Поправка на очевидна фактическа грешка при разминаване между мотиви и диспозитив

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. София 07.08.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 16.10.2024 (шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател : Владимир Йорданов
Членове : Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2642 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3143/13.02.2023 година, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу решение № 822/02.01.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение подадената от Държавата молба с вх. № 22 779/28.10.2022 година за поправка на очевидна фактическа в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година в частта му с която се отменя първоинстанционното решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-1 състав, постановено по гр. д. № 16 142/2018 година за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева, както и в частта му, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева.

В подадената от Държавата, представлявана от Министъра на финансите касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената от Държавата молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година да бъде уважена.

Ответникът по подадената касационна жалба „Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Държавата, представлявана от Министъра на финансите е била уведомена за обжалваното решение на 13.01.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 3143/13.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1291/20.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това следва ли съдът да вземе отношение и да обсъди всички доводи и възражения в молбата по чл. 247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и да изложи мотиви защо счита твърденията на молителя за неоснователни?; за това следва ли актът по чл. 247 от ГПК да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения в молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и обосновани и последователни мотиви защо съдът счита твърденията на молителя за неоснователни?; за това допуснатото несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК?; за това несъответствието между правните изводи, обусловили формираната воля на съда за частична неоснователност на иска за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нейното външно изразяване в текста на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това несъответствието между правните изводи, обусловили формираната воля на съда частична неоснователност на иска за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нейното стойностно изразяване в мотивите и в диспозитива на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това несъответствието между мотивите на решението за частична неоснователност на иска за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и тяхното стойностно изразяване в мотивите на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането в съдебното решение представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането, допуснати в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането на размера на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху главница, присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като получена без основание такса за произведена електрическа енергия по чл. 35а т ЗЕВИ, допусната в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК? и за това погрешното посочване на сумата за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за която се отменя решението и се отхвърля искът, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?.

По така посочените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

Производството по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото е такова, в което съдът не се произнася по съществото на спора между страните, а само коригира допуснати при изразяването на волята на съда технически грешки. Затова в това производство не се събират доказателства и съдът не извършва преценка на такива. В него съдът след преценка на доводите на страните трябва да се произнесе само по въпроса налице ли е допусната в постановеното по делото решение очевидна фактическа грешка и как трябва да се поправи същата. Тъй като се касае до съдебно производство то съответно приложение за него намират общите правила на ГПК, включително и чл. 12 от него, който задължава съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните в производството, като постанови акта си след съвкупната преценка на същите. Наред с това съдът следва да мотивира постановения от него съдебен акт, като посочи кои са страните в производството, какво е направеното в него искане за защита, какви са твърденията и доводите на страните, както и кои от тях се възприемат от съда и кои не, както и какви са причините за това. Мотивите към съдебния акт сочат как съдът е формирал волята си по спорните въпроси, като по този начин от една страна служат на страните да осъществят защитата на правата си, а от друга като дават информация как съдът е достигнал до изводите си осигуряват проверката на правилността им при инстанционния контрол. Поради това необсъждането на всички твърдения и доводи на страните, както и ненадлежното мотивиране на съдебния акт представляват съществено процесуално нарушение, което може да е основание за отмяна на съдебния акт.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК представлява всяко разминаване между волята на съда така както е намерила израз в мотивите към съдебния акт и нейното изразяване в диспозитива на същия. Разминаването трябва да е ясно и очевидно, т. е. да може установено само при външен прочит на съдебния акт без да се налага тълкуването на волята на съда или нейното допълнително изследване. Касае се до технически грешки, които не се отразяват по същество на вече формираната и изразена воля на съда като погрешно изписване на имена и адреси на страни, погрешно изписване или пропуск да се отрази някой от индивидуализиращите белези на недвижим имот, предмет на делото, погрешно посочване на суми, включително и такива, за които искът се уважава или отхвърля или пък грешно изчисляване на същите, както и други аритметически грешки в пресмятането, пропуск да се отрази в диспозитива на съдебния акт становище на съда, което ясно личи от мотивите му. Не представляват очевидни фактически грешки грешките допуснати от съда при формиране на волята му и при преценка на доказателствата, които подлежат на поправка само по реда на инстанционния контрол. Чрез поправката на очевидната фактическа грешка не може да се изменя или отменя вече формираната воля на съда, като по този начин се пререши спора.

Допуснатите от съда грешки в пресмятането се отстраняват по реда на чл. 247 от ГПК, включително когато се намират в мотивите към съдебния акт и в диспозитива ако се касае до аритметична грешка, а не до такава в правните изводи на съда, което намира приложени и при грешките при изчисляването на законната лихва за забава.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване въпроси касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, по отношение на правилността на обжалваното решение на Софийския апелативен съд следното:

При постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството е образувано по молба с вх. № 22779/28.10.2022 година на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 633/12.10.2022 година. Поправката, която се искало да бъде допусната касаела произнасянето на съда в частта, с която се отменяло първоинстанционното решение за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева, както и в частта, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил отхвърлен за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева. В молбата се твърдяло, че Софийския апелативен съд се бил произнесъл извън предмета на въззивното обжалване. Въззивният съд вземал предвид, че производството по делото било образувано по въззивна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр.д. № 16142/2018 година в частта, с която по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД Държавата била осъден да заплати на „Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] сумата от 21 958.36 лева, част от присъдената лихва за забава в общ размер от 25 265.61 лева за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, начислена върху част от присъдената сума по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в размер на 97 574.51 лева, присъдена като получена без основание такса по чл. 35 и следващите от ЗЕВИ за част от процесния период от 01.01.2014 година до 30.06.2014 година, представляваща лихва за забава върху сумата от 112 291.63 лева за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, както и в частта относно разноските. Съставът на Софийския апелативен съд намирал, че формираната в съобразителната част на решението воля била отразена изцяло в диспозитива на решението и не било налице разминаване, което да обоснове допускането на поправка на очевидна фактическа грешка. Доколкото във въззивната жалба било посочено, че се атакува първоинстанционното решение в частта за присъдената законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 21 954.27 лева, то решението в частта му, с която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил уважен над сумата от 21 954.27 лева до сумата от 25 265.61 лева не било предмет на въззивно разглеждане. Затова молбата с правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК следвало да бъде оставена без уважение.

Във връзка с тези мотиви на състава на Софийския апелативен съд следва да се има предвид, че с решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр.д. № 16142/2018 година Държавата, представлявана от Министъра на финансите е била осъдена, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] сумата от 112 291.63 лева, представляваща получена без основание такса по чл. 35а ЗЕВИ върху произведена електрическа енергия за периода от 01.01.2014 година до 09.08.2014 година, заедно със сумата от 25 265.61 лева, представляваща законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, както и със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска 30.11.2018 година до окончателното плащане.

С въззивна жалба с вх. № 36 4716/23.11.2021 година Държавата, представлявана от Министъра на финансите е обжалвала решението на Софийски градски съд в частта му, с която е била осъдена да заплати на Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] сумата от 4.09 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 14 717.12 лева за 30.11.2018 година, тъй като тази дата се припокривала с датата на предявяването на иска, от която също била присъдена лихва за забава върху главницата до окончателното й плащане. Сумата от 14 717.12 лева представлява част от общата главница от 112 291.63 лева, като по отношение на нея Държавата не е оспорила съществуването на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и началната дата на периода на същото 12.09.2016 година, а само крайната дата на периода, а оттам и размера му.

Наред с това обаче Държавата е твърдяла, че не дължи сумата от 21 954.17 лева, представляваща част от присъдената от първоинстанционния съд лихва за забава от 25 265.61 лева, която част е начислена върху сумата от 97 574.51 лева, получена след като от общото задължение от 112 291.63 лева се приспадне сумата от 14 717.12 лева. От това следва, че Държавата, представлявана от Министъра на финансите не е оспорвала присъдените с първоинстанционното решение 3303.35 лева, представляващи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 14 717.12 лева, начислена за периода от 12.09.2016 година до 29.11.2018 година. Наред с това в подадената от Държавата въззивна жалба не е повдиган въпросът относно началната дата, от която е начислявана лихвата за забава.

Същевременно лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година е била в размер на 25 265.61 лева, върху цялата сума от 112 291.63 лева, в размер на 3311.35 лева върху сумата от 14 717.12 лева и в размер на 21 954.27 лева върху сумата от 97 574.51 лева.

Предвид на всичко гореизложено въззивният съд е следвало да се произнесе само относно дължимостта на сумата от 21 954.27 лева, представляваща лихва за забава върху частта сумата от 97 574.51 лева, представляваща част от общата главница от 112 291.63 лева, без да разглежда спора относно лихвата върху останалата част от главницата от 14 717.12 лева.

Въззивният съд обаче е разгледал въпросът за дължимостта на законната лихва за забава върху цялата главница от 112 291.63 лева, като е посочил, че събраните по делото писмени доказателства се установявало, че с молба вх. № 26-00-770/12.09.2016 година Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] било уведомило Министерството на финансите, че сумата от 14 717.12 лева, представляваща такса по чл. 35а от ЗЕВИ за периода от 01.07.2014 година до 10.08.2014 година била неправомерно преведена от КЕВР в полза на държавния бюджет в края на 2014 година, вместо да била върната на дружеството и затова следвало да му бъде възстановена. Министерството било поканено за доброволно уреждане на отношенията между страните във връзка с възстановяване на сумата, като се сключело споразумение, с което да бъдели уговорени условията за това до края на септември 2016 г. С молба вх. № 26-00-770, връчена на 28.11.2016 година, подадена във връзка с отговора на министерството на първата молба от 12.09.2016 година, Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] повторно го поканило за постигане на извънсъдебно споразумение за възстановяване на същата сума, не по-късно от 5.12.2016 година, с предупреждение, че в противен случай ще потърси заплащането щ по съдебен ред. Поканата за сключване на споразумение за доброволно възстановяване на събраните такси, като заплатени при начална липса на основание, имплицитно включвала и искане за заплащане на същата сума, доколкото, функцията на споразумението била именно да уреди условията, при които длъжникът следвало да изпълни задължението си, произтичащо от кондиционната претенция на кредитора. Затова, с изтичането на определения от кредитора срок, без да било сключено такова споразумение, длъжникът изпадал в забава по отношение изпълнението на главното парично задължение и дължал обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението, в размер на законната лихва до окончателното му погасяване. Правните последици на поставяне на длъжника в забава обаче, настъпвали само по отношение на онези задължения, за чието доброволно изпълнение длъжникът бил поканен да сключи споразумение с кредитора в определения от него срок, но не и по отношение на други негови задължения към същия кредитор. В случая, с поканата, връчена на 12.09.2016 година Лонг Ман Инвест“ ООД [населено място] изрично било ограничил претенцията си до размер на сумата от 14 717.12 лева, представляваща такси по чл. 35а от ЗЕВИ, събрани за периода от 01.07.2014 година до 10.08.2014 година. и единствено по отношение на тази сума било направило предложение за сключване на споразумение за заплащането щ, в срок до 30.09.2016 година. Втората покана от 28.11.2016 година била съставена във връзка с посочения в нея отговор на Министерството на финансите на първоначалната покана от 12.09.2016 година, поради което следвало да се приеме, че се отнасяла до същото вземане, което било посочено нея. Ето защо съставът на Софийския апелативен съд намирал, че длъжникът бил изпаднал в забава с изтичане на определения с нея срок–05.12.2016 година само по отношение заплащането на сумата от 14 717.12 лв., а не на всички вземания за такси, събрани въз основа обявената за противоконституционна норма на 35а от ЗЕВИ. Затова искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил основателен за сумата от 2959.77 лева, представляваща определена от съдебния състав по реда на чл. 162 от ГПК законна лихва върху главницата от 14 717.12 лв., за периода от датата на забавата-06.12.2016 година до деня, предхождащ този на предявяване на иска-29.11.2018 година, тъй като от 30.11.2018 година тя се дължала като правоувеличаваща последица по чл. 214, ал. 2 от ГПК, а не като предмет на самостоятелен иск. За разликата над тази сума, до размера, в който Държавата обжалвала първоинстанционното решение по този иск от 21 954.27 лева, същото следвало да бъде отменено, а искът- отхвърлен като неоснователен.

От така посочените мотиви на състава на Софийския апелативен съд е очевидно, че същият намира, че законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 97 574.51 лева не се дължи и искът за заплащане на същата трябва да бъде отхвърлен в цялост, като бъде уважен искът за законна лихва върху сумата от 14 717.12 лева. Тази воля предполага постановяване на отхвърлителен диспозитив за цялата сума от 21 954.27 лева, а не само за част от нея. В нито един момент от производството не е било спорно, че общия размер на присъдените от първоинстанционния съд лихви е 25 265.61 лева, от които 21 954.27 лева са лихви върху сумата от 97 574.51 лева. Затова формираната в мотивите на въззивният съд воля сочи на такава за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода преди предявяване на иска за разликата над дължимата се за сумата от 14 717.12 лева лихва до пълния размер на присъдената от първоинстанционния съд лихва от 25 265.61 лева. Поради това именно последната сума е тази, която е следвало да бъде посочена в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година вместо грешно посочената такава от 21 954.27 лева. Касае се до очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като това няма да доведе до промяна на правната воля на съда и до промяна на постановеното от него решение по съществото на спора. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата на Държавата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година да бъде уважена. Наред с това трябва да се посочи, че преразглеждайки въпроса за началната дата, от която се дължи лихва за забава, върху сумата от 14 717.12 лева, а оттам и преизчислявайки размера на тази лихва въззивният съд е постановил порочно решение в тази му част, порокът на което обаче не може да бъде отстранен в настоящето производство нито по реда на чл. 247 от ГПК, предвид липсата на искане за това, нито по реда на обжалването, предвид подадена касационна жалба.

Тъй като решенията за поправка на очевидна фактическа грешка не разрешават спора между страните по същество, то те не са такива по чл. 81 от ГПК и в това производство не се дължат разноски на страните.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 822/02.01.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година, като навсякъде в него вместо: „сумата от 21 954.27 лева“ да се чете „сумата от 25 265.61 лева.“

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.