Отговорност на медия при нарушаване на презумпцията за невиновност в репортаж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50040
гр. София, 12.07.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1890 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 63 от 14.01.2022г. постановено по гр.д. № 2168/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 261701 от 12.03.2021г. по гр.д. № 8482/2019г . на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД до размер на 5 000 лв. и вместо това е осъдено „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК 130081393, да заплати на В. С. К. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016г. и на 18.04.2016г. и публикувани в интернет на 01.04.2016г. и на 19.04.2016г., заедно със законната лихва от 01.04.2016г. до окончателното изплащане; първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 5 000лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

Касационни жалби са подадени и от двете страни.

Ищецът В. С. К. чрез пълномощниците адв.И. и адв. Г. претендира неправилност на решението при определяне размера на обезщетението. Твърди, че то е несправедливо занижено.

Ответникът по иска „БТВ Медия Груп” ЕАД обжалва осъдителната част на решението. Твърди, че неправилно съдът е правил преценка на истинността на изнесеното в репортажите “от дистанцията на времето“ след като наказателното производство вече е приключило.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

С определение № 50027 от 19.01.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбите и на двете страни по въпроса относно критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Допуснато е касационно обжалване по жалбата на „БТВ Медия Груп” ЕАД на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ допустимо ли е в медийни репортажи, отразяващи висящ наказателен процес, да се използват по отношение на подсъдимото лице изрази като „насилника”, „извършителя”, с които се нарушава презумпцията за невиновност; 2/ налице ли е основание за ангажиране отговорността на медията когато впоследствие (с постановяване на присъда от наказателния съд) се окаже, че изнесената информация е невярна, но преди излъчването й тя е била проверена по правилата на добросъвестната журналистическа практика от минимум два независими източника.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл. 49 ЗЗД предявен В. С. К. против „БТВ Медия Груп” ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. претърпени вследствие на разпространяване на неверни и обидни твърдения в репортажи на ответната медия от 01.04.2016г. и от 18.04.2016г.

По делото е безспорно, че на 01.04.2016г. около 8:25 ч. и на 18.04.2016г. около 23:30 ч. ответникът е излъчил репортажи, отнасящи се до ищеца К.. В първия репортаж водещият съобщава за висящо наказателно дело: „Скандално дело с изнасилено момиче, вече шест години тя и близките й чакат правосъдие. Момичето е изнасилено през 2011 г. от шофьор в столичния градски транспорт, който веднага след като е пуснат под гаранция отива отново да кара автобус, в същия квартал, в който живее и жертвата“. Съобщава се още, че процесът все още не е приключил, че делото е отлагано десетки пъти и многократно се е налагало жертвата и насилникът да се срещат очи в очи в съдебната зала. Излъчено е интервю с майката на момичето, което твърди, че е изнасилено. Излъчено е интервю със заместник-министър на правосъдието относно забавянето в България да бъде транспонирана директива на ЕС за правата на жертвите на престъпления, като съгласно становището на заместник-министъра децата жертви на престъпление не следва да се явяват в съда, заедно с престъпника. В репортажа ищецът е назован с двете си имена и е съобщено, че е бивш шофьор на автобус в столичния градски транспорт. Не е излъчен образът му. Ищецът е обозначен като „подсъдимият В.“, „настоящ подсъдим за изнасилване“, „насилника“ и „извършителя“. Вторият репортаж започва с обявяване, че „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт. Процесът три пъти е започвал от начало и шест години след престъплението все още не е приключил на първа инстанция“. Ищецът е посочен като „извършителя“, „подсъдимият В.“ и „подсъдимия“. Излъчено е кратко интервю, на което се вижда лицето му, на екрана е изписано името му, а под него „подсъдим по делото“. На въпрос на журналиста: „Какво стана, кажете защо посегнахте на момичето?“, ищецът отговаря „Не съм посягал“. Журналистът посочва, че ищецът е осъждан и е бивш затворник, въпреки това работи като шофьор на автобус в Столичния градски транспорт, както и че при всяко отлагане на делото изнасиленото момиче трябва да ходи в съда и да застава очи в очи с извършителя. По делото е представен констативен протокол, съставен от нотариус рег. № 268 на Нотариалната камара, от който се установява съдържанието на част от сайта www.btvnovinite.bg към 16:39 ч. на 30.05.2016 г., а именно, че в него се съдържат публикации на процесните два репортажа. Това се потвърждава и от компютърно-техническата експертиза по делото.

Установено е също така, че с присъда №307/14.02.2017 г. на Софийски градски съд по ВНОХД №3839/2017 г. ищецът е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 НК. Присъдата е влязла в сила на 26.10.2018г. когато е оставена в сила с решение на Върховния касационен съд.

По спорния въпрос, налице ли е фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявения деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответникът е възложил работата по съставяне и публикуване на информацията, са извършили противоправно деяние, годно да накърни доброто име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Съставът на Софийски апелативен съд е възприел изводите на първата инстанция, че не е противоправно разгласяването на факти по определено наказателно дело от общ характер, доколкото съдебните процеси в България са публични, а изключенията от принципа за публичност са посочени изрично в закона. Не е противоправно и това, че конкретният казус е използван за принципен дебат по теми от значим обществен интерес като прекомерната продължителност на множество наказателни дела, както и това, че пострадалият от дадено престъпно деяние трябва да се среща очи в очи в съдебната зала с подсъдимия по наказателното дело. Не е противоправно назоваването на К. като „подсъдим“, защото той действително е имал това процесуално качество, както и оповестяването на обстоятелството, че работил като шофьор на автобус от Столичния градски транспорт. Същевременно, в репортажите К. е назован още като „насилника“ и „извършителя“, а репортажът от 18.04.2016 г. започва с фразата ”продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт“. Тази фраза внушава по недопустим и неетичен начин на зрителите, че непременно К. е изнасилил непълнолетното момиче. В контекста на целите предавания, е ясно, че под „извършител“ се е има предвид, че К. е извършител на конкретното престъпно деяние - изнасилване. С влязла в сила присъда е установено, че К. не е извършил това престъпление. Следователно, недопустимо е използването на епитет като „насилника“ в журналистическия репортаж, дори същият да е излъчен след добросъвестно проведено журналистическо разследване. Въз основа на горното въззивният съд е приел, че противоправно се явява използването на думите „насилника“ и „извършителя“, както и на фразата „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт“, тъй като те не почиват на установеното от съдебните решения по наказателното дело. Установената в Конституцията презумпция за невиновност се оборва само от влязла в сила присъда, а такава в случая не е налице. Поради това в разрез със забраната „да не се вреди другиму“ е нарушена презумпцията за невиновност от натоварени от ответника физически лица, дамгосали в репортажите К. като „насилник“ и „извършител“ на изнасилване. Според съда, журналистите и съответно - медията (като възложител на работа) не следва да употребяват подобни думи и фрази, не само поради нарушаването на презумпцията за невиновност, но и поради това, че подобни епитети внушават на зрителите, че ищецът е престъпна личност, изнасилил е лице, ненавършило пълнолетие. При горните разсъждения съдът е направил извод, че исковата претенция е доказана по основание. За да определи справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е изходил от ангажираните гласни доказателства. Свидетелят Б. не е гледал репортажа, но чул, че имало такъв и това било гледано от съселяните на ищеца; свидетелят по това време вероятно е бил в Германия; няма лични впечатления от В. К. и случилото се след репортажите. Тези показания съдът е приел, че нямат съществено значение за преценката по чл. 52 ЗЗД. Свидетелката Ц. познава ищеца от август 2016 г. и веднага се събрали да живеят заедно; правело й впечатление, че той е по-затворен и избягва социални контакти; година по-късно нейна племенничка й казала да види в Интернет с какъв човек си се събрала. Свидетелката видяла статии, процесните репортажи и се ужасила; станал скандал и се разделили за около седмица. После направила среща с адвоката му и се убедила, че той не е виновен, успокоила се и приела въззивника обратно в жилището си. Разбрала, че той имал и неразтрогнат брак с друга жена и бракоразводното дело не е приключило. Според нея разводът му има връзка с репортажите. Тя сочи, че ищецът бил притеснен, объркан, изнервен и непълноценен човек; сега е по-спокоен. Тези показания съдът е ценил през призмата на чл. 172 ГПК и е приел, че те не сочат на особено съществен интензитет на търпените болки и страдания. Състоянията на притеснение, обърканост и изнервеност са обясними в ситуацията на К., но значение за това има висящото спрямо него наказателно производство, вредите, от което се репарират по друг ред и не са предмет на настоящето дело. При преценката по чл. 52 ЗЗД съдът е взел предвид и писмените доказателства, съдържащи данни за гледаемостта на предаванията на БТВ през април 2016 г. (т.нар. пийпълметрия). Според тях сутрешния блок е гледан от над 300 000 души, което е между 33% и 42% от цялата ТВ аудитория на сутрешни предавания по всички канали за този времеви пояс. Репортажът в късните новини на 16.04.2016 г. е достигнал до 511 847 души, което е 36% от цялата ТВ аудитория за този времеви пояс. Съдът е взел предвид и че с определянето му като „извършител“ и „насилник“ ищецът е бил набеден в тежко престъпление, каквото е изнасилването и това създава крайно негативен образ в очите на хората, особено на тези, които го познават. Но от друга страна, свидетелката Ц. сочи, че сега К. е спокоен, така че не се доказват някакви по-големи вреди, произтекли от процесните репортажи. Не са доказани твърденията в исковата молба, че е бил изгонен от квартирата си в София, че бил уволнен от работодателя си в София и че е бил бит от съселяни в родното му село. А дори и такива събития да са се случили, то липсва връзката между тях и репортажите в БТВ. Въз основа на всичко изложено въззивният съд е определил като справедливо обезщетение от 5000лв. и е присъдил тази сума, а до пълния предявен размер е потвърдил отхвърлянето на иска, извършено от първата инстанция.

По основанието за касационно обжалване .

По въпросите допустимо ли е в медийни репортажи, отразяващи висящ наказателен процес, да се използват по отношение на подсъдимото лице изрази, нарушаващи презумпцията за невиновност и налице ли е основание за ангажиране отговорността на медията когато впоследствие (с постановяване на присъда от наказателния съд) се окаже, че изнесената информация е невярна, но преди излъчването й тя е била проверена по правилата на добросъвестната журналистическа практика.

От една страна, следва да бъде споделена практиката по Решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г. на ІVг.о. и Решение № 111 от 26.05.2000г. по н.д. № 23/2000г. на ІІ н.о., според които когато е извършена необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, чрез използване на обективно съществуващите възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност за клевета.

От друга страна, приложима е и практиката по Решение № 50118 от 10.11.2022г. по гр.д. № 4583/2021г. на І г.о. Според нея публичното разпространяване на твърдения, че дадено лице е извършило действия, покриващи състава на престъпление, без то да е осъдено за това с влязла в сила присъда, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване на мнение и на свободата на словото.

Налага се извод, че при излъчване на журналистически материали за наказателни процеси е необходимо да се намери баланс между правото на журналистите да привличат внимание към важни за обществото теми и задължението им да не накърняват честта и достойството на лицата, които са обвиняеми или подсъдими, но още не са осъдени. Журналистите трябва да отразяват събитията такива, каквито са към момента на настъпването им и на излъчване на съответните предавания или публикации. Невъзможно е да бъде предвидено дали лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, ще бъде осъдено или оправдано. Но презумпцията за невиновност действа и по отношение на медиите. Затова при поднасяне на фактите и изразяване на мнението си журналистите следва да се съобразяват с конституционно признатата презумпция за невиновност, като следва да се въздържат от думи, с които тя директно се нарушава. Несъмнено, за постигане целите на журналистическите разследвания е възможно да се употребяват изрази, които са по-остри, провокативни, смущаващи и преувеличени с цел привличане вниманието на аудиторията към наболели за обществото проблеми. Свободата на изразяване на журналистите допуска и такъв начин на изразяване, стига да е базиран на надеждна и прецизно проверена информация. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ, посочена от ответника. Въпреки това, дори при извършена добросъвестна журналистическа проверка на изнесената информация, когато тя касае висящ наказателен процес, е недопустимо спрямо обвиняемото лице да се използват думи и фрази, които пряко внушават, че лицето е престъпник, сякаш вече е осъдено с влязла в сила присъда. В такива журналистически предавания или статии е необходимо да се осигури баланс между правата на пострадалия и на обвиняемия, така че да не се нарушава презумпцията за невиновност и забраната да се вреди другиму.

По втория въпрос. Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020г. по т. д. № 1664/2019 г., І т.о., решение № 106 от 13.10.2020г. по т.д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т.д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019г., ІІ т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г.о., решение № 96 от 25.11.2020 г. по т.д. № 1881/2019 г., ІІ т. о.) е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието „неимуществени вреди” се включват телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази събраните доказателства, които са относими към тези правнорелевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест за размера на обезщетението.

По касационната жалба .

Предвид горните разяснения въззивното решение е постановено в съответствие с практиката по първия въпрос и в отклонение от практиката по втория въпрос.

Настоящият състав възприема тезата на касатора-ответник, че акцентът на излъчените репортажи е бил не просто да се представи този съдебен случай, а да се акцентира върху няколко обществено значими проблеми, а именно: за прекомерната продължителност на някои наказателни процеси; за необходимостта жертвата - непълнолетно лице многократно да се среща лице в лице с евентуалния извършител, което я поставя пред психологически изпитания; за нуждата от по-стриктен подбор на лицата, които работят в сферата на услуги като градски транспорт. Съдът отчита и обстоятелството, че излъчените от “БТВ Медия Груп“ ЕАД материали са били старателно подготвени чрез проверка на достъпната информация, както и че усилията на журналиста са били насочени към представяне и на двете гледни точки. С оглед на това е явно, че непосредствената журналистическа цел не е била да се навреди на ищеца. Независимо от това, с употребените изрази „насилника“ и „извършителя“, както и с фразата „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт“, явно е нарушена презумпцията за невиновност спрямо ищеца като лице, което към момента на репортажите е било обвиняемо за извършено престъпление, но не е било осъдено. Затова, доколкото тези изрази засягат доброто име и достойнството на ищеца, то е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства и на относимите правнорелевантни факти. По делото са събрани показанията на двама свидетели на ищеца. Единият от тях (свидетелят Б.) не е гледал репортажа; знае, че е имало такъв, но няма никакви впечатления по какъв начин излъчването му се е отразило на ищеца - свидетелят е бил в чужбина и не се е виждал с ищеца в този период. В тази насока са и констатациите на въззивния съд. Единствено релевантни са показанията на свидетелката Ц.. Тя обаче познава ищеца от август 2016 г., т.е. няколко месеца след излъчването на репортажите. Изнесените от нея обстоятелства (че по сигнал на своя близка намерила в Интернет процесните репортажи и така разбрала с какъв човек се е събрала да живее; разделила се с него, после говорила с адвоката му и се успокоила) се отнасят предимно до нейните собствени преживявания, а не тези на ищеца. Свидетелката изказва предположение, че разводът на ищеца е свързан с репортажите, както и най-общо сочи, че той е бил притеснен, изнервен, объркан, а сега (след оправдателната присъда) е по-спокоен. Правилно и въззивният съд е счел, че тези показания, които се ценят през призмата на чл. 172 ГПК, не сочат на особено съществен интензитет на болки и страдания. Още повече, че свидетелката не в състояние да установи конкретните преживявания на ищеца по повод на двата репортажа. Сочените притеснения и нервност, датиращи месеци след репортажите, се дължат на повдигнатото обвинение и висящото наказателно производство, а вредите от това са предмет на обезщетяване по друг ред. Не е установено твърдяното в исковата молба, че е бил принуден да се изсели от София, че е загубил работата си, че е изпаднал в тежко депресивно състояние и че е търпял негативно отношение от страна на свои колеги и близки, всичко това поради отразяването на процеса в ответната медия. Нямат самостоятелно значение за размера на обезщетението събраните доказателства за гледаемостта на сутрешния блок на БТВ и на късните новини, тъй като липсват конкретни данни излъчването да е достигнало до голям кръг хора, които познават ищеца. Както се приема в горепосочената практика неимуществените вреди не се предполагат, а настъпването им следва да бъде доказано в процеса. В случая деликтно обезщетение се дължи не за всички субективни негативни изживявания, а само за тези, които са следствие от използваните опозоряващи клеветнически изрази. При събраните по делото доказателства необосновано въззивният съд е определил обезщетение от 5000лв. Според настоящия състав справедливото обезщетение за установените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 1500лв. В този размер искът е основателен, а до пълния предявен такъв от 100 000 лв. подлежи на отхвърляне.

На основание изложеното следва да се отмени обжалваното решение в осъдителната част за разликата над 1500лв. до 5000лв. и този иск да се отхвърли; следва да се потвърди решението в останалата отхвърлена част на иска.

По разноските. Страните имат право на такива според уважената, съответно отхвърлената част на иска. Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски за производството. Върху уважения размер на иска държавната такса е дължима от ответника съгласно чл.78, ал.6 ГПК и тя възлиза на 60 лв. за първата инстанция, 30 лв. за въззивната и 60 лв. за касационната (30 лв. за допускане на касационно обжалване + 30 лв. за разглеждане на касационната жалба) или общо 150лв. Тъй като с въззивното решение е присъдена държавна такса 335 лв., то следва да се отмени за разликата над 150 лв. Оказаната на ищеца адвокатска помощ е безплатна по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Предвид уважения размер на иска полагащото се възнаграждение на пълномощника адв. И. И. е по 335 лв. за първата и въззивната инстанция (чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията преди изменението в ДВ бр. 88/2022г. и ) и 450 лв. за настоящата инстанция (чл. 7, ал.2, т.2 от същата наредба в действащата редакция) или общо 1120лв. Възнаграждението следва да се присъди на адвокат И.. Ответникът е направил разноски за държавна такса пред настоящата инстанция в размер на 130 лв. и от тях има право на 91лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. Размерът на същото за отхвърлената част на иска съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗпрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на 360лв. за инстанция или 1080лв. общо. Така че дължимите на ответника разноски са 1171лв. С въззивното решение са му присъдени 100лв. и остават 1071лв.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 63 от 14.01.2022г. постановено по гр.д. № 2168/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е осъдено „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК 130081393 да заплати на В. С. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди над 1500 до 5 000 лв., както и в частта за поставената в тежест на „БТВ Медия Груп” ЕАД държавна такса над 150 /сто и петдесет/ лв. и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. К., ЕГН [ЕГН] против „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК 130081393 по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016г. и 18.04.2016г. и публикувани в интернет, за разликата над 1500 до 5 000 лв .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК 130081393 да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адвокат И. Й. И. от [населено място], [улица] сумата 1120 (хиляда сто и двадесет)лв. адвокатско възнаграждение за водене на делото в трите инстанции.

ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН [ЕГН] да заплати „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК 130081393 сумата 1071 /хиляда и седемдесет и един/ лв. разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за водене на делото три инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: