Отказ за отмяна на съдебно решение относно валидност на саморъчно завещание

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

София 06.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2010/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 307, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Р. Т. П. чрез нейния пълномощник адв. М. А., за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 4350/2017 г. на Районен съд-Сливен, потвърдено с решение по гр.д. № 203/2018 г. на Окръжен съд-Сливен. Молителката сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че след влизане в сила на решението е узнала, че наследодателят й А. А. е съставял документи с нотариална заверка на подписите, които съдържат завещателни разпореждания, които отменят оставеното от същия саморъчно завещание на 03.07.2017 г. В подкрепа на твърдението си представя официално заверени копия от книгата за нотариални заверки на кметство [населено място], пълномощно от А. И. А., неподписано от упълномощителя и без нотариална заверка, декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от името на А. И. А., неподписана и без нотариална заверка и декларация от името на същия по чл. 25, ал.8 ЗННД, също неподписана и без нотариална заверка Счита, че тези доказателства са от съществено значение за изхода на делото, тъй като сочат, че завещателят А. А. не е имал воля да се разпореди с притежаваните от него имоти чрез завещание.

В отговор на молбата за отмяна насрещната страна Н. Р. И. изразява становище, че представените от молителката писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, както и че са неотносими към изхода на делото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се взе предвид следното:

С решение № 81 от 02.05.2018 г. по в.гр.д. № 203/2018 г. на Окръжен съд-Сливен, е потвърдено решение № 97 от 12.02.2018 г. по гр.д. № 4350/2017 г. на Сливенския районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на Р. Т. П., че Н. Р. И. е собственик на описаните в диспозитива на решението земеделски имоти: нива в м. „П. м.”, представляваща имот № ....., с площ 10.761 дка; нива в м.” П. м.”, съставляваща имот № ....., с площ 8.313 дка и нива в м.” С.”, съставляваща имот № ....., с площ 8.712 дка, всички в землището на [населено място], общ. С., на основание саморъчно завещание, оставено от А. И. А.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните имоти са били собственост на А. И. А.. С универсално саморъчно завещание, съставено на 03.07.2017 г., той завещал на Н. Р. И. всичките си движими вещи и недвижими имоти, които притежава към момента на смъртта си.

Молителката в настоящото производство Р. Т. П. е оспорила истинността на завещанието, като е твърдяла, че завещателят не е имал намерение да извършва завещателни разпореждания. За установяване на това обстоятелство е поискала да бъде допусната до разпит като свидетел секретарят на кметство [населено място] Б. . Това доказателствено искане е оставено без уважение. Назначена е съдебно-графическа експертиза, която е дала заключение, че завещанието е написано и подписано от завещателя А. И. А.. Заключението не е било оспорено от молителката.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че завещанието отговаря на изискванията на чл. 25-27 ЗН и е породило правно действие. Въззивният съд е обсъдил заявеното за пръв път с въззивната жалба възражение за неспазване формата на завещанието поради поправка на датата, на която е изготвено, и е намерил същото за неоснователно. Приел е, че датата-3.07.2017 г., е изписана както в началото, така и в края на текстовото съдържание на завещанието, като и на двете места е изписана с цифри и думи. Единствената поправка представлява удебеляване на цифрата 7, която обозначава месеца, изписана в края на завещанието, но предвид обстоятелството, че датата-ден, месец, година, е изписана и словесно саморъчно от завещателя, е приел, че няма съмнение, че завещанието е съставено на датата 3 юли 2017 г.

В настоящото производство молителката представя заверено от Кметство [населено място] копие от пълномощно, с което А. И. А. упълномощава молителката Н. Р. И. да го представлява пред нотариус и други държавни и общински органи, като има право да събере документи, скици, данъчни оценки и пр., и да продаде, дари, прехвърли или да се разпорежда по друг начин със земеделските имоти в землището на [населено място], предмет на иска собственост. Това пълномощно не е подписано от упълномощителя, и съответно е без нотариална заверка на подпис. Представя и заверени от Кметство [населено място] копия от два броя декларации /по чл. 264 ДОПК и за гражданско състояние по чл. 25, ал.8 ЗН/, изходящи от А. И. А., които също не са подписани от него и съответно не са нотариално заверени . Върху представените копия от тези документи личи отбелязване „Анулирано”, което е отразено и в представеното копие от книгата за нотариални заверки на кметство [населено място].

Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се допуска, когато страната-молител докаже наличието на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които не е могла да се снабди своевременно. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение.

Посочените писмени доказателства не могат да се квалифицират като новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По своето съдържание те не са от естество да обосноват извод за липса на воля у завещателя да се разпореди с притежаваното от него имущество чрез саморъчно завещание в полза на посоченото в завещателния акт лице. Дори пълномощното да бе подписано от завещателя и подписът му да бе нотариално заверен, няма законова пречка същият да промени намерението си да отчужди приживе притежаваното от него имущество, и да изяви воля се разпореди с него за след смъртта си чрез завещание. Отделен е въпросът, че молителката е могла да се снабди с посочените документи при разглеждане на делото в двете инстанции по същество. Обстоятелството, че същата е поискала да се разпита като свидетел по делото с оглед установяване намерението на завещателя за разпореждане с имотите секретаря на кметството, сочи, че тя е знаела за представянето на тези документи за нотариална заверка пред длъжностното лице.

По тези съображения молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на Н. Р. И. разноски по делото за настоящото производство в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Т. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 4350/2017 г. на Районен съд-Сливен, потвърдено с решение по гр.д. № 203/2018 г. на Окръжен съд-Сливен.

ОСЪЖДА Р. Т. П. да заплати на Н. Р. И. разноски за настоящото производство в размер на 400/ четиристотин/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: