Начисляване на законна лихва в несъстоятелност по време на пандемията

Текстът на акта

Ключови фрази

10
Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр. София, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 1842 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 32/06.02.2025 г. по в.т.д. № 568/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., 2-ри състав, в частта, с която е потвърдено решение № 186/22.04.2024 г. по т.д. № 291/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против длъжника “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за съществуване на вземането му за разликата над 1 029 790,64 лева до сумата от 1 356 441,42 лева - законна лихва за периода от 14.03.2020 г. до 13.07.2020 г. върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност в размер на 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, както е включена главницата в списъка на приетите вземания на кредиторите на “КИНО АРЕНА” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора, обявен в търговския регистър на 16.05.2019 г.

Въззивното решение в останалата уважителна част, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 178/09.06.2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в отхвърлителната част – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния състав, че за периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. искът е неоснователен с оглед императивната разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСПП), в която е предвидена забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране. Поддържа се тезата, че цитираната норма не е приложима при предявяване на лихви в производства по несъстоятелност. Излагат се аргументи, че същата не цели да не бъде начислявана изобщо лихва по договори за кредит в този период, а да не бъде формирана по-висока такава за забава или неустойка, т.е. положението на длъжника да не бъде влошавано въпреки изпадането му в забава. Последният обаче не следва да бъде поставян в по-благоприятно състояние вследствие на неизпълнението си от това, в което би бил при редовно обслужване на кредита си. Акцентира се, че при нормално развитие на облигационната връзка в този период кредиторът/банката начислява договорна лихва. В случай на открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника кредиторът не би могъл да начислява и претендира лихва в размер, различен от законната лихва, която според касатора, е дължима за процесния период. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.) и от А. К. – синдик на несъстоятелното дружество, не е постъпил отговор на касационната жалба.

С определение № 3343/27.11.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция, а именно: “Приложима ли е разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП по отношение на вземания за законна лихва върху главница, предявена в производство по несъстоятелност?”.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД е предявило срещу “КИНО АРЕНА” ЕООД иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за сумата от 1 356 441,42 лева, представляваща законна лихва за периода 09.04.2019 г. - 07.04.2022 г. върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., която е част от дължимата законна лихва за същия период в общ размер на 2 929 955,60 лева, приета от синдика с допълнителния списък и изключена с определението по чл. 692 ТЗ, както и законна лихва върху главницата за периода 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Констатирал е, че по делото не е спорно, че с решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество; че на 20.05.2022 г. по партидата му в търговския регистър е обявен списък на приети вземания, включващ предявеното от “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД вземане в размер на 2 929 955,60 лева, съставляващо законна лихва върху главницата от 9 631 960,18 лева, за периода 09.04.2019 г. - 07.04.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане, с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – с обезпечение особен залог върху вземания по договори за наем, вписани в ЦРОЗ под № 2007022000338, подновен с вписване № 2012022001990, подновен с вписване № 2017011900564 и допълнен с вписване № 2015070301040. Въз основа на постъпило в срока по чл. 690 ТЗ възражение на длъжника против тези вземания, с определение от 15.05.2023 г. по т.д. № 660/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, същите са изключени от списъка на приетите вземания.

Въззивният съд е отбелязал, че съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, при отчитане погасяванията по изп. дело № 473/2019 г. на ЧСИ М. Б. дължимият остатък от законна лихва за периода от 09.04.219 г. до 07.04.2022 г. възлиза на 1 356 207,07 лева, а за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. е в размер на 1 029 790,64 лева.

При тази фактическа установеност апелативният състав е отделил като спорен въпроса дали вземането за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало преди или след откриване на производството по несъстоятелност с решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Изложил е съображения, че възникването на вземането по чл. 86 ЗЗД, освен от неизпълнение на парично задължение, е обусловено и от допълнителен факт – изтичане на определен период от време. Тази особеност на обезщетението за забава има проявление в две насоки: 1. позволява на кредитора да търси по свое усмотрение изпълнение не за целия период на забавата, а само за част от него; 2. с изтичане на тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД се погасява не цялото вземане, а само за периода, който не се обхваща от този срок. По тези мотиви е приел, че кредиторът може да предяви вземането си за обезщетение по чл. 86 ЗЗД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ до окончателното изплащане на главницата предвид акцесорния му характер. Ако кредиторът е пропуснал да направи това в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, то няма пречка да предяви вземането си за законна лихва за периода, следващ датата на откриване на производството по несъстоятелност, по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, тъй като се касае за вземане, възникнало след тази дата. В случая вземането на кредитора “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД за законни лихви за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност (11.03.2019 г.) и не е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ поради непредявяването му в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и ч.688, ал. 1 ТЗ. Така мотивиран и съобразно заключението на приетата ССчЕ, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил положителния установителен иск за сумата от 1 029 790,64 лева за периодите 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г.

Преценил е, че с оглед императивната разпоредба на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП за периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. е съществувала забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране, като е намерил същата за приложима на общо основание и в производството по несъстоятелност, доколкото спрямо него не е предвидено изрично изключение. По тези мотиви е потвърдил решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата от 1 029 790,64 лева до претендираните 1 356 441,42 лева.

Като е взел предвид, че главницата по договора за кредит е приета по реда на чл. 685-686 ТЗ с привилегия по чл. 722, т. 1 ТЗ въз основа учредения особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, по силата на чл. 618 ТЗ, според който кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение, въззивният състав е счел, че лихвите върху нея също подлежат на приемане и удовлетворяване със същата привилегия.

С решение № 178/09.06.2025 г. по по в.т.д. № 568/2024 г. на Апелативен съд – П. е допълнено въззивното решение, като привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземането от 1 029 790,64 лева - законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. върху горепосочената главница и законна лихва върху същата до окончателното й изплащане, наред с особен залог по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, произтича и от особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2007022000338, залог върху вземания по банкова сметка, учреден с договор за финансово обезпечение от 09.12.2010 г., договор за ипотека, сключен с нотариален акт вх. рег. № 6555, акт 125, т. 5, д. 3779/2007 г. на АВ – С. и нотариален акт вх. рег. № 51323, акт 142, т. 28, д. 29463/2010 г. на АВ – С..

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

За да се отговори на поставения материалноправен въпрос, е необходимо да се обследват законодателните разрешения, наложили се за ограничаване разпространението на пандемията от болестта COVID-19. На основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на Министерския съвет, с Решение на НС от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС от 03.04.2020 г. срокът на извънредното положение е удължен до 13 май 2020 г. В спешен порядък е приет Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), като с §52 от ПЗР е предвидено обратно действие на закона (считано от 13.03.2020 г.), с изключение на чл. 5, §3, §5, §12, §25-31, §41, §49 и §51.

Историческото и сравнителноправното тълкуване на измененията и допълненията на цитирания нормативен акт налагат разбирането, че законодателят е следвал развитието на епидемията и възможността на обществото да се справи с възникналата медицинска криза. Целта на закона е да уреди извънредните мерки в страната за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение (чл. 1). Първоначално приетите разпоредби налагат всеобхватни рестриктивни правила, вкл. въвеждане на извънредно положение с ограничаване на конкретни права и свободи, гарантирани в Конституцията на Република България, спиране течението на срокове, начисляване на лихви и неустойки за забава, др. По този начин се цели да се запази правото за неговия носител по време на действието на извънредното положение, както и тежестта от възникналата ситуация да се понесе от икономически по-силната страна. Вторият етап се характеризира със смекчаване на мерките спрямо първоначално предвидените. От мотивите на проекта на ЗИД на ЗМДВИПОРНС (054-01-28/02.04.2020) е видно, че във връзка с удължаване срока на извънредното положение в страната се преразглеждат разпоредбите на закона, като предлаганите изменения поясняват, че държавните и местните органи, вкл. институциите, не спират своята дейност и продължават да работят при спазване на всички законови изисквания и при съобразяване на противоепидемичните мерки, така че да не се препятства административното обслужване, упражняването на права и изпълнението на задължения на частноправните субекти. Третият етап цели запазване на част от въведените мерки до два месеца след отмяна на извънредното положение, като предполагаем период за нормализиране на обстановката и преодоляване на последиците от възникналата ситуация.

При тези предварителни бележки следва да се проследят измененията на разпоредбата на чл. 6 от закона.

В първоначалната редакция - обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., нормата предвижда, че до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Въведената забрана за начисляване на лихви и неустойки за забава е с широк обхват, като законодателят не разграничава основанията, от които произтичат задълженията на частноправните субекти. От приложното поле на нормата не са изключени длъжниците (физически и юридически лица), по отношение на които е открито производство по несъстоятелност. Това налага извода, че предвидената в чл. 6 от закона в горепосочената редакция забрана за начисляване на законна лихва за забава е приложима за вземания, предявени от кредитор в производството по несъстоятелност на неговия длъжник, и такава не се начислява, считано от влизане в сила на закона - 13.03.2020 г.

Нормата на чл. 6 от закона е изменена с ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г., като обхватът й се ограничава до хипотезите на забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, вкл. когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг. Запазва се забраната за прилагане на непаричните последици от неизпълнението. В мотивите на проекта за ЗИД на ЗМДВИПОРНС (054-01-28/02.04.2020) е посочено, че с предложените промени се цели поясняване на текста на чл. 6 в духа на предложената от НС промяна и дискусиите в общественото пространство. Изменението е насочено към постигане на следните резултати: до отмяна на извънредното положение се предотвратява възможността от настъпване на предвидените в договора неблагоприятни последици за длъжниците при неизпълнение (неплащане, частично плащане или просрочено плащане) на дължими вноски, конкретно по договори за кредит или друг вид финансиране с банки и други финансови институции, вкл. т.нар. дружества за бързи кредити, както и по договори за финансов и оперативен лизинг. По време на извънредното положение не могат да се начисляват наказателни лихви и неустойки за забава, не настъпва предсрочна изискуемост, кредиторът няма право да развали договора поради неизпълнение и други. Запазва се възможността, която банките предоставят на своите клиенти и в момента, за предоговаряне на условията по договорите за кредит по начин, който отчита затрудненията на длъжника в резултат на извънредното положение. Виждането на законодателя за ограничаване приложното поле на разпоредбата на чл. 6 е ясно очертано в хода на дискусията, състояла се в проведеното на 06.04.2020 г. пленарно заседание на НС при второто гласуване на законопроекта ( https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10291 ). Следователно приетото изменение е насочено към съхраняване на договорната връзка, ограничаване на неблагоприятните последици от неизпълнението и влошаване положението на длъжника поради настъпила забава по време на извънредното положение. С последното изменение на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП (изм. – ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) се продължава действието на разпоредбата до два месеца след отмяната на извънредното положение, както и се прецизират въведените хипотези. Предвид стесняването на предметния обхват на разпоредбата и с оглед чл.607, ал. 2 ТЗ, че в производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници, въведеното ограничение на действието на чл. 6 от закона изключва от приложното му поле задълженията за законна лихва върху главница, дължима от длъжника в производството по несъстоятелност, и такава се начислява, считано от 10.04.2020 г.

Поради горното на поставения материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касация, следва да се отговори, че разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) е приложима по отношение на вземания за законна лихва за забава върху главница, предявена в производство по несъстоятелност, и законна лихва не се дължи за периода от влизането в сила на закона – 13.03.2020 г., до 09.04.2020 г. С приетите изменения на чл. 6 от закона (изм. - ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) се ограничава предметният обхват на разпоредбата, като считано от 10.04.2020 г., продължава да се начислява законна лихва за задълженията за главница на длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност.

По касационната жалба:

Предвид дадения отговор на правния въпрос въззивният съд не е съобразил приложението на материалноправната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП в различните й редакции по отношение на възможността за начисляване на законна лихва върху главницата по договора за кредит, предявена от кредитора “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД в производство по несъстоятелност на длъжника “КИНО АРЕНА” ЕООД.

Правилен е изводът на въззивната инстанция, че съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. съществува забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти, което е приложимо на общо основание в производството по несъстоятелност. Ето защо за този период не се дължи претендираната от касатора “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД законна лихва за забава върху предявената и приета главница от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лева) по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. Извод в обратния смисъл не може да бъде направен от поддържаната от касатора теза, че длъжникът не следва да бъде поставян в по-благоприятно състояние вследствие на своята забава от това, в което би бил при редовно обслужване на кредита си, когато при нормално развитие на облигационната връзка в този период кредиторът/банката начислява договорна лихва. Независимо че действително в този период се стига до липса на олихвяване на вземането, тъй като върху него не се начислява възнаградителна лихва, в случая се касае за въведена със закон забрана, от приложението на която не са изключени и вземанията спрямо длъжници в производство по несъстоятелност. За разглеждания период предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид измененията на чл. 6 от закона (изм. - ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) несъстоятелни остават мотивите на въззивния съд, че за процесния период след 10.04.2020 г. не се начислява и дължи от изпадналия в забава длъжник “КИНО АРЕНА” ЕООД законната лихва върху главницата по договора за банков кредит, предявена в производството по несъстоятелност. С помощта на достъпен в интернет калкулатор – calculator.bg, при условията на чл. 162 ГПК настоящият състав изчислява, че размерът на законната лихва за забава върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лева) за периода от 10.04.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. възлиза на 254 176,73 лева (129 958,50 евро, превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), за който размер и период положителният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Апелативен съд – П. в обжалваната отхвърлителна част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция. Въззивното решение следва да бъде частично отменено и да бъде признато за установено съществуването на вземането на кредитора касатор за разликата над претендираните 526 523,59 евро (равностойност на 1 029 790,64 лева, превалутирана съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ) до 656 482,09 евро (равностойност на 1 283 967,37 лева) - законна лихва върху главницата за периода от 10.04.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., при неоспорвания от страните в настоящото производство ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за останалата част от претендираната лихва, за която е влязло в сила въззивното решение в уважителната част. Въззивният акт следва да бъде оставен в сила в останалата обжалвана част за разликата над сумата 1 283 967,37 лева до 1 356 441,42 лева и за периода от 14.03.2020 г. до 09.04.2020 г. вкл.

При този изход на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, съразмерно с уважената част от иска следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на длъжника “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.) дължимата държавна такса за допускане и за разглеждане на касационната жалба /определена върху една четвърт от вземането/ в размер на 661,70 евро, държавна такса за въззивното производство – 649,78 евро и за първата инстанция – 1 299,54 евро. Съразмерно с отхвърлената част от претенцията, касаторът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за касационната инстанция от 188,71 евро, за въззивната – 185,30 евро и за първата – 370,60 евро.

За настоящото производство разноски не претендират и не се доказват от страните, поради което и не им се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 32/06.02.2025 г. по в.т.д. № 568/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., 2-ри състав, в частта за потвърждаване на решение № 186/22.04.2024 г. по т.д. № 291/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, предявен от “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД против “КИНО АРЕНА” ЕООД за признаване за установено съществуването на вземането за разликата над 1 029 790,64 лева до 1 283 967,37 лева – законна лихва върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. за периода от 10.04.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, предявен от “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК[ЕИК], против “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], че съществува вземането на “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД от “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.) за разликата над 526 523,59 евро (равностойност на 1 029 790,64 лева) до 656 482,09 евро (равностойност на 1 283 967,37 лева), представляваща законна лихва върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност в размер на 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., за периода от 10.04.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, както е включена главницата в списъка на приетите вземания на кредиторите на “КИНО АРЕНА” ЕООД по т.д. № 376/2018 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/06.02.2025 г. по в.т.д. № 568/2024 г. на Апелативен съд – П., 2-ри състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Търговски център “Парк Мол Стара Загора”, Кино Арена, ет. 1, помещение 2.26, да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд за касационното производство в размер на 661,70 евро, на Апелативен съд – П. за въззивното производство в размер на 649,78 евро, на Окръжен съд – Стара Загора за първата инстанция в размер на 1 299,54 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. партер, да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд за касационното производство в размер на 188,71 евро, на Апелативен съд – П. за въззивното производство в размер на 185,30 евро, на Окръжен съд – Стара Загора за първоинстанционното производство в размер на 370,60 евро.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.) – А. К., на основание чл. 694, ал. 4, изр. 1 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.