Събиране на доказателства и спиране на гражданско дело при данни за престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 87 г. от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр.София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участие на секретаря Цветелина Пецева, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 87 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. П. срещу решение № 319 от 21.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3221 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 298 от 07.08.2023 г. по гр.д.№ 314 от 2022 г. на Кюстендилския окръжен съд за отхвърляне на предявения от А. Л. П. срещу Й. С. Й. иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната майка С. И. И., причинена по непредпазливост от ответника посредством негови действия- извършен натиск при неправилно проведен масаж на 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.07.2017 г. до окончателното плащане.

С определение № 5063 от 06.11.2025 г. касационното обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като очевидно неправилно- очевидно необосновано.

В открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката А. Л. П.- дъщеря й М. Д. поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В писмен отговор от 19.07.2024 г. и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ответника Й. С. Й.- адв.М. оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от А. Л. П. срещу Й. С. Й., за осъждане на Й. да й заплати сумата 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. от смъртта на нейната майка С. И. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в уточнителната молба към нея от 15.08.2022 г. ищцата е твърдяла, че на 15.07.2017 г. майка й С. И. И. е получила лек инсулт и поради това хоспитализирана в МБАЛ- Кюстендил. Изписана е от там след 5 дни в много добро състояние, но с препоръка от лекуващите лекари да провежда масажи. За изпълнение на тази лекарска препоръка бил ангажиран ответникът, който бил рехабилитатор и провел 3 масажа на И. в домашни условия. Изпълняваните от него масажи обаче били груби, не с натискане с пръсти, както трябвало да бъде, а с юмрук и длан. На 03.07.2017 г. по време на провеждане на третия масаж майката на ищцата починала. Според ищцата, причината за смъртта били непредпазливите действия на ответника при извършване на масажа- натискане и то силно по тялото и по лицето, вследствие на което С. И. изгубила съзнание и по-късно /но още преди пристигането на извиканата спешна помощ/, починала. От смъртта на майка си ищцата претърпяла болки и страдания, като обезщетение за които претендира сумата 60 000 лв.

За доказване на изложените от нея в исковата молба факти и обстоятелства относно това как са протекли масажите на майка й и особено третият фатален за нея масаж и как е настъпила смъртта й, ищцата е поискала съдът да допусне и разпита трима свидетели. Поискала е и от МБАЛ- Кюстендил да бъде изискана конкретно посочена от нея информация, след което, ако съдът счете за необходимо- да бъде назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която след като се запознае с документацията по делото и наличната такава в МБАЛ- Кюстендил, да даде заключение налице ли е причинно-следствена връзка между смъртта на майка й с оглед нейното здравословно състояние към този момент и грубия начин на масажите на ответника, възможно ли е смъртта на майка й да е причинена от самите масажи на ответника или последните да са допринесли в значителна степен за нея.

С определение от открито съдебно заседание от 05.07.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателственото искане на ищцата за разпит на свидетели с мотив, че е недопустимо със свидетели да се установяват обстоятелства, които са надлежно обективирани в официален писмен документ, а именно смъртният акт на С. И..

В същото съдебно заседание, веднага след определението на съда за отказ да допусне свидетелите, пълномощникът на ищцата е уточнил, че с показанията на свидетелите ищцата иска да докаже начина на реализиране на дейността на ответника като рехабилитатор. След това уточнение съдът отново е отказал да допусне свидетелите с мотив, че посочените от пълномощника на ищцата обстоятелства не са относими към предмета на делото, доколкото не касаели конкретния случай, описан в исковата молба.

В същото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че поддържа искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза с посочената в исковата молба задача. Съдът е оставил без уважение и това доказателствено искане на ищцата с мотив, че заключение по поставените задачи е невъзможно да бъде дадено, поради липсата на доказателствен материал, който експертът може да използва и поради това, че е изминал значителен период от време от смъртта на И..

С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил иска с мотив, че ищцата по същество твърди извършване на престъпление по чл.123 НК. За доказването на факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, обаче съществувала забрана за установяването им от гражданския съд, освен в случаите, в които наказателното производство не можело да бъде възбудено или е прекратено на някои от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от НПК или извършителят на деянието е останал неоткрит /чл.124, ал.5 ГПК/. Тъй като в случая не била налице нито една от визираните хипотези, било недопустимо твърдяното от ищцата престъпление да бъде установявано в настоящото гражданско производство по предявения от ищцата иск за вреди по чл.45 ЗЗД.

Въззивният съд е потвърдил това решение с мотиви, изцяло кореспондиращи с мотивите на първоинстанционния съд. От фактическа страна е приел за безспорно установено, че поради медицинско предписание, след проведено болнично лечение на С. И. /майка на ищцата А. Л. П./, ответникът Й. Й. е извършил на същата рехабилитационни масажи, включително на 03.07.2017 г., когато И. е починала. Като причина за смъртта на наследодателката на ищцата е посочена сърдечна недостатъчност. Не се спори, че след смъртта на И., настъпила на 03.07.2017 г., не е искана и не е извършвана аутопсия, както и че няма подавани сигнали до полицейските органи и прокуратурата във връзка със случая. Установено било още, че ответникът Й. притежава диплома, издадена на 10.02.1977 г. от Централен обединен полувисш медицински институт - София, за завършено средно специално образование със специалност „рехабилитатор“. Въззивният съд е приел, че дейността, по повод на която се твърди, че е в причинна връзка със смъртта на С. И., попада в хипотезата на чл.123 НК като представляваща правнорегламентирана дейност, която ответникът притежава право да упражнява- с оглед представената диплома. Посочил е, че извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява престъпно обстоятелство инцидентно- по повод на иск за вреди. Същото се установява с влязло в сила присъда или споразумение по наказателно дело и само по изключение- с иск по чл.124, ал.5 ГПК. Прието е, че в случая не е налице нито една от визираните в чл.124, ал.5 ГПК хипотези за прекратяване или спиране на наказателното производство, в т.ч. не е налице и погасяване по давност на възможността за преследване по наказателен ред на престъплението по чл.123, ал.1 НК, което се твърди, че ответникът е извършил. Поради това съдът е приел, че е недопустимо доказването на твърдяното престъпно поведение на ответника в настоящото гражданско производство по предявения иск за вреди. За по-голяма яснота съдът е посочил, че няма процесуални пречки причината за смъртта на майката на ищцата и евентуалният принос на ответника за нейното настъпване да бъдат установени в хода на евентуално разследване и наказателно производство. Обстоятелството, че от 03.07.2017 г. до настоящия момент ищцата е бездействала, навеждало у съда съмнения за това дали процесуалното поведение на ищцата не представлява опит за злоупотреба с процесуални права, който не следвало да бъде толериран от съда.

Така постановеното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК като неправилно- постановено при очевидна необоснованост на извода на съда за недопустимост на свидетелските показания, поискани от ищцата за установяване на извършено от ответника престъпление по чл.123 НК, при точно посочване в исковата молба, че свидетелите се искат за установяване на това „как са протекли масажите на майката на ищцата и особено третият фатален за нея масаж и как е настъпила смъртта й“- обстоятелства, които, ако се докажат от разпита на свидетелите, биха могли да се квалифицират от съда като „престъпни обстоятелства“, основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: събиране на поисканите писмени доказателства, допускане и приемане на заключение на поисканата съдебно-медицинска експертиза, допускане и изслушване на поисканите свидетели, след което въззивният съд следва да прецени дали тези новосъбрани доказателства разкриват престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданското дело по предявения от А. П. срещу Й. Й. иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Ако това е така, съдът следва да спре гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и сам да сезира Прокуратурата за започване на наказателно производство за установяване на твърдяното от ищцата престъпление.

Следва да се посочи, че хипотезата на спиране на гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК не изисква висящо наказателно производство за установяване на твърдените по гражданското дело престъпни обстоятелства. Ако при разглеждане на гражданското дело съдът счете, че са разкрити такива престъпни обстоятелства, той следва да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, дори и към този момент все още да не е започнало наказателно производство или предварителна проверка за установяване на престъплението. В този случай съдът следва сам да сезира Прокуратурата за започване на разследване на установените в гражданското дело престъпни обстоятелства. В този смисъл е както законът, така и практиката на ВКС, например решение № 20 от 20.05.2021 г. по гр.д.№ 1372 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 285 от 10.05.2024 г. по гр.д.№ 1065 от 2023 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 93 от 14.02.2025 г. по гр.д.№ 3242 от 2023 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.

Обстоятелството, че все още не е погасена по давност възможността за започване на разследване на престъплението, което се твърди, че ответникът е извършил /тоест възможността в бъдеще да започне наказателно производство и да бъде постановена осъдителна присъда срещу ответника/, не е основание директно да се отхвърли предявеният иск по чл.45 ЗЗД, без преди това да бъдат събрани доказателства, от които да може да се прецени дали е налице основанието на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на делото. Отхвърлянето на иска в тази хипотеза представлява необосновано лишаване на ищцата от възможност да осъществи правото си на обезщетение по чл.45 ЗЗД, тъй като евентуално предявен от ищцата след започване на наказателното производство нов иск за същите вреди вече ще бъде погасен по давност /съгласно чл.114, ал.3 ЗЗД за вземания за непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца, което в случая е станало на 03.07.2017 г., а съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк.д.№ 5 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност/.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 319 от 21.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3221 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, I граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.