокол/ за касова наличност от 23.04.2020 г. е антидатиран, съдебният състав е кредитирал показанията на свидетелите Д. Н. и С. С. като ясни, последователни, подробни и кореспондиращи помежду си, дадени без заинтересованост на свидетелите, и въз основа на тях е приел, че Т. К. не е присъствал на извършената проверка на касовата наличност. По отношение на показанията на свидетелите С. П. и Любимка Т. – участници в комисията, назначена от едноличния собственик на капитала на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, въззивната инстанция е посочила, че не могат да се считат за безпристрастни и същите противоречат на неопроверганите показания на свидетелката П. К., че е предала на дружеството оборотната ведомост по счетоводна сметка 501, която е цитирана от комисията в протокола с дата 23.04.2020 г., едва на 22.05.2020 г. Въззивният съд е заключил, че по делото не е доказано проверката на касовата наличност да е извършена в присъствието на ответника по иска, който се е разпореждал със средствата от касата, нито е присъствало друго материално отговорно лице /МОЛ/.

Независимо от допуснатото нарушение на ЗСч, в решението е прието, че касовата наличност е в размер 3 484 лв., внесена в касата лично от Т. К., а размерът на липсващите парични средства е 149 497,19 лв.

Изводът за доказаност на оспорването от ищеца на представените от ответника по иска с отговора на исковата молба счетоводни документи е аргументиран с обстоятелството, че документите са издадени след 31.03.2020 г., предвид факта, че счетоводител на дружеството от 01.04.2020 г. е Любимка Т., както и с оглед признанието на свидетелката П. К., че последният документ във връзка с договора за абонаментно счетоводно обслужване с дружеството е изготвен от нея на 31.03.2020 г. В решението е посочено, че документите не са представени на дружеството при поискването им наред с другите счетоводни документи, предадени от свидетелката К. по нейни признания на 22.05.2020 г., което поставя под съмнение съществуването им към него момент.

За да направи извод, че за дружеството не са настъпили вреди в резултат на твърдяното противоправно поведение на ответника по иска, изразяващо се в неправомерно, без знанието и съгласието на едноличния собственик на капитала изтегляне на парични средства от сметките на дружеството за лични нужди и невнасянето им в касата, както и невнасянето в касата на суми от постъпления от дейността на дружеството, въззивният съд е изложил следните съображения: 1/ по делото не е установено ответникът по иска да е теглил средства от банковите сметки на дружеството, предвид липсата на данни за съществуващи ограничения в тегленето на парични суми от банкови сметки на дружеството и за изискване на съгласуване на тегленето с друго лице и пр.; 2/ не е доказано сумите да са изтеглени и разходвани за лични нужди на ответника; 3/ не е установено, че изтеглените суми и получените в брой суми от клиенти не са внесени в касата. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция е констатирала, че всички теглени суми и приходи от клиенти са били заприходени /отчетени/ по сметка 501 „Каса“.

Изводът за ангажиране на отговорността на ответника по иска на основание чл. 145 ТЗ за причинена имуществена вреда на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, изразяваща се в реално липсваща касова наличност /липса на парични средства/ – несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на дружеството към релевантния за спора момент, е аргументиран със следните съображения:

1/ Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че касовата наличност за исковия период е формирана само от изтеглени от банковата сметка на дружеството парични средства и получени от клиенти суми в брой, отчетени с фискално устройство; всички изтеглени от банковата сметка суми са осчетоводени в приход на сметка 501 „Каса в лева“ за съответната дата и година, при което следва да са били налични към него момент; салдото по сметка 501 „Каса“ към 31.12.2019 г. и началното салдо към 01.01.2020 г. е 128 863,65 лв.; салдото по сметка 501 „Каса“ към 22.04.2022 г. е в размер 152 981,19 лв. /147 907,19 лв. /крайно салдо към 31.03.2020 г./ + 2 300 лв. /изтеглени от банковата сметка на дружеството през периода 01.04.-22.04.2020 г. суми/ + 2 774 лв. /получени през същия период в брой от клиенти суми//.

2/ Ответникът по иска не е доказал твърденията си, че със средства от касовата наличност е извършил плащания в периода м. 11.2017 г. - 10.04.2020 г. за погасяване на задължения на ищцовото дружество към трети лица. Съдебният състав е приел, че ангажираните от ответника писмени доказателства – разходни касови ордери /РКО/ и гласни доказателства, събрани за установяване основанието на плащане по РКО, са преклудирани. Посочил е, че счетоводната документация, предадена на ищеца от свидетелката К. /майка на ответника по иска/, която е обслужвала счетоводно ищеца през исковия период, не е съдържала процесните РКО, нито съществуването им е било отразено във вторични счетоводни документи; свидетелката К. е включила РКО в паричния поток, приложен към отговора на исковата молба, по настояване на ответника по иска, като не е виждала преди това тези РКО и не са й били предоставени към сочените в тях дати на издаване; сумите по РКО не са намерили счетоводно отразяване в документите на дружеството - не са отчетени за периода, за който се сочат за изплатени. Предвид обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 26.10.2022 г., че касовите ордери се издават в един екземпляр, ако трябва да са в повече екземпляри, то само един е оригиналът, а другите са химизирани копия и оригиналът винаги се съхранява в счетоводството на дружеството, въззивната инстанция е приела, че след като ответникът по иска е разполагал с оригиналите на РКО, той е имал възможност и е бил длъжен да ги представи с отговора на исковата молба, като съответно изложи и фактите, които цели да установи с тях, но вместо това той е настоявал да бъде задължен ищецът да представи документите, за които е бил наясно, че не са в негово държане, и позовавайки се на непредставянето им, е поискал приобщаването им по негова инициатива. Поради приетата преклузия съдебният състав е заключил, че разходните касови ордери и свидетелските показания не следва да бъдат ценени като доказателства.

3/ Възражението на ответника по иска, че със средства от касовата наличност е погасено задължение към бивши собственици, т. е. че на основание заповед № К-015/10.10.2017 г. на 22.04.2020 г. е разпределена печалба от предходни години в размер 32 093,63 лв., като счетоводно това било отразено с мемориален ордер 4/20, е прието за неоснователно въз основа на следните аргументи: не са приети решения на едноличния собственик на капитала на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД за разпределение на печалба, както за конкретни години, така и с натрупване; Т. К. не е бил компетентен да издава заповеди след 13.03.2020 г. поради прекратяване на мандатното му правоотношение, защото във вътрешните отношения с дружеството именно от тази дата той е престанал да има качеството управител.

4/ За да приеме за неоснователно възражението на ответника по иска, че като управител на „ДДД Експерт България“ ЕООД и „ДДД Експерт Велико Търново“ ЕООД е издал заповеди № ВТ-009 и № Б-012, двете от 01.04.2020 г., за преустановяване воденето и за приключване на счетоводната касова наличност на тези дружества и за разчитането на касовата наличност към „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, т. е. че е извършено обединяване на касите на трите дружества, които са свързани лица и имат идентичен предмет на дейност, въззивният съд е изложил следните съображения: Т. К. не е бил компетентен да издава заповеди след 13.03.2020 г. поради прекратяване на мандатното му правоотношение; не е установено парични средства от едно дружество да са постъпили в касата на друго дружество; обединяването на каси на различни юридически лица - самостоятелни търговци, противоречи на принципите и изискванията на ЗСч. и фискалното законодателство за задължително водене на счетоводна отчетност, за аналитичност в отчетността, за документална обоснованост движението на парични средства с първични документи, съдържащи ЕИК - идентификация на съответния търговец.

По релевантните процесуалноправни въпроси:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 50175/26.10.2022 г. по гр. д. № 4676/2021 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., в случаите, в които съдът счита, че следва да се изключи определено доказателство от доказателствения материал по делото, което е било прието от първоинстанционния съд и е обсъдено от него с решението, независимо от изхода на спора по същество и с оглед равенството на страните и осъществяването на защитата им по делото съдът следва с определение преди провеждането на съдебното заседание по делото или в открито съдебно заседание да обяви на страните, че изключва това доказателство от доказателствения материал по делото и да им даде възможност да осъществят своята защита. Посочено е, че тази възможност произтича и от разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК, но процедирането по този начин следва да е относимо само в случаите, в които първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила не е открил производство по оспорване на писмено доказателство, когато това се изисква и не е събрал доказателствата, поискани от страните и относими към направеното оспорване. В случаите, в които това е направено от първоинстанционния съд и защитата на страните е осъществена във връзка с направено оспорване, съдът съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ГПК може да стори това и в решението си по делото, доколкото правилата за първата инстанция се прилагат и за въззивния съд.

Вторият процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е относим към правомощията на въззивната инстанция. Правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 60327/28.06.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други. Възприето е, че при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, своевременно заявените възражения и релевираните доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

Съдът следва да отрази в мотивите на решението всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази дейност на въззивната инстанция трябва да бъде осъществена при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и ограниченията при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК, като следва да прецени всички доказателства по делото и доводи на страните по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила /чл. 12 ГПК/, при отчитане на ограниченията на въззивното производство и настъпилите преклузии. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

По правилността на въззивното решение:

Предвид дадения отговор на първия процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е изключил приетите в първоинстанционното производство разходни касови ордери с определение преди провеждането на съдебните заседания по делото или в някое от проведените на 26.10.2022 г. и 20.12.2022 г. открити съдебни заседания. Не се касае до откриване на производство по оспорване на писмени доказателства, тъй като разходните касови ордери представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а същите подлежат на обсъждане заедно с всички представени своевременно и събрани по делото относими и допустими доказателства.

Въззивната инстанция обаче е допуснала съществено нарушение на разпоредбите на чл. 236, ал. 2 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като не е обсъдила и преценила представените в производството пред Окръжен съд – Велико Търново разходни касови ордери и показанията на разпитаните свидетели съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост заедно с останалите доказателства. Неправилно съдебният състав е приел, че ангажираните от ответника по иска /настоящ касатор/ писмени доказателства – разходни касови ордери /РКО/ и гласни доказателства за установяване основанието на плащане по РКО, са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК /напр. решение № 219/12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 94/05.11.2020 г. по т. д. № 2009/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК настъпва след като първоинстанционният съд изготви точен и пълен доклад със съдържанието по чл. 146, ал. 1 ГПК, след като укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/ и след като предостави възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /чл. 146, ал. 3 ГПК/. В конкретния случай в проведеното на 15.12.2020 г. съдебно заседание след доклада по делото първоинстанционният съд е предоставил възможност на ответника по иска /настоящ касатор/ в двуседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание, с писмена молба с препис за другата страна да представи посочените в описа, приложен към отговора на исковата молба разходни касови ордери. С молба вх. № 10008434/31.12.2020 г. Т. К. е представил по делото с писмена молба описаните разходни касови ордери в препис за ищеца, който е депозирал становище по тях с вх. № 1000325/01.02.2021 г. Представянето на разходните касови ордери не е преклудирано съгласно чл. 146, ал. 3, респективно чл. 370 ГПК, предвид обстоятелството, че в отговора на исковата молба е направено искане да бъде задължено ищцовото дружество да представи по делото разходните касови ордери по приложения опис, изявлението на ищцовата страна в допълнителната искова молба и проведеното на 15.12.2020 г. съдебно заседание, че не разполагат с посочените в описа разходни касови ордери, и предоставената възможност на ответника по иска да ги представи. Не са преклудирани и гласните доказателствени средства, тъй като същите са били поискани още с отговора на исковата молба, в проведеното на 24.01.2022 г. съдебно заседание и впоследствие с въззивната жалба.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да обсъди всички събрани в двете инстанционни производства доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, своевременно направените възражения и релевираните доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане на делото и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5 от 20.01.2023 г. по в. т. дело № 191/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Втори граждански и търговски състав.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.