Давност при иск за допълнително обезщетение заради влошено здраве след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * правомощия на въззивната инстанция * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * неимуществени вреди * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

С.,31.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2010 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Подадена е чрез адв. А. И. касационна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], срещу решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 3241/15.11.2022г. по гр.д.№ 63165/2022г. на СГС за отхвърляне на иска, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за размера от 16 000лв., ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], е осъдено, на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./, да заплати на Д. Д. Т. от [населено място], обезщетение за допълнителни неимуществени вреди, претърпени при операцията на 21.06.2021г. за възстановяване от травматично увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016г., в размер на 16 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част противоречи на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК. Касаторът счита, че присъденото с въззивното решение обезщетение за неимуществени вреди от операцията от 21.06.2021г. дублира обезщетението, определено с влязлото в сила решение по възз.гр.д.№ 3479/2020г. на САС. Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевираното възражение за погасителна давност. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищеца Д. Д. Т..

С определение № 1457/03.06.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в обжалваната от ответника ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], част на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да обсъди възраженията на страните и представените в тази връзка доказателства.

В откритото съдебно заседание ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира за присъждане на направените разноски.

Насрещната страна, ищецът Д. Д. Т., чрез адв.С. Н., оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съставът на I търговско отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с жалба на ищеца Д. Д. Т. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният от него иск, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за обезщетение в размер на 40 000лв. за репариране на неимуществени вреди в резултат от настъпилото след определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с влязло в сила решение по воденото между същите страни гр.д.№ 9739/2018г. на СГС влошаване на състоянието на дясното му коляно от претърпените две нови операции - на 17.09.2019г. и на 26.06.2021г. Въззивният съд е споделил извода за недължимост на допълнително обезщетение за репариране на претърпените болки и страдания във връзка с оперативната интервенция на 17.09.2019г. Намерил е, че с влязлото в сила решение не са репарирани болките и страданията на ищеца във връзка с операцията на 21.06.2021г., предвид на това, че тя не е коментирана в заключението на СМЕ и не е обсъждана в мотивите на влязлото в сила решение. Приел е, че болките и страданията от тази операция са в пряка причинна връзка с получената травма при ПТП на 27.02.2016г. и същата е за лечение на последващите усложнения и за подобряване на състоянието на ищеца. За репарирането на допълнително причинените болки и страдания въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., отчитайки техните характер, продължителност и интензитет. При обсъждане на релевираното възражение за съпричиняване е зачел формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение за наличие на принос на ищеца за вредоносния резултат и за неговата степен – 20%. Като краен резултат размерът на дължимото обезщетение е намален с 20%. В мотивите е прието изрично, че е направено и възражение за погасителна давност, но не то не е обсъдено.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. По тези въпроси е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК (решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 202/21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение № 76/12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 581/30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др.), която приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

В този смисъл следва да се даде отговор на поставения въпрос.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Като не е обсъдил релевираното възражение за погасителна давност, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК , във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК . Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

По делото е установено и не е спорно, че след 03.12.2020г., когато е приключило съдебното дирене пред въззивния съд в производството, в което е постановено влязлото в сила решение, гр.д.№ 9739/2018г. на СГС, ищецът е претърпял нова операция на коляното на 21.06.2021г., като претърпените във връзка с нея болки и страдания са в пряка причинна връзка с травматичното увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016г., за което му е присъдено обезщетение. Видно от мотивите на влязлото в сила решение, тези допълнителни болки и страдания не са били взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. На техния характер, интензитет и продължителност съответства обезщетение в размер на 20 000лв., който следва да бъде намален с установения с влязлото в сила решение принос на ищеца за вредоносния резултат и неговата степен, а именно с 20 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД , давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като вземането за обезщетението за ексцес е изискуемо от момента на влошаване на състоянието, оттогава започва да тече и давността. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД .

Релевираното възражение за погасителна давност е неоснователно, тъй като от извършване на новата операция на 21.06.2021г. до подаване на ИМ през 2022г. не е изтекъл предвидвеният в закона, в разпоредбата на чл.110 ЗЗД, 5-годишен срок.

Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната и допусната до обжалване част следва да бъде оставено в сила.

С оглед на този изход на делото разноски на касатора не се дължат. На адв. С. Н., осъществила безплатна правна помощ на ищеца за защита по касационната жалба на застрахователя, се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, чийто размер се определя, съобразно фактическата и правна сложност на делото, в размер на 1000лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на САС в обжалваната и допусната до обжалване част.

Осъжда ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в касационното производство в размер на 1000лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: