Дължимост на неотчетена електроенергия при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60198

гр. София, 04.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. д. № 867 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 1516 от 23.11.2020г. по в.гр.д. № 2947/2020 г . на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено Решение № 164 от 19.06.2020г. по гр.д. № 1409/2019г. на Районен съд Девня.

С потвърдения първоинстанционен акт е прието за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Т. Д. Т., като правоприемник на ЕТ „ЛИДА - ТОДОР ДИМОВ“ не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, сумата в размер на 11 602,43 лева, по фактура № 0284397666 от 02.09.2019г., начислена за период от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. за партида с кл.№ 1100228317 и аб.№ 2103102027, с адрес на потребление: [населено място], „Перущица“, вх. А, на която като титуляр е вписан ЕТ „ЛИДА - ТОДОР ДИМОВ“.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответната страна Т. Д. Т., като правоприемник на ЕТ „ЛИДА - ТОДОР ДИМОВ“, чрез адв. П. К. Р., в представен писмен отговор взема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационното производство. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

С определение № 380 от 13.05.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса: „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?“ с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, и Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК.

В първото посочено от касатора решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014 г. по т.д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД – в този смисъл е и решение по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО.

Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите, като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ ГО, и др.) В последните се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. Това тълкуване на правния въпрос се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Д. Т. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът, като правоприемник на ЕТ „ЛИДА – Тодор Димов Тодоров“, Булстат 103216520, заличен, не дължи на дружеството ответник сумата от 11 602.43 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в [населено място].

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството на потребител на ел. енергия, с открита партида с кл.№ 1100228317 и аб.№ 210302027, с адрес на потребление: [населено място], [улица], вх. А, на която като титуляр е вписан ЕТ „ЛИДА – Тодор Димов Тодоров“ – заличен с правоприемник Т. Д. Т..

От приложения по делото констативен протокол № 1104987/13.09.2018г. въззивният съд приема за установено, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507464. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от свидетелите. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. От съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1679/22.08.2019г. се изяснява, че при софтуерно четене е установено наличие на разлика при сумиране енергията на сумарния регистър 1.8.0 с трите тарифи, визуализирани на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не съответства на техническите характеристики. Въз основа на извършената проверка е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 29.08.2019г. в размер на 61575 кWh за периода 14.09.2017г. – 13.09.2018г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Издадена е Фактура № 0284397666 от 02.09.2019г., с която е начислена исковата сума, с получател ЕТ „ЛИДА - ТОДОР ДИМОВ“, който ЕТ е заличен в съдебния регистър на основание Решение № 1866/24.03.2005г. по ф.д. № 965/1993г. по описа на ВОС.

Като е кредитирал изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, съдът е счел, че от същата се установява, че електромерът е бил в срок на метрологична годност; че в конкретния случай е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през измервателния уред е преминало количество електроенергия, отчетено в сумарния регистър 1.8.0, което не е отчетено във визуализираните регистри; че електромерът, към момента на първоначалния му монтаж на обекта, не е поставен нов; че според КП от 27.03.2017г. електромерът е бил с показания на тарифите, както следва: нощна – 12763; дневна – 18042; върхова – 10649.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил за спорни по делото въпросите за законосъобразността на проведената процедура по установяване на неизмерена ел. енергия в собствения на ищеца обект, както и за извършеното начисление на процесната сума като „корекция“ на сметка за минал период. Като е съобразил, че с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 – членен състав, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., са отменени разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и, че действащите в момента Правила са приети от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., а съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, въззивният съд е приел, че за ответното дружество са липсвали разписани действащи правила както относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за последващо преизчисление. Като е съобразил, че към момента на проверката и извършването на корекцията на сметката за минал период с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 – членен състав, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., са отменени разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, въззивният съд е приел, че за ответното дружество са липсвали разписани действащи правила както относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за последващо преизчисление. В заключение е приел, че отсъствието на предвидени в закон правила изключва правомерното провеждане на прилаганите от доставчика корекционни процедури, като последните не могат да се основават единствено на приети и одобрени от дружеството ОУ.

При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Съображенията за това са следните:

След направен анализ на действащата към процесния период /21.06.2017 г. до 20.06.2018 г. / нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в ПИКЕЕ от 2013 г. вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., въззивният съд е достигнал до извод, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно изложеното по-горе в отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, този решаващ извод е неправилен. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.

С оглед на това се обосновава извод, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон /чл. 183 ЗЗД/.

С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция следва, като отмени обжалваното решение, да го върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. При постановяване на обжалваното решение съдът, като е приел, че отсъствието на предвидени в закон правила изключва правомерното провеждане на прилаганите от доставчика корекционни процедури, не е извършил преценка на доказателствата за това доказан ли е или не фактът на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел. енергия, налице ли е външна софтуерна намеса, кога и от кого и по какъв начин е осъществена и пр.

При новото разглеждане на делото съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ще следва да мотивира своето решение, като направи анализ на доказателствата и формира решаващи изводи по същество на правния спор. Следва да съобрази и това, че за изясняване на делото е необходимо да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. С оглед на това, в правомощията на въззивния съд е да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд следва и служебно да назначи експертиза, доколкото в жалбата се съдържа оплакване за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите му изводи относно факта на реално потребление на електрическата енергия, натрупана в скрития регистър в резултат на установената от метрологичната експертиза на БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ.

С оглед изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър ТЗ на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2017 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за исковия период, за който допълнително е начислена стойността й.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1516 от 23.11.2020г. по в.гр.д. № 2947/2020 г . на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: