Отмяна на осъдителна присъда за измама със субсидии от ДФ „Земеделие“

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 544

Гр. София, 11 декември 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора К. Н., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 927 / 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на адв. Д. М. - упълномощен защитник на подсъдимия К. И. М., против въззивна присъда № 19/10.06.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. №529/2025 г. на Апелативен съд – София, 11. наказателен състав.

В сезиращите касационната инстанция процесуални документи, макар словесно да са изписани и трите касационни повода, се настоява за отмяна на постановената присъда поради съществено нарушение на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон. Твърди се в тази връзка, че решаващият въззивен съд не е анализирал внимателно, задълбочено и подробно всички налични доказателствени материали и в частност показанията на свидетелите П. И. и Н. М., с оглед на което е направил и погрешни изводи за съставомерността на деянието по чл. 248а, ал. 5 НК. Настоява се, че това престъпление не е осъществено от К. М. от обективна и субективна страна. Отбелязва се, че подсъдимият не е представил, нито е затаил неверни сведения пред Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“-гр. Кюстендил. Акцентира се и върху това, че той е бил номинален управител на „В. Г.“ ЕООД, упълномощил е трето лице да представлява дружеството и не е съзнавал, че подписва три броя фактури с невярно съдържание, за да бъдат представени те с цел получаване на европейско финансиране. Отправеното към касационния съд искане е за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд (ВКС) адвокат М. поддържа касационната жалба, допълнението към нея и отправеното с тях искане за оправдаване на подсъдимия. Основният акцент в пледоарията на защитата е свързан с липсата на умисъл в действията на подсъдимия.

Подсъдимият К. И. М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред ВКС.

Представителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП) пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение. Смята, че не е допуснато претендираното от защитата нарушение на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК и твърди, че въззивният съд е анализирал всички доказателства - в частност показанията на свидетелите П. И. и Н. М. - задълбочено, вярно и при съпоставката им с останалата доказателствена маса. Намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 248а, ал. 5 НК. Подписването от подсъдимия на три фактури с невярно съдържание и факта, че последните е трябвало да докажат пред държавен орган значителен обем на реализирана земеделска продукция, несъвместим с ресурса на семейната фирма „В. Г.“ ЕООД, според прокурора обосновава и субективната страна на деянието.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

В Окръжен съд – Кюстендил е бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия К. И. М. за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК – за това, че на 29.01.2020 г. пред Д. Й. П. - главен експерт в Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ - [населено място], като лице, което управлява и представлява „В. Г.“ ЕООД - [населено място], чрез несъзнаваното участие на пълномощника П. Е. И. от [населено място], действащ като посредствен извършител, подал декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за Условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания във връзка със заявено участие по „Схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци“, като чрез три броя фактури с невярно съдържание представил неверни сведения, че като земеделски стопанин е произвел 63 700 килограма пъпеши на обща стойност 5419.20 лева за кампания 2019 г. от парцели с обща площ 7.430 хектара, в резултат на което получил средства в размер на 5 283.63 лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащ на Европейския съюз, които средства са предоставени на българската държава, разпределяни чрез Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“- [населено място].

По този обвинителен акт в съда е било образувано н.о.х.д. №110/2024 г.

С присъда № 16 от 17.10.2024 г. подсъдимият М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, за което е бил предаден на съд.

По протест на прокурор при ОП-Кюстендил в АС- София е било образувано в.н.о.х.д. № 529/2025 г., поверено за разглеждане на 11. наказателен състав.

По това дело с нова въззивна присъда от 10.06.2025 г. подсъдимият К. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал.5, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

Именно тази присъда е предмет на настоящата касационна проверка – първа по своя ред.

Касационната жалба срещу новата въззивна присъда е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на проверка в касационно производство по глава двадесет и трета от НПК.

При разглеждане на тази жалба по същество бе прието следното:

1. По конкретното дело не съществува процесуална възможност касационната инстанция да уважи отправеното с жалбата искане за оправдаване на подсъдимия К. И.. Удовлетворяването на това искане предполага установяването на нови фактически обстоятелства, свързани с незнанието на дееца за неверността на подадените пред Областната дирекция на „Държавен фонд Земеделие“ – [населено място] фактури `и целта, с която те са били използвани. Установяването на такива нови факти обаче е недопустимо да се направи от касационния съд, защото това би надхвърлило неговите правомощия. Този съд може единствено да провери дали при разглеждането на делото са били спазени процесуалните правила, които гарантират правилното и законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно фактите, подлежащи на доказване, но не и да извърши нова оценка на доказателствата, нито да пререши въпроса с тяхната достоверност и доказателствена стойност в рамките на конкретното наказателно производство. Оправдаването – извън случаите на т.нар. „трета касация“, в каквато хипотеза безспорно това производство не се намира, е възможно само когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че трите фактури, стоящи в основата на обвинението, са били подписани от подсъдимия, респ. подадени впоследствие от свидетеля И., със съзнание за нередовността на отразените в тях обстоятелства. При така установената фактическа обстановка не е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането на касатора за оправдаване на подсъдимия не може да бъде уважено.

2. В рамките на касационния контрол следва да бъде разгледано направеното от защитата възражение за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Тъй като установяването на подобно нарушение е достатъчно, за да обуслови изхода на делото, касационният съд най-напред обсъди доводите, свързани с това основание.

При разглеждането на възраженията по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, съставът на ВКС установи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за разкриване на обективната истина, както и задължението си за извършване на всестранно, обективно и пълно изследване на всички относими обстоятелства по делото. Констатират се нарушения на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като проведеното по настоящото дело съдебно следствие не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, а обективната страна на съдийското убеждение не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

На първо място, въззивният съд не е взел изрично отношение по въпроса дали кредитира или не показанията на свидетеля П. И. от досъдебното производство. Показанията на П. И. несъмнено имат важно значение за делото, тъй като според обвинението той е бил пълномощник на „В. Г.“ ЕООД и действайки като посредствен извършител е подал документи пред Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“- [населено място], включващи и трите подписани от подсъдимия фактури с невярно съдържание.

Свидетелят П. И. е разпитван три пъти пред първата инстанция – веднъж в съдебното заседание на 20.05.2024 г. и на два пъти в съдебното заседание на 17.10.2024 г., като в последното заседание след възобновяване на съдебното следствие, чрез използване на процесуалната техника по чл. 281, ал. 4 НПК, са приобщени и показанията му от 21.01.2024г., приложени в т. 5, л. 107 от досъдебното производство. В последните показания И. застъпва позиция, според която той е имал само помощни функции по отношение дейността на фирма „В. Г.“ ЕООД, докато подсъдимият пряко и основно се е ангажирал с работата и реализацията на продукцията, добита от заявените пред Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“ - [населено място] земеделски площи. От тези си показания свидетелят И. се отрича в съдебната фаза на процеса, твърдейки че декларираната в предсъдебната фаза „грижа за имотите“ от подсъдимия се е свеждала единствено до юридическото представителство на дружеството, стопанисващо тези имоти, но не и до пряк ангажимент по обработка на земята, както и добив и реализация на продукцията от нея, с които пред съда свидетелят твърди, че самият той се е занимавал.

Показанията на свидетеля П. И. имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по инкриминираното деяние, тъй като чрез тях се установява както фактическото участие на подсъдимия в дейността на „В. Г.“ ЕООД, така и съдържанието и характера на взаимоотношенията между двете лица – единият управител на дружеството, а другият негов пълномощник и предишен едноличен собственик на същото дружество.

Показанията на свидетеля И. от досъдебното производство са и част от фактическата основа, на която се гради обвинението, останало неизменено по реда на чл. 287 НПК в хода на съдебното следствие. В този смисъл неговите възприятия за това кой реално се е занимавал с обработването на земеделските площи, както и кой е организирал и реализирал продукцията, имат пряко значение за изясняване на въпроси бил ли е подсъдимият наясно с произведените обеми пъпеши за кампания 2019 г., респ. с неверността в съдържанието на представените пред държавния орган три фактури. Колебливостта в разказа на този свидетел и наличието на две ясно противопоставени версии – дадената в досъдебното производство и тази, развита в хода на съдебната фаза – предполагат задълбочен, ясен и мотивиран анализ на неговите показания от страна на въззивния съд. Това задължение произтича пряко от нормата на чл. 14 НПК, която изисква съдът да разкрие обективната истина след всестранно и пълно изследване на доказателствата, както и от чл. 107, ал. 5 НПК, който го задължава да подложи на внимателна преценка всяко едно от доказателствата. Когато по делото са налице противоречиви показания от един и същи свидетел, въззивният съд няма процесуална възможност да подмине някои от тях, без да изясни защо приема едната или другата версия. Въпреки това, апелативният съд нито е предприел активни процесуални действия за разрешаване на противоречието, нито е изложил мотиви защо дава вяра на едната или на другата група показания. Липсва анализ на възможните причини за промяната в показанията, както и съпоставка с другите доказателствени материали. Такова неизпълнение на задължението за анализ на доказателствата води до нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на страните да знаят въз основа на кои доказателствени източници е формирано съдебното убеждение и препятства касационната инстанция да упражни своя контрол върху правилността на атакувания съдебен акт.

По убеждение на касационния съд двете диаметрално противоположни версии на свидетеля П. И. е било възможно да бъдат проверени чрез активното упражняване на доказателствените правомощия на въззивния съд. Съгласно чл. 327 НПК като инстанция по фактите този съд може и следва служебно да предприеме събиране на нови доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за правилното решаване на делото. В разглеждания случай подобна необходимост е била очевидна, предвид наличието на сериозно противоречие в показанията на ключов свидетел, върху които в значителна степен се основава обвинителната теза. По конкретното дело проверката на казаното от П. И. е могла да бъде извършена чрез разпит на неговите родители, както и на лицето П. Д.. Видно от показанията на свидетеля П. И., както и от показанията на свидетелката Н. М., тези лица са имали пряко и активно участие в процеса по отглеждане и обработване на земеделските площи, заявени от „В. Г.“ ЕООД, както и при прибирането и реализацията на добитата продукция. В този смисъл те биха могли да дадат релевантни сведения относно това кой фактически е полагал труд, организирал дейността и осъществявал контрол върху земеделските площи, включително и относно това дали подсъдимият е имал реален принос в тези дейности или участието му се е ограничавало единствено до юридическото представителство на дружеството. Разпитът на родителите на свидетеля П. И., за които и въззивният съд е приел, че са подпомагали процеса по производство на земеделска продукция – л. 5, абзац 3 от мотивите, както и разпита на П. Д., за който има данни по делото, че е бил нает да работи за дружеството като тракторист – вж. протокол от с.з. от 17.10.2024 г., е имал потенциала да внесе яснота относно фактическата роля на подсъдимия в дейността на предприятието. Последното е пряко свързано с главния факт в процеса и в частност със субективната страна на деянието по чл. 248а, ал. 5 НК, която неотклонно, включително и пред тази инстанция, е оспорвана от защитата. Ако бъде установено, че подсъдимият е имал реален и непосредствен достъп до процеса по отглеждане на земеделските култури, както и участие в организацията, добива и евентуалната реализация на продукцията, това значително би подпомогнало отговора на въпроса запознат ли е бил М. с действителните количества произведени пъпеши от „В. Г.“ ЕООД през 2019 г., респ. с неверността в съдържанието на инкриминираните три фактури, подписани от него, стоящи в основата на полученото от фирмата европейско финансиране.

Пропускът на въззивния съд да допусне и разпита тези лица като свидетели представлява процесуална пасивност, недопустима при наличието на толкова ясно очертана доказателствена необходимост. Пренебрегването на тази възможност е нарушило изискванията на чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина и е довело до постановяване на въззивен съдебен акт при непълнота на доказателствения материал.

За изясняване на спорния въпрос делото е могло да бъде попълнено и с писмени доказателства, представляващи официална информация от Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] относно това дали подсъдимият М. в лично качество или в качеството си на собственик, управител или пълномощник на търговско дружество е подавал и друг път заявления, декларации или други документи за получаване на европейско финансиране. Подобна информация е пряко относима към въпроса за неговата информираност и опит при кандидатстване по схеми и мерки на ДФ „Земеделие“ и би могъл да изясни дали той е бил запознат с изискванията, процедурите и контролните механизми, прилагани от ДФ „Земеделие“, а оттук и да допринесе за изясняване на спорния в рамките на цялото наказателно производство въпрос със субективната страна на деянието.

Коментираните по-горе нарушения са процесуални и съществени по своя характер, те покриват и касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доколкото нарушенията са отстраними, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – София.

При новото разглеждане на делото мотивите на крайният съдебен акт - присъда или решение, трябва да бъдат съответно продължение на неговия диспозитив. В атакуваната нова въззивна присъда такова съответствие отсъства: подсъдимият М. е признат за виновен в това, че като управляващ и представляващ „В. Г.“ ЕООД при условията на посредствено извършителство (чрез несъзнаваното участие на пълномощника П. И.) представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място], докато в мотивите (л. 18 и сл.) изрично е посочено, че престъплението не е извършено при посредствено извършителство, а при форма на съучастие по чл. 20 НК, за която поради липса на съответно обвинение подсъдимият не може да бъде признат за виновен.

Доколкото въззивното решение се отменя на процесуално основание, доводите, свързани с касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – последният само маркиран в допълнението към касационната жалба, не следва да бъдат разглеждани. Те следва да получат задълбочено разрешение в мотивите на новия въззивен акт – присъда или решение.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 19/10.06.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. №529/2025 г. на Апелативен съд – София, 11. наказателен състав

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.