Намаляване на присъда за притежание на наркотици при многобройни смекчаващи вината факти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 504

Гр. София, 19 ноември 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Е. С., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 755/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на адв. П. Б. – защитник на подсъдимия Ц. А. Т., против въззивна присъда № 33 от 08.05.2025 г. по в.н.о.х.д. №449/2025 г. на Окръжен съд – Варна, 1. състав.

В сезиращите съда процесуални документа са релевирани и трите касационни основания. В подкрепа на довода за допуснато съществено процесуално нарушение се твърди, че атакуваният акт е безмотивен и в него няма отговор на всички защитни доводи. Като неясна се определя волята на ръководно-решаващия орган по отношение на предмета на престъплението и отменения първоинстанционен акт. Като превратни се определят изводите на съда, че инкриминираното количество наркотик надхвърля еднократната доза за прием. За процесуално порочен се приема и отказът на съда да кредитира характеристичната справка на подсъдимия. Нарушението на материалния закон (касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) се мотивира с неправилното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. Твърди се, че малкото количество и ниската оценъчна стойност на наркотика, обстоятелството, че той е бил за лична употреба, младата възраст на подсъдимия, образователния му ценз, трудовата му ангажираност и критичното му отношение към стореното показват ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и налагат приложението на чл. 354а, ал. 5 НК. Поради неправилното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК и поради множеството смекчаващи отговорността обстоятелства се претендира, че наложеното наказание е явно несправедливо. Отправеното искане е за изменение на обжалвания акт, за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 НК и за налагане на наказание глоба. Алтернативните искания са за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото на друг състав, респективно за намаление на наложените наказания.

В съдебното заседание пред ВКС новоупълномощеният защитник – адв. Ж. Г., поддържа касационната жалба и допълнението към нея, както и отправените с тях искания.

Подсъдимият Ц. А. Т. в лична защита се присъединява към позицията на своя защитник. В последната си дума моли да не му бъде налагано наказание лишаване от свобода.

Представителят на ВКП се спира на всеки защитен довод, оборвайки го, като пледира за неоснователност на касационната жалба и допълнението към нея. Моли атакуваната въззивна присъда да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

По обвинителен акт срещу подсъдимия Ц. А. Т., внесен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, в Районен съд – Варна е било образувано н.о.х.д. № 94/2025 г., поверено за разглеждане на 27. наказателен състав.

След като подсъдимият е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие в неговата алтернатива по чл. 371, т. 2 НПК.

По това дело с присъда №58 от 25.02.2025 г. подсъдимият Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева.

С присъдата подсъдимият е оправдан за квалификацията по алинея 3 на чл. 354а НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, като е извършено произнасяне по веществените доказателства и по разноските, които предвид изхода на делото са били възложени на подсъдимия.

Срещу така постановената присъда е бил подаден въззивен протест от прокурор при РП-Варна, въз основа на който в ОС-Варна е било образувано в.н.о.х.д.№449/2025 г.

По това дело с нова въззивна присъда от 08.05.2025 г. първоинстанционната присъда е била отменена и подсъдимият Ц. А. Т. е бил признат за виновен в това, че на 07.09.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорисково наркотично вещество – 0.40 гр. метамфетамин на стойност 28.00 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим, както и на наказание глоба в размер на 2 000 лева.

На основание чл. 68, ал. 1 НК с въззивната присъда е било активизирано наказанието от шест месеца лишаване от свобода, определено на подсъдимия по н.о.х.д. № 2749/2023 г. на Районен съд – Варна, което също е постановено да бъде търпяно при първоначален общ режим.

В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Новата въззивна присъда е предмет на касационен контрол – първи по своя ред.

Касационната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.

По същество на жалбата бе прието следното:

1. По доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Защитните доводи, относими към релевирания касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са несъстоятелни.

1.1. На първо място, без основание защитата твърди, че обжалваният акт е издаден при липса на мотиви и без в него да е отговорено на всяко направено от страните възражение.

Ноторно е, че липсата на мотиви представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, което предопределя еднозначно съдбата на оспорения акт и води до неговата отмяна. Мотивировката на съдебния акт е в основата на справедливия процес по смисъла на чл. 6, т. 1 ЕКПЧОС, предвидена е на конституционно ниво – чл. 121 от Конституцията на Република България, а също така е заложена и в процесуалния наказателен закон – чл. 34 и чл. 305 НПК. Единствено надлежно мотивираният акт дава възможност на страните да разберат причините, поради които съдът е приел или отхвърлил конкретна теза, и позволява на горната инстанция да извърши качествена проверка на съответното произнасяне. Твърдението на страна обаче, че съдебният акт е немотивиран не е достатъчно, за да доведе до отмяна на този акт. Когато това твърдение е без конкретни аргументи, а е и голословно и не намира подкрепа в данните по делото, както в конкретната хипотеза, съдът следва да го отхвърли като несъстоятелно.

В случая релевираният защитен довод е неоснователен, тъй като новата въззивна присъда на ОС-Варна съдържа фактология и правни изводи въз основа на нея, както и ясен и задълбочен отговор на възраженията на страните, които предвид начина на развитие на производството (по чл. 371, т. 2 НПК), основно са касаели правната квалификация на деянието и в частност представлява ли извършеното маловажен случай на престъпление по чл. 354а НК. Надлежно подробно и аргументирано е произнасянето на въззивния съд и по отношение на вида и размера на наложените на подсъдимия наказания, както и на причините, поради които се е наложило издадената предходна условна санкция да бъде активизирана.

1.2. На следващо място, не може да бъде определена като неясна волята на съда по отношение на предмета на престъплението. В допълнението към касационната жалба този довод е обоснован с твърдението, че съдът е коментирал стойността на инкриминираното количество наркотик от 28 лева като изключително ниска и едновременно с това е приел, че количеството от 0.40 грама метамфетамин не е минимално такова. Количеството и стойността на наркотичното вещество са различни негови характеристики: количеството е масата на предмета на престъплението, а стойността е паричната му равностойност. Двата показателя не са взаимноизключващи се, като е възможно едно неминимално количество да има ниска стойност и обратното. Ето защо няма и неопределеност, като твърди защитата, в предмета на престъплението. Той е ясно индивидуализиран по вид на наркотика, по точно количество и по съдържание на активното вещество в него, установени по експертен път.

1.3. Без основание защитата съзира процесуално нарушение в отказа на въззивния съд да постави в основата на своите изводи характеристичната справка на подсъдимия, която разследващите органи са събрали и приложили на л. 32 от досъдебното производство, а съдът е приел. Справката не е съдържала данни в полза на дееца, а единствено информация за водените срещу него наказателни производства. Данните от характеристиката правилно не са били взети предвид от съда, тъй като съдимостта е била установена посредством справката за съдимост и бюлетините за съдимост на подсъдимия. Като официални документи, издадени от компетентни органи, именно тези документи са удостоверили съдебния статус на лицето, броя осъждания, за какви престъпления и какво и при какви условия е определеното му наказание за тях.

1.4. Основателно защитата твърди, че в диспозитива на въззивната присъда погрешно е посочена датата на издаване на първоинстанционната присъда – вместо правилната дата 25.02.2025 г. е отбелязано, че присъдата е постановена на 14.03.2023 г. Това нарушение е факт, но то не е довело до неяснота по отношение на проверения от окръжния съд акт, тъй като последният е индивидуализиран чрез други белези: пореден номер на присъдата - № 58, номер на делото – н.о.х.д. № 94/2025 г. по описа на РС-Варна, подсъдим – Ц. А. Т., деяние, осъществено на 07.09.2024 г. в гр. Варна и правна квалификация на това деяние по чл. 354а, ал. 3 НК. Допуснатият от окръжния съд порок е с технически характер. Той не рефлектира върху процесуалната валидност на издадения акт и няма за самостоятелна последица неговата отмяна.

1.5. Основателно е възражението на защитата за спекулативност на извода на окръжния съд, че инкриминираното количество наркотик надхвърля еднократната доза за прием. Терминът „еднократна доза“ не е легално дефиниран в Наказателния кодекс, но се използва в съдебната практика и в експертните заключения (особено в химико-физични и токсикологични експертизи), като стои и в основата на разграничението между престъпленията по чл. 354а, ал. 3 НК и чл. 354а, ал. 5 НК. Еднократната доза представлява количеството наркотично вещество, необходимо за еднократно обичайно приемане от един човек, в зависимост от вида на веществото и начина му на употреба. Тя се определя по експертен път, обикновено от химик-токсиколог, и зависи от различни фактори: вида на наркотичното вещество – хероин, марихуана, кокаин, амфетамин и т.н., от съдържанието на активното вещество – напр. Т. при канабис, кокаинова основа, диацетилморфин и др., от начина на прием - пушене, инжектиране, смъркане и пр. Поради това и в случай като процесния, в който инкриминираното наркотично вещество не е разпределено в отделни дози, в неголямо количество е, а и деецът е наркотично зависим, констатацията за това дали се касае за еднократна доза не би могла да бъде изведена от размера на наркотичното вещество, както е сторил въззивният съд. Изводите му в тази насока следва да бъдат коригирани, но тази корекция няма процесуалното значение, което защитата се опитва да й придаде, и не може да доведе до отмяна на присъдата на това основание.

2. По довода в касационната жалба за нарушение на материалния закон

Касационният довод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е обоснован от защитата с твърдението, че въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл. 354а, ал. 3 НК, като е отказал да възприеме становището на първата инстанция относно маловажния характер на случая и приложението на чл. 354а, ал. 5 НК спрямо конкретния подсъдим.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва въз основа на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, настъпилите вредни последици, данните за личността на дееца, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното (Тълкувателно решение № 23/1981 г. на ОСНК).

В настоящия случай въззивната инстанция е приела за безспорни фактите относно количеството и оценъчната стойност на наркотичното вещество, които са с относително ниски стойности – става въпрос за наркотик с тегло 0.40 грама и оценъчна стойност 28 лева. За безспорно е прието и посоченото от първоинстанционния съд обстоятелство, че подсъдимият притежава висок образователен ценз и е трудово ангажиран. Именно тези факти, наред с установената наркотична зависимост на подсъдимия, са мотивирали районния съд да приеме, че извършеното следва да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 НК.

В мотивите си въззивният съд е утвърдил наличието на тези обстоятелства, но е счел, че в конкретния случай и по отношение на конкретния подсъдим те не са достатъчни, за да се направи извод, че извършеното от него представлява маловажен случай.

Тази констатация се приема за правилна и от касационната инстанция.

Макар че посочените обстоятелства са факт, извън тях са налице и други, които оказват влияние върху преценката за наличието на маловажен случай.

При преценката дали случаят е маловажен не може да бъде подминато обстоятелството, че подсъдимият е държал наркотично вещество от вида на метамфетамина, който е високоопасен синтетичен стимулант с утвърден потенциал за зависимост и с възможност за нанасяне на тежки психоорганични последици.

Извън признанието на фактите от страна на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС не би могло да има самостоятелно значение като смекчаващо отговорността обстоятелство, поведението на подсъдимия не би могло да бъде определено като съдействащо дейността на органите на досъдебното производство, както твърди защитата. Напротив – от данните по делото, включително от признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт, е видно, че при вида на полицейските органи той е направил опит да се освободи от наркотика и да прикрие фактическата власт върху него, изхвърляйки го на земята. Поведението не само, че не съдържа белези на съдействие, но разкрива стремеж за възпрепятстване на наказателното преследване, което допълнително изключва възможността то да бъде отчетено като обстоятелство, водещо до по-ниска степен на обществена опасност на дееца или на деянието.

От значение за отказа да се приложи чл. 354а, ал. 5 НК е и съдебният статус на подсъдимия. Видно от доказателствата по делото, със споразумение, одобрено от съда по н.о.х.д. № 3069/2023 г. на Районен съд-Варна, той е осъден на наказание „глоба“ за държане на наркотични вещества - престъпление от вида на процесното, извършено малко повече от година преди деянието по настоящото дело. Наличието на своеобразна повторност, особено в рамките на относително кратък времеви интервал, е индикатор не само за устойчивост на противоправното поведение, но и за липса на необходимото възпиращо и поправително действие на предходната санкция. В този смисъл, настоящото деяние е израз на повтарящ се престъпен модел на поведение, свързан с незаконно държане/употреба на наркотични вещества, който не може да бъде омаловажен или представен като изолиран инцидент или случай с по-ниска степен на обществена опасност.

В същия контекст следва да се отчете и още едно релевантно осъждане на подсъдимия. То е по одобрено от съда на 03.07.2023 г. споразумение по н.о.х.д. № 2749/2023 г. на РС – Варна, по което Ц. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. По това дело, наред с административната санкция по чл. 343г НК (лишаване от правоуправление), на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с тригодишен изпитателен срок. С оглед на датата на влизане в сила на това осъждане, деянието по настоящото дело е извършено в рамките на този изпитателен срок. Последното обстоятелство е от особено значение за преценката на немаловажността на случая, тъй като показва, че подсъдимият не се е възползвал от възможността, предоставена от закона чрез условното осъждане – да демонстрира положително поведение в рамките на изпитателния срок. Този срок, както е подчертано и в теорията, и в съдебната практика, има за цел да действа възпиращо спрямо дееца, като му дава шанс за поправяне без реална изолация от обществото, но при условие на ясно съзнание за отговорността и риска от активизация на наказанието при извършване на ново престъпление. Когато обаче това предупреждение се окаже без резултат, както е в настоящия случай, това свидетелства не само за липса на поправителен ефект, но и за по-висока степен на рецидивна опасност, несъвместима с понятието за маловажен случай.

Важно е отново да се подчертае, че и двете предходни осъждания на подсъдимия са свързани с употреба/държане на наркотични вещества, което насочва към устойчиво отклонение в правното и социално поведение на дееца в тази конкретна сфера на противообществена дейност. Настоящото деяние следва да се разглежда именно в този контекст – като елемент от поредица сходни по обществена опасност действия, а не като изолиран или спорадичен акт.

Ето защо, се приема за вярна преценката на окръжния съд, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 НК. Такава правна квалификация би обезценила както наказателноправната превенция, така и самия възпитателен и поправителен ефект на предходните осъждания и би дала погрешен сигнал за толерантност към системно противоправно поведение, свързано с наркотици.

3. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание

Доводът е основателен.

Въззивният съд при условията на чл. 54 НК е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода от една година, което след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК е намалил с 1/3 и във финалния му вид е отмерил на осем месеца.

Определеният от предходната инстанция размер на наказанието лишаване от свобода не кореспондира на установените многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия. Тези обстоятелства не обуславят преквалифициране на деянието в маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 НК - съображения за това бяха изложени по-горе - но с отчитане на обстоятелството, че чл. 55 НК в конкретния случай се явява по-благоприятен от чл. 58а, ал. 1 НК, налагат неговото приложение спрямо конкретния деец.

В тази връзка бе преценено, че държаното количество наркотик е малко (0.40 гр.), на стойност в пъти под минималната за страната работна заплата е, не е разпространявано или употребено в обществена среда. То е било за лична употреба на подсъдимия, за който е установено, че е лице със зависимост към психоактивни вещества. Подсъдимият освен това има високо образование, заема отговорна трудова позиция и се опитва да води социално интегриран живот въпреки зависимостта си. Той е изразил искрено разкаяние от стореното и критично отношение към извършеното, които не са формални, а са намерили израз и в решимостта му за справяне със зависимостта, декларирана и пред настоящата инстанция. Всички тези обстоятелства сочат, че въпреки наличието на предходни осъждания, подсъдимият не демонстрира особено висока степен на обществена опасност. Налице е положителна промяна в житейската му ориентация, както личи от трудовата му заетост, високия образователен ценз и демонстрираното критично отношение към извършеното.

При наличие на тези обстоятелства касационният съд прие, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под предвидения в закона минимум от една година. В съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, подходящ размер на това наказание се явява санкция от четири месеца. Този размер на лишаването от свобода постига баланс между възпитателната нужда спрямо дееца и сериозността на отговорността, която следва да носи за системното си поведение, като същевременно не прекъсва трайно процеса му на социална ресоциализация. Отделно от това, не следва да се налага допълнителното наказание „глоба“, предвид нормата на чл. 55, ал. 3 НК и също така предвид фактическите и личностни обстоятелства на подсъдимия, които сочат, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и само с основното наказание.

С оглед всички тези съображения съставът на първо наказателно отделение прие, че е налице единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, с оглед на което санкционната част на новата въззивна присъда следва да бъде изменена в посочената по-горе насока. В останалите части присъдата следва да бъде оставена в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 33 от 08.05.2025 г. по в.н.о.х.д. №449/2025 г. на Окръжен съд – Варна, 1. състав, като с приложение на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК НАМАЛЯВА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЧЕТИРИ месеца и ОТМЕНЯ наложеното наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ хиляди лева.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.