Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023
Отказ за отмяна на влязло в сила решение по спор за собственост на почивен имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Търговско дружество иска отмяна на влязло в сила решение за собственост върху имот в курортен комплекс, като се позовава на новооткрито писмено доказателство. Според молителя писмо от община доказва, че имотът не е бил публична държавна собственост и е подлежал на реституция. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като представеният документ не опровергава изводите за статута на имота и е без значение за изхода на спора.
Какво приема съдът
Отмяна на влязло в сила решение поради нови обстоятелства или писмени доказателства не се допуска, ако представените документи са неотносими и нямат значение за формираните от съда правни изводи по спора.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 10 Закон за народната просвета
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеново доказателствопублична държавна собственостреституцияученически отдих
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 25.10.2023 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА АТАНАС КЕМАНОВ при участието на секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1895 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 270324/13.12.2022 г. на „Артьом“ ООД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 548/29.04.2009 г. по в. гр. д. № 865/2008 г. на Окръжен съд – Варна (оставено в сила с решение № 177 от 24.ІІ. 2011 г. по т. д. № 958/2009 г., І т. о на ВКС), с което е отменено решение № 564/22.02.2008 г. по гр.д. № 5518/2006 г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановено друго за уважаване на предявеният от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД против „Габровска популярна кооперация“ установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Габровска популярна кооперация“, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е собственик на имот в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, представляващ УПИ VІ-113 в кв. 16, с площ от 7960 кв. м, при описаните граници, ведно с двуетажна масивна сграда с приземен етаж, с разгърната застроена площ от 1530 кв. м, като с допълнително Решение № 970/06.07.2009 г. по същото дело е отменен констативен нотариален акт № 18, том I, рег. № 544, дело № 18/2003 г. на нотариус Н. С., рег. № 114 на НК, като решението е постановено при участието на „Артьом“ ООД, гр. Варна като трето лице-помагач на ответника. Ответникът по молбата за отмяна „Ученически отдих и спорт“ ЕАД оспорва основателността й и претендира юрисконсулстко възнаграждение. Габровска популярна кооперация не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 1674 от 15.06.2023 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Молителят се позовава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че е налице ново обстоятелство, респ. доказателство – искане от Община Габрово за изменение на ЗРП за процесния имот, обективирано в писмо с изх. № 0800-22/28.06.1996 г. по описа на Община Габрово и вх. № 0-0700 (15) /02.07.1996 г. по описа на Община Варна. Поддържа, че това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като чрез него се установява от кого и за какви цели се е ползвал процесния имот към датата на влизане в сила на Закона за държавната собственост. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е разрешен спор за собственост между „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и Габровска популярна кооперация, на която молителят „Артьом“ ООД, гр. Варна е трето лице-помагач, като ищецът е твърдял, че е собственик въз основа на учредителен апорт на имота, извършен от държавата, а ответната кооперация е претендирала, че е правоприемник на Габровска популярна банка и имотът е реституиран по силата на закона по § 1 ДР на ЗК от 1991 г. Съдът е приел, че имотът е придобит от Габровска популярна банка с нотариален акт от 1933 г. и е одържавен с ПМС на ЦК на БКП от 02.03.1951 г. (обн. ДВ, бр. 20 от 1951 г.). След одържавяването на имота, с Разпореждане № 1941/6.ІХ.1951 г. същият е предоставен за стопанисване на ОНС, отдел ”Народна просвета”, гр. Габрово, а впоследствие - на обслужващи звена към МОН - държавни учреждения и е актуван с АДС №13194/05.09.1977 г. Въз основа на експертни заключения е приел, идентичност на имотите по НА № 28/1933 г., по АДС № 13194/ 05.09.1977 г. и по чл. 8, ал. 2, т. 30 от Учредителния акт на „Ученически отдих и туризъм” ЕООД, тъй като в последния не е посочен номер на имот, граници и съседи, Описаният в НА № 28/1933 г. имот попада в терена на процесния УПИ VI-113 от кв. 16 по плана на КК ”Константин и Елена”. В разписните списъци към действалите за местността планове са отразени следните запизвания: в КП от 1936 г. имотът е записан на Габровска популярна банка, а на графичната част на КП от 1990 г. и ЗРП от 1998 г. и от 2001 г. е записано Приморска почивна станция. Вещото лице прави извод за идентичност на имота, отреден за площадка за „Почивна база на Община Габрово” със Заповед № Р-279/30.06.1995 г. на Кмета на Община Варна с част от имота, посочен в АДС № 13194/05.09.1977 г. Този извод кореспондира с издадената въз основа на Заповед № Р-279/30.06.1995 г. виза за проектиране, в която процесният имот е обозначен като собственост на Община Габрово съгласно НА № 28/1933 г. От приложената към преписката по издаване на заповедта скица се установява, че имотът по НА № 28/1933 г. представлява част от имота по АДС № 13194/05.09.1977 г. Проследявайки нормативната уредба, съдът е направил извод, че е запазена легитимацията на Държавата, като собственик, и към влизане в сила на ЗДС, имотът е имал статут на публична държавна собственост по силата на чл. 10 от Закона за народната просвета и като такъв не подлежи на реституция. Съдът е посочил, че с обявяването на имота за частна държавна собственост и внасянето му като апорт в капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, това дружество е придобило собствеността на имота и правоприемникът му - ищецът - се легитимира като собственик. Представеното с молбата за отмяна писмо с изх. № 0800-22/28.06.1996 г. по описа на Община Габрово и вх. № 0-0700 (15)/02.07.1996 г. по описа на Община Варна съдържа изявление на община Габрово, че с разпореждане на МС № 1941 от 6.09.1951 г. й е прехвърлен безвъзмездно имот – почивна база, ползвана като лагер на учащите се от Община Габрово и искане за промяна на ЗРП като северната регулационна линия на терена, отреден за почивна база на община Габрово мине по имотната граница между имоти пл. №№ 1012а и 1012. Молителят счита, че обстоятелството, че към 1996 г. имотът се е ползвал като почивна база на община Габрово, както и като лагер на учащи се община Габрово, опровергава извода на съда, че към 1.06.1996 г. процесният имот се е ползвал като обслужващо звено с национално значение, финансирано от държавния бюджет чрез МОН, както и че имотът като ученическа почивна база бил предназначен за задоволяване на трайни и значими обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, доколкото писмото установява, че имотът се е стопанисвал от община Габрово и е бил ползван единствено и само от учащи се от тази община. Тезата на молителя е неоснователна, а представения с молбата за отмяна писмен документ е неотносим към мотивите на съда, с които е обоснован извода, че процесният имот е бил публична държавна собственост. Този извод е основан изцяло на действалата нормативна уредба и издадените въз основа на нея административни актове: с ПМС № 169/31.12.1975 г. се определят райони за организиране на детски, ученически лагери по черноморското крайбрежие съобразно приложението, в това число и Варненски район. Съгласно чл. 7, ал. 2 изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на чиято територия бъдат утвърдени райони, в срок до 30.10.1976 г. следва да отредят терени за строителство на бази за отдих и спорт. Съгласно чл. 11, ал. 2 ИК на ОНС Габрово следва да създаде бюджетно мероприятие „Бюро за ученически туризъм” в рамките на одобрените щатни бройки по раздел „Народна просвета”. Съобразно § 10 от ПМС №151/04.08.1993 г. (обн. ДВ бр. 69 от 1993 г.) регионалните звена „Ученически лагери” преминават на финансиране чрез Министерство на науката и образованието. В изпълнение на цитираната разпоредба са изготвени протоколи от 08.09.1993 г., 06.01.1994 г. на Кмета на Община Габрово за преминаване на Лагери – Габрово и РЦ „Ученически отдих и туризъм”- Габрово на финансиране чрез МНО. Със Заповед № РД-14-33 от 13.12.1993 г. (обн. ДВ бр. 108/1993 г.) на Министъра на образованието и науката е създаден Национален център за ученически отдих и туризъм като самостоятелно юридическо лице със седалище в гр. София. Същият е преобразуван със заповед № РД-14-110 от 9.12.1998 г. в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт, а със Заповед РД № 14-100 от 24.11.1999 г. – преобразуван чрез сливане на регионалните центрове за ученически отдих и туризъм (включително тези в гр. Варна и гр. Габрово). Постановено е с последната заповед всички активи и пасиви на преобразуваните юридически лица да преминат към НЦУОТС. Със заповед № РД 14-122 от 14.12.2001 г. НЦУОТС и Квалификационно-възстановителен център са преобразувани чрез сливане в Национален център за отдих, възстановяване и спорт, който става правоприемник на всичките им активи и пасиви. Съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства установяват, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване на посочените държавни учреждения. Представеният от молителя документ установява единствено, че в периода на съществуването по силата на нормативната уредба на регионалните центрове за ученически отдих и туризъм и след като същите са преминали на финансиране от държавния бюджет чрез МОН, кметът на община Габрово е поискал изменение на ЗРП относно северната регулационна граница на имота. Писмото не установява нито, че имотът се е стопанисвал от община Габрово, нито начина на финансиране на ученическия отдих на учащите се в тази община. Не установява и статута на учреждението Национален център за ученически отдих и туризъм и регионалните му звена „Ученически лагери”. След като представеното ново доказателство е без значение за изхода на спора, то искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение. На ответника по молбата „Ученически отдих и спорт“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 270324/13.12.2022 г. на „Артьом“ ООД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адвокат Б. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 548/29.04.2009 г. по в. гр. д. № 865/2008 г. на Окръжен съд – Варна (оставено в сила с решение № 177 от 24.ІІ. 2011 г. по т. д. № 958/2009 г., І т. о на ВКС). ОСЪЖДА „Артьом“ ООД, ЕИК 148061359, гр. Варна, ул. "Шипка" № 18, ет. 3, съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Цар Петър" 1, ет. 1, адвокат Б. Г. да заплати на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК 175030371, гр. София, 1113, бул. Цариградско шосе № 125, бл. 5, ет. 5 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.