Приспадане на обезщетение за длъжност следовател при пенсиониране на магистрат

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

гр.София, 26.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2040 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Хасковския окръжен съд против решение № 33 от 1.03.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 481 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 1241 по описа за 2018 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от К. В. Д. срещу Хасковския окръжен съд иск по чл.225, ал.1 от ЗСВ за сумата от 72 192 лв., представляваща неизплатено обезщетение от 15 брутни месечни възнаграждения, дължимо при освобождаване от длъжност и е постановено друго, с което този иск е уважен.

Касаторът твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба К. В. Д. твърди, че тя е просрочена, а по същество-неоснователна, поради което моли производството да бъде прекратено или обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия приема следното:

Според ответника по касационната жалба К. В. Д. касационната жалба е просрочена, тъй като съобщението за обжалваното решение е получено от служител на Хасковския окръжен съд на 7.03.2019 г., а жалбата е подадена едва на 11.04.2019 г. От събраните пред настоящата инстанция доказателства се установи, че куриерът на Хасковския окръжен съд Ю. А. Ю. действително е получил на 7.3.2019 г. в пощата писмото, съдържащо съобщението за решението на Окръжен съд-Кърджали. Това обстоятелство обаче не означава, че на него му е връчено съобщението за решението съгласно чл.50, ал.3 от ГПК. За да се приложи тази разпоредба, връчването и съответно приемането като правно, а не фактическо действие, трябва да е станало в канцеларията на юридическото лице на служител или работник, който е съгласен да го приеме. Разписката трябва да е подписана от служителя или работника с цел да се удостовери съгласието за получаване. В случая нито е връчено съобщение в канцеларията на съда, нито куриерът е дал съгласие за приемане от името на съда, подписвайки разписката. Затова съобщението за решението е редовно връчено на 11.03.2019 г. на председателя на Хасковския окръжен съд М. Т., поради което касационната жалба е подадена в срок. Тази жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с цена 86 630,40 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 840 от 5.12..2019 г. по настоящото дело по въпроса дали за да се приспадне на основание чл.225, ал.4 от ЗСВ полученото при предходното освобождаване обезщетение, трябва длъжността на следователя да е заемана в системата на съдебната власт, или е достатъчно същата длъжност да е заемана в системата на МВР. За да отговори на въпроса, съдът взе предвид както буквалното съдържание на правните норми на чл.225 от ЗСВ, така и смисъла и целта на предвиденото обезщетение, значението на предвиденото приспадане на предходното обезщетение и формираната практика на ВКС. Обезщетението по чл.225 от ЗСВ за съдия, прокурор или следовател представлява частен случай на благодарственото плащане по чл.222, ал.3 от КТ в полза на работника или служителя, когато той е работил продължително във времето при един и същ работодател. Това обезщетение е израз на признателност на работодателя за постоянството и усилията на работника или служителя. Типичният трудовоправен характер на института води до извод за неприложимост на конституционни доводи относно разделението на властите, които се отразяват на дължимостта на обезщетението и на неговия размер. Това обезщетение като разновидност на субективно трудово право на служителите не може да се поставя в зависимост от това дали органът, в който е полагана работата, се намира в законодателната, изпълнителната или съдебната власт. Различията в конституционното устройство на органите на държавна власт и промяната на мястото им в държавното устройство в течение на времето не зависят от волята на служителите и затова по никакъв начин не биха могли да влияят на основанието за плащане на гратификационното обезщетение. Следователят е полагал продължително труд в полза на един и същ работодател, за което му се дължи благодарственото плащане, независимо в коя от властите законодателят поставя или премества държавния орган. Понеже размерът на обезщетението зависи от продължителността на положения труд в полза на един работодател, с цел да се избегне повторно плащане за един и същ трудов стаж, разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ предвижда приспадане на обезщетението, получено при предишното освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател. В нормата не е посочено, че предишната длъжност на следователя трябва да е била в системата на съдебната власт. Това не е случаен пропуск на законодателя, който следва да се отстрани посредством тълкуване във връзка с ал.1 на чл.225 от ЗСВ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че следователите, макар да са били част от изпълнителната власт, са изпълнявали функции продължително време за работодател, който е останал същият. В този смисъл е и решение № 1043 от 1.12.2008 г. по гр. д. № 1795/2006 г. на III ГО на ВКС, според което се приспада и обезщетението, получено за длъжността следовател, заемана в системата на МВР.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

К. В. Д. е изложил в исковата молба, че на 24.06.1998 г. е бил назначен за съдия в Окръжен съд-Хасково, а на 26.06.2018 г. трудовото му правоотношение е било прекратено поради навършване на 65 годишна възраст. Било му е определено обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ в размер на две брутни работни заплати, вместо двадесет брутни работни заплати според продължителността на трудовия стаж. Изтъкнал е съображения, че получените преди това обезщетения не следва да се приспадат на основание чл.225, ал.4 от ЗСВ. От 10.11.1979 г. до 14.05.1990 г. е работил като оперативен работник по стопанска линия в МВР, а от 14.05.1990 г. до 31.12.1994 г.–като следовател в системата на МВР. През 1995 г. следователите са били девоенизирани и Следствието е преминало в съдебната власт, в която той продължил да изпълнява длъжността следовател. През 1995 г. му е било изплатено обезщетение в размер на 8 заплати на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР, а през 1998 г.-още 10 заплати. Според ищеца тези обезщетения не следва да се приспадат, тъй като са получени за работата му в МВР по силата на запазените му като служител на това ведомство права, а за работата в съдебната власт му се дължи ново обезщетение в размер на 20 брутни работни заплати. Затова е поискал Окръжен съд-Хасково да бъде осъден да му заплати още 18 брутни работни заплати в размер на 86 630,40 лв.

Окръжен съд-Хасково е оспорил иска, посочвайки, че за длъжността следовател ищецът вече е получил обезщетение общо в размер на 18 заплати, което съгласно чл.225, ал.4 от ЗСВ трябва да се приспадне от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ. В отговора на исковата молба подробно е обсъден статутът на следователите още от 1979 г., като изводът на ответника е, че те са станали част от системата на съдебната власт още през 1991 г. с приемането на новата Конституция на Република България, а трудовите функции на ответника са били едни и същи.

Кърджалийският районен съд е възприел изцяло тезата на ответника, че получените от ищеца като обезщетение 18 брутни работни заплати са били за длъжността следовател и следва да се приспаднат от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ, поради което е отхвърлил иска.

За да прецени кои обезщетения трябва да бъдат приспаднати, Кърджалийският окръжен съд приел, че за прилагането на разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ са необходими две предпоставки. Първата е предишното освобождаване да е било от длъжност, попадаща в изчерпателно изброените в текста на ал.1 и ал.2 на чл.225 от ЗСВ, а втората- доколко съответната длъжност е била изпълнявана в орган на съдебната власт. След това въззивният съд въз основа на анализ на правната уредба е счел, че следователите са преминали в състава на съдебната власт през 1995 г. Този съд е отказал да приспадне полученото обезщетение за времето от 10.11.1979 г. до 14.05.1990 г., тъй като ищецът е заемал длъжността оперативен работник, различна от следователската длъжност. Не е приспаднал и обезщетението, получено за времето от 14.05.1990 г. до 31.12.1994 г., понеже не е налице втората предпоставка-длъжността не е изпълнявана в органите на съдебната власт, а в системата на МВР. Затова е приспаднал само обезщетението за трите години, през които ищецът е бил следовател в съдебната система/1995 г., 1996 г. и 1997 г./ и е счел за дължимо обезщетение в размер на 15 брутни работни заплати за сумата от 72 192 лв.

От дадения отговор на въпроса е видно, че съгласно чл.225, ал.4 от ЗСВ от дължимото обезщетение по ал.1 трябва да се приспаднат обезщетенията като брой заплати, получени от ищеца заради длъжността следовател, независимо дали тази длъжност е изпълнявана в системата на съдебната власт или в системата на МВР. Според извлечението от трудовата книжка на ищеца той е бил следовател от 14.05.1990 г. до 24.06.1998 г., за което е получил гратификационно обезщетение в размер на осем брутни възнаграждения. След приспадане на обезщетението за тези осем години и прибавяне на изплатеното обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения Хасковският окръжен съд остава да му дължи обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, или 48 812, 80 лв. До този размер решението на въззивния съд трябва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която Кърджалийският окръжен съд е присъдил обезщетение над 48 812,80 лв. до 72 192 лв. решението противоречи на материалния закон. Въззивният съд не е съобразил действителния смисъл на разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ и не е приспаднал обезщетения за още пет години, които ищецът е получил за работата си като следовател в системата на МВР. Затова в тази част въззивното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което искът за разликата да бъде отхвърлен.

При този изход на спора К. В. Д. дължи на Хасковския окръжен съд 957,70 лв. разноски съразмерно отхвърлената част от иска

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 33 от 1.03.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 481 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 1241 по описа за 2018 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от К. В. Д. срещу Хасковския окръжен съд иск по чл.225, ал.1 от ЗСВ за сумата над 48 812,80 лв. до 72 192 лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо при освобождаване от длъжност и е постановено друго, с което този иск е уважен , КАТО вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Д. срещу Хасковския окръжен съд иск с правно основание чл.225, ал.4 от ЗСВ за сумата над 48 812,80 лв. до 72 192 лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо при освобождаване от длъжност.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 1.03.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 481 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 1241 по описа за 2018 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от К. В. Д. срещу Хасковския окръжен съд иск по чл.225, ал.1 от ЗСВ за сумата 48 812,80 лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо при освобождаване от длъжност и е постановено друго, с което този иск е уважен.

ОСЪЖДА К. В. Д.- [ЕГН], да заплати на Хасковския окръжен съд сумата 957,70/ деветстотин петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: