Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 361

гр. София, 17.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1851 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците по делото А. Х. К. и Х. А. К. срещу решение № 30/06.01.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2613/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 4260/22.12.2023 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 1743/05.07.2022 г. по гр. дело № 15309/2021 г. на Софийския градски съд (СГС), предявените от жалбоподателите срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, са отхвърлени за разликите над присъдените суми, съответно – 1 000 лв. на А. К. и 500 лв. на Х. К., до пълните им предявени размери от по 50 000 лв., ведно със законните лихви върху тях.

В касационната жалба на ищците се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определянето на размера на процесните обезщетения за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба; оспорва я в откритото съдебно заседание, като излага съображения за неоснователност на същата.

С посоченото по-горе определение № 4260/22.12.2023 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: следва ли въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и да изложи съответни мотиви за това.

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 (раздел II от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГТК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази константна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, и които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: Тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техния вид; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден. Дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство. Продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му. От значение за интензитета на търпените неимуществени вреди е и начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото. От такова значение е и дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения; ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значения са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези които са пряка и непосредствена последица от конкретното процесно наказателно преследване. В този смисъл, неимуществените вреди, причинени от процесното наказателно преследване, са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с материалноправната норма на чл. 52 от ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението си съдът трябва да обсъди всички тези конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. Горното се отнася и за въззивната инстанция, когато пред нея остава спорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди. В качеството си на втора по ред инстанция по съществото на материалноправния спор между страните, въззивния съд не проверява правилността на фактическите констатации и правните изводи на първата инстанция, а извършва самостоятелна преценка на доказателствата и установените от тях релевантни обстоятелства, и въз основа на тях прави свои собствени правни изводи по съществото на спора.

Въззивното решение е мотивирано и постановено в противоречие с така възприето разрешение на въпроса в практиката (включително задължителна такава) на ВС и ВКС, предвид което касационната жалба е частично основателна.

Апелативният съд не се е съобразил с правомощията си на въззивна инстанция, а безкритично е възпроизвел фактическата обстановка – така, както тя е установена от първата инстанция, като сам е обсъждал единствено доказателствата, събрани във въззивното производство. Основателни в тази връзка са оплакванията на касаторите, че въззивният съд не е установил и не е взел предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне размера на процесните обезщетения. Също в грубо нарушение на съдопроизводствените правила, САС е преценявал правилността на първоинстанционното решение относно този основен спорен между страните въпрос по делото, като е посочил, че размерът на обезщетенията бил правилно определен, при съобразяване на всички относими обстоятелства и при правилното им отчитане от СГС. В тази връзка въззивният съд е изброил част от горните принципни критерии, възприети в практиката на ВКС, като е обсъдил откъслечно само някои конкретни обстоятелства по делото, а за други отново е посочил, че правилно са отчетени или съобразени от градския съд. Основателни са оплакванията на двамата касатори, че апелативният съд не е обсъдил и не е взел предвид тежестта на повдигнатите срещу тях обвинения, и част от наложените им мерки за неотклонение – продължителния домашен арест и подписката по отношение на ищеца Х. К., и паричната гаранция по отношение на ищеца А. К., както и – най-вече, – че не е оценил в достатъчна степен високия интензитет на търпените от тях вреди от продължителното им задържане в ареста. Неправилно – в нарушение на материалния закон (вж. решение № 204/22.10.2019 г. по гр. д. № 4636/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), въззивният съд е приел, че ответната ПРБ не носи отговорност за вредите, причинени на ищците от лошите условия в следствения арест, както и за вредите от „превишаване на правомощията“ на полицейските органи, осъществили задържането на ищеца А. К. (установената по делото употреба на сила спрямо него, при което са му били причинени охлузвания), като също неправилно съдът е приел, че тези вреди следвало да бъдат „претендирани от друг ответник“. Правилен е изводът на САС, че ответната ПРБ не отговаря за влошаването на здравословното състояние на ищеца А. К. вследствие предприетата от него „гладна стачка“ по време на престоя му в ареста, тъй като това решение е взето от самия него и е довело до съпричиняване на вредите по време на задържането му. Основателни са обаче касационните оплаквания, че това обстоятелство е преценено едностранчиво, като съдът не е съобразил, че предприемането на тази опасна за здравето форма на протест сочи висок интензитет на отрицателните емоционални преживявания на ищеца А. К. вследствие задържането му в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него. Макар въззивният съд правилно – в съотвествие с цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, при определяне размера на обезщетенията да е взел предвид множеството осъждания на двамата ищци за извършени от тях престъпления, основателни са и касационните им доводи, че съдът необосновано е отдал прекомерна тежест на съдебното минало на ищците. Основателно е и основното оплакване на двамата касатори, че така допуснатите от апелативния съд нарушения на процесуалния и материалния закон и необосноваността на въззивното решение са довели до нарушение и на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, тъй като присъдените обезщетения за неимуществени вреди са многократно занижени спрямо действителния размер на вредите.

Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесните обезщетения следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Съобразявайки цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, съдът намира за установени от доказателствата по делото следните релевантни обстоятелства:

Досъдебното наказателно производство срещу двамата ищци, които са баща и син, е образувано на 13.09.2018 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с първото действие по разследването – обиск и изземване спрямо ищеца Х. К., и претърсване и изземване в жилището на двамата ищци, протоколите за които неотложни следствени действия са одобрени от съда на 14.09.2018 г. Също на 13.09.2018 г. двамата ищци са задържани за срок от 24 часа със заповеди на разследващите полицейски органи. При задържането на ищеца А. К. същият е бил изведен от дома си в двора по къси панталони, бос и „без потник“, с поставени белезници, в което състояние той е престоял повече от два часа по време на претърсването. При направеното от него възражение, че полицаите „гонят без основание“ него и съжителката му от дома им, срещу него е била употребена сила, при което са му причинени леки охлузвания на лявото рамо, отляво в коремната и гръдната област и в областта на дясната вежда. На 14.09.2018 г. двамата ищци са привлечени като обвиняеми за извършено в съучастие от тях, като съизвършители на следното деяние: държане, без надлежно разрешително, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – 22 бр. хапчета „субститол“, съдържащи морфин – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с ал. 1 от НК; като на ищеца Х. К. е повдигнато обвинение и за още две деяния: разпространение, без надлежно разрешително, на високорискови наркотични вещества – продажба на 1 бр. хапче субститол“, съдържащо морфин – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 от НК; и държане в себе си, без надлежно разрешително, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – 19 бр. хапчета „субститол“, съдържащи морфин – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК. Също на 14.09.2018 г. двамата ищци са разпитани като обвиняеми и прокурорът е постановил задържането им за срок до 72 часа. На 16.09.2018 г. съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо двамата обвиняеми (ищците). На 05.11.2018 г. по отношение на ищеца А. К. мярката е изменена от съда в парична гаранция в размер 500 лв. и той е бил освободен от ареста на 09.11.2018 г. По време на престоя си в ареста ищецът А. К., като акт на протест срещу това, че е задържан, въпреки че е невиновен, е предприел „гладна стачка“, която се е отразила негативно на кръвното му налягане; психо-емоционалното му състояние също не е било добро. Битовите условия в следствения арест са били лоши, което е и ноторно обстоятелство. На 20.12.2018 г. съдът е изменил и мярката за неотклонение на ищеца Х. К. – в домашен арест. На 18.04.2019 г. прокурорът е прецизирал обвиненията по отношение вида и количеството на наркотичните вещества, като двамата ищци отново са привлечени и разпитани като обвиняеми – по прецизираните обвинения. На 13.05.2019 г. прокурорът е изменил мярката за неотклонение на ищеца Х. К. от „домашен арест“ в „подписка“. В течение на досъдебното производство са разпитани 8 свидетеля и са назначени основна и допълнителна физико-химични експертизи, оценителна експертиза и съдебно-медицинска експертиза, по които вещите лица са дали заключения.

На 11.09.2019 г. прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт за същите деяния – по прецизираните обвинения срещу двамата ищци. В насроченото за 09.10.2019 г. разпоредително съдебно заседание са се явили двамата ищци, но не е даден ход на делото, тъй като не се е явил упълномощеният от тях защитник, поради негова служебна ангажираност по друго наказателно дело. В рамките на първоинстанционното съдебно производство са проведени 8 открити съдебни заседания, във всяко от които двамата ищци са се явявали, като са дали обяснения; разпитани са 7 свидетеля; изслушани са и вещите лица, изготвили основната и допълнителната физико-химични експертизи и оценителната експертиза в досъдебното производство. На 05.10.2020 г. съдът е постановил присъда, с която е признал и двамата ищци за невиновни и ги е оправдал по всички повдигнати срещу тях обвинения. Също на 05.10.2020 г. съдът е отменил и мерките за неотклонение спрямо двамата ищци. Оправдателната присъда е била протестирана от прокурора; във въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което ищците са се явили. Присъдата е потвърдена с решение от 04.03.2021 г. на въззивния съд и е влязла в сила на 09.04.2021 г. В мотивите към въззивното решение наказателният съд е приел, че доказателсвената съвкупност по делото позволява извод единствено за предполагаема съпричастност на двамата ищци към деянията, предмет на вменените им обвинения, но не и изведена в достатъчно убедителна за целите на наказателното производство степен; т.е. – ищците са оправдани поради недоказаност на повдигнатите срещу тях обвинения, като в тази връзка е било установено и че намерените при обиска и претърсването наркотични вещества в тяхно държане, са били легално предоставени на ищеца Х. К. във връзка с участието му в специална програма за субституиращо и поддържащо лечение на неговата наркотична зависимост, именно с тези медикаменти.

През времетраенето на процесното наказателно производство, срещу ищеца Х. К. са били водени още две такива, по които той е бил признат за виновен и осъден за следните извършени от него престъпления: С решение, влязло в сила на 03.12.2021 г., той е признат за виновен в това, че на 31.10.2019 г. е държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, поради което той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ от 1 000 лв. С решение от 22.02.2021 г., влязло в сила на 10.03.2021 г., ищецът Х. К. е признат за виновен в това, че на 21.02.2020 г. е държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, поради което той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ от 1 000 лв.

Отделно от горното, ищецът Х. К. е осъждан и за следните извършени от него престъпления: През 2007 г. – за извършена през 2006 г. кражба, представляваща маловажен случай – престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“. През 2008 г. – за извършен през 2006 г. опит за убийство на майка си, осъществен в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие и тежка обида – престъпление по чл. 118, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2 и с чл. 115 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 2 години. Също през 2008 г. – за извършена през 2006 г. кражба, представляваща маловажен случай – престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“ от 500 лв. Също през 2008 г. – за извършена през 2006 г. кражба – престъпление по чл. 197, ал. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“. Също през 2008 г. – за извършена през 2003 г. (като непълнолетен) измама – престъпление по чл. 209, ал. 1, алт. 1, пр. 1 от НК, за което му е наложено наказание „обществено порицание“. През 2015 г. – за извършена през същата година кражба – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“. Освен в рамките на процесното наказателно производство, ищецът Х. К. е пребивавал в следствения арест и в затвора през следните периоди от време: 11-14.06.2006 г., 26-29.06.2006 г., 20.09.2006 г. - 03.07.2008 г., 24-27.06.2011 г. и 11-13.07.2015 г.

Ищецът А. К. е осъждан за следните извършени от него престъпления: През 1984 г. – за отклонение от военна служба – престъпление по чл. 361, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „глоба“ от 300 лв. През 2007 г. – за извършени през същата година: опит за измама – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, съставяне на неистински частни документи – престъпление по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК и съзнателно ползване от преправен документ за самоличност с цел имотна облага – престъпление по чл. 316, пр. 2, във вр. с чл. 308, ал. 3, изр. 1, с ал. 2, пр. 1 и с ал. 1, пр. 2 от НК, за които три престъпления му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ от 9 месеца. През 2017 г. – за извършени през 2015 г. две деяния – държане, без надлежно разрешително, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 и алт. 2 от НК, за които му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, както и „глоба“ от 2 500 лв. Също през 2017 г. – за извършени през същата година четири деяния, две от които – държане, без надлежно разрешително, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, а останалите две деяния – разпространение, без надлежно разрешително – продажба на две различни лица на високорискови наркотични вещества – престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК, за които четири престъпления му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Освен в рамките на процесното наказателно производство, ищецът А. К. е пребивавал в следствения арест и в затвора през следните периоди от време: 04.07.1980 г. - 25.03.1982 г., 03.04.2010 г. - 12.05.2010 г., 11.01.2007 г. - 11.10.2007 г., 07-09.11.2015 г. и 21-23.04.2017 г.

При така установените обстоятелства, съдът намира следното относно размерите на процесните обезщетения за неимуществени вреди:

Срещу ищеца А. К. е било повдигнато обвинение за извършването на тежко умишлено престъпление против народното здраве, за което НК предвижда наказанията „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и „глоба“ от 5 000 лв. до 20 000 лв. Общата продължителност на незаконното наказателно преследване срещу него е 2 години и 7 месеца, през който немалък период от време той е бил под угрозата да му бъдат наложени тези значителни по размер и кумулативно установени в закона наказания. Досъдебното производство е продължило 1 година, като ищецът А. К. двукратно е бил привличан и разпитван като обвиняем; в съдебната фаза на производството той се е явявал във всяко съдебно заседание и не е ставал причина за отлагане на делото. От друга страна, предвид установената по-горе фактическа и правна сложност на наказателното производство, съдът намира, че и в двете си фази то се е развило и е приключило в разумен срок, като оправдателната присъда е постановена още на първа инстанция, когато интензитетът на притесненията от несправедливо осъждане значително е намалял. Предходните осъждания на ищеца А. К. за множеството извършени от него престъпления, също сочат на значително по-нисък интензитет на търпените от него вреди, в сравнение с лице с чисто съдебно минало, срещу което за първи път е предприето наказателно преследване, и конкретно – не се установява процесното обвинение, макар и незаконно, но поредно такова, да се е отразило съществено негативно на положението в обществото на А. К.. В тази връзка съдът съобразява, че по делото няма данни и процесното наказателно производство да е било публично огласено, нито да се е отразило по някакъв начин на професионалната реализация на ищеца А. К. или на отношенията му с жената, с която е живеел на семейни начала, която не е оттегляла доверието и подкрепата си към него. От друга страна процесното незаконно обвинение е повдигнато по време, когато не са били изтекли изпитателните срокове, за наложените на ищеца А. К. през предходната 2017 г. две наказания „лишаване от свобода“ от по 1 година и 6 месеца, поради което този ищец е изпитвал допълнителни притеснения и от евентуално ефективно изтърпяване и на тези наказания. Най-съществени по интензитет са търпените от ищеца А. К. неимуществени вреди вследствие наложените му мерки за неотклонение, които той е търпял през почти цялата продължителност на воденото срещу него незаконно наказателно преследване, а именно – престоят му в следствения арест, която най-тежка мярка, постановена последователно от разследващите органи, прокурора и съда, е значителна по продължителност – общо 57 дни (почти 2 месеца), както и паричната гаранция в размер 500 лв. – през останалото време от 1 година и 11 месеца до постановяваването на оправдателната присъда от първоинстанционния съд, когато е била отменена и тази по-лека мярка. Значителни по интензивност негативни психо-емоционални изживявания ищецът А. К. е претърпял още при задържането му, което е било съпроводено с неоснователна употреба на сила, при което са му причинени няколко леки телесни наранявания – охлузвания на лявото рамо, отляво в коремната и гръдната област и в областта на дясната вежда. Както вече беше посочено, макар ответната ПРБ да не отговаря за влошаването на здравословното състояние на ищеца А. К. вследствие осъществената от него „гладна стачка“, от друга страна предприемането на тази опасна за здравето форма на протест сочи на висок интензитет на отрицателните емоционални преживявания на ищеца А. К. вследствие на задържането му и на целия му престой в следствения арест. В тази връзка съдът съобразява и обстоятелствата, че от една страна той и преди това е имал продължителни пребивавания в ареста и в затвора, респ. – не се е сблъскал за първи път с лошите условия в ареста, които от друга страна несъмнено също са допринесли за влошаването както на психо-емоционалното, така и на здравословното му състояние, тъй като по време на престоя си там той е бил в напреднала възраст – 58-годищен и вече е имал проблеми с кръвното налягане, страдал е от диабет и подагра.

Срещу ищеца Х. К. е било повдигнато обвинение за извършването на три тежки умишлени престъпления против народното здраве, за всяко едно от които три престъпни деяния законът предвижда наказанията „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и „глоба“ от 5 000 лв. до 20 000 лв. Общата продължителност на незаконното наказателно преследване и срещу този ищец е 2 години и 7 месеца, през който период от време и той е бил под заплахата да му бъдат наложени тези значителни по размер и кумулативно установени в закона наказания. Ищецът Х. К. също двукратно е бил привличан и разпитван като обвиняем, и се е явявал във всяко съдебно заседание, респ. – също не е ставал причина за забавяне на наказателното производство, което от друга страна е приключило в разумен срок, като и този ищец е оправдан още от първата инстанция, когато интензитетът на притесненията от несправедливо осъждане значително е намалял, въпреки последвалия протест на прокурора, обусловил продължаването на съдебното наказателно производство и пред въззивната инстанция. По отношение на ищеца Х. К. също не е установено процесното наказателно производство да се е отразило по някакъв начин на професионалната му реализация или на отношенията в семейството му, както и съществено да е накърнило положението му в обществото, предвид и многократните му осъждания за извършени от него престъпления. Обстоятелства, обуславящи извод за значително по-нисък интензитет на притесненията на ищеца Х. К. от несправедливо осъждане по процесното обвинение, наред с тези предходни осъждания, са и извършените от него по време на процесното наказателно производство, две престъпления по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, за които той е бил признат за виновен и осъден. Съдът взема предвид и това, че наказателните производства за тези две престъпления са се развивали по същото време – паралелно с процесното наказателно производство, поради което, освен от него, ищецът Х. К. едновременно е търпял неимуществени вреди и от наказателното преследване и за тези две престъпления, които той е извършил и е бил осъден за тях, но ответната ПРБ не носи отговорност за тази част от неговите негативни изживявания, която е следствие от наказателните производства, приключили с осъждането му. В тази връзка, при определяне размера на обезщетението за този ищец съдът отчита и обстоятелствата, че двете престъпления, за които Х. К. е осъден, съставляват маловажни случаи на държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества, т.е. – макар и престъпления от същия вид, те са много по-леки от трите тежки престъпни деяния, за които му е повдигнато процесното незаконно обвинение, като няма и данни по другите две наказателни производства той да е бил задържан или да му е била наложена друга мярка за неотклонение, от което следва, че неблагоприятните последици от тях за ищеца са много по-малки, в сравнение с тези от процесното незаконно преследване срещу него. В рамките на същото той е претърпял най-значителни неимуществени вреди, именно вследствие на наложените му мерки за неотклонение – задържането в следствения арест в продължение на общо 99 дни, домашния арест от 144 дни (почти 5 месеца) и подписката в продължение на 1 година и 5 месеца. При така наложените мерки за неотклонение, правото на свободно придвижване на ищеца Х. К. е било незаконосъобразно ограничено за продължително време – общо за около 2 години и 1 месец, от които – особено същество – при задържането му под стража, която най-тежка мярка е търпяна от него повече от 3 месеца и при лоши битови условия, като от друга страна съдът отчита, че и този ищец многократно и за продължителни периоди е пребивавал и преди това в следствения арест и в затвора, както и че за него няма никакви данни за влошаване на здравословното му състояние. Изключително продължителен е обаче периодът от време, през който ищецът Х. К. – поради задържането му под стража и домашния арест – общо повече от 8 месеца, незаконосъобразно е бил изцяло лишен от право на свободно придвижване.

При съобразяване на всички гореизложени релевантни обстоятелства, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда (съгласно официалните данни на НСИ през 2021 г. средният общ годишен доход за едно лице възлиза на 7 705 лв.), настоящият съдебен състав намира, че справедливо по размер обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от всеки от двамата ищци – което е достатъчно по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, е сумата от 10 000 лв. за ищеца А. К. и сумата от 20 000 лв. за ищеца Х. К.. При определянето на тези размери на процесните обезщетения съдът отчита и факта, че самото осъждане на ответната ПРБ, като процесуален субституент на държавата да заплати обезщетенията, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

В заключение, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта, с която предявените по делото искове за обезщетения на неимуществени вреди са отхвърлени – за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 10 000 лв. – на ищеца А. К. и за разликата над сумата 500 лв. до сумата 20 000 лв. – на ищеца Х. К., като вместо това бъде постановено уважаване на исковете им и за тези разлики, съответно – от 9 000 лв. на първия ищец и от 19 500 лв. на втория ищец, ведно с претендираната законна лихва върху тях, считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане. В останалата подлежаща на обжалване и допусната до касационно обжалване част, с която исковете са отхвърлени – за разликата над сумата 10 000 лв. – на ищеца А. К. и над сумата 20 000 лв. – на ищеца Х. К., до пълните им предявени размери от по 50 000 лв., ведно с претендираните законни лихви върху тях, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази част.

Предвид промяната на крайния изход по материалноправния спор, съгласно чл. 81 от ГПК настоящата касационна инстанция следва да се произнесе и по претенциите на ищците относно разноските по делото (ответната ПРБ не е претендирала присъждане на такива). Всеки един от двамата ищци е направил разноски за заплатени държавни такси пред трите съдебни инстанции по делото в общ размер от по 50 лв., които им се дължат изцяло от ответната ПРБ, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗОДОВ. С първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното решение, на всеки от ищците са присъдени разноски за заплатени държавни такси от по 10 лв., предвид което с настоящото решение следва да им се присъдят дължимите разлики от по 40 лв. Всеки един от двамата ищци е направил разноски за заплатени адвокатски възнаграждения от по 2 000 лв. – само за първоинстанционното производство по делото, от които им се дължат от ответната ПРБ, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, такива съразмерно на уважената част от предявените по делото искове, а именно: на ищеца А. К. – сумата 393.70 (=10000/50800х2000) лв. и на ищеца Х. К. – сумата 787.40 (=20000/50800х2000) лв. С първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното решение, са присъдени разноски за заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: на ищеца А. К. – в размер 40 лв. и на ищеца Х. К. – в размер 20 лв., предвид което с настоящото решение следва да им се присъдят дължимите разлики, а именно: на ищеца А. К. – сумата 353.70 лв. и на ищеца Х. К. – сумата 767.40 лв. В заключение – ответната ПРБ следва да бъде осъдена да заплати на ищците останалата – неприсъдена и дължима част от разноските по делото, както следва: на ищеца А. К. – сумата 393.70 лв. и на ищеца Х. К. – сумата 807.40 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 30/06.01.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2613/2022 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявените срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, са отхвърлени както следва: искът на А. Х. К. – за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 10 000 лв. и искът на Х. А. К. – за разликата над сумата 500 лв. до сумата 20 000 лв., ведно със законните лихви върху тези разлики, считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на А. Х. К. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 9 000 лв. (горната разлика над сумата 1 000 лв. до сумата 10 000 лв.), представляваща дължима част от обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от повдигнатото и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда по н.о.х.д. № 3771/2019 г. на Софийския градски съд; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане;

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Х. А. К. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 19 500 лв. (горната разлика над сумата 500 лв. до сумата 20 000 лв.), представляваща дължима част от обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от повдигнатото и поддържано обвинение за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 от НК, по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда по н.о.х.д. № 3771/2019 г. на Софийския градски съд; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/06.01.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2613/2022 г. на Софийския апелативен съд, – в останалата допусната до касационно обжалване част, с която предявените срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, са отхвърлени както следва: искът на А. Х. К. – за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 50 000 лв. и искът на Х. А. К. – за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 50 000 лв., ведно със законните лихви върху тези разлики, считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК, Прокуратурата на Република България да заплати на А. Х. К. още и сумата 393.70 лв., представляваща дължима част (над вече присъдените 50 лв.) от разноските за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК, Прокуратурата на Република България да заплати на Х. А. К. още и сумата 807.40 лв., представляваща дължима част (над вече присъдените 30 лв.) от разноските за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: