Отговорност на работодател при смърт от токов удар в кравеферма

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * причиняване на смърт по непредпазливост * причинна връзка * оказване помощ на пострадалия * безопасни условия на труд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

гр.София, 07 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Кирил Иванов

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 78/2024 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Ю. М. С., чрез защитника му адв. П., срещу решение №232 от 07.12.2023 г., постановено по внохд №360/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

В жалбата изрично са посочени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. От съдържанието на същата обаче е видно, че се претендира наличие и на процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, касаещи доказателствената й дейност. В тази връзка се твърди, че апелативният съд еднопосочно е обсъдил събраните по делото доказателства, че неправилно е интерпретирал гласните доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, че подсъдимият е автор на деянието. Посочва се, че от материалите по делото се установява, че пострадалият не е имал право да работи с процесния доилен апарат, а с него единствено е боравел подсъдимия, като значителното количество алкохол, поет от С. М. и неговите неадекватни действия са довели до смъртта му. В жалбата не се оспорва, че подсъдимият е нарушил поредица от нормативно разписани правила при изграждане на кравефермата и в частност на нейната електрическа инсталация, но се поставя акцент, че те не са в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалия, защото ако последният не се е намирал в алкохолно опиянение и е спазвал инструкциите, дадени му от Ю. С., не биха настъпили фаталните за живота му поражения от електрическия ток. По-нататък защитникът застъпва тезата, че подсъдимият С. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което престъплението би следвало да се преквалифицира по чл.123 ал.4 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с това, че въззивният съд не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и състоянието, в което се е намирал пострадалия. Правят се искания в условията на алтернативност- атакуваното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан или да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.123 ал.4 от НК, както и да бъдат намалени обезщетенията по гражданските искове.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение срещу касационата жалба, изготвено от адв.С., повереник на частните обвинители и граждански ищци Ш. М., Ш. Г., Г. Г., Е. М. и Н. М., в което се застъпва становище за липса на претендираните касационни основания, посочени в иницииращия касационното производство документ. По тази причина се моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради отсъствие на наведените в нея касационни основания. Намира за доказано инкриминираното на подсъдимия престъпление от обективна и субективна страна, както и липса на основания за преквалификацията му по чл.123 ал.4 от НК. Предлага да се отхвърли жалбата и да бъде оставен в сила атакувания съдебен акт, както в наказателната, така и в гражданската му част.

Частните обвинители и граждански ищци Ш. Н. М., Г. С. Г., Е. С. М., Н. С. М. и Ш. С. Г. и техния процесуален представител адв.С. редовно призовани не се явяват в заседанието пред ВКС.

Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият Ю. М. С. моли за снизходителност.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №6 от 24.03.2023 г., постановена по нохд №185/2022 г., Окръжен съд- гр. Кърджали е признал подсъдимия Ю. М. С. за виновен в това, че на 22.06.2016 г. в [населено място] в имот № /номер/, в стопанисван от него животновъден обект- кравеферма, чрез действия, които спадат към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява- проектирането, изграждането, поддържането, пускането в експлоатация и техническата експлоатация на електрическата уредба в кравефермата, изградена при извършеното през периода 2014 г. - края на м.април 2016 г. разширение и преустройство в имот №/номер/, без да спази нормативните изисквания на чл.142 ал.1, чл.145 ал.1, чл.148 ал.1 и ал.2 пр.1, чл.177 ал.1 и ал.3 и чл.178 ал.1 от ЗУТ; чл.1 ал.1, чл.3 ал.1 т.2 б.“б“ и чл.65 ал.1 т.5 и т.11 от Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; чл.8, чл.30 т.т.1-3, чл.33 ал.1, чл.68 ал.1, ал.2 и ал.5, чл.69 ал.3 т.1, чл.76, чл.77, чл.78 ал.2 т.3 и чл.82 ал.1 и ал.2 т.1 от Наредба №1/2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на ел. уредби за ниско напрежение на сгради; чл.155 ал.1 т.3 и т.4 и ал.2 от Наредба №3/2004 г. за устройството на ел. уредби и електропроводните линии; чл.62 ал.1 от Наредба №16-116/2008 г. за техническата експлоатация и енергообзавеждането; чл.46 ал.1, чл.173 ал.1, чл.194 ал.2 и чл.197 от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. М., настъпила в резултат от поразяване с електрически ток, поради което и на основание чл.123 ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на Ш. М.- 30 000 лева и на Ш. Г., Г. Г., Е. М. и Н. М. – по 25 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г., като гражданските искове са били отхвърлени до пълните им предявени размери.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и тези, сторени от гражданските ищци и го е осъдил да заплати д.т. върху уважената част на гражданските искове.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд № 360/2023 г., приключило с решение №232 от 07.12.2023 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Независимо, че от съдържанието на иницииращия касационното производство документ се извлича оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, то те са декларативно заявени и лишени от каквато и да е било конкретика. Буквално в жалбата е записано „…въззивният съд еднопосочно е обсъдил събраните по делото доказателства, като е кредитирал изцяло и единствено показанията на свидетелите и заключенията на експертизите, като от това е достигнал до необосновани изводи и правни констатации, в резултат на неправилна трактовка на гласните доказателства….“ . От така конструираното изречение, макар и трудно, може да се направи извод, че се оспорва аналитичната дейност на апелативния съд, но от него не става ясно кои доказателства са били обсъдени еднопосочно, данните в кои гласни доказателствени средства са невярно интерпретирани, както и какво се има предвид под това, че проверяваният съд е кредитирал единствено показанията на свидетелите и заключенията на експертизите, налице ли е пропуск да се обсъдят определени доказателства и/или доказателствени източници и кои са те. Касационната инстанция не следи служебно за допуснати нарушения на процесуалните правила с изключение на абсолютните съществени такива/, като взема отношение само по конкретно посочени пороци и/или дефицити в доказателствената дейност на въззивния съд. От друга страна ВКС не може да пререшава въпроса за достоверността или убедителността на едно или друго доказателство или доказателствено средство. Изключителна дискреция на съда по същество е да кредитира с доверие или отхвърли като необективни конкретни гласни доказателствени средства, респективно експертни заключения, стига да е посочил убедителни мотиви за това си решение, да ги е съпоставил с останалия доказателствен материал, събран по делото и да ги е обсъдил съобразно действителното им съдържание, така, както е сторил апелативния съд по настоящото дело. Липсата на конкретни аргументи, чрез които защитата да обосновава претенцията си за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с аналитичната дейност на Пловдивски апелативен съд, поставя в невъзможност ВКС да вземе отношение по това касационно основание. Независимо от посоченото, настоящият касационен състав намира за необходимо единствено да отбележи, че при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия Ю. С. обстоятелства , са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице такива недостатъци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Аналитичната дейност на контролирания съд се отличава с достатъчна пълноценност и следва очертания от правилата на формалната логика път.

Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, защитникът на подсъдимия оспорва наличието на причинна връзка между инкриминираните на Ю. С. нарушения на разпоредби от различни закони и подзаконови нормативни актове и настъпилия съставомерен резултат, като твърди, че смъртта на пострадалия се дължи единствено на собственото му неправомерно поведение, свързано със значителното количество приет алкохол, както и с това, че той не е имал право да работи с процесния доилен агрегат.

Направения извод от първоинстанционния съд, споделен от въззивния, че на пострадалия С. М. е било възложено от подсъдимия да дои кравите, посредством подвижната доялна машина /марка/,като той е вършел тази дейност самостоятелно, но не и самоволно /единствено в първите няколко дни от постъпването си на работа е бил контролиран от подсъдимия С./, не е произволен, а доказателствено обезпечен, поради което и оспорването му от защитата, е лишено от основание.

На следващо място, от писмените заключенията по електротехническите експертизи, приети по делото, е видно, че електрическата инсталацията в животновъдния обект към 22.06.2016 г. не е била проектирана, изградена, поддържана и експлоатирана в съответствие с нормативните актове, относими към нея и здравословните и безопасни условия на труд. Електрическата инсталация, използвана за захранване на доилния апарат е била изпълнена непрофесионално и не е съответствала на техническите изисквания- не е била заземена. Цялата линия от електрическото табло до доилния агрегат не е била занулена и заземена. Игнорирана е била заземителната клема на контакта, служеща за сигурно заземяване, т.е тя не е била вързана към нулевия проводник на контакта. Заземителния проводник на използвания удължител не е бил свързан със заземителната клема на контакта му. По тази причина, включеният през удължителя доилен агрегат не е имал такава. Електрическият удължител е бил негоден за употреба, бил е с игнорирано заземяване, т.е технически неизправен. Ако е бил налице трети заземителен проводник и ако удължителят, в който е бил включен доилния агрегат също е бил изправен и със свързан заземителен проводник, електрическата верига не би се затворила през пострадалия, а е щяла да отиде през заземителния проводник в земята. Причината за поразяване от електрически ток на С. М. е използването на незаземен електрически уред- доилен агрегат. При съществуващите несъвършенства на използваната електрическа инсталация, вещите лица са посочили, че е било необходимо корпусът на доилния агрегат да е заземен с временен заземителен проводник. Липсата на заземение в цялата електрическа верига от източника на ток до консуматора, не е дало възможност на пострадалия да избегне поразяването с електрически ток.

Ето защо поведението на подсъдимия по: 1. неспазване на правилата за техника на безопасността; 2. използване на технически непригодна електрическа инсталация на обекта и на негоден електрически удължител и 3. допускане на пострадалия на работа с процесния електрически уред, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Всъщност, за да се стигне до него подсъдимият е нарушил множество разпоредби от законови и подзаконови нормативни актове, като е извършил разширение и преустройство на обект /обект/,/селско стопански склад/ в животновъден обект/кравеферма/, без промяна на предназначението на поземления имот въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ; без изработването на инвестиционен проект, съдържащ част „Електрическа“, в която да са налице данни за инсталациите за защита от поражения от електрически ток; без издадено разрешение за строеж; без въвеждане на обекта в експлоатация и без извършване на начална проверка от компетентни квалифицирани лица - преглед, измерване и/или изпитване, вкл. относно мерките за защита срещу поражения от електрически ток, поради което се е стигнало до експлоатация на електрическата система без да е налице защита срещу поражения от електрически ток при дефект на изолацията /защита при индиректен допир/. Въпреки това подсъдимият е възложил на пострадалия самостоятелна работа с доилната машина в кравефермата. Нещо повече, това се е случило без да му проведе инструктаж за безопасност и здраве при изпълнение на задълженията му и без да му осигури необходимите лични предпазни средства. Впрочем, дори и да беше проведен инструктаж на пострадалия, причинно следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия трагичен резултат не би се изключила, тъй като съгласно т.7 от ППВС 2/1979 г. „Инструктажът на работниците и служителите не замества други мерки за охрана безопасността на труда, които лицата са длъжни да предприемат по силата на служебното си положение за пускане в експлоатация на технически изправни и обезопасени машини и съоръжения“. Предвид изложеното, именно неправомерното поведение на подсъдимия е в причинна връзка със смъртта на С. М..

Началото на причинно следствения процес е поставено още с бездействието на подсъдимото лице по промяна на предназначението на поземления имот, продължил е с множество нарушения, допуснати от него по проектирането, изграждането, поддържането, пускането в експлоатация и техническата експлоатация на електрическата уредба в кравефермата, изградена при извършеното разширение и преустройство в имот №030064 и по безопасността на труда, и е приключил с настъпването на вредоносния резултат- смъртта на работника.

С оглед гореизложеното и предвид изводите, отразени в електротехническите експертизи и допълнителните пояснения на вещите лица пред съда, не може да се приеме, че поведението на пострадалия с оглед изпитото значително количество алкохол, е причината за настъпването на съставомерния резултат. Действително в тройната съдебно електротехническа експертиза №188 от 2017 г. е посочено, че пострадалият е обърнал по непредпазливост агрегата и е паднал върху него или е бил завлечен от него, като при обръщането предпазния капак на електромотора е паднал върху кабела и е пробил изолацията на жилото. От допира на офазения корпус на доилния агрегат и мокрите му крака, малкото съпротивление, обусловено от тези фактори, е предизвикало протичането на силен електрически ток, който го е поразил. Тези експертни изводи следва да бъдат осмислени на база налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия на съставомерния резултат, доколкото неговото поведение, както беше посочено и по-горе, не е първопричина за настъпването на смъртта му. ВКС счита, че не е налице съпричиняване, понеже по делото липсват доказателства, които по сигурен и несъмнен начин да обосноват, че обръщането на агрегата или завличането на пострадалия от него, е в резултат на употребата на алкохол, още повече, че инцидента е настъпил при доенето на последната крава, след като С. М. вече е бил издоил останалите не малък брой животни. Приемането на обратното би било в сферата на предположенията, което е процесуално недопустимо.

По-нататък, искането на защитата на подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.123 ал.4 от НК, е лишено от основание. Това възражение е било правено и пред въззивния съд, който убедително го е отхвърлил. За да е налице този по-леко наказуем състав е необходимо не само дееца да е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, но и предоставената помощ да е била необходима, т.е към момента на предприемането й лицето да е било живо /ППВС №1/1983 г./. От съдебно медицинската експертиза се установява, че прякото действие на тока върху сърцето и централната нервна система води до рязко нарушаване на жизнените функции и бърза смърт. Съпоставката на часа на инцидента- около 17 часа с времето на пристигане на подсъдимия в кравефермата- около 21 часа, изключва възможността към момента на предприемане на действия от Ю. С. по спасяването на пострадалия, последният да е бил жив и в тази връзка оказаната помощ да е била необходима.

И на последно място, не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода /минималното, предвидено в разпоредбата на чл.123 ал.2 от НК/, не е явно несправедливо. ВКС счита, че липсва явна и очевидна диспропорция между размера на определеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна или неизчерпателна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. В жалбата на касатора, като неотчетено смекчаващо отговорността обстоятелство, се сочи алкохолното опиянение, в което се е намирал пострадалия към процесния момент. Състоянието на алкохолно повлияване би могло да се причисли към кръга на смекчаващите фактори, но само ако е довело до съпричиняване на вредоносния резултат, наличието на каквото, както беше посочено и по-горе, не се възприема.

Досежно искането за намаляване на присъдените обезщетения по гражданските искове, липсват аргументи, които да го обосновават, и по които настоящият състав да вземе отношение.

По изложените съображения и като не намери да са налице претендираните касационни основания, ВКС счете, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №232 от 07.12.2023 г., постановено по внохд №360/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/